В настоящата статия ще бъде представен иновативен подход при преподаване на учебния материал по български и литература в VIII клас. Спецификата на новото „информационно“ поколение и съвременните тенденции в европейските образователни политики, а именно въвеждането на „трансверсалното образование“ и „трансверсалните часове“, пораждат необходимостта от осъвременяване на методологията в обучителнияпроцес по български език и литература. „Разчупването“ на традиционния модел на обучение се реализира посредством компилирането на интерактивни и иновативни методи на преподаване, базирани на дигиталните умения и компетенции и разнородни електронни ресурси.

Компютърните технологии все по-динамично и трайно навлизат в ежедневието ни, като променят коренно всяка сфера на приложение. Те се превръщат в атрибут на глобалното информационно общество, в основата на което е младото поколение. Това поражда необходимостта от осъвременяванена методологията на преподаване в часовете по български език и литература посредством разнообразни иновативни и интерактивни форми на обучение. Тук не става дума за заместване на преподавателя с компютъра, а за вплитане на електронни технологии в обучителния процес по български език и литература, за съчетаването им с иновативни педагогически средства и подходи и за повишаване на практическите ползи от обучението с цел то да бъде адекватно на нуждите на съвременното „информационно“ поколение и новите образователни тенденции, а именно: „трансверсално обучение – трансверсални часове“1. Целите на тези нови образователни тенденции са практическите ползи от обучението, които в случая се свеждат до:

– развиване и прилагане на практика на дигитални умения на учениците;

– използване на интернет ресурси;

– систематизиране и подбор на информация от глобалната информационна мрежа;

– подобряване на качеството на екипната организация на учебната дейност;

– развиване на комуникативните умения;

– надграждане и придобиване на нови литературни знания;

– развиване на творческото мислене и креативност.

Използването на информационни, дигитални, комуникационни технологии и интернет в съчетание с иновативните преподавателски методи и подходи модернизират обучителния процес по български език и литература и дават възможност на учениците:

– да повишат и развият мотивацията си за учене посредством естествения интерес към дигиталните технологии;

– да използват целенасочено и смислово редуцирано информационните ресурси в интернет пространството;

– да извлекат практическите ползи от обучението по български език и литература, като ги комбинират с паралелното развитие на дигитални компетенции;

– да реновират и модернизират обучителната среда;

– да усвоят и развият умения за извличане, редуциране и систематизиране на информация по конкретен литературен проблем;

– да придадат гъвкавост на параметрите на обучителния процес като време, място, скорост на обучение и източници на информация;

– да развиват умения за работа в екип като членове на единна обучителна електронна общност, като в същото време оценят личния си принос в екипната работа;

– да превърнат общия обучителен процес в персонално насочен ангажимент в зависимост от личните си обучителни специфики;

– да поемат лична отговорност за своето обучение;

– да се превърнат от пасивни в активни участници в обучителния процес по български език и литература;

– да разгърнат творческия си и новаторски потенциал;

– да проявят креативността си с оглед съчетаването на разнопосочни предметни области.

Основната цел на въведените и приложени иновации е не да изместят живия контакт между обучителя (учителя) и обучавания (ученика), а да бъде комбиниран традиционният подход на преподаване с интерактивни и иновативни педагогически методи и подходи, с дигитални знания и умения, които са и практически приложими. По този начин затвореният тип обучение ще придобие гъвкавост и независимост по отношение на време, място и средства. Принадените стойности ще се отразят рефлективно върху:

– полагане основите на „трансверсалното образование“ и „трансверсалните учебни часове“ чрез установяване на разнопосочни междупредметни връзки;

– повишаване качеството на учебно-възпитателния процес;

– повишаване ефективността и достъпността на обучението, като се обхванат всички типове обучаеми: активни и рефлекторни обучаеми, обучаеми, които се нуждаят от визуализация и/или вербализация на учебното съдържание, рационални и интуитивни обучаеми, обучаеми, които възприемат знанието последователно или глобално, обучаеми, които възприемат еднократно материала, и такива, които обичат повторения;

– повишаване степента на усвояване на учебния материал по български език и литература;

– изместване центъра на тежестта от даването на знания в готов вид към тяхното самостоятелно овладяване чрез ново познание, нова дейност, ново общуване (до степен на емпатия);

– улесняване достъпа до образование независимо от време, място и условия;

– изграждане на гъвкав модел на обучение по български език и литература, адекватен на възможностите и нуждите на съвременното информационно поколение.

