Резюме. Докладът представя интерактивни подходи за развитие на комуникативноречевите компетентности чрез прилагане на информационнo-комуникационни технологии (ИКТ) и работа в екип в обучението по български език в VIII клас. Предложен е модел на урок за създаване на електронно писмо с определена цел и адресат.

Ключови думи: communicative competences; stylistic norm; label formulas

Работата с информационнo-комуникационни технологии (ИКТ) в училище не е новост за българското образование. Тя наложи търсенето на нови методи и форми, чрез които обучаемите са активни участници и съавтори на образователните ресурси. Вследствие в училище започнаха да се реализират комбинирани и бинарни уроци, в които учениците усвояват и прилагат знания и умения по и от различни учебни дисциплини, чрез които се осъществяват трансверсални релации (срв: Rasheva-Merdzhanova, 2012), необходими в подготовката им за успешно бъдеще. Във връзка с това в методиката по различните учебни дисциплини също протичат динамични промени, най-осезателни в целенасоченото търсене на междупредметност и включването на ИКТ и екипната дейност в урочните структури, така че да се изпълнят както собствено дисциплинарните, така и глобалните образователни цели на XXI век (Rasheva-Merdzhanova, 2016).

От 2017/2018 година настъпиха промени в учебните програми по предмета „Български език и литература“ (БЕЛ), засягащи равнище VIII клас. В представянето на програмата по български език (БЕ) е заложено, че: обучението по български език в VIII клас разширява и допълва знанията, уменията и отношенията, свързани със системата на съвременния български книжовен език и с изграждането на комуникативните компетентности на учениците. С оглед на развиването на социокултурните компетентности са представени теми, чрез които се цели запознаване с особеностите на разговорния и на художествения функционален стил, както и овладяване на умения за извличане и за използване на информация от разговорни и от художествени текстове за решаване на комуникативна задача. Предвидено е и овладяването на речевия етикет в електронното общуване. (…) Във връзка с развиването на комуникативните компетентности в устното и в писменото общуване в учебната програма е предвидено развиване на умения за писане на електронно писмо, на публично изказване по морален проблем, както и за създаване на писмен аргументативен текст – есе. (Учебна програма по български език и литература за VIII клас, компонент български език (общообразователна подготовка)1). Т.е. програмата предвижда дейности не само за развитието и усвояването на езиковите норми и лингвистичните понятия, но и работа със и чрез ИКТ.

Очакваните резултати от обучението в края на класа по отношение на социокултурните компетентности са: учениците да могат да разграничават видовете функционални стилове (разговорен, художествен); да разбират отношението между речево поведение и особеностите на конкретната комуникативна ситуация; да оценяват идеи, тези и аргументи съобразно своя опит; да търсят, извличат, обработват и използват информация от различни информационни източници за решаване на комуникативни задачи; да представят различни видове информация по зададени параметри. По отношение на езиковите компетентности учениците да: познават характеристиките на българския книжовен език; разпознават езикови особености на текстове, характерни за разговорния и за художествения стил; задълбочават знанията си за лексикални и за граматични особености на книжовния български език. По отношение на комуникативните компетентности за слушане да сравняват и анализират различни проблеми при участие в диалог и в дискусия; за четене да сравняват и анализират проблеми в художествени текстове; за говорене да спазват правилата за книжовен изговор; да подготвят и представят публично изказване по морален проблем; за писане да спазват изучените книжовни езикови правила и да създават в писмена форма есе по морален проблем и електронно писмо (пак там).

В новите учебници за VIII клас по български език темата, свързана с особеностите на електронното писмо, се обвързва с темата за речевия етикет в електронното общуване (нетикет) (срв: Vaseva, Veleva, 2017; Georgieva et al., 2017; Markova et al., 2017; Мihaylova et al., 2017; Panov et al., 2017; Petrov et al., 2017). Представени са различни формати на електронни писма, предназначени за лична и официална кореспонденция, структурно-композиционните особености и графичните изисквания (главни букви, шпации, употреба на запетая след обръщение). След урочните статии се поставят задачи за редактиране на електронни писма и индивидуално създаване на електронно писмо с определена цел и адресат. Този тип задачи предполагат учениците самостоятелно да продуцират електронно писмо като домашна работа и да го изпратят на посочен учителски имейл за проверка. Но създаването на едно писмо не гарантира усвояването на различни речеви стратегии съобразно целта и адресата на писмото. Ето защо задачата може да претърпи разширение и да се изпълни в урок за упражнение, в който учениците, разделени в екипи, създават електронни писма по една и съща тема, но с различни цели и адресати.

