Резюме. В статията се представя многотомният „Български етимологичен речник“ като един от основните академични трудове на Института за български език, който може да служи като ценно практическо помагало в обучението по български език. Накратко се изясняват характерът и концепцията на Речника, а върху конкретни примери се показват възможностите за неговото пошироко използване като източник на всестранно знание за българския език и българския народ.

Ключови думи: Bulgarian etymology; etymological dictionary; Bulgarian language teaching

„Българският етимологичен речник“ (по-нататък БЕР) е един от основните лексикографски проекти на Института за български език, който се изработва в Секцията за българска етимология. Работата върху Речника започва през 50-те години на XX в. по инициативата и под ръководството на изтъкнатия български езиковед акад. Владимир Георгиев. Речникът излиза от 1962 г. на свезки, а от 1971 г. – на томове, като до момента са издадени 8 тома (до края на буквата ф-) в обем от общо 6620 страници (вж. BED). От 2017 г. отпечатаните томове на Речника се дигитализират и са достъпни на интернет страницата на Института за български език в рубриката „Електронна библиотека“.

БЕР е единственият по рода си у нас съвременен етимологичен речник на българския език, в рамките на който се извършва цялостно проучване на произхода на българската лексика.1) Съгласно концепцията на Речника в него се включват широки пластове от българския речников състав – общонародна лексика (книжовна и разговорна) и богата диалектна лексика от всички краища на българското езиково землище, коренни и производни думи, лексика от различни исторически периоди (с особен акцент върху старобългарските думи), жаргонна лексика, неологизми, както и интересни от езиково, културно или етногенетично гледище собствени имена. Изключват се само твърде специални научни термини, които традиционно се обясняват в речниците на чуждите думи. Широкият обхват на анализирания езиков материал превръща БЕР в ценен източник на знания за словното богатство на българския език, който може да бъде използван като незаменимо помагало в обучението по български език. Благодарение на включения исторически и богат диалектен материал БЕР може да служи и като исторически и диалектен речник на българския език.

С оглед на възможността това ценно помагало да бъде използвано по-широко в обучението по български език, е необходимо да представим съвсем накратко концепцията на Речника. БЕР е замислен като научен, а не популяризаторски тип речник, който обаче е предназначен и за по-широк кръг читатели. Като речник от научен тип, в него се представя богата информация за произхода на думите, като се привеждат в максимална пълнота съществуващите етимологични хипотези за произхода на думите, свързани както с по-старите, така и с най-новите научни достижения в областта на българската, славянската, индоевропейската и балканската етимология. Голяма част от думите получават етимологично обяснение за пръв път, при други се правят поправки и допълнения към съществуващи етимологии. Големият обем на материала предопределя и лексикографската структура на речника. БЕР е етимологичен речник от гнездови тип, в който материалът е организиран по етимологични гнезда, но с редица отстъпления от строгия гнездови принцип, които са обусловени както от научни съображения, така и от по-широката читателска рецепция на речника. Речниковите статии се разполагат на азбучен принцип и са структурирани по следния начин: 1) заглавна дума – книжовна или диалектна дума (с данни за нейното разпространение), като при заетите думи се сочи по възможност първа регистрация, следват всички диалектни или по-стари фонетични и морфологични варианти, а в края се сочат засвидетелстваните старобългарски форми;2) 2) производни думи – привеждат се всички установени общонародни и диалектни думи, образувани от заглавната дума (деривати – с наставки и представки, сложни думи, а понякога и съставни наименования); 3) етимология – ново тълкуване или коментар на всички досегашни етимологични обяснения, вкл. с библиографски препратки;3) 4) експанзия на думата – в кои от останалите балкански и други езици е заета българската дума, а в случай на общобалканска заемка (предимно от гръцки или турски език) – в кои други балкански езици е заета думата.

Основната задача на БЕР е да обясни произхода на българската лексика, затова от него могат да бъдат почерпени основни знания за произхода на български думи в помощ на обучението по български език, но също и в помощ на обучението по други учебни дисциплини. Чрез изясняването на изконния славянски или чуждоезиковия произход на широки пластове от българския речников състав в БЕР се осветляват въпроси, свързани с генезиса и историята на българския народ, с неговата материална и духовна култура през вековете, като се разкриват връзките на българския език и народ с други езици и народи – славянски, балкански, индоевропейски и неиндоевропейски, от най-древни времена до днес.

От БЕР може да се научи повече за произхода на:

– унаследени славянски думи (напр. детè, ду̀ма, слàва, слòво, стрèлям, у̀ча и мн. др.) и старобългарски думи, създадени чрез превод или по модела на гръцки образци (напр. благодаря̀, тържествò и мн. др.);

– думи от балканския субстрат (тракийски, дако-мизийски, балкано-латински), като: бу̀за, кàтерица, му̀ся се, стопàнин, стръ̀га, тùкла и др.;

– стари тюркски заемки (от праславянско време и по-късни от прабългарски и други езици) – бъ̀брек, крагу̀й, сур, тоя̀га, остар. тълмàч и др.;

– заемки от балканските езици (гръцки, румънски, албански и турски) – елèк, ергèн, карнàче, керемùда, молùв, софрà, стòмна, тигàн, фенèр и много други, които съставят една значителна част от българския речников състав;

– вътрешнославянски заемки (от руски, вкл. обратни заемки чрез черковнославянски, и други славянски езици) – невèжа, оборòт, обоня̀ние, свèдение, спòсоб, суетà и мн. др.