В случая преподавателят остава водеща фигура в образователния процес, като изпълнява и координираща функция.

Базисни интерактивни технологии, приложени в подготовката и представянето на съответния учебен материал, са:

1. „Облачни технологии“ – DROPBOX2) ;

2. презентации с POWERPOINT3) ;

3. работа с EXCEL4) / PAINT5) .

Интерактивни педагогически методи, приложени в разработените урочни единици, са:

– „пирамида“6) ;

– „панелна дискусия“7);

– „мозъчна карта”8) .

Предложеният модел на обучението по български език и литература напълно отговаря на потребностите и интересите на младото „информационно“ поколение, като адекватно ги съчетава с образователната им потребност.

„Облачните технологии“ – DROPBOX, позволяват прилагането на нови обучителни методи и разширяват начина на използване на информационните системи и бази данни от обучаемите в часовете по български език и литература. Те включват хостинг на данни, приложения, комуникации и услуги в центрове за данни, което им позволява да се използват от всяко устройство, навсякъде и по всяко време, стига да има интернет връзка. Освен това позволяват по-добри възможности за съвместна работа в екипи и работа от разстояние, тъй като цялата релевантна информация се достъпва, обработва, споделя и осъвременява в интернет. Ползите от облачните технологии са многоаспектни, като се акцентира върху по-вишената гъвкавост, адаптивност и независимост от системите (фиг. 1).

Събран и обработен в „облака“, учебният материал се презентира чрез POWERPOINT. Визуализацията приковава вниманието на обучаемите, а обучителят (учителят), посредством методите „пирамида“‚ „панелна дискусия“ и „мозъчна карта“ и чрез визуализация на графични изображения в EXEL, в края на часовете изведе съпоставителни графики, онагледяващи поляризацията на емоциите в образа на Елисавета в „Крадецът на праскови“.

Подходящ способ за онагледявaне са и ДИАГРАМИТЕ, които се използват за показване на серия от числови данни в графичен формат, за да се улесни възприемането на количествени данни и зависимостите между различни серии данни. След като се създаде дадена диаграма, може да се променя всеки един от нейните елементи – начина на показване на осите, да се добави заглавие на диаграмата, да се премести или скрие легендата, да се покажат допълнителни нейни елементи. В зависимост от спецификите на различните видове диаграми (колонна, линейна, кръгова, стълбовидна, площна, точкова и др.) се избира най-подходящата, която да онагледи поляризацията на емоциите в образа на Елисавета в повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев (фиг. 2).

Фигура 2

Спецификите на линейната диаграма се оказват напълно адекватни и приложими за нуждите на настоящото литературно изследване (фиг. 3):

Линейна диаграма разпределя данните на категорията равномерно по хоризонталната ос и всички данни с числова стойност равномерно по вертикалната ос. Te могат да изобразяват непрекъснати данни в течение на времето, зададени спрямо обща скала, така че са идеални за показване на хода на данните през равни интервали или в течение на времето. В линейната диаграма категориите са разпределени равномерно по хоризонталната ос (частите на повестта), а всички данни на стойностите са разпределени равномерно по вертикалната ос (емоциите).

Разработеният модел на часове по български език и литература върху по-вестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев е обособен в три последователни модула, обхващащи пет учебни часа.

I. Подготвителен модул – основан на работата в DROPBOX и изготвянето на презентации чрез POWERPOINT върху предварително разпределени теми от урока.