Методическото решение представлява прилагане на комбинация от изследователски, съпоставителен и интерактивен метод; формите са мозъчна атака и съвместно (кооперативно) обучение; а похватите са съобщение на учителя и задачи за упражнение – за създаване на текст (електронно писмо) по конкретни указания, предназначено за определена сфера на комуникация. Реализацията на урока изисква предварителна подготовка от страна на учителя – проучване на лингвистични и методически източници, свързани с урочната тема; подготовка на подходящи задачи за упражнение, които водят до повишаване на знанията и уменията на учениците за продуциране на текстове (електронни писма), предназначени за различни социокултурни сфери на комуникация; подготовка на групови чек-листове, предназначени за отделните екипи; осигуряване на работни листове и компютърна зала за работа. Предварителните задачи към учениците са: да се преговори изученото за текстовете, възникващи в различните сфери на комуникация и принадлежащи на различните функционални стилове (комуникативни стило творни фактори; езикови стилотворни фактори; жанрове) и за електронното писмо (структура, етикетни формули).

В хода на урока се очертават пет учебни ситуации.

Начална учебна ситуация: свързва се с актуализирането на знанията за различните сфери на комуникация и различията между текстовете, принадлежащи на отделните функционални стилове (езикови стилотворни маркери); знанията за създаване на електронно писмо и е-писмо с определена цел и адресат; избират се двама асистенти за конкретния учебен час; мотивира се темата.

– Важността да умеем да общуваме чрез е-поща с конкретен адресат.

– Постигане на планирани цели чрез комуникация през е-поща.

– Стилистични различия в продуцирането на е-писмо съобразно целта и адресата.

Формулират се задачите за отделните екипи, като би било подходящо в зависимост от вида на училището и събитията, свързани с училищния живот, да се избере обща тема на писмото (например: работа по конкретен европейски проект; участие в състезание, кандидатстване за стипендия и др.).

В първата учебна ситуация учениците се приканват верижно да дадат по едно предложение, свързано с отговора на въпроса „Защо искам да участвам в/ кандидатствам за…?“, а отговорите им се записват на дъската от асистентите, посочва се и учителският работен имейл. Ситуацията е необходима за разгръщане на темата и се реализира чрез прилагане на мозъчна атака.

Във втората учебна ситуация учениците се разпределят в 4 екипа (по шест участници) и заемат позициите си до работния компютър; всеки екип получава чек-лист (фигура 1) за конкретната задача; всеки ученик получава допълнителен лист, който да използва в процеса на работа (материалите се раздават от асистентите); поставя се време за изпълнение на задачата. Ситуацията представлява ядрото в урока за създаване на електронно писмо по определени параметри (цел и адресат), като във всеки чек-лист адресатът (родители, приятел, директор, медия, институция) и целта (да се потърси подкрепа, да се мотивира участие, да се представят постижения на училището и под.) се променят – запазва се само общата тема.

Трета учебна ситуация: след приключване на времето говорителите на екипите изчитат писмото на своя екип; двамата асистенти следят получените на учителския имейл писма, като задачата им е да открият грешките в текста (ако има такива); след изчитането на всяко от писмата се прави коментар на стиловите белези, характерни за вида на общуването, етикетните формули и употребата на експресивна и неутрална лексика. Ситуацията се свързва с проверка и анализ на изпълнението на задачата.

