Резюме. Ученици от Х в клас специаност „Горско и ловно стопанство“ представиха STEM урок, посветен на честването на бележити годишнини в гимназията. В часа включиха материал от специалните предмети: дендрология, лесовъдство, почвознание. Показаха знания и по общообразователните предмети: информатика, физика, математика, информациони технологии. Обвързаха представянето на материала с цитати от произведения на Николай Хайтов, който е инженер-лесовъд по професия.

Ключови думи: STEM урок; лесовъдство; дендрология; физика; информационни технологии; математика

Тази година се навършват 95 години от създаването на Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ и 100 години от рождението на нашия патрон. Учениците от Х в клас, специалност „Горско и ловно стопанство“, заедно със своите учители посветиха STEM урок на тези бележити годишнини. Те представиха знания по специална теория и технологии, свързани с лесовъдство, дендрология, екология, почвознание, информационни технологии, физика и математика. Идеята на екипа беше да се направи синтез между научните дисциплини, изучавани от учениците, и литературните произведения на Николай Хайтов, който по професия е инженер-лесовъд.

Фокусът на специалистите, работещи в професионалната гимназия, е изграждане на мотивация у учениците за максимално усвояване на знания и практикуване на избраната професия. Работи се за духовното израстване на младежите, като се ползват светлите примери на забележителни личности, оставили трайни следи в историята с делата си.

Поставени бяха следните цели.

1. Учениците да се включат активно в отбелязване на годишнините от рождението на нашия патрон и създаването на гимназията.

2. Да се запознаят с популярни художествени произведения на Н. Хайтов.

3. Да се мотивират от перото на Н. Хайтов, от неговата любов към природата, от чувството на принадлежност към всичко българско и родно.

4. Да покажат стремеж към личностно развитие и придобиване на знания по предметите, включени в професионалната и общообразователната подготовка.

5. Сами да приложат усвоените знания в практиката.

6. Да установят връзката между литературните творби на Н. Хайтов и теоретичната професионална подготовка.

7. Успешно да си взаимодействат и активно да работят в екип.

Задачите, които бяха поставени, са следните.

1. Учениците да изработят презентации за живота на Николай Хайтов.

2. Да открият цитати в разказите на писателя, свързани с гората, с дървесни видове, които виреят у нас, и условията, при които те живеят.

3. Да направят табла за Николай Хайтов и Седмицата на гората.

4. Да открият области в живота на хората, в които горскодървесните продукти имат практическо приложение в бита.

5. Да вземат активно участие във всички етапи на подготовката и реализацията на STEM урока със своя ентусиазъм, предложения и идеи.

Вдъхновението на Н. Хайтов произтича от красотата на нашата природа, от дребни случки и детайли. Деликатната му чувствителност умело преразказва и превръща реалността в завладяващи, мощно въздействащи творби. В разказите искахме да открием връзката между професията и дейността му на писател, да разберем как знанията за гората, природата и дърветата са претворени в мислите му. Открихме подходящи цитати, които вмъкнахме по време на представянето на научните знания.

Учениците представиха съставните части на гората и лесовъдските признаци на насажденията, изучавани по предмета „Лесовъдство“. Те са основата за изграждането на всеки добър горски стопанин. Гората е сложна система. В нея растения, животни и околна среда са в постоянна връзка и взаимодействие. За да се определи съставът на насаждението, те показаха математически знания. Изчислиха процентното участие на дървесните видове от общото им количество в смесени насаждения.

Формата и произхода на насаждението те представиха в изработена от тях презентация. Онагледиха проста и сложна форма на насаждението, различните етажи, които се определят от разположението на короните в пространството. Интересно представиха лесовъдския признак възраст. Посочиха рождените дати на учениците в класа и направиха констатацията, че в рамките на една година всеки един е роден на различна дата, в различен месец. В гората аналогията е същата, отделните дървета по-никват, растат и се развиват по различно време, затова в насажденията хората са ги обединили във величини, условно наречени „Класове на възраст“. Склопеността, пълнотата и гъстотата са признаци, които се изчисляват математически. По зададени показатели на насаждение учениците направиха няколко примера. Онагледиха степен на доближеност на короните и проекцията им върху повърхността на земята, за да изчислят склопеността, която се изразява в десети части от единицата. Пълнотата се означава със същите стойности като склопеността, но за определянето ѝ учениците използваха опитни таблици, в които са дадени кръговите площи на насаждения образци, за които се приема, че са с пълнота 1,0.

ПЪЛНОТА: P = G / G ет.

Р = V / V ет.

Пример: 60 год. бял борово насаждение – G =25 м 2

От опитни таблици – G ет. = 33 м 2

Р = 25 : 31 = 0.8

Бонитета определиха чрез опитни таблици по височината на насаждението при определена възраст. Учениците отново използваха математически знания и изчислиха бонитета на 60-годишно буково насаждение със средна височина 22 м и друго с височина 10 м. Представиха физичното свойство плътност на дървесината. Те показаха, че по плътност късната дървесина е много по-тежка от ранната например: при иглолистните тя е от 2,3 до 2,8 пъти по-голяма от плътността на ранната дървесина. Демонстрираха тези свойства, като измериха с везна масата на суха и на влажна дървесина с еднакъв обем. Установиха, че масата на влажната е по-голяма от сухата.

Демонстрираха физични свойства, свързани със загряването на дървесината: топлоемкост – това свойство даде отговор на учениците защо дървесината се използва за направа на дръжки на инструменти, с които се работи с огън и при изработването на кибритени клечки. Топлопроводност – демонстрираха слабата топлопроводност на дървото, като направиха следния опит. Поставиха на медна и на дървена пръчка топлийки, залепени с восък. Двете пръчки сложиха в съд с вода, която постепенно се загря до точката на кипене. Опитът показа как от медната пръчка топлийките паднаха, а на дървената останаха и след загряването на водата.

