Резюме. Настоящата статия е посветена на историческия развой на глаголите със значение ‘обичам’. Обект на анализ са появата и развоят на глаголите, които носят тази семантика. Лингвистичният материал е ексцерпиран от Речник на старобългарския език т. I и т. II, Slovník jazyka staroslovênského. Lexicon linguae paleoslavicae, Речник на произведенията на патриарх Евтимий, Речник на словата на авва Доротей, Среднеболгарский перевод Хроники Константина Манасия, Речник на книжовния език на народностна основа, Архива за БДР. Лексикалните значения на старобългарските, среднобългарските глаголи, на глаголите от ТД и книжовните са според съответните речници, които са цитирани в библиографията.

Ключови думи: verb, Old Bulgarian Language, dialects

Старобългарският глагол любт, любл҄ѭ, любш е образуван с помощта на наставката -- (*ei) и се свързва със съществителното любы, любъве. Любт е отименен каузатив, който принадлежи към IV спрежение, II разред. Този тип глаголи са преходни и показват, че някой прави някого такъв (Граматика 1993б: 281). Г. Ганева с основание отбелязва, че старият суфикс -- (*ei) постепенно губи своята каузативна семантика, като за този процес спомага процесът на вторична имперфективация. Така постепенно суфиксът -- (*ei) се превръща в темпорална гласна (Ganeva, 2012: 35). Любт в старобългарски означава:

1. Обичам някого: µже любтъ отЃца л матерь паче мене нѣстъ мене достонъ Мт 10.37 Зогр., Ас.; любт сѧ ‚обичаме се с някого‘: аще любмъ сѧ бЃъ въ насъ прѣбываетъ  любы его съвръшена естъ. Евх. 36б, 18.

2. Искам, желая: лѣбт л съподобт сѧ аћлЃъскуму образу. µ прчѧстт сѧ въ лкъ мьншъскъ. Евх. 86б, 22.

В старобългарски се среща още префигираният глагол въꙁлюбт, въꙁлюбѭ въꙁлюбш. Той има значение ‚възлюбя, обикна някого‘: въꙁлюбш гЃа бŤа твоего. вьсѣмъ сдŤцемъ твомъ Мар. Мт 22.37. ‚харесам, пожелая нещо‘: ꙗко ловѣколюбьць вьселт сꙙ вь нꙑ вьꙁлюб Супр. 507.6.

В Slovník jazyka staroslovênského откриваме вторичния имперфектив въꙁлюблꙗт, въꙁлюблꙗѭ, въꙁлюблꙗѥш. Той е образуван с помощта на наставка -ꙗ- със запазване на j. Този начин е по-нов в сравнение със стария, при който j изчезва (Граматика, 1993а: 263). Въꙁлюблꙗт означава ‚силно желая нещо‘: въꙁлюблꙗю бо вдѣт вы. (Речник 1954: R 1, 11 Chist). Вы ꙁавстью въꙁлюблꙗѥте дꙋхъ ёже веселётъ с® въ насъ. (Речник 1954: Ja 5,5 Chist).

В анализираните среднобългарски паметници откриваме глаголите любётё, любл«, любёшё; възлюбётё, възлюбл«; възлюбёшё, полюбётё, полюбл«, полюбёшё. Любётё означава:

1. Любя, изпитвам дълбоко преклонение пред някого или нещо, обичам: аб·е посёлаеть два отрока ёхже sэлw люблэше. мол® ё прёзҐва® тwго. яко блђTвен·у споDбётё с® (РПЕ: ЖИР 100а); азъ к том№ не бо© с® бЃа н© люб® его. (РСаД: 220а); Н© не вън®тъ Ахилеи симь, ни прэклони с® дондеже падъ Патроклие, егоже велми люблэаше. (МХ: 56’)

2. Харесвам, предпочитам: коѭ кобёлѫ любётъ вѧште вьсѣхъ. (МХ: 51).

Възлюбётё, възлюбл«, възлюбёшё има значение ‘възлюбя, обикна’: и възлюбиши гЃа бЃа твоего въсе© дЃше© твое©, ё въсе© мҐслё © свое© (РСаД: 200а).

Полюбётё, полюбл«, полюбёшё означава ‘обикна’: Приѧт‘ же сего добрѣ онъ, ꙗко друга, почьте его ё оугостё , и въсѣчьскы полюбё. (МХ 54‘).