II. Същински модул – представяне на презентациите и извеждане на план на урока към съответните тематични единици на базата на „пирамида“, „панелна дискусия“ и „мозъчна карта“.

III. Заключителен модул – обобщаване на систематизираната информация; изследване върху поляризацията на емоциите в образа на Елисавета чрез извеждане на съпоставителни линейни диаграми.

I. Подготвителен модул, основан на работата в DROPBOX и изготвянето на презентации чрез POWERPOINT

Дейности

1. Самостоятелен прочит на откъсите от повестта „Крадецът на праскови“, поместени в учебника по литература за VIII клас, издателство „Булвест 2000“.

2. Учителят разделя класа на 4 екипа и поставя персонални за всеки екип теми, който да разработят и представят под формата на презентации (POWERPOINT). Дава насоки във връзка с основните акценти, които трябва да бъдат засегнати при подготовката на темата. Задава времевата рамка, в която трябва да се подготвят отделните екипи:

– І екип (от №1 до №6 включително): Историческото време в повестта „Крадецът на праскови“.

– ІІ екип (от №7 до №12 включително): Образите на Елисавета и Полковника.

– ІІІ екип (от №13 до №18 включително): Образът на Елисавета.

– IV екип (от №19 до №24 включително): Образът на Иво Обретенович.

3. Учениците във всеки екип сами разпределят задачите си и организират работата в групата, като използват за комуникация социалните мрежи – Facebook, Skype, „облака на класа“ в DROPBOX, или организират работата си в реални комуникативни ситуации. Работейки по зададения модел, учениците използват огромна база данни от глобалното интернет пространство, редуцират необходимата им информация и я систематизират според нуждите на конкретната си задача, развиват уменията си за работа в екип и стават част от единна обучителна общност, развиват творческия си потенциал и го прилагат на практика.

4. Изработените презентации биват публикувани в „облака на класа“ в DROPBOX и подготвени за представяне от съответните екипиученици, ангажирани с конкретната тема (фиг. 4).

II. Същински модул – представяне на презентациите и извеждане на планове на уроците към съответните тематични единици на базата на „пирамида“, „панелна дискусия“ и „мозъчна карта“ (5 часа).

Първи час: „Историческото време в „Крадецът на праскови“.

Дейности:

1. Учителят извежда темата – „Историческото време в повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Войната като изпитание за човешката общност“, и дава кратки сведения за историческите събития, поместени в повестта.

2. ЕКИП 1 представя изготвената презентация в рамките на 10 мин., а останалата част от класа, въз основа на предварителния прочит на откъсите, поместени в учебника, и наблюдаваната презентация, изготвят предложения за план-тезис.

3. След представянето на темата учителят прави обобщения и чрез въпроси за обратна връзка съвместно с учениците изготвят систематизиран план на урока (изображение 1).

Втори час: „Елисавета и Полковникът“

Дейности:

1. Учителят извежда втората тема от цикъла разработки върху „Крадецът на праскови“ – „Елисавета и Полковникът“.

2. ЕКИП 2 представя своята презентация, а останалата част от класа, на базата на предварителния прочит на откъсите, поместени в учебника, и на наблюдаваната презентация, изготвят предложения за план-тезис (фиг. 6).

3. След представянето на темата учителят прави обобщения и чрез въпроси за обратна връзка съвместно с учениците изготвят систематизиран план на урока.

Трети час: „Образът на Елисавета“

Учениците от ЕКИП 3 представят в DROPBOX разработената от тях тема (изображение 2).

Класът разработва план-тезис върху текущата тема и учителят поставя задача (изображение 3)

Изображение 3

– да се изведат ключови думи, които да онагледяват чувствата на Елисавета към Полковника във всеки един от откъсите на повестта. Изведените ключови думи се записват на „Паркинг на идеите“, който впоследствие се превръща в база за изготвяне на линейна диаграма, чиято цел е да проследи промените в емоционалната нагласа на Елисавета спрямо Полковника.