– заемки от западноевропейските езици, прониквали директно по културен път или с посредничеството на руски и на балканските езици – велосипèд, етажèрка, етикèт, капрùз, лотàрия, òдеколон, тàлия и мн. др.

– международни културни заемки (от гръцки и латински) – естèтика, кòдекс, рецèпта и мн. др.

Огромният езиков материал и богатата научна информация в БЕР могат да бъдат използвани по подходящ начин от учителите по български език при обяс няването на различни езикови явления и процеси, а също и като допълнителна любопитна информация, чрез която да се засили интересът на учениците към изучаването на родния български език или да се улесни усвояването на книжовните норми. БЕР би могъл да бъде ценно практическо помагало в различни аспекти на обучението по роден език, някои от които ще илюстрираме с конкретни примери по-долу.

БЕР е ценен източник на знания за различните значения на думите. Чрез етимологията можем да научим повече за първичната мотивация на думите и да си обясним различните значения на думите.

Думите магданòз ‘раст. Petroselinum sativum’ (заета чрез турски от гръцки, където пък е от латински, вж. BED 3, 1986: 600) и мерудùя/меродùя се сочат обикновено като синоними, но в диалектите мерудùя/меродùя означава още: ‘джоджен’, ‘копър’, ‘чубрица’, ‘сминдух’, ‘шарена сол’, ‘миризлива растителна подправка, миризма’, тъй като думата е от средногръцкото μυρωδία ‘миризма, аромат’ (първичната форма е миродùя и тя е регистрирана в диалектите), като при заемането си е претърпяла метонимичен развой на значението ‘миризма, аромат’ > ‘растителна подправка с миризма’, с последвала специализация на значението ‘вид растителна подправка с характерна миризма’ (BED 3, 1986: 750; 4, 1995: 118).

В БЕР могат да бъдат открити редица примери за синонимното богатство на езика, чрез които да се онагледят и обяснят различните пътища за обогатяване на езика със синоними.

Синоними на думата клàденец са освен по-разпространените диалектни думи герàн и бунàр/пунàр също и диалектните студенèц и сту̀бел/сту̀бла/ сту̀блица` :

клàденец е унаследена от праславянския език дума (стб. кладťçь) с две хипотези за нейния произход – производно от клàда ‘голямо дърво или греда’ или стара германска заемка от корена в нем. kalt ‘студен’ (BED 2, 1979: 412 – 413);

студенèц (стб. ст¹деньць) е унаследена от праславянския език дума, производна от студèн (срв. BED 7, 2010: 518);

сту̀бел (с вариант сту̀бла ж. р. и производно от него сту̀блица) е праславянска дума с първично значение ‘дънер на дърво’, което се специализира в значение ‘широк издълбан дънер на дърво, през който изтича водата на извор, кладенец’, от което по метонимичен път се развива значението ‘кладенец с такова приспособление’ (BED 7, 2010: 514 – 516);

герàн е заемка от гръцкото γεράνι ‘крик’, като при заемането си думата отново е претърпяла метонимичен развой ‘приспособление за вадене на вода от кладенец’ > ‘кладенец с такова приспособление (геранило)’ (BED 1, 1971: 237);

бунàр/пунàр ‘копан кладенец, излак’ е заемка от турското диалектно bunar със същото значение, книжовно punar (BED 1: 1971, 90).

БЕР е незаменим източник на знания за словообразуването в българския език. В дяловете за производните думи в речниковите статии могат да бъдат открити примери за богати словообразувателни гнезда и цели словообразувателни вериги, които да обогатят знанието за словообразувателната структура на думите, за различните словообразувателни начини и средства. От друга страна, историческите знания за словообразувателния строеж на думите при тяхното възникване може да помогнат при подходящия избор на сродни думи за морфемен анализ.

Ще посочим два неподходящи примера за морфемен анализ на сродни думи в началния и прогимназиалния етап на обучението, при които се е извършило преразлагане на основата в резултат и на фонетични промени. Без исторически знания за езика на синхронно равнище трудно би могъл да бъде идентифициран коренът на тези думи и те да бъдат свързани с други сродни думи в езика.

Глаголът облекà се извежда от праславянско *ob-(v)elk-ti (BED 4, 1995, 748)4), което след изпадане на началната коренна съгласна -v- се преосмисля структурно като *o-belk-ti, въз основа на което възниква и праславянското *sъ-belk-ti, водещо до днешното съблекà (BED 7, 2010: 642). Същинският корен на двете думи откриваме днес в сродното на-влек-à.