В ранната новобългарска епоха, представена от езика на Тихонравовия дамаскин, вече се срещат глаголите любя, залюбя, милувам, обичам. Любя, който е наследник на старобългарския любётё, означава:

1. Любя, изпитвам любовно влечение към лице от другия пол: аOтOи и[маше робûнÀ агAро и[мето Å[и бáше. ê лежâ със8 нŧю ê родÈ агAра êз8маèла. ê ÒтогAзи авраAмь лþбvше агAрÓ 11.84б.

2. Любя, изпитвам силна привързаност и обич кам някого, обичам: аO четврьтое пâкь детë да лæбèшь бащA си ê мAика си, ê да гыf почèташь кол8ко може¡d 1.5. // Проявявам хубаво отношение към някого. да въведIме п×тника дома си. ê чюждèн8ца ê пришьл8ца. да гÂлþбиN ê да гÂи[маме катë брAта 18.207.

3. Любя, харесвам нещо, нрави ми се да правя нещо: ê ίн8зи безакOнныи цаUõрь рAдоваше се. ê чèнvше жр×тва на бÁсоовете. ê лþбvше да глIда да сí биæть лþдÚе, ê да сиf пролèвать крÌв8тъf 9.64б.

4. Предпочитам, избирам нещо пред друго: êтOл8кова злvI лежAше, кOл8кото лþбvше да Êмре. нüжелÈ да е¯жèвь да тIгли так8в÷зи люта бOлесть 9.66б.

В ТД се среща и префигиран глагол със значение ‚обичам‘. Това е инхоативът залюбя, който означава ‚залюбя, започна да изпитвам любов към някого или нещо, обикна‘: и даuде го Üа[ковÓ о[троuкÓ свое[мÓ, и Üл\ю деfто е залю>бень Ò нÅuго 33.236.

В ТД се открива и по-новият глагол обичам. Той произхожда от индоевропейския корен -(*-uk-). От същия корен са глаголите свикна/свиквам, отвикна/отвиквам, привикна/привиквам, съществителното навик и т.н. Обичам е пример за развитие на ново значение на домашна дума. Той илюстрира семантичен развой от ‘имам навик’ до ‘върша нещо за успокоение’ и ‘правя нещо с любов’ (БЕР IV, 1995: 743). След лабиални съгласни, в случая b (об-), задният лабиален глайд w изпада: облакъ, об¸т¸, облѣшт¸ (Velcheva, 1984: 61).

Обичам в ТД има следните значения:

1. Обичам, изпитвам чувство на дълбока привързаност към някого: и паUкь каuже. да Îбы>чете и да миuлÓвайте сиuч7кыте чл\ци 1.5б.

2. Обичам, изпитвам сърдечно влечение към лице от другия пол: защоf щотоf лю>би и о[бы>че чюжDа женаf. той е… прvлюбоf ôтвор7ць 1.6б.

3. Харесвам, нрави ми се, имам влечение към нещо: аOкоU ли щеuшь да навїеuшь на среброU ôлюб7ство, аO тыI недv¡и обы>чv имаuнїе и стоuка 19.207б.

В българските диалекти се срещат многобройни глаголи със значение ‚обичам‘. В народните говори широко разпространение има наследникът на стария каузативен деноминатив любт – люб‘а. Каузативната семантика при него е избледняла и той има следните значения:

1. Изпитвам любов, обичам: У²Буд£на по²дви л‘²б‘а л‘²би. – Соф.; Там л‘²б‘а еднҐ девҐйче. – Разгр.; Л‘²б‘а²йа и²ште²йа²вз˜ма. – Род.; л‘²б‘а – Ситово, Пловд.; Тоз, куйто нийˆ л‘²беше. – Разл.; Ме²л‘²беше, др²га нˆйде и²ме²остˆви. – Кост.

2. Целувам: Зе²дъ²ги²л‘²би кун£змите нар˜т. – Българи, Стр.; Нивäстана л‘²би дäдоно. – См.; л‘²б‘а – Драм.; Гоцделч.; Жда²ти²л‘²ба лиц˜но. – Род.; л‘²бем – Мад.

3. Осъществявам полов акт: Йˆ си²г‘у²л‘²бим, а он£ трҐпайу на²врˆтуту. – Год.

