Резюме. Статията представя педагогически опит от проведено диагностично изследване с петокласници за степента на знания и умения за употребата на прилагателното име като част на речта и на изречението. Представени са обектът, целите и инструментариумът на изследването, както и анализ на емпиричните данни. Направени са изводи и обобщения за работата в часовете по български език по отношение на развитието на речта на петокласниците и постигането на стандартите от учебната програма.

Ключови думи: adjective; knowledge; skills; fifth grade students; adjectives in descriptive essay

В съвременния свят са налице нов тип посредници – компютри, социални мрежи и пр., които проблематизират усвояването на българския език в прогимназиалната образователна степен. Между социалния профил на ученика и ученическия му статус има огромно разминаване. Това поставя въпроса доколко обучението по БЕ постига целите си – социокултурни, езикови, комуникативни. За всички е ясно, че петокласникът вече е грамотен и би трябвало, прекрачвайки прага между начална и прогимназиална степен, да има трайни знания за езиковите единици, да си служи адекватно с тях в устна и в писмена комуникативна ситуация. Но практиката показва, че повече от половината петокласници имат беден речник, сърфират из интернет пространството, пишейки неправилно, изразяват се неточно, използват диалектизми и жаргонизми и не умеят да конструират адекватни за възрастта си текстове въпреки заложените в учебните програми ДОИ. Повечето от петокласниците се изразяват само с глаголи и съществителни имена, не употребяват достатъчно прилагателни имена, наречия, числителни имена. Езикът им е делничен, лаконичен. Това предполага наличието на несъответствия между заложените в ДОИ очаквания и реално постижимите резултати в обучението по БЕ в V клас с оглед на постоянно променящата се среда. Педагогическото изследване се налага от необходимостта да се изследва зависимостта между лингвистичните знания на учениците за прилагателното име, като самостойна част на речта, и уменията за използване на прилагателни имена в съчинение описание.

Учителската практика показва, че връзката между начален и прогимназиален етап в обучението по български език е твърде рехава и нестабилна. От направения анализ на досега действащите учебни програми става ясно, че почти всичко за категорията Прилагателно име трябва да се владее от петокласниците, а в пети клас знанията само се надграждат с видовете прилагателни. Но на практика учениците не успяват да запомнят доста от лингвистичната информация. Като преподавател, реших да проверя степента на знания за прилагателното име, както и уменията за употреба на този клас думи в собствени описания на петокласници, с цел да потърся отговор на въпроса постигат ли се държавните образователни изисквания по отношение на този клас самостойни изменяеми части на речта.

Обект на статията е процесът на обучение в пети клас по отношение на прилагателното име като част на речта. Предмет са знанията на петокласниците за прилагателното име, както и уменията на учениците да използват адекватно и правилно прилагателни имена в собствени текстове. Изследвани са 18 ученици от V клас.

Целта е да се установи степента на усвояване на знанията и формираните умения като резултат от обучението по БЕ в V клас по отношение на прилагателното име. Анализираме учебното съдържание и ДОИ, заложени в учебната програма по БЕ за V клас, действаща до учебната 2016/2017 г. Предлагаме инструментариум за диагностициране на знанията и уменията на петокласниците за прилагателно име, включващ:

– тест с отворени и затворени отговори, проверяващ нивото на знания и умения;

– съчинение описание по зададени критерии.

В резултат от провеждане на диагностична процедура събираме емпиричните данни, които обработваме статистически.

Критерии и показатели за измерване постиженията на учениците – виж таблица 1 в приложението

За провеждане на изследването е създаден тест за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците. При определяне броя на задачите е извършена операционализация на целите, като е разработена матрица на целите на Тейлър, която включва във вертикалната колона целите на учебното съдържание от учебната програма, а в хоризонталния ред – равнището на усвояване на знания според таксономията на Блум.

За всяка задача в зависимост от трудността ѝ учениците получават определен брой точки, отбелязан непосредствено след всеки въпрос или задача. Максималният брой точки от теста е 40. Изработена е скала за преобразуването на точките в оценка.

Инструментариум на педагогическото изследване

Една от най-подходящите форми за събиране на необходимите емпирични данни е тестирането. Тестовете са важно средство и метод за диагностика. Чрез тях изпитваното лице се поставя в ситуация да разреши определен проблем. Тестирането гарантира и максимална надеждност на педагогическото изследване. Използваните методи по време на тестирането са:

– нестандартизиран дидактически тест;

– съчинение описание по зададени критерии.

Резултатите на всеки от участниците са представени в протоколи от следния вид:

1. протокол за резултатите от нестандартизирания тест;

2. протокол за резултатите от съчинението описание.

Основните методи на изследване, използвани за целите на педагогическото изследване, са следните.