Провежда се обсъждане на начина, по който трябва да бъде направена линейната диаграма: хоризонталната Х-ос се използва за нанасяне на частите на повестта (от I до XII част), а върху вертикалната У-ос се нанасят изведените ключови думи, обобщаващи емоциите, които изпитва Елисавета към Полковника.

Учителят поставя задача за домашна работа учениците да изготвят диаграми в EXEL или PAINT, проследяващи промените в емоциите на Елисавета към Полковника.

Четвърти и пети час: „Образът на Иво Обретенович“. Изследване върху поляризация на емоциите в образа на Елисавета

В началото на часа учителят проверява домашната работа.

Ученик записва изведените ключови думи за емоциите, които са точки по У-оста, а други двама представят изготвената от тях линейна диаграма за емоциите и чувствата, които изпитва Елисавета към Полковника в хода на сюжетното развитие (изображение 4).

Така изведените стойности (ключови думи – части на повестта), свързани в линейна диаграма, изобразяват променливата крива на отрицателните емоции, които изпитва Елисавета към Полковника във всяка част на повестта „Крадецът на праскови“ (фиг. 7).

Представената линейна диаграма онагледява как се променя отношението на героинята и допълнително визуализира тези емоционални промени, като ги прави достъпни и разбираеми за учениците. Включването на дигитални умения в подготовката на урока по литература стимулира креативността на учениците, дава им нов поглед върху разбирането на литературната творба и способства за развитието и на други компетенции – дигитални, математически, работа в екип и др.

Последният ЕКИП 4 представя образа на Иво Обретенович, като поставя и акцент върху възникването и развитието на любовното чувство между Иво и Елисавета (изображение 5).

Изображение 5

След представянето на учениците учителят поставя задача по аналогичен начин те сами да изведат ключовите думи, които този път да акцентират върху развитието на любовното чувство между Елисавета и Иво Обретенович. След обсъждане и записване на предложените ключови думи на „Паркинг на идеите“ учителят извежда диаграма, онагледяваща тези емоционални промени (графика 1).

Графика 1

Всяка от изведените в легендата емоции от съответната част бива подкрепена от учениците с пример от сюжета на повестта.

Използването на този подход предполага учениците да са запознати със съответното произведение, за да могат да изведат емоциите на персонажа и да ги обобщят с една ключова дума.

Изготвянето на самата диаграмата, от друга страна, развива дигиталните им компетенции и по нетрадиционен начин ги обвързва с литературните познания, като им предоставя интересен и лесен начин за работа върху основните композиционни моменти в повестта, сюжетната последователност и отношенията между персонажите.

III. Заключителен модул – обобщаване на систематизираната информация; изследване върху поляризацията на емоциите в образа на Елисавета чрез извеждане на съпоставителни линейни диаграми.

В заключителната част учителят извежда двете диаграми (емоциите на Елисавета към Полковника и емоциите на Елисавета към Иво) едновременно, като поставя задача на учениците да проследят пресечните точки между тях (графика 2 и графика 3).

Графика 2

Графика 3

Учениците правят обобщения на базата на двете диаграми и въз основа на съпоставителен анализ стигат до заключението, че в един и същи момент от сюжетното развитие Елисавета изпитва както отрицателни емоции спрямо Полковника, така и положителни спрямо Иво Обретенович.

Учителят обобщава направените изводи, като ги онагледява с линейна диаграма

Поляризацията на емоциите в образа на Елисавета (изображение 6) .

„Иновативният“ модел на подобен тип урочни единици и разнопосочните предметни връзки с информационни технологии, дигитални технологии, математическа грамотност и базови исторически познания поставят основите за модернизиране и преход към най-новите европейски образователни тенденции, а именно: „трансверсално обучение“ – „трансверсални часове“.

