Резюме. В славянския празничен миней от Синайския манастир „Св. Екатерина“ (Sin. slav. 25) се пази служба за св. Алексий Човек Божи за 17 март. В 9-а песен на канона има акростих КЛИМ, познат като често използван от св. Климент Охридски негов авторски подпис в химнографските му произведения. Не са открити гръцки паралели на службата от синайския ръкопис. Стихирите и тропарът от вечерния дял се откриват в минея от XV в. НБКМ 122 от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а в славянския сборник от Виенската Национална библиотека Cod. Slav. 37 се среща само тропарът. След публикацията на откритието през 2003 г. беше съобщено за още 6 преписа на службата от Ан. Турилов.

Ключови думи: St Alexius, Man of God, St Climent of Ohrid in his hymnographic works, acrostic, festal menaion

От далечината на тези 1150 години, които ни делят от времената на първоучителите ни св. Кирил и св. Методий, техните дела, умения и вярност на мисията им изглеждат все по-ярки и все по-истинни. Последните десетилетия на активно издирвателство на световната палеославистика потвърждават какъв мащаб е имало делото на светите братя и на техните верни ученици. Откриването на оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи е един малък щрих от активното творчество на св. Климент Охридски и е безспорен пример за еталоните на праведност и святост, които са водели първоучителите ни в тяхното трудно и смирено битие на светители.

В славянския празничния миней № 251) от сбирката на Синайския манастир „Света Екатерина“ е поместена служба за св. Алексий Човек Божи за 17 март2) , която не съответства на обичайната преводна служба за светеца в славянските ръкописни празнични и служебни минеи за март. Разчитането на текста дава основание да се предположи, че става дума за оригинален славянски химнографски материал. Направените проучвания не доведоха до намирането на гръцки текст3) , който да съответства на службата от Син. 25. За принадлежността на текста към оригиналните старобългарски химнографски съчинения говори наличието на обичайния за Климент Охридски авторски подпис , който е въведен чрез прост акростих в 9-а песен на канона4) .

Службата за св. Алексий Човек Божи от Син. 25 е поместена на л. 195б – л. 198а (долна номерация) 5) и съдържа следния химнографски материал: във вечерния дял са включени три стихири на І глас и тропар на VІІІ глас. В утринния дял е поместен канон на VІІІ глас, като след 3-та песен на канона следва седален тропар на ІV глас. Канонът е пълен, както обичайно 2-рата песен е пропусната. Песните в канона съдържат по четири тропара, последният от които е богородичен. Налице се частично нарушаване на тази схема – в 6а, 7-а и 8-а песен са поместени по три тропара. И трите тропара са посветени на светеца, макар че в две от песните (6-а и 7-а) последният и обозначен като богородичен. Вероятно поради преписваческа или редакторска намеса тропарите за Богородица не са включени в този препис на канона6) . Липсва кондак и икос. В края на службата има указания за стихири и отпратка към вечерната.

Към момента на идентифицирането и публикацията на оригиналната служба проучванията на други преписи на текста дадоха следните резултати. В препис от ръкопис № 122 от НБКМ7) се открива само част от песенния материал на службата. На л. 225а2 е поместен съкратен вариант на последованието за 17и март. Химничният материал включва три стихири на на І глас. Този препис указва, че те са подобни на а третата стихира е въведена като слава на същия глас. Следват типикарски указания за утринното богослужение, в които е посочен канон за светеца на VІІІ глас8) , без обаче да е поместен текстът на канона, а също и кондак без указание за глас.

Втори препис, само на тропара от вечерния дял от службата, се намира в синаксара, изписан в полето на славянския ръкопис № 37 от Виенската национална библиотека9) . Тропарът е поместен на л. 174а в горното и дясното поле. Същият тропар е включен и в указанията за честването на празника на светеца в Студио-Алексеевския типик10) , в пълния изборен апостол (Погодин 26, препис от 1391 г.) на л. 234б11) , както и в печатния славянски миней за март (като тук гласът е ІV, а тропарът от Син. 25 е на VІІІ глас).