Електропроводимост – дървесината е лош проводник на електрическия ток.

Чрез знанията си за резонансовата способност, учениците дадоха отговор на въпроса за изработването на музикални инструменти от дървесина. Показаха нагледно, че материали с голяма резонансова способност се добиват от здрави смърчови дървета на възраст от 200 – 300 години, израснали на свежи почви, на голяма надморска височина (около 1500 м) и са с тесни годишни пръстени. Свойствата звукопроводност и резонанс демонстрира ученик, като изсвири на китара кратка музикална пиеса. Ученик демонстрира явлението „звуков резонанс“ с помощта на два камертона със сандъчета. С отворената страна двете сандъчета се поставиха едно срещу друго. Когато с чукче се удари единият камертон, звук излъчват сандъчето и въздухът в него на другия камертон.

Разнообразието на дървесни видове в гората учениците представиха със знанията по предмета дендрология. Паралелно с морфологичните описания, екологичните изисквания, произхода и приложението им учениците цитираха откъси от разкази на Н. Хайтов, които се отнасят за всеки дървесен вид, представен в урока. Ето няколко от тях, които са особено живописни.

В разказа „Монологът на последния“ пише за брезата: „Накъдето и да се обърнех, виждах само кафяви борови стъбла и между тях една-едничка Бреза. Всички я гледахме с огромно любопитство, защото можеше да мени цвета на своите листа. Подсмихвахме ѝ се, когато вятърът я събличаше, удивявахме се, когато напролет от малките ѝ пъпки се развиваха листа, и умирахме от завист, когато наесен тези листа пожълтяваха, а след това почервеняваха. Колко сме въздишали и мечтали за такива червени листа! И за гнезда, защото в нея птиците предпочитаха да си правят гнезда“.

В „Завоевателят“ – за габъра: „В тая приказка не става дума за габрите – благородните високите, които по стойка и красота могат да се равнят и с бука, а за габрите от най-долната порода, наричани „свинак“ – ония възловати и чепати габри, които единствени растат по скалиста земя, без да ги е грижа дебела ли е почвата, или не, влажна ли е, или суха. От този габър по-жилаво и упорито нещо няма. Козите го ядат, престригват го, дъвчат го, пролет и есен е в устата на добитъка, но не гине. Попречат ли му да расте нависоко, пропълзява встрани. Страда, но не се предава. Гърби се като таралеж на земята и я пази от дъждовните капки и от вятъра. Дали се е разкаял той, че е напуснал селенията на бука и е отишъл да се бори с камънака в пущинака? Едва ли“.

В „Пътеки“ – за липата: „Лани правих една пътека нарочно само за една Липа. Горе над Равдин. Стара Липа. Стара и голяма, а по нея – цвят до цвят! Седнеш под дървото, а главата ти се мае от благата миризма. Ето, няма ли пътека – няма Липа! Аз така съм я нарекъл – „Липова пътека“.

И още един завладяващ цитат за бора от разказа „Тайната на кривата борика“: „Много пъти съм се питал, докато лежах под кривата борика, защо ѝ е така нагънато стъблото и тъй хаотично размесени клоните. Тя беше решила – след като всички борове растат нагоре, защо пък една от тях да не изследва простора вляво и дясно. Възможно е и скуката да е била причина за изкривяването: в едно общество като боровото – подредено и строено, в което всяка чупка е генетично предписана, всяко отклонение – определено, изкушението да я подкараш през просото, трябва да е било наистина голямо. Възможно е и друго. Да е разбрала например кривата борика, че растежът във височина е суета и гонене на вятър. И още нещо ми минава през ума: дали пък тая грозница – Кривушата – не беше се нарочно пожертвала в добротата си, не беше се нарочно изкривила, за да онагледи понятията „криво“ и „право“, защото как иначе бихме узнали, че правите са прави, и да им се радваме на правината, ако да не бяха кривите?“.

Това са само малка част от примерите, в които той описва дървесните видове. Към вековните ни, приказни гори Николай Хайтов е изключително щедър на думи и завладяващи описания.

Междупредметните връзки, осъществени в STEM урока от нашите възпитаници, имаха за цел да покажат връзката между гората и човека. Нейната жизнено важната функция като екоситема за съществуването ни. Всички материални ценности, които хората добиват от природата, не са безвъзмезден дар. Макар да е изключително щедра към нас, тя се нуждае от отговорно поведение, от знания, за да има хармония и баланс в околната среда. В литературните творби на Николай Хайтов те откриха забележителни примери на грижовност и всеотдайно поведение на обикновените хора към гората. Малцина са личностите с будна гражданска съвест и позиция, които смело могат да заявят: „Е-е-ей, хора, не кърдисвайте гората, лошо ще ви стигне!“. Това прави нашият патрон чрез своя герой Метю в разказа „Горски дух“.

В процеса на подготовката на STEM урока учениците ползваха и усвоиха знания, които ще прилагат в бъдещата си професионална практика. Най-важните изводи, които се откроиха при представянето, са: гората е уникална система. Тя расте и се развива в продължение на столетия. Има свойството да се възпроизвежда сама. Лесовъдските познания на човека помагат за нейното създаване и поддържане. Че лесовъдските науки не могат да съществуват сами за себе си. Усвоявайки знания в областта на специалните учебни предмети, учениците ползват фундаментални знания от общообразователните науки.

Човешката дейност съществува, опирайки се на знания, натрупани в различните области на науката. Животът е единен и неразривен.