В народните говори се срещат още:

Пол‘убовам, пол‘убвам, пол‘убам, пол‘уб‘а означава:

1. Изпитвам любов, обичам: Да²пох²да, да²пол£ба. – Копр.; Убави мум£ пол£бих. – Панаг.; И йˆзе да²йа²пол‘²ба. – Копр.; Сн£штаф да²йа²пол‘²ба. – Дев.; Мˆлку гу²и²пул£била. – Карл.; М£не ше²пол‘²б‘ът. – Чепеларе, Асгр.; Та²ште, мари, пол‘²би. – См.; Чи²г²девуйка пол‘²бил. – См.; Па²тогˆй Д²нка полҋби. – Трън.; Пул‘²бих мом£ х²бав£. – Елен.

2. Целувам:

– пол’²бвам – Мезек, Свиленгр.;

– Да²п’ол²бат мҐйа р³ка. – Ард.; Та²ги²пол’²би кр³стът. – Стр.; Пол‘²би бело л£це М£трино. – Тетов.; Изл˜зе да²се²пол£биме. – Трън.; Пол£би чěрни оч£нки. – Род.; Дай, брате, да²те²пол‘²ба ед£н път. – Гоцделч.; Поср²шне млъденц£те, пул£би²ги утт²къ-уттˆм. – Съчанли, Гюм.; Кˆл‘а хми²р³ки пол‘²би. – Драм.; Дедо²му р£ка пол‘²би. – Златогр.; ДевҐйа да²си²пол‘²ба. – Чепеларе, Асгр.; Не²мҐжих да²та²пол‘²бã. – См.

3. Харесвам: Йä съм него пок²т’увал, ч’ěрни Ґчи пол’²бовал. – Род.

4. Правя любов: ТҐ²йҐ²фˆти и²пол‘²би. – Драм.; Стоен дъвойка пол’²бъ/ край зелена лъвада. - Род.

Зал‘убовам, зал‘убуем, зал‘убвам, зал‘уб‘а имат значение ‘влюбвам се’:

– Зал’²бвам – Кост.; Нито ка друг’ак да²зал’убувам. – Светлен, Попов.

– Зал’²боват²са момана и йунˆкън. – Равна, Провад.; Цар... г’у²зал’²буе. – Калотина, Царибр.

– Зал£би Стойˆн тр£ мом£. – Ботевгр.; Кой койа зал´бы. – Банат; И²зал£би млˆда Магдал£на. – Мировяне, Соф.; Какву сам²л£бе зал‘²бил. – Манастир; ОнҐ йу²зал‘²било. – Брез.; Млад£те се²зал‘убиха. – Дорково, Велингр.; И²се²зал‘убих у²тибе. – Лер.

Зал‘уб‘а може да означава ‘целуна’: Р²ку²му зал£бише. – Трън.; Нав˜де²се да²йа²зал‘²би. – Горна Диканя, Радом.; Три пъти йа²зал‘²би. – Ярлово, Самок.

Дол‘уб’а означава ‘любя докрай’: Мен²дˆдоа стˆро, дол‘²бено. – Пещ.; КҐй²че²те, л£бе, дол‘²би. – Брезн.

Изл‘уб‘а означава ‘любя всички, докрай’: Че²си²зал£бил, изл£бил. – Бъзовец, Лом.; ТҐ ни²изл‘²биха мом£те. – Петр.; С£те девуйки су²и²изл‘убил. – Вел.

Изл’убвам, като л‘уб‘а може да има значение ‘целувам ръка на всички’: изл’²бвам – Ард.; Асеновгр.; Дев.; Мадан.; См.

Нал’уб’a ‘любя до насита’: Ника л£бе да²нал£би. – Лом.; Барем са²л‘убҐф нал£би. – Копр.

Нал’уб’a се ‘любя се донасита’: Барем са²л‘убҐф нал£би. – Копр.; Не²нал£би²ли²се, Йанко, мом£ македунки. – Войнягово, Карл.; Не²нал‘²би²ли²се Кульо. – Копр.; Ка²л‘²би да²са²нал‘²би. – Кост.; Тодурка да²са²нˆл‘убем. – Чепеларе, Асгр.; Да²л‘²биш, да²са²нал‘²биш. – См.

Отл’уб’a означава ‘любя много, донаситa’: Убави мҐми отл£бих. – Самок.

Прел‘уб‘а има значение ‘любя докрай’: П³рвийа йа²л‘²би, прел‘²би. – Брезн.

Разл‘уб’a ‚спра да обичам‘: Ел£²ти б²лка разл‘²бена. – Тет.; Че²съм²разл‘²бена, мҐмко. – Самок.