Тестиране

Поставената в изследването цел изисква правилно подбрана система от критерии. Въпроси и задачи с номер 1, 2, 3, 4, 8 са с равнище на усвояване „знание“. Задачи с номер 1, 2, 3, 5, 6, 7, 11, 14, 15, 16, 18, 19, 20 са с равнище на усвояване „разбиране“. С равнище на усвояване „приложение“ са задачи с номер 9, 10, 11, 12, 13, 18, 19, 20 и 21. Задачи с равнище на усвояване „анализ“ и „синтез“ са 9, 10, 12, 17, 19, 21 и 22.

Съчинение описание – задача от продуктивен тип

Продуктивните умения са свързани с възможността да се включат адекватно прилагателни имена в собствен текст описание. Описанието трябва да е на човек и да съдържа информация по следните показатели: описание на основни физически белези, описание на начина на движение и държание, детайли от облеклото, прическата, цялостното впечатление, което прави описваният човек. За всеки от тези показатели, както и за уменията да се правят логически връзки между смисловите части, както и за прилагане на езиковите норми, учениците могат да получат до 20 точки. Това е задача 22 от таблицата с критериите и показателите. Тя е свързана с равнища на усвояване „анализ и синтез“. Чрез нея се проверяват креативността на петокласниците и речниковият им запас. Целта на теста и задачата за писане на съчинение описание е да се съпоставят усвоените рецептивни умения с усвоените продуктивни умения и да се намери корелация помежду им.

Представяне на данните от проведения дидактически тест и съчинението описание

Подготвеният дидактически тест е проведен с 18 ученици от V „б“ клас през месец февруари, 2014 година. Средният успех от теста е „Добър 3.78“. Един месец по-късно, в началото на април 2014 г., учениците писаха съчинение описание на човек по даден алгоритъм. Средният успех на същите 18 ученици от паралелката е „Среден 3.44“. Диаграмата на фигура 1 илюстрира разликите между нестандартизирания тест и задачата за продуктивни умения. (Виж приложението.)

По предварително подготвената скала за преобразуване на точките в оценки от теста е направена диаграма, която илюстрира броя на учениците, попаднали в определените нива за „Слаб“, „Среден“, „Добър“, „Много добър“ и „Отличен“ (виж фигура 2 в приложението) .

Ясно може да се види броят на грешните отговори за всеки въпрос или задача от графиката на фигура 3 (виж приложението).

Ето и резултатите от проведеното писмено упражнение месец по-късно със същите ученици. В таблица 2 (виж приложението) са представени получените точки и оценки от всеки ученик. По поставената задача да съставят съчинение описание на човек по зададен алгоритъм, те са се справили по-зле, отколкото с теста.

От таблица 2 (в приложението) става ясно, че двама от учениците изобщо не са работили по задачата и съответно нямат присъдени точки. Общо 5 са слабите оценки, т.е. по-малко, отколкото на теста. В същото време шестици не са регистрирани. При тази задача обаче повечето от учениците попадат в т.нар. „златна среда“, или иначе казано – изкарали са добри и много добри оценки. Прави впечатление, че максималният брой точки – 20, не е постигнат от нито един от учениците. Само трима успяват да съберат по 16 точки, един е с 14 точки, шестима са с по 12 точки, един е с 10 точки, двама – с 9 точки, и петима са под граничните 9 точки.

Анализ на емпиричните данни

За да има полза от направеното изследване, трябва внимателно да се проследят данните от проведените изпитвания и да се открие корелационната зависимост между фактора и резултата.

Изчислени са индивидуалните коефициенти на всеки ученик и на цялата паралелка. Индивидуалният коефициент дава информация какъв процент от учениците са решили въпрос или задача и какви са реалните постижения на всеки от тях, каква е общата успеваемост на учениците. В протокол за наблюдение са представени изследваните признаци: описва, обяснява, използва, отговарящи на равнищата на усвояване според таксономията на Блум – знание, разбиране, приложение и анализ. Коефициентът на първото познавателно равнище е най-голям. Това е и очаквано, защото работата в учебните часове иначе би била безсмислена. Но подбраните въпроси могат да бъдат предложени и на четвъртокласници, които биха се справили със същия успех. Така че показаните тук знания са по-скоро натрупани с течение на обучението в четвърти и в пети клас. Значително по-нисък е процентът на тези, които разбират и обясняват наученото – по-малко от половината. Това означава, че петокласниците имат проблем с осмислянето на терминологичния апарат и не си служат с него. Често те наизустяват определена лингвистична информация, която не разбират и възпроизвеждат неточно и невярно. Не правят логически връзки между учените езикови единици и когато трябва да демонстрират разбиране, прилагане и анализ на наученото, се наблюдава срив. Едва 27 е коефициентът на тези, които използват знанията си, за да изпълняват различни езикови операции. Много малко от учениците могат да правят сами морфологичен и синтактичен анализ и да определят синтактичната служба на прилагателното в просто изречение. Затрудняват се сами да редактират грешки при членувани неправилно прилагателни, не познават правилото за двойно Н във формите на прилагателните, не владеят правилата за писането на отрицателната частица НЕ, не откриват грешки, свързани с непостоянно Ъ в краесловието на някои прилагателни, дори на леки въпроси, свързани с пряко и преносно значение на прилагателните „леви“ и „къс“, петокласниците се затрудняват.