По библиографските данни е установено наличието на още един препис. В „Описание славянских рукописей Московской Синодальной библиотеки“12) при описанието на ръкопис № 445 (стар № 172) е отбелязано, че на л. 57 от ръкописа има служба за 17 март с два седални тропара и шест стихири, като първият седален и три от стихирите не съответстват на печатния миней, както и канон, който също е различен от този в печатния миней Посочено е началото на канона:  То съвпада с Климентовия канон от Син. 25.

Непосредствено след публикацията на службата от В. Савова през 2003 г. Ан. Турилов13) съобщи за наличието на още шест преписа, с което преписите станаха общо осем. Това количество преписи свидетелства за сравнително широкото разпространение на службата, независимо от обстоятелствата, които ограничават разпространението на това оригинално произведение, а именно:

Много скоро след включването на оригиналните старобългарски химнографски произведения в богослужебните сборници те са били подложени на системна подмяна и сверяване с гръцкия богослужебен състав14) . В резултат на това вероятно Климентовият канон е бил изчистен и заменен с този на Йосиф Песнописец. Йосифовият канон, от своя страна, става доминиращ за по-нататъшната славянска ръкописна традиция. На второ място, структурирането на състава на празничните минеи, какъвто е и Син. 25, в рамките на месец март е в пряка връзка с особеностите на богослужението по време на Великия пост и с доминиращата употреба на Постния триод. Това налага редуциране на броя на поместваните служби за март в празничните минеи, в които обичайно се включват службите за св. Четиридесет мъченици, за предпразненството и за самия празник на Благовещение. В по-редки случаи се поместват служби за други светци, в това число и за Алексий Човек Божи. Включването на службата му в Син. 25 е в синхрон с подчертано богатия състав от служби на светци в този среднобългарски празничен миней.

Коментирането на проблема за атрибуцията на текста на цялата служба към авторството на Климент Охридски излиза извън целите на тази статия15) . И все пак, липсата на открит досега гръцки аналог16) на химничния текст от вечерния дял на службата, както и на седалния тропар, позволява да бъде изказана хипотезата, че цялата служба за 17-и март е Климентово дело. В подкрепа на това предположение е наличието на директни текстови, в това число и стилистични, съвпадения например между първата вечерна стихира и втория тропар от 7-а песен на канона.

Начинът на въвеждане и на четирите букви от акростиха намира аналог в други Климентови произведения. Буквата е вписана с думата в тв. п., дв. ч. – Този случай има паралел в Канона за Евтимий Велики17) , в първата стихира от вечерния дял на Службата за пренасяне мощите на Йоан Златоуст18) , както и в Климентовия канон за Методий19) . Буквата е включена чрез лексемата ëþáúâú в тв. п., ед. ч. – . Този начин на въвеждане на буквата се среща още три пъти: в канона от Общата служба за светител20) ; в Октоиховия канон за апостолите на VIII глас21) и в Канона от Службата за Струмишките мъченици 22) . Буквата è е въведена от глагола в императив Подобно включване на буквата има в Климентовия канон за Успение Богородично23) и в Климентовия канон за Методий24) . Включването на буквата с името в зв. п. е обичаен за автора. Съществуват паралели в четири Климентови произведения: в Канона за ризата и пояса на Богородица25) ; в Октоиховия канон за апостолите на VI глас26) ; в Канона за Успение Богородично27) и в Октоиховия троичен канон с акростих 28) . От прегледа на начините за въвеждане на акростиха в Канона за Алексий Човек Божи и приведените паралели може да се направи заключението, че е налице един пример за изграждане на акростих, който стои изцяло в установените модели на Климент да използва предпочитани лексеми за отделните букви29) .

Всички изследователи, които са се занимавали с атрибуцията на Климентови текстове, съдържащи в 9-ата песен на канона акростих определят този авторски подпис като съкратен вариант на името на книжовника30) . Обяснението на този авторски избор за вписване на име се търси по аналогия с подобни примери от византийската песнотворческа практика и най-вече с тази на Йосиф Песнописец31) . Става дума за умишленно съкращаване на името „с цел да се запази общата структура на съответната химнографска творба“ 32) . Независимо от факта, че това обяснение се приема безрезервно от всички изследователи, занимаващи се със старобългарска химнография, и вече се е установило в палеославистиката, аз ще си позволя да ви предложа още една възможност за анализиране на акростиха

Фактът, че от 16 химнографски произведения, съдържащи акростих с името на Климент Охридски, 9 са с акростих 33) , посочва, ако не че този подход е предпочитан, то поне, че този избор за вписване на авторски подпис е равностоен34) .