По този начин учениците се превръщат в активна страна в собственото си образование и осъзнават индивидуалната си отговорност, както и практическите ползи от обучението.

В този динамичен процес ролята на учителя остава водеща. Той е „медиатор“ в процеса на усвояване на учебния материал и способства за изграждането на нов тип отношения учител – ученик, но и на нов тип отношение ученик – ученик и ученик – познания и умения.

Изградените в хода на образователния процес единни обучителни електронни общности – „облаци на класа“ и създадените електронни ресурси, ще могат да бъдат прилагани и впоследствие и ще разширят възможностите на обучението по български език и литература. Вследствие на това ще бъдат създадени безгранични „контейнери“ от знания и контакти, достъпни за голяма група обучаеми, от всяко място и по всяко време, които ще бъдат използвани за повишаване на индивидуалната ефективност и качество на обучение по български език и литература.

БЕЛЕЖКИ

1. „Трансверсално образование“ – „трансверсални часове“ – образование, което се свързва с обучението, базирано на проучването и изследователската работа на групи и на реализиране на широк аспект междупредметни връзки, които имат практическо приложение в ежедневието.

2. DROPBOX – облачно хранилище на данни, собственост на компанията Dropbox Inc., даващо възможност на потребителите да съхраняват данните си на сървъри в облак и да ги споделят с други потребители в интернет. Технологията е базирана на синхронизация на данните.

3. POWERPOINT – Microsoft PowerPoint е програма за изработване на презентации, направена от Microsoft. Тя е част от Microsoft Office пакета. Работи под Microsoft Windows и Mac OS.

4. EXСEL – Microsoft Excel е програма за електронни таблици, част от MS Office – пакета, създаден от Microsoft. Excel позволява ефикасно да се обработват и съхраняват списъци от данни, да се извършват изчисления, да се създават отчети и диаграми.

5. PAINT – Paint (или Paintbrush for Windows) е опростена програма за рисуване, която е включена във всички версии на Microsoft Windows. Тя за първи път представила рисуването на компютър. Често е наричана още MS Paint и Microsoft Paint. Тя отваря и запазва файлове като Windows bitmap (24-битови, с 256 [цвят] а, с 16 цвята, всички с разширението .bmp), JPEG, GIF (без поддръжка на анимации или прозрачност, въпреки че Windows 98 версията, ъпгрейднатата версия от Windows 95 и Windows NT 4.0 версията ги поддържали), PNG (без alpha blending ) и TTF (без поддръжката на няколко страници). Програмата може да работи в цветен режим или в двуцветен черно-бял режим, но няма режим в скалата на сивото. Заради простотата си това приложение бързо станало един от най-използваните инструменти на ранните версии на Windows.

6. „Пирамида“ е метод за събиране на информация, резултат от индивидуална работа, работа в двойка, четворка, осмица и т. н.

7. „Панелна дискусия“ – работа в подгрупи, като всяка група получава специфична задача, дискусия върху част от общия проблем. Решението на комплексния проблем е сбор от отделните решения на проблемите в подгрупите.

8. „Мозъчна карта“ – представлява диаграми, използвани за визуално представяне на информация (идеи, задачи, цели), свързани чрез ключова дума или идея. Могат да се използват за генериране, структуриране и нагледно представяне на идеи, както и като помощно средство за обучение и организиране на информация, разрешаване на конкретен проблем или вземане на решения.

ЛИРЕРАТУРА

Вълканова, В., Г. Дерменджиева (2006). Интерактивността в учебния процес. София.

http://office.microsoft.com/bg-bg/excel-help/HP001233728.aspx

http://blog.icn.bg

http://bglog.net/Obrazovanie

REFERENCES

Valkanova, V., G. Dermendzhieva (2006). Interaktivnostta v uchebniya protses. Sofiya.

http://office.microsoft.com/bg-bg/excel-help/HP001233728.aspx

http://blog.icn.bg

http://bglog.net/Obrazovanie