Глаголът обичам, който открихме в езика на Тихонравовия дамаскин, се среща в народните говори. Има следните значения:

1. Изпитвам чувство на обич, любя: об£чам – Бребевница, Пирот.; Йˆ си²гу²об£чам. – Радилово, Пещ.; об£чам – Гоцеделч.; Об£чам²те²като л˜шта на²Великден. – Дърманци, Врач.; МлҐгу убычет бˆба²ин’. – Банат.

2. Харесвам, приятно ми е: ТҐй мнҐго об£ча черн£ки. – Ихт.; Об£чам йˆбуки. Тръст. Плев.; Т£йа убычет да²вˆдат п˜смы. – Банат.

3. Имам влечение към нещо, искам: Йˆзека нҐго об£чам да²си²£мам с£чко. Ихт.; Об£чах уч£телка да²стˆна. – Радилово, Пещ.; ТҐй не²об£ча да²ме²п£та за²с£чко. – Ботевгр.; об£чам – Петр.; От£шле на²грҐба ко£ обичˆле. – Белогр.; Кой об£ча да²изл˜зне да²в£де цˆревата ч˜рка. Соф.; Мръзеле и²курвар˜ не²об£чам. – Рибарица, Етр.

4. Свикна: Йун˜ се²прво от˜за къд²га²пр˜заш, после об£кне и²па²си £де. – Морава.

В народните говори се среща още глаголът обикна. Той означава:

1. Изпълня се с чувство на обич, започна да обичам‘: Либе Ел˜на обикнˆ. Пос˜гна та²йа²прегърнˆ. – Соф.;У²читвърту удил’˜ние мъ²уб£кнъ. – Кривня, Провад.

2. Свикна: Чов˜к се²т˜шко об£кне да²ж²ви у²т²дж крˆй. – Морава.

Интересно е, че в тимошко-моравските говори е запазено старото значение на глаголите с корен *-uk-.

В народните говори се срещат още глаголите гал’а, драговам, милвам, миловам.

Глаголът гал‘а, галиш е сроден с желая (БЕР I, 1973: 228) . Според нас глаголът гал‘а предполага да бъде отнесен към старите каузативни глаголи. Основания за това предположение виждаме във връзката с литовското gélti ‚жиля, бода‘ (БЕР І, 1973: 532), наличието на по-стар инфинитив желѣт, сръбския глагол жељети, желим, най-вероятно негов пряк наследник, старобългарския дуратив желат, желаѭ, желаѥш‚ желая, искам да постигна нещо‘, както и в наличието на и(-- от *ei - някога наставка, в наше време темпорална гласна).

В диалектите гал‘а означава:

1. Обичам, любя: Д˜но си²гˆл’вм б˜личко Рˆде. – Асеновгр.; Ивайловгр.; Дев. Крумовгр.; Мадан.; Дˆй²си²ма, майчо, дˆй²си²ма, д’ено си²гˆл’ал и²зънам. - См.; Н˜мам л’²бе да²гˆл’ам. – Арда, См.; На²чи²ме, мˆйко, как да²си²гˆл’ам мҐмини. – Петково, Егридер.; Стойна гали ду²двамина либҐвника. – Пещ.; Йа да²взема штҐно гал’ам. – Златогр.; Н’е см’з св²гˆл’зли. – Златогр.; Ага²ма²е²от²сěрдце гˆлила, ште²ма²ж˜ли до²тр£ год£ни. – Чепеларе, Асгр.

2. Харесвам: гˆл’зм – Сталево, Хаск.; Гˆл’аш ли ми шарени папуце. – Райково, См.; Галем с²бубайка да²ида най високана планина. – Река, См.; Йˆце гˆл’ам да²хҐд’а на²тавˆнчека. – Череларе, Асгр.; Гал’ам²да²си те йаврум погл’одам. – Брезе, См.

3. Галя леко с ръка като израз на нежност и обич: гˆл’а – Белосл.; Морава, ВТърн.; Монтана; Гˆлзм гу. – Златогр.; Кога Ме тати галеше, тънка ми снага растеше. – Кауфман, 1968, БГП, 527.; Давам²му бузки да²гали. – Ард.; гˆл’а – Самок.

Възвратната форма гал‘а се означава:

1. Правя любов: Да²си²йадем и²пием и²двама да²се²галиме. – Ситово, Род.

2. За човек – умилквам се, глезя се: гˆл’а²се – Ръждавица, Кюст.; Гоцеделч.; За животно – скимтя: гˆли²се – Разл.