Акростихът би могъл да се интерпретира не като съкратен, а като пълен вариант на името35) . Името на книжовника прониква в старобългарския език като гръцка заемка от същ. собствено име от м. р. в номинатив, а в косвените падежи съответно в които се явява основата на името. По своите граматически характеристики това същ. име е от ІІІ склонение, с основа на – което означава, че основата се явява само в косвените падежи. При приемането на гръцките лични имена в старобългарски (какъвто е случаят с Климент) същ. им. от м. р. по І склонение, които завършват на -зт, се транскрибират, като съответно флексията –çò се маха и се прибавя ер (т. е. те се приемат катоимена по о-основа) 36) . При преминаването в старобългарски името }ÊëÞìçò, което е редовен номинатив на дума от ІІІ склонение с основа на - íô, е било възприето по аналогия на имената от І склонение на 37) . Следователно при транскрибирането – ще изпадне, а в краесловието ще се сложи ер. Така се получава формата която е съвсем нормална номинативна форма на това име. Другата възможност е при транскрибирането на имена от м. р. е да се вземе основата, към която се прибавя ер (в този случай резултатът е ) .

В подкрепа на това ще приведа примери от Симеоновия сборник, в който на две места гръцкото име се среща като (в им. п. ед. ч.) и един път като (в род. п. ед. ч.) 38) .

Този езиков анализ позволява да се твърди, че вписването на авторското име като не е съкратено, а напълно равностойно пълно изписване на номинативната форма на това лично име.

Анализирането на съдържателните особености на текста на службата е в пряка връзка със стилно-езиковите средства, характерни за типа святост на Алексий Човек Божи39) . В службата обаче е налице известна лаконичност по отношение на конкретиката, известна ни от житието, както и в широко разпространения Йосифов канон за светеца. Ключовите думи и номинации на светеца са свързани с неговото нищелюбие, страннолюбие, твърдост в изнуряването на тялото (пост, молитва, глад и голота) и волно приемане на бедност. Акцент в изграждането на образа на светеца е подчертаването на неговата специфична номинация Човек Божи и мотива за небесното блаженство на светеца в лоното Аврамово. Като цяло съдържанието на канона има покаен характер. Тази му специфика се проявява чрез експлицирането на постната тема (в цялата 4-та и 5-а песен) и засиленото аз-присъствие не само в богородичните тропари, но и в тези, посветени на светеца40) . Тази съдържателна особеност е в пряка връзка с доминиращата великопостна тематика, обусловена от литургическия контекст на празника.

Идентифицирането на Климентов текст в чест на Алексий Човек Божи по-ставя с нова сила проблема за оформянето на неговата култова традиция както в славянска, така и в общоевропейска среда. Климентовото химнографско произведение се явява най-ранният славянски текст в чест на светеца с най-късна дата на създаване 916 г. 41) . Нещо повече, този текст е създаден много скоро след написването на Йосифовия канон 42) , който от мнозина изследователи се приема за текст, съдържащ най-древните сведения за Алексий43) . Тъй като подробно и задълбочено е анализирано мястото на новооткритото произведение сред другите текстове за светеца, тук само ще отбележим, че наличието на култ към светеца в България в края на ІХ началото на Х в., регистриран чрез богослужебно последование, потвърждава българското посредничество в пренасянето на византийската култова традиция на Алексий Човек Божи в Русия44) .

На последно място, създаването на оригинално старобългарско произведение в чест на Алексий Човек Божи от Климент Охридски може да се интерпретира в контекста на усилената песеннотворческа дейност не само в сферата на доминиращите в календара Господски и Богородични празници, но и във връзка с второстепенните памети насветци. Така още веднъж се потвърждават думите на Климентовия житиеписец: „Обичаш ли живота на преподобните отци и привърженик ли си на почти безплътен и безкръвен живот? Ще намериш и него грижливо предаден на български език от мъдрия Климент. Известно е впрочем, че всичко това се пази от трудолюбиви хора“45) .