Заключителна ситуация: представлява обобщение със следните смислови акценти:

– тематичната връзка между отделните е-писма, но ясните разлики, породени от различните адресати, целите и комуникативноречевите ситуации, за които са предназначени текстовете;

– важността на етикетните формули при писмено общуване с е-писмо;

– важността на езиковата грамотност при продуциране на текст (е-писмо).

За да се стимулира желанието за участие и работа в екип, всеки от екипите получава оценка за изпълнението на задачата (в точки/в оценка).

По отношение на социокултурните компетентности чрез прилагането на технологията на учениците се дава възможност да придобият знания и умения да: разграничават текстове, принадлежащи на различни функционални стилове; разбират отношението между речевото поведение и особеностите на конкретната комуникативна ситуация; оценяват идеи, тези и аргументи съоб разно своя опит; търсят, извличат, обработват и използват информация от различни информационни източници за решаване на комуникативни задачи; представят информация по зададени параметри.

По отношение на езиковите компетентности чрез прилагането на технологията на учениците се дава възможност да придобият знания и умения да: познават и владеят характеристиките на българския книжовен език; разпознават езикови особености на текстове, характерни за общуването в различните комуникативни сфери; задълбочават знанията си за езиковите норми на книжовния български език.

По отношение на комуникативните компетентности чрез прилагането на технологията на учениците се дава възможност да придобият знания и умения да: слушат, сравняват и анализират чужди текстове; участват в диалог и в дискусия; четат, сравняват и анализират проблеми, породени от особеностите на различните социокултурни сфери; спазват правилата за книжовен изговор и правопис съобразно изучените книжовни езикови правила; създават в писмена форма електронно писмо.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. http://www.mon.bg/ Uchebna programa po balgarski ezik za VІІІ klas (Curriculum in Bulgarian for 8th grade).

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Georgieva, M. V. Zhobov, D. Dimitrova & V. Ineva (2017). Balgarski ezik VIII klas. Sofia: Anubis [Георгиева, М., В. Жобов, Д. Димитрова & В. Инева (2017). Български език VIII клас. София: Анубис].

Markova, P. P. Varbanova, N. Paskalev & D. Petrova (2017). Balgarski ezik VIII klas. Sofia: Bg Utshebnik [Маркова, П., П. Върбанова, Н. Паскалев & Д. Петрова (2017). Български език VIII клас. София: Бг Учебник].

Mihailova, V., Y. Tisheva, R. Stanthseva & B. Borisov (2017). Balgarski ezik VIII klas. Sofia: Prosveta [Михайлова, В., Й. Тишева, Р. Станчева & Б. Борисов (2017). Български език осми клас. София: Просвета].

Panov, A. & Zh. Zlateva (2017). Balgarski ezik VIII klas. Sofia: Diogen [Панов, А. & Ж. Златева (2017). Български език VIII клас. София: Диоген].

Petrov, A., M. Padeshka & M. Balinova (2017). Balgarski ezik VIII klas. Sofia: Bulvest 2000 [Петров, А., М. Падешка & М. Балинова (2017). Български език VIII клас. София: Булвест 2000].

Rasheva-Merdzhanova, Ya. (2012). Obuchenieto po balgarski ezik I literaturа kato puskov mehanizam za transformatsiya na lichen v rodov kulturen opit. Balgarski ezik I literaturа, kn. 2, 120 – 132 [Рашева-Мерджанова, Я. (2012). Обучението по български език и литература като пусков механизъм за трансформация на личен в родов културен опит. Български език и литература, кн. 2, 120 – 132].

Rasheva-Merdzhanova, Ya. (2016). Ot bazovi metodicheski podhodi za transversalni kompetentnosti do individualna uchebna kniga. Strategii na obrazovatelnata i nauchnata politika, kn. 2, 191 – 208 [Рашева-Мерджанова, Я. (2016). От базови методически подходи за трансверсални компетентности до индивидуална учебна книга. Стратегии на образователната и научната политика, кн. 2, 191 – 208].

Vaseva, M. & T. Veleva (2017) Balgarski ezik VIII klas. Sofia: Prosveta Az Buki [Васева, М. & Т. Велева (2017). Български език VIII клас. София: Просвета Аз Буки].