В диалектите се срещат още:

Загал’ам се, загал’а се, който има следните значения:

1. Залюбя се: Та²св загˆл’ат, ср’ˆштат²св. – Чепеларе, Асеновгр.; Каквˆ съм момˆ загˆлил. – Ард.; Мадан.; Ивайловгр.; Та²зˆгали тувˆ мҐмãчã, углав£л²са и²са²уж˜нили. – См.; Загˆли Пенка, замˆми, два йанˆка. – Чепеларе; Тай²съм²си, мˆйчу, загˆлил ж£вому мӧжом ж˜нана. – Асеновгр.; Ами²сҌм, мˆйчу, загˆлил х’ул’б˜цку, бäлу грк£нчã. – См.; Остави Стˆнка кˆматна, зˆгали Рˆда рабҐтна. – См.; М˜н ма е т²рчин загˆлил. – См.; Дали е²др²га загˆлил, или пък е²заг£нало. – См.; Злˆта ä турчин загˆлил. – Чепел.; Злˆта йа турчин загалил, турчинън Тъмръчл£йанън. – Петково, Ард.; Какво съм либе загалил – въз лице бело, червено, въз бойче тънко, височко. – Мостово, Асеновгр.; Загалил бех, замамил²бех, малка мома, бела Рада. – Стойките, Дев.; Загˆлъл Диму две мҐми. – См.; Загˆлълъ²са т²рчън и²мома. – См.

2. Правя любов: Каквˆ съм момˆ загˆлил на висҐкана план£на. – Широка лъка; Майка ти²са²погубили, либе ти²са²загалили, сестра ти²са²роб отвели. – Славеино, См.

3. Погаля: Сестра Евросима кога слезне доле у²йахҌри, та²загˆли кон’а Карамˆна. – Кралев дол, Перн.

Глаголът нагал’ам, нагал’а означава ‘любя до насита’: Барек са, майчу, нагˆлих сливненски девойки. – Павел, Среднород.; Молих, та, мˆйчу, да²ма не²глˆвиш, не²ж˜ниш, йунˆци да²са²нˆгалã и²л’²бе да²си²отберˆ. – Чепеларе, Асеновгр.; Бар˜м²са, мˆйчинку, нагˆлиш влахк£ни мҐми х²бави. – Широка лъка, Дьовлен.

Изгалвам, изгал’а означава:

1. Разглезвам: Го²изгˆли д˜тето, затҐва ˜сти гал˜но. – Кост.

2. Преставам да обичам някого: Сос ма²гˆли, сҐс ма²мˆми, изгˆли²ме, измˆми²ме. – Устово, См.

3. Любя до насита: Мори си²се²моми изгалийа, мори, изгалийа, изженийа. – Род.

В диалектите се среща още глаголът драговам (драгувам), драговам се, който е деадектив от драг. Драговам има следните значения:

1. Обичам: Пък са²сме²ãв˜л гˆлили, гˆлили и²драгҐвали. – См.; Митра е²турчън гˆлила и²дравҐвала. – См.; Йа Стˆна л’²б’а, др²га драгҐвам. – Гоцеделч.; Йа си²ма²дайте, дено си²гал’ам, драгҐвам. – Лъджа, Ард.; Дурде ма мҐми мил²ват, мил²ват, мамо, драг²ват. – Булгаркьой, Кешан.

2. Живея с някого: Йаз те тебе за либе избирах,/ а пък ти ме с невера погуби,/ с невера до гроб да драгуваш. – Бусманци, Соф.

3. Ухажвам: ТҐй йе йãцä драгҐвал, пък тˆ х£ч го йе не гˆлила. – См.

4. Милвам, галя: драгҐвам – Бродилово, Малкотърн.

5. Скъпя, ценя: Желˆиме и драгҐвам дˆ нҌ об£ч’ът др²гите л’²де. – Гоцеделч.

6. Разбирам се с някого: Живовали, братя драговали. – См.; Две са мом£ живувале, живувале, драговале. – Горни Пасарел, Самок.

5. Веселя се: Не помне не на раждане, ни на Великден, ни на Герг’овден да съв се тъй драговал. – Дедеаг.