БЕЛЕЖКИ

* Цитатът в заглавието е от Пространното житие на Климент Охридски от Теофилакт Охридски. Вж. Милев, А. Гръцките жития на Климент Охридски, С. 1966, с. 108.

1. Синайският празничен миней № 25 (по-нататък използвам Син. 25) до този момент не е бил обект на цялостно и систематично изследване. В същото време той е добре известен на изследователите на старобългарската химнографска традиция. Ръкописът е споменаван нееднократно в последните няколко десетилетия по повод на откритите оригинални старобългарски химнографски произведения. Особено внимание му обръща в две отделни публикации Климентина Иванова. Вж. Иванова, К. Неизвестни служби на Иван Рилски и Михаил Воин. – Изв. Инст. за бълг. ез., 22, 1973, 211–236.; Иванова, К. Служба за св. Ахил Лариски (Преспански) от Синайския празничен миней № 25. – Palaeobulgarica, 15, 1991, № 4, 11–22. В първата публикация Кл. Иванова коментира датировката на предходните изследователи на паметника и потвърждава мнението на В. А. Розов, че ръкописът е от ХІV в. Нещо повече, тя предлага по-точно датиране въз основа на запазената на л. 46а бележка от преписвача, че в годината на съставяне на ръкописа Велики четвъртък е съвпадал с Благовещение (25 март). През ХІV в. Велики четвъртък се е падал на Благовещение в четири години – в 1339, 1350, 1361 и 1372 г. В публикацията си от 1973 г. изследователката смята, че ръкописът е създаден между 1350 и 1372 г., по-вероятно в 1361 или 1372 г. на о. Крит от книжовник на име Дионисий, което научаваме от приписка в края на ръкописа (л. 262). Във втората публикация от 1991 г. създаването на паметника е отнесено към по-ранната дата – 1339 г. – въз основа на по-прецизен анализ на почерка, украсата и правописа. Въпросът за точното датиране на ръкописа може да бъде окончателно решен едва след изясняването на водните знаци на хартията. Син. 25 е паметник, в който се откриват преписи на оригинални старобългарски химнографски произведения както от най-ранния период, така и свързани с Търновската химнична продукция – препис на цикъла от азбучни стихири преди Рождество Христово, цикъла азбучни стихири преди Богоявление, два от предпразничните трипесници за Рождество Христово на Климент Охридски, препис на канона на втори глас за Богоявление с акростих ; съкратеният вариант на канона за Симеон Богоприемец за 3 февруари, вероятна Климентова творба с частично запазен акростих а също така и Служба за Кирил, Служба за Иван Рилски, Петка Търновска, Михаил Воин и Ахил Лариски. Вж. Попов, Г. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски – Български език, 32, 1982, 8, 12, 14, 16.

2. Подробна информация за култа към светеца, агиографските изворите за неговия живот и паметите в календара вж. Сергий (Спасский), архиеп. Полный месяцеслов Востока М. 1997, т. III, 109–110; Acta Sanctorum, Jul. IV, 238–270; 1ïò, 131–133; Срезневский, И. И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. СПб, 1867, № 12, 6–23; Адрианова-Перетц, В. П. Житие Алексия человека божия в древней русской литературе и народной словесности. Петроград, 1917; Стара българска литература, т. IV (Житиеписни творби) – ред. и съст. Кл. Иванова, С. 1986, 424–429, 624–644 и пр. Библиографията от изследвания за светеца е много обширна. В малката част от нея, която посочвам тук, може да се открие допълнителна библиографска информация.

3. Сравнението на текста от Син. 25 с достъпните ми гръцки печатни издания и ръкописи показва, че в тях се помества преимуществено Канонът за Алексий Човек Божи на Йосиф Песнописец на втори глас. Според изследователите на традицията на светеца този канон, написан през ІХ в., прави известна легендата на Алексий Човек Божи във Византия. Канонът съдържа значителни сведения за светеца, които се приемат за най-древни от боландистите. Вж. Сергий (Спасский), архиеп. Полный месяцеслов Востока. М. 1997, т. III, 109; Oxford Dictionari of Byzantium, New York, Oxford, 1991, vol. 1, p. 66–67.