Чрез преразлагане на основата в отвòря [от праславянско *ot(ъ)-vor-i-ti, преосмислено словообразувателно в *o(b)-tvor-i-ti, т.е. като образуване с представка о(b)- вместо ot(ъ)-], отвàрям [от праславянско *ot(ъ)-var-ja-ti, преосмислено словообразувателно в *o(b)-tvar-ja-ti] са образувани глаголите *za-tvor-i-ti, *za-tvar-ja-ti (> затвòря, затвàрям), *pri-tvor-i-ti, *pri-tvar-ja-ti (притвòря, притвàрям), *orz-tvor-i-ti, *orz-tvar-ja-ti(разтвòря, разтвàрям) (BED 4, 1995: 955–956; 6, 2002: 161; 7, 2010: 868, под -творя), вследствие на което словообразувателната структура на тези глаголи е затъмнена. Същинският корен на глаголите, но в друг отгласен вариант, се открива във вра, заврà, на-врà. Всичко това трябва да се има предвид и при морфемния анализ на сродните съществителни отвòр (BED 4, 1995: 957) и затвòр (BED 1, 1971: 612). От своя страна, глаголът раз-т-вòр-я, раз-т-вàр-ям ‘отварям широко’ е омоним на раз-твòр-я, раз-твàр-ям ‘правя разтвор’, образуван от твор¾ (BED 7, 2010: 957).

От БЕР могат да бъдат почерпени и знания, свързани с правописа на думите. Допълнителната информация за произхода на чуждите думи може понякога да помогне при усвояването на правописа на тези думи.

В резултат на различни комбинаторни фонетични промени думата крèнвирш много често се изговаря [крèмвирш], [крèнвиш], [крèмвиш]. Допълнителната информация за нейния немски произход (от австр.-нем. Krenwürstchen), и по-специално за нейния сложен строеж – думата е образувана от славянската заемка в немски Kren ‘хрян’ и Wurst ‘наденица’, букв. ‘наденичка с хрян’ (BED 2, 1979: 734), би улеснила усвояването на правилния правопис на думата.

И накрая, БЕР може да бъде използван при прилагане на интердисциплинарен подход в обучението. Богатата езикова и извънезикова информация в Речника би могла да помогне за обвързване на знанието по български език за произхода на думите с обучението по други учебни дисциплини, като: история, география, биология или чуждоезиковото обучение. Така например етимологичното тълкуване на някои по-важни или по-интересни речни, планински, селищни или лични имена би могло да се обвърже като любопитна информация със знанията по други учебни предмети. Ето и един интересен пример.

Средновековното българско име на Кюстендил Велбъжд е от старобългарското прилагателно вельб©ждь ‘камилски’, производно от вельб©дъ ‘камила’. Доказателство за това е фактът, че близо до Кюстендил има чукар, наречен с турското по произход име Деве баир, букв. ‘камилски рид’. Старобългарската дума е заета от готското ulbandus (с преосмисляне на началото по стб. вел¸¸ ‘голям’), което, от своя страна, е от гръцкото ελέφας със значение ‘слон’, а то е от източен произход (BED 1, 1971: 130). Различното значение на старобългарската и гръцката дума се обяснява с факта, че в началото на хилядолетието подобни екзотични животни не са били познати по нашите земи, поради което заетото название е било отнесено към друг по-едър животински вид. Гръцката дума е заета, на свой ред, чрез латински във френското éléphant и английското elephant, следователно средновековното име на Кюстендил е еднакво по произход с френската и английската дума за слон.

„Българският етимологичен речник“ изобилства с подобни и много други примери, които могат да намерят съвсем конкретно практическо приложение в обучението по български език, като го обогатяват откъм съдържание и похвати. Речникът би могъл да се използва в много по-голяма степен от преподавателите по български език не само като научен справочник по редица езикови проблеми, но и като незаменим източник на любопитни примери, чрез които да се засили интересът на учениците към изучаването на родния български език.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Първият етимологичен речник на българския език, чийто автор е Стeфан Младенов, е еднотомен и излиза през 1941 г. (Mladenov 1941).

2. За заглавна дума се взема обикновено основна форма, която съдържа т.нар. етимологичен минимум и не е производна от друга дума, но когато тази дума е с по-рядко диалектно разпространение, като заглавни думи се извеждат също и производни от нея (с препратки), които са по-широко разпространени общонародни думи или са унаследени от праславянския език производни, и прочие. По правило същинската етимология на думите се дава под думата, която е етимологичен минимум, срв. приведените в Предговора към I том примери на речниковите статии бол, бòлен и бòлест (BED 1, 1971, III – IV).

3. При изконната лексика се привеждат всички славянски и индоевропейски съответствия, като се възстановяват съответната праславянска форма и съответният индоевропейски корен. При заемките се привежда чуждоезиковата форма от езика източник и езика посредник.

4. Праславянските форми в БЕР се възстановяват вместо с о с а, тъй като се следва теорията на акад. Вл. Георгиев, според която в праславянски до най-късната епоха не е съществувал звