Историята на лектората в Университета „Македония“ в Солун е съвсем кратка – той стартира от втория семестър на академичната 2012/2013. Това е първият лекторат, създаден на базата на междудържавна спогодба. Аз съм първият лектор тук.

Инициативата за лекторат по български език и култура в Солун е била на дългогодишната преподавателка по български език Стефания Мердзимеки. Тя намира подкрепата на генералното консулство на Република България в лицето на генералния консул Васил Вълчев и съветник Радослава Кафеджийска. Аз също съм задължена на тези хора за топлия прием и съдействие при пристигането ми тук.

Университетът „Македония“ е вторият по големина и по-млад университет в Солун след Университета „Аристотел“. Историята му започва от 1957 г., когато е бил открит като Висше индустриално училище. Днес се изучават основно икономически и политологически дисциплини. Български език се преподава в рамките на Департамента по балкански, славянски и ориенталски изследвания, създаден през 1996 година. Той е насочен към икономическите и политическите отношения сред балканските и славянските страни, както и с тези от Близкия изток. Естествено, езиковото обучение е основно за целите му. Първите задължителни езици са руски и турски, а от тази година към тях се присъединяват български и сръбски език.

Тук съм не само защото обичам да пътувам и да се срещам с нови хора и култури. Обичам и предизвикателството да откривам различни гледни точки по отношение на знанието на български език. Хората, които го избират, имат различни интереси, така че актуални се оказват различни сфери на употреба на езика. Преподаването на български език в България е различно от това в чужбина. По време на първия си лекторат в Индия започвахме с картата на света, за да локализираме нашата малка страна. В Солун това не се налага. Гърците не само имат познания, но и изградено мнение, както и традиционни стереотипи по отношение на северната си съседка. Задачата ми тук е да представя България едновременно близка и интересна, както и предоставяща възможности за реализация в съвременния свят.

Третата лична причина да съм е тук е свързана с историята на семейството ми, в която се оглежда кръстопътната съдба на Балканите и България. В нея се срещат австриец с хърватка, родена в Сърбия, които избират България за родина на децата си. Дъщеря им се влюбва в грък от Янина, а техният син се свързва с българка от Тракия. Роднините ми от три поколения се определят като българи, но въпросите за корените и родовата ни памет присъстват в съдбата им.

Пристигнах със смесени чувства, в които преобладаваше радостта от срещата с новото, присъща на оптимистичната ми натура. Не липсваха, разбира се, и опасения, свързани с напреженията в историята на съседните държави и стереотипите в народната памет. В основната си част те се разсеяха веднага след първите ми срещи с младите хора. Студентите тук са интелигентни, мотивирани са и изискват ориентация с ясна практическа насоченост. Жадни са за актуална информация за събитията у нас. За тях е важно да разбират практическата обвързаност на това, което се прави в час. Силен мотивиращ фактор да учат български е възможността за студентска практика в България, която до момента се е реализирала в общината на град Банско и в центъра по балканистика към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. За следващата академична година студентите, изучаващи български език, ще имат възможност за студентски стаж и в Дипломатическия институт към МВнР на Република България.

Първите ми студенти вече имаха основни познания по български език, имах и група от такива, които бяха на финала на висшето си образование. Някои от тях бяха минали стаж в Банско и споделяха вълнуващи спомени и топли чувства към страната ни. Бях впечатлена от постиженията и от мотивацията им. Работата ми с тях намери израз в едно ново помагало за напреднали, което да допълва съществуващите пособия у нас. В него е представен окрупнен граматичен материал по словообразуване, текстове и диалози с упражнения, които следват изпитния формат за съответните нива. В отделна част се обособиха игрови задачи, които да ангажират емоционално студентите в навлизането в езика.

Бих искала да представя България освен като красива страна с вълнуваща литература и история и като икономически благоприятна възможност за реализация. Хубаво е да търсим възможности за жив контакт, като използваме възможностите на европейските програми за обмен, за да имат студентите не само знания, но и лични преживявания от срещите си с България и българите.

Във всяко ново обкръжение хората реализират различен аспект от по-тенциала си. Вероятно затова казват, че е здравословно периодично да се правят промени. Лекторатът по български език и култура дава възможност за такова освежаване. И както всяка нова задача, той е и предизвикателство и изпитание. Трябва да погледнеш на себе си, на страната си и на материята, която преподаваш, по нов начин, съзвучен с погледа на хората от приемащата страна.