4. Публикацията на откритата служба за св. Алексий Човек Божи вж. Савова, В. Непознато химнографско произведение на св. Климент Охридски за св. Алексий Човек Божи (предварителни бележки). – Palaeobulgarica, 27, 2003, №2, 2–12 и Savova, V. Newly Discovered Hymnographic Work of Saint Kliment of Ochrida (The Office for s. Alexios the Man of God from the festal menaion Sin. Slav. 25). – Scripta&E-Scripta, vol. 1, 121–134.

5. Ръкописът е номериран два пъти от една и съща ръка – в горното и долното поле с арабски цифри. Първо е била направена горната номерация, след което, поради объркване (след л. 150 следва л. 181), е направена долната номерация, която е коректна. Из ръкописа има липси, които са отпреди тази номерация. Използвам паметника по микрофилм, съхраняван в Библиотеката на БАН.

6. Това нарушаване в структурата на канона вероятно е станало преди включването на текста в състава на Син. 25. Потвърждение за това е автоматичното отбелязване на последния тропар от 6-а и 7-а песен като богородичен, без да са такива по съдържание.

7. Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. т. I, С., 1910; Ангелов, Б. Климент Охридски – автор на общи служби. – В: Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник. С., 1969, с. 240

8. Като имам предвид съдържанието на този съкратен вариант на службата, смятам, че това указание е предназначено за текста на Климентовия канон, който също е на VІІІ глас. За сравнение канонът на Йосиф Песнописец е на ІІ глас. Известни са ми е още два гръцки канона на VІІІ глас. Първият е на патр. Герман от VIII в. Вторият е на Николаос Малаксос, който живее през ХVІ в. Германовият канон е превеждан, но е известен само по един частичен късен препис в ръкопис от Троицко-Сергиевата лавра № 541 и е в среда на други преводни еднострофични химнографски форми. В този смисъл, предвид оригиналните стихири от вечерния дял в ръкопис № 122 от НБКМ, може почти сигурно да се допусне, че указанието е за Климентовия канон.

9. Birkfellner, G. Glogolitische und Kyrillische Handschriften in Österreich. Wien, 1975; Станчев, К., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988, 139–140.

10. Пентаковский, А. М. Типикон патриарха Алексия Студита в Византии и на Руси. М., 2001, 331–332.

11. Текста за този препис на тропара ми беше любезно предоставен от Искра Христова, на която изказвам благодарност.

12. Горский, А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. отд. III, Книги богослужебные, ч. II, М., 1917, с. 90.

13. Турилов, Ан. К уточнению объема и состава древнейшего славянского оригинального гимнографического корпуса в древнерусской рукописной традиции (На материал еминейных служб). – Старобългарска литература, 35–36, 24.

14. Попов, Г. Химнографското творчество на Кирило-Методиевите ученици. – Богословска мисъл, 2001, № 1–4, с. 21; Попов, Г. Византийската химнографска и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад (ценности, традиции, общуване). С., 2002, с. 381.

15. Резултатите от анализа и сравнението с широк кръг текстове от гръцката ръкописна и печатна традиция на службата на Алексий Човек Божи, които биха позволили решаването на този проблем, ще бъдат изложени в друго изследване.

16. Датата 17-и март не е включена в Analecta Hymnica Greca e codicibus eruta Italiae Inferioris, IOSEPH SCHIRO consilio et ducti edita: VII Canones Martii, EUTICHIUS TOMADAKIS collegit et instruxit. Roma 1971.

17 , 9-а песен, първи тропар. Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 173.

18. НБКМ 522. Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 148.

19. , 1-ва песен, трети тропар. Вж. Попов, Г. Службата за славянския първоучител Методий в Хлудовия миней 156 – Старобългарска литература, 32, 13.

20. , 8-а песен, втори тропар. Вж. Ангелов, Б. Климент Охридски – автор на общи служби. – В: Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник. С., 1969, с. 257; Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 199.