В народните говори възвратната форма драговам се означава ‚обичам‘: Че²са²смъ²млҐчко гˆлилъ, гˆлилъ и²драгҐвалъ пък²н˜мъ да²са²з’ěмъм, че²ни²д²шмани не²дˆват. - Ард. См.; Нема да²ни²се²умине, че²са²сме²много галили, галили и²драговали. – Златогр.; Та агˆ са²драгҐват двам£нана, да²са²з’ěмнат. – Род.; драгҐвам – Ваклиново, Гоцеделч.; Огˆдихте²ли, че²М£лка и²Ивˆн се²драгҐват. – Стран.

Милвам и милувам са деадективи от мил. Интересно е да се отбележи, че деноминативни глаголи от мил (млъ) се срещат в старобългарската и в среднобългарската епоха. Старобългарският мловат, млоуѭ, млоуеш означава ‚проявявам към някого съчувствие, състрадание, милосърдие, помилвам някого, простя му [греховете, прегрешенията]‘, а среднобългарският съмт сꙙ значи ‚смиля се‘ (МХ 56‘), но те са със семантика, която е встрани от целта на изследването.

Милвам в българските народни говори означава:

1. Гладя някого или нещо с ръка като израз на нежност, галя: Мˆйкътъ м£лвъ дит˜ту. – Лиляк, Търг.; м£лвам – Девин., Елен.

2. Обичам: МлҐгу те²м£лвам. – Кост.; Св. Кустад£н ãце хи²м£лваше. – Кор.; Ивˆн мылва Л²ца. – Банат.; МлҐгу сме²са м£лвале. – Кайляр.; Т’ˆ мъ²е²млҐгу м£лвъла. – Новопаз.

3. Искам: Ако и ти м£лваш, да²се²вз˜меме. – Лерин.

Милувам има следните означения:

1. Обичам: На²мил да²йа²исп£та кҐлго го²мил²ва. – Банско; Д˜ка млҐгу те²мил²ем, с£нко Сил’ˆне. – Прил.; ГҐспод го мил²ал Нойа. – Прил.; Детето мошне си²го²милуало ждребчето. – Прил.; МҐй вн²чинки, н˜ма кҐй да²ве²гл˜да и²мил²а. – Прил.; И²с£чките го²мил²вали по²к²шти. – Соф.

2. Харесвам някого, нещо: Секула влаинче не²милуа, Секула руба не²милуа. – Прил.; Ич не²мил²еше вид˜лината. – Прил.

3. Гладя някого или нещо с ръка като израз на нежност, галя: Завари малка мома, целува²йа, милува²йа. – Търг.; Сенко Маргиту милувал, целивал и²пет лева пари дал. – Кюст.; Донку цал£вам, м£лно мил²вам – Самок.; Б’ˆло²ми л£це мил²ваш. – Копр.

Възвратната форма милувам се означава:

1. Обичаме се: МлҐгу се²мил²ваха з²ГҐцето. – Хърсово, Санд.; С˜кой му²заблˆзнуал д˜ка тҐзку се²мил²аа мˆжот и²ж˜ната. – Прил.

2. Разбирам се с някого: Два се брˆта м£лно милувает. – Вел., Санд.; Брˆк’а йˆко милували. – Банско; Сестра с²Н˜к’о се²йаку²миловˆли. – Трън.

В СБКЕ пряк наследник на любт (сѧ) е любя (се). Той има значение ‚изпитвам любов; обичам; любя се правя любов‘. Срещат се още: негови префигирани производни, техните вторични имперфективи, образувани с помощта на наставка -ва-: влюбвам се/влюбя се, възлюбвам/възлюбя ‘залюбвам’ обиквам‘, долюбвам ‚само в отрицание – ‘имам отрицателно отношение към някого или нещо; не го обичам съвсем’, залюбвам/залюбя ‘влюбвам се, обиквам’, налюбвам/налюбя ‘любя, любя се до насита‘, отлюбвам/отлюбя ‘разлюбвам’, полюбвам/полюбя ‘любя по малко или от време на време’, разлюбвам/разлюбя ‘преставам да любя, да обичам някого’.

Цитираните глаголи имат сходна семантика, но изразяват различни НД. Според НД глаголите се разделят на семантично-словообразувателни групи, обединени от семантична близост, която е обусловена от общи черти в протичането на глаголното действие (Граматика, 1993а : 283). Влюбя се изразява ефективен НД, възлюбя и залюбя – инхоативен. Долюбя принадлежи към резултативно-дефинитивните глаголи. Налюбя се се свързва с резултативно-кумулативните глаголи. Отлюбя е релултативно-сатуративен, полюбя - атенуативен и разлюбя – декурсивно-резултативен (Ivanova, 1974).