39% от тестираните ученици не владеят заложените в ДОИ знания за прилагателното име. Слабите оценки, които регистрират, са доказателство, че лингвистичната информация не е осмислена и запомнена. Те не прилагат никакви знания и умения, свързани със значението и употребата на прилагателните имена. Не ги възприемат като думи, които се съгласуват със съществителното име, не могат да определят граматическите им белези и синтактичната им служба в изречението. Почти половината не разпознават прилагателните имена като части на речта, не разграничават качествени и относителни прилагателни, не познават граматичните им категории и не ги свързват с определена синтактична функция. Бъркат при степенуването и членуването на прилагателните, което е регистрирано с броя на грешните отговори на въпрос 20 от теста. Освен това петокласниците срещат затруднения и при определяне на прякото и непрякото значение на прилагателните.

Общо 11 ученици от 18 имат успех до „Добър 4.00“. Изчислено в проценти, това е 61% от всички тестирани. Този процент не ни удовлетворява, тъй като се предполага, че в края на пети клас учениците трябва да са покрили държавните образователни изисквания, и се очаква да могат да употребяват самостоятелно самостойните части на речта в собствени текстове от различен тип. Резултатът повдига въпроса достатъчно ли са часовете за въвеждане и усвояване на новите знания за прилагателното име в пети клас.

От направената съпоставка на резултатите е ясно, че по-лесно учениците запаметяват лингвистична информация, но не могат да оперират с нея сами. Като цяло, програмата за V клас по БЕ пренебрегва като че ли важността на прилагателното име и в учебниците се предвиждат малко на брой упражнения и задачи за усвояване на всички аспекти, свързани с тази част на речта. Още повече че употребата им в устна или писмена реч е от особена важност за бъдещите речеви умения на учениците. Данните, които получих, показват, че продуктивните умения са значително по-малко развити. Фактори за това са променящата се социокултурна среда, в която все по-често си служим с езика на медии или електронни устройства. Именно в пети клас е важно да се развие усет и уважение към родния език, защото иначе учениците все по-трудно биха възприемали особеностите на родния език.

Анализът на резултатите от проведеното съчинение описание също дава основание за размисъл. В сравнение с теста тук отлични оценки няма. Това говори за недостатъчните умения на учениците да съставят сами логически подредени и смислени текстове, богати на факти и детайли. Въпреки зададения предварително алгоритъм създадените текстове са фрагментарни, кратки, липсва достатъчна детайлност в описанията, които правят. Речникът е ограничен. Употребяват се малко и преди всичко качествени прилагателни, а там, където са употребени сложни, не са изписани правилно. Повечето от учениците не си служат с прилагателни в служба на съгласувани определения, предпочитат да запълват местата на обстоятелствените пояснения с наречия. Употребяват преди всичко прилагателни за цвят – черен, жълт, червен, бял, за височина – нисък, висок, за размер – дебел, слаб, или за килограми – дебел, слаб. При описанието на косата, очите, лицето също са много лаконични – отбелязват по един, максимум два детайла. Не делят текста на смислови части и допускат доста правописни, пунктуационни и лексикални грешки. Тъй като текстовете са много кратки, не могат да се правят глобални изводи за езиковата култура на петокласниците, но по отношение на степента на употреба на прилагателните имена е видно, че те почти не са част от активния речников запас на петокласниците. Прави впечатление, че петокласниците нямат стремеж да създадат обемен текст. Те са много лаконични и боравят преди всичко с прости и кратки изречения. Ако употребят сложни синтактични конструкции, бъркат при пунктуацията. Като цяло, на ниво учебна програма можем да видим, че не са постигнати заложените в ядро 3 и в ядро 4 социокултурна и езикова компетентност – устно и писмено общуване чрез овладяването на устно и писмено описание на обекти, природни явления, събития, процеси. Имайки предвид, че в по-горните класове вече не се говори за описания, а повече за преразкази и друг тип съчинения разсъждения, можем спокойно да кажем, че и тук часовете за работа върху този тип текст не са достатъчни.