21. , 8-а песен, втори тропар. Вж. Йовчева, М. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, с. 16.

22. , 8-а песен, втори тропар. Вж. Vukanovic, T.P. The Legend of the Martyrs of Tiberiopolis (Strumisa). – Враœски гласник, 1971, кœ. 7, с. 52.

23. , 9-а песен, трети тропар. Вж. Мошкова, Л., А. Турилов. Неизвестный памятник древнейшей славянской гимнографии (канон Климента Охридского на Успение Богородици). – Славяноведение, 1999, № 2, с. 36.

24. , 8-а песен, троичен тропар. Вж. Попов, Г. Службата за славянския първоучител Методий в Хлудовия миней 156 – Старобългарска литература, 32, 13.

25. , 8-а песен, четвърти тропар. Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 187.

26. , 9-а песен, четвърти тропар. Вж. Йовчева, М. Цит. съч., с. 15.

27. , 9-а песен, четвърти тропар. Вж Мошкова, Л., А. Турилов. Цит. съч., с. 36.

28. , 9-а песен, четвърти тропар. Вж. Йовчева, М. Цит. съч., с. 23.

29. Йовчева, М. Старобългарската служба..., с. 20.

30. Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 121; Попов, Г. Химнографското творчество на Кирило-Методиевите ученици. – Богословска мисъл, 2001, № 1–4, с. 13; Йовчева, М. Старобългарската служба..., с. 18; Йовчева, М. Цит. съч., с. 13, 20; Мошкова, Л., А. Турилов. Цит. съч., с. 24;

31. Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 142.

32. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 142.

33. Това са следните произведения: 1. Предпразнични трипесници за Рождество Христово (Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 116–120, 160–169.); 2. Канон за ризата и пояса на Богородица (Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 129–134, 182–188.); 3. Общата служба за светител (Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 138–142, 197–200.); 4. Канон за Евтимий Велики (Вж. Станчев, К., Г. Попов. Цит. съч., с. 120–129, 170–174.); 5. Канон за Йоан Предтеча в Октоиха (Вж. Йовчева, М. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, с. 4–12.); 6. Канон за апостолите на VІ глас за четвъртък в Октоиха (Вж. Йовчева, М. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, с. 12–15.); 7. Канон за апостолите на VІІІ глас за четвъртък в Октоиха (Вж. Йовчева, М. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, с. 15–16.); 8. Троичен канон на VІІІ глас от Октоиха (Вж. Йовчева, М. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, с. 20–23.); 9. Покаен канон на VІ глас в Октоиха (Вж. Федоскина, Е. Покаянный канон Климента Охридского в составе древнеславянского Октоиха. – Вестник Московского университета. Сер. 9. Филология, 2000, № 3, 79–81.); 10. Богородичен канон на ІV глас в Октоиха (Крашенинникова, О. Три канона из Октоиха Климента Охридского (Неизвестные страницы древнеславянской гимнографии). – Славяноведение. 2000, № 2, 37–38.); 11. Канон за Успение Богородично ( Вж. Мошкова, Л., А. Турилов. Неизвестный памятник древнейшей славянской гимнографии (канон Климента Охридского на Успение Богородици). – Славяноведение, 1999, № 2, с. 24–36.); 12. Канон за Аполинарий Равенски (Вж. Йовчева, М. Старобългарската служба ..., с. 17–32); 13. Канон за Струмишките мъченици (Вж. Vukanovic, T.P. The Legend of the Martyrs of Tiberiopolis (Strumisa). – Враœски гласник, 1971, кœ. 7, с. 52.); 14. Канон за първомъченик Стефан и папа Стефан І (Вж. Йовчева, М. Старобългарската служба за първомъченик Стефан и Стефан І папа Римски. – Старобългарска литература, кн. 32, 2001, с. 20.); 15. Канон за архиепископ Методий (Вж. Попов, Г. Службата за славянския първоучител Методий в Хлудовия миней 156. – Старобългарска литература, кн. 32, 2001, с. 3–20. ); 16. Канон за Алексий Човек Божи (Савова, В. Непознато химнографско произведение на св. Климент Охридски в чест на св. Алексий Човек Божи (предварителни бележки). – Palaeobulgarica, 2003 (под печат). Към произведенията, съдържащи акростих принадлежат № 4, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16. Към този списък с нужните уговорки може да се причисли и № 14. От изброените произведения само в два случая името е във фразов акростих. Първият случай е в Канона за Евтимий Велики, където акростихът е частично съхранен, а името е вписано във 9-а песен на канона. Вторият случай е в Климентовия канон за архиеп. Методий, където името е вградено в рамките на фразата в ролята на подлог, а не е финална дума.

