https://doi.org/10.53656/bel2022-11-AA

Резюме. Научното съобщение представя накратко колекции с дарствени надписи от личната библиотека на проф. Стоян Каролев, съхранявана в РБ „Захарий Княжески“ – Стара Загора. Колекциите включват копия на дарствени надписи от Радой Ралин, Блага Димитрова, Андрей Германов, Дамян Дамянов, Веселин Андреев, Станислав Стратиев, Иван Давидков, Михаил Тошков, Д. Чавдаров-Челкаш, Пенчо Данчев, Атанас Натев, Енчо Мутафов, Александър Миланов, Камен Зидаров, Иван Пауновски, Иван Сарандев, Вихрен Чернокожев. Освен че разкриват връзките на критика с редица големи имена на нашата литература и култура от 50-те години на миналия век до началото на нашия, дарствените надписи са ценни и с автентичния си ръчен почерк, и със съдържанието си, което свидетелства за отношението на авторите към културни явления и полемики, за вълнението в първите им стъпки, за развитието на творческото им самосъзнание, припомнят изяви на позабравени днес автори.

Ключови думи: лична библиотека; дарствени надписи; литературна критика

През 2021 г. отбелязахме 100-годишнината от рождението на проф. Стоян Каролев. Кръглата годишнина е повод да се обърнем освен към творческото наследство на видния критик, публикувано почти изцяло на страницата на проекта „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ на Института за литература при БАН и Фонд „Научни изследвания“ (bglitcritics.org), но така също и към личната му библиотека, дарена през 2007 г. от сина му Свилен Каролев на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора. Колекциите с ценни дарствени надписи разкриват връзките на критика с редица големи имена на нашата литература и култура от 50-те години на миналия век до началото на нашия, а някои – като надписите от Радой Ралин – са били показвани и в самостоятелна експозиция. Личната библиотека на Стоян Каролев съдържа 2012 книги и 215 периодични издания, като 888 книги са с посвещения от общо 351 бележити писатели, поети, литературоведи, преводачи, културолози – своеобразни миниистории както на индивидуалното авторово развитие, така и на културния ни живот в продължение на няколко десетилетия. Дарствените надписи са ценни и с автентичния си ръчен почерк, и със съдържанието си, което свидетелства за отношението на авторите към културни явления и полемики, за вълнението в първите им стъпки, за развитието на творческото им самосъзнание. Автографите регистрират и авторови изяви на позабравени днес творци, с което добиват несъмнена литературноисторическа стойност. Ценни са и надписаните първите издания на класически днес книги, както и историята на преизданията, фиксирана в някои посвещения. Уникални по съдържание, дарствените надписи насочват и към теоретично осмисляне на собственото им жанрово своеобразие.

На сайта на проекта „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ в сътрудничество с Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, са публикувани най-богатите колекции от дарствени надписи в библиотеката на Стоян Каролев – Веселин Андреев подарява на критика 19 свои книги, всяка от които носи автограф с уникално съдържание, с елегантно чувство за хумор, а на някои писателят поставя и истинското си име – Георги. Автографите на Андреев говорят за моменти на близко сътрудничество между писателя и критика в редактирането на някои от есеистичните и пътеписните му текстове. Проф. Иван Сарандев надписва на Каролев всяка своя книга, фиксирайки в автографите си общи професионални вълнения. В надписите на Пенчо Данчев виждаме събития от литературния ни живот като общото им участие в „прословутия преглед на българската литература за 15 години“, отбелязано в автографа към „Въпроси на марксистко-ленинската естетика“ от 1961 г. Надписите на Иван Сарандев, Пенчо Данчев и Енчо Мутафов свидетелстват за близката критическа работа на Каролев върху текстовете им и отвеждат към интригуващия въпрос за критическата рецепция на критиката. Сред колекциите от дарствени надписи се открояват и лаконичните портрети на времето от Атанас Натев, Енчо Мутафов и Михаил Тошков, а автографите на Александър Миланов впечатляват с оригиналните си послания.

На Стоян Каролев подарява с автограф 14 свои авторски и преводни книги един от дългогодишните му старозагорски приятели творци редом с Иван Мирчев и Иван Хаджихристов – поетът Михаил Берберов, а някои от надписите на Иван Давидков звучат поезия от най-висока проба. Интелектуалното приятелство и работа в и за „мислещата литература“ са отбелязани в дарствени надписи от Андрей Гуляшки, който дарява на Каролев 11 книги.

Най-голяма е галерията с дарствени надписи от Радой Ралин – неговите книги в библиотеката на Стоян Каролев са 26, издавани в периода 1955 – 1990. Освен че говорят за особености в рецепцията на книгите, някои автографи са оформени и като епиграми, например следната „Грижа за поетите“: „Първо ги самоубиваме, но отпосле ги откриваме“. Дългогодишно творческо приятелство свързва семейство Каролеви с Блага Димитрова, която подарява 19 книги с дарствени надписи. Някои от тях ясно отбелязват тясно творческо сътрудничество, загатват за проблемни контексти.

Стотиците дарствени надписи в личната библиотека на Стоян Каролев, частично публикувани на сайта bglitcritics.org, дават богат извороведски материал за проучване на литературния и литературоведския живот в България в продължение на повече от половин столетие, разгъват мрежа от културни взаимоотношения, контекстуализират и реконтекстуализират автори и творби. Заедно с томовете на Димитър Талев и Емилиян Станев, системно надписвали на критѝка всички издания на класическите вече свои книги, библиотеката на проф. Каролев се превръща в автентична история на свръхдинамиката на парадигмите в литературния канон през преломните десетилетия на и след Народната република.