В СБКЕ се срещат още глаголите с корен -вꙑк- (*-uk-) обичам, обиквам/ обикна, заобичам. Обичам означава ‘изпитвам чувство на обич към някого или нещо; имам влечение към нещо; приятно ми е да правя нещо, изпитвам удоволствие; ям и пия с удоволствие’, обиквам/обикна значи ‘изпълвам се с чувство на обич, започвам да обичам’, заобичам/заобичвам ‘започвам да обичам, обиквам, заобиквам‘. Както при глаголите любя, залюбя и т.н., така и при обичам, обиквам/обикна, заобичам значенията са свързани с чувство на обич, привързаност, симпатия към нещо.

Глаголите галя, милвам се срещат в СБКЕ, но не означaват ‚обичам, любя‘, както в диалектите. Галя (се) означава ‚милвам, умилквам се‘, милвам има значение ‚гладя някого или нещо с ръка като израз на обич и нежност; галя‘.

От направения анализ могат да се направят следните изводи=

Съвременните глаголи със значение ‘обичам’ възникват в различни етапи от историята на българския език. Най-стар е глаголът любя, който е пряк наследник на отименния старобългарски каузатив любт. В ранната новобългарска епоха се появява глаголът обичам. Глаголите със значение ‘обичам’ са най-многобройни в българските народни говори. Там откриваме гал‘а, драговам, л‘уб‘а, милвам, милувам, обичам. Броят им се увеличава неколкократно, като се вземат предвид и префигираните загал‘а, изгал‘а и т.н., докато в СБКЕ само глаголите любя, обичам и техните производни притежават семантиката ‘изпитвам чувство на обич’.

Ако се погледнат значенията на диалектните глаголи със значение ‘обичам’, ще видим, че те покриват широк спектър от човешки действия, чувства, взаимоотношения. В народните говори едни и същи глаголи - л‘уб‘а, милвам, гал‘а - могат да означават ‘целувам’, ‘милвам’, ‘галя’ (напр. Давам²му бузки да²гали. - Ард.; Зе²дъ²ги²л‘²би кун£змите нар˜т. – Българи, Стр.; Мˆйкътъ м£лвъ дит˜ту. – Лиляк, Търг.), ‘обичам’ (напр. Д˜но си²гˆл’вм б˜личко Рˆде. – Асеновгр.; Л‘²б‘а²йа и²ште²йа²взима. – Род.; МлҐгу те²м£лвам. – Кост.), ‘харесвам’ (Гˆл’аш ли ми шарени папуце. – Райково, См. ) и дори ‘извършвам полов акт’ (напр. Да²си²йадем и²пием и²двама да²се²галиме. – Ситово, Род.; Йˆ си²г‘у²л‘²бим, а он£ трҐпайу на²врˆтуту. – Год.). Интересното е, че целуването може да бъде продиктувано както от уважение и почит: ПҐл‘уби свет£цата. – Гюм., така и от любов В²²стана ште²те²пол‘²би. – Чепеларе, Асгр.

За разлика от л‘уб‘а, милвам, гал‘а, обичам и драговам могат да означават само ‘изпитвам обич’, ‘харесвам’, ‘разбирам се с някого’, ‘веселя се’, т.е. те не назовават ‘целувам’, ‘милвам’. Интересно е, че диалектният глагол обикна, обичам пази старо значение ‘свиквам’.

В книжовния език глаголите любя и обичам са свързани със семантиката ‘изпитвам чувство на обич’, докато галя и милвам назовават действия, които човек извършва като израз на обич, нежност и т.н. В СБКЕ само глаголът любя се може да назовава ‘правя любов’.

Съкращения

МХ – Среднеболгарский перевод Xроники Константина Манассии в славянских литературах. (Авт. колектив). София, 1988.

РКЕНО – Речник на книжовния език на народна основа от XVII в. (върху текста на Тихонравовия дамаскин) (Авт. колектив). Изд. на Валентин Траянов. София, 2013.

РПЕ – Речник на произведенията на Патриарх Евтимий. (Под печат.)

РСАвД – Речник-индекс на словата на авва Доротей. Димитров, К. УИ „Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Van Veyk, N. (1962). O proizhozhdenie vidov slavyanskogo glagola. – Voprosay glagolynogo vida. Moskva. [Ван Вейк, Н. (1962). О произхождение видов славянского глагола. – Вопросы глагольного вида. Москва].