34. Ако се приеме, че е съкратен вариант на името на Климент Охридски, то защо до този момент не са ни известни примери за съкращаване на авторско име в акростих на друг от старобългарските химнографи (напр. на изключително продуктивния Константин Преславски, който винаги се подписва с пълното си име Константин).

35. При възстановяването на акростиха от Климентовия канон за архиеп. Методий  Г. Попов отбелязва по повод употребата на името в рамките на акростиховата фраза следното: „За разпространението на името като антропонимен вариант на през Средновековието говорят и отбелязаните в речника на Фр. Миклошич ръкописни източници. Те показват, че това име не се е употребявало само за образуване на акростих, където е много подходящо поради своята краткост, но и в обикновени текстове“. (Попов, Г. Службата за славянския първоучител Методий в Хлудовия миней 156. – Старобългарска литература, кн. 32, 2001, с. 11)

36. Личните имена от м. р. на –çò по І склонение са многобройни.

37. Приемането на името от ІІІ склонение в номинатив по аналогия с имената от м р по І склонение е станало заради общия завършек – макар в случая да не е флексия, както е при имената по І склонение. По повод на заемането на собствените имена от гръцки в старобългарски език в увода към т. ІІ на изданието на Симеоновия сборник (Симеонов сборник, по Светославов препис от 1073 г., в три тома, т. ІІ, Речник – индекс., С. 1993, с. 7) е отбелязано: „Съществителните имена от м. р. по трето склонение преминават в старобългарски към о-основи, като номинативното окончание - є се прибавя направо към гръцкия именителен падеж или към основата на думата: от гр. от гр. “.

38. Симеонов сборник (по Светославов препис от 1073 г.) в три тома, т. ІІ, Речник – индекс., С. 1993, с. 214.

39. Подробен стилистичен и поетичен анализ на текста, както и принципите на изграждане на образа на светеца в съпоставка с другите извори за светеца в славянската и гръцката книжовна традиция, ще бъде представен на друго място. Тук наблюденията имат тезисен и предварителен характер.

40. Началото на трети тропар, 5-а песен ..., е в пряка интертекстуална връзка с емблематичния за великопостния период Велик покаен канон на Андрей Критски.

41. До откриването на Климентовата служба за Алексий Човек Божи за най-ранен славянски текст за светеца се приемаше проповедта на чеха Войтех, която се отнася преблизително към 995 г. (Вж. Мурьянов, М. Ф. Алексей Человек Божий в славянской рецензии византийской литературы. – ТОДРЛ, 1968, ХІІІ, с. 124)

42. Крайната дата на създаването на канона за Алексий Човек Божи от Йосиф Песнописец е годината на успението на автора – 886 г.

43. Вж. бел. 3

44. Откриването на Климентов текст за Алексий Човек Божи позволява да се преосмислят идеите, изказани от М. Мурянов: „Предание об Алексее Человеке Божием до сих пор превосходно укладывалось в эту классическую схему (греческая агиография – южнославянский Златоструй – древнерусская литература), но привлеченный нами иконографический и церковно-исторический материал ее не потверждает. Четко вырисовывается второе русло традиции, имеющее в отличие от первого конкретные даты и географические координаты: Дамаск – Рим – (Бржевнов) – Новгород“. (Вж. Мурьянов, М. Ф. Алексей Человек Божий в славянской рецензии византийской литературы. – ТОДРЛ, 1968, ХІІІ, с. 125)

45. Вж. Пространно житие на Климент Охридски от Теофилакт Охридски гл. ХІІ. (Милев, А. Гръцките жития на Климент Охридски, С. 1966, с. 133)