За да се измери корелационната зависимост, са използвани оценките на всички ученици. Полученият коефициент е 0.64. Това означава, че е налице силна зависимост между усвоените рецептивни умения и усвоените продуктивни умения. Онези задачи от теста, които проверяват равнищата разбиране, прилагане, анализ и синтез, са пряко свързани със задачата за създаване на текст, т.е. със задача от продуктивен тип. Изследването ми дава основание да твърдя, че по отношение на прилагателното име в пети клас е отделено много малко време. Въпреки че е застъпено в учебната програма, информацията, която се поднася на петокласниците, е малко и недостатъчна. Необходимо е да се намерят начини за дообясняване на ролята на прилагателните имена в устни и писмени текстове като определители на основни предмети и обекти. Учениците нямат време да осъзнаят, че речта е много по-точна и гъвкава, по-ярка и изразителна, ако за определянето на обекти, чувства, мисли, хора и пр. се използват повече прилагателни. Не достига времето за конкретни упражнения в писане на текстове, изискващи употреба на този вид части на речта. Затова и повечето ученици после системно бъркат наречия с прилагателни, дори съществителни с прилагателни имена. Когато се изучат и всички местоимения, проблемът става още по-сериозен, защото учениците, които в пети клас не са научили основните неща за прилагателните, ги бъркат с притежателните местоимения. Проблем остава и правописът на прилагателните имена. До края на прогимназиалния етап най-честите грешки са при членуването на прилагателните, при писането на непостоянно Ъ, при изписването на главна буква или при слято, полуслято и разделно писане на сложни и съставни прилагателни имена.

Изводи и обобщения

Въз основа на направеното педагогическо изследване и анализа на получените количествени и качествени резултати могат да се направят следните изводи.

1. Контролът чрез тестове дава възможност за установяване на постиженията на учениците, за откриване на пропуските в учебния процес и е обективна основа за внасяне на корекции.

2. В пети клас учебната програма по БЕ е много натоварена и се създава реална опасност ученици с по-слаби възможности да не усвоят учебното съдържание. В частния случай времето за изучаване на нови знания за прилагателните имена е 2 учебни часа – крайно недостатъчни за усвояването на една от най-фреквентните части на речта.

3. Часовете за практическа работа също не са достатъчни, що се отнася до развиването на продуктивни умения, свързани със заложените в програмата устни и писмени ученически текстове – например описания.

4. Необходимо е да се преосмисли, от методическа гледна точка, как да се усвояват по-лесно и бързо трайни знания за прилагателното име, защото на него, а и на числителното име, се дължат богатството на езика и разнообразието от езикови възможности.

Съвременният преподавател по БЕЛ е изправен пред редица предизвикателства. Именно той е този, който, познавайки отлично нормативната документация и възможностите на своите ученици, би могъл да постигне максимални резултати в учебно-възпитателната работа. За да бъде прецизен, той трябва да умее да прави подобни педагогически изследвания и да може да извлича от тях нужната му информация за своите и за постиженията на учениците си.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Andreev, M. (1996). Protzesat na obuchenie. Didaktika. Sofia: UI “Sv. Kiliment Ohridski“ [Андреев, М. (1996). Процесът на обучение. Дидактика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”].

Bizhkov, G. (1995). Metodoligiya i metodi na pedagogicheskoto izsledvane. Sofia: Askoni. [Бижков, Г. (1995). Методология и методи на педагогическото изследване. София: Аскони].

Bizhkov, G. (1999). Pedagogicheska diagnostika. Sofia: UI “Sv. Kiliment Ohridski” [Бижков, Г. (1999). Педагогическа диагностика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“].

Nikolov, G. (2010). Statistika. Sofia: VUZF [Николов, Г. (2010). Статистика. София: ВУЗФ].

Vasseva, M. & V. Mihaylova (2006). Balgarski ezik za V klas. Sofia: Prosveta [Васева, М. & В. Михайлова (2006). Български език за V клас. София: Просвета].

Vasseva, M. & V. Mihaylova (2006). Sbornik s uprazhneniya i zadachi po balgarski ezik za V klas. Sofia: Prosveta [Васева, М. & В. Михайлова (2006). Сборник с упражнения и задачи по български език за V клас. София: Просвета].

Panov, Al. & Vlashki, М. (2006). Az pisha sachineniya. Rabotna tetradka po literatura № 2, V klas. Sofia: Diogen [Панов, Ал. & Мл. Влашки (2006). Аз пиша съчинения. Работна тетрадка по литература №2, V клас. София: Диоген].

Tafrova-Grigorova, A. (2007). Sastavyane na testove (Prilozheno kam obuchenieto po himiya). – Pedagog, № 6/2007. [Тафрова-Григорова, А. (2007). Съставяне на тестове (Приложено към обучението по химия). – Педагог, №6/2007].