Velcheva, B. (1980). Praslavyanski i starobalgarski fonologichni izmeneniya. Sofia [Велчева, Б. (1980) . Праславянски и старобългарски фонологични изменения. София].

Ganeva, G. (2012a). Glagolnata sufiksatsiya v istoriyata na balgarskiya ezik s ogled izgrazhdaneto na vidovata opozitsiya. Avtoreferat. Sofia [Ганева, Г. (2012а). Глаголната суфиксация в историята на българския език с оглед изграждането на видовата опозиция. Автореферат. София].

Ganeva, G. (2012b). Glagolnata sufiksatsiya v istoriyata na balgarskiya ezik s ogled izgrazhdaneto na vidovata opozitsiya. Disertatsiya. Sofia [Ганева, Г. (2012б). Глаголната суфиксация в историята на българския език с оглед изграждането на видовата опозиция. Дисертация. София].

Gramatika (1993a). (avtorski kolektiv). Gramatika na savremenniya balgarski ezik. T. II. Morfologiya. Sofia [Граматика (1993а). (авторски колектив). Граматика на съвременния български език. Т. II. Морфология. София].

Gramatika (1993b). (avtorski kolektiv). Gramatika na starobalgarskiya ezik. Fonetika, morfologiya, sintaksis. Sofia [Граматика (1993б). (авторски колектив) . Граматика на старобългарския език. Фонетика, морфология, синтаксис. София].

Demina, E. (1968). Tihonravovskiy damaskin. Bolgarskiy pamyatnik HVII v. Issledovanie i tekst. Sofia [Демина, Е. (1968). Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник ХVII в. Исследование и текст. София].

Dobrev, Iv. (1982). Starobalgarska gramatika. Teoriya na osnovite. Sofia [Добрев, Ив. (1982) . Старобългарска граматика. Теория на основите. София].

Duychev, Iv. i kol. (1988). Srednebolgarskiy perevod Xroniki Konstantina Manassii v slavyanskih literaturah. Sofia [Дуйчев, Ив. и кол. (1988). Среднеболгарский перевод Xроники Константина Манассии в славянских литературах. София].

Ivanova, K. (1966). Desemantizatsiya na glagolnite predstavki v savremenniya balgarski knizhoven ezik. Sofia [Иванова, К. (1966) . Десемантизация на глаголните представки в съвременния български книжовен език. София].

Ivanova, K. (1974). Nachini na glagolnoto deystvie v savremenniya balgarski ezik. Sofia [Иванова, К. (1974) . Начини на глаголното действие в съвременния български език. София].

Totomanova, A.-M. (1989). Kam istoriyata na slovoobrazuvatelnite modeli pri glagolite s onomatopoetichen koren v balgarskiya ezik. – V: EL, XLIV, 5 [Тотоманова, А.-М. (1989). Към историята на словообразувателните модели при глаголите с ономатопоетичен корен в българския език. – В: ЕЛ, XLIV, 5].

Totomanova, A.-M. (2009). Iz istoriyata na balgarskiya ezik. Sbornik statii. Sofia [Тотоманова, А.-М. (2009) . Из историята на българския език. Сборник статии. София].

Vaillant. A. (1948). Manuel du vieux slave. Paris.

ИЗПОЛЗВАНИ ЛЕКСИКОГРАФСКИ НАРЪЧНИЦИ

БЕР 1971 – 2002 (Авт. колектив). Български етимологичен речник. Т. I – VІ.С.

БТР 2007 (Авт. колектив). Български тълковен речник. София: „Наука и изкуство“.

Димитров, К. 2010. Речник-индекс на словата на авва Доротей. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

Речник 1959 – 1997 (Авт. колектив) . Slovník jazyka staroslovênského. Lexicon linguae paleoslavicae. Nakladatelství českoslovenké akademie véd. Praha.

Речник 2013 (Авт. колектив) . Речник на книжовния език на народна основа от XVII в. (върху текста на Тихонравовия дамаскин). София: Изд. на Валентин Траянов.

Речник 2012 (Авт. колектив). Идеографски диалектен речник на българския език т. I. София.

Речник на произведенията на Патриарх Евтимий. (Под печат.)

Старобългарски речник 1999 (Авт. колектив). Т. I. София: Изд. на Валентин Траянов.

Старобългарски речник 2008: (Авт. колектив). Т. IІ. София: Изд. на Валентин Траянов.

Фасмер I 1984: Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. т. I – IV. Москва: Изд. „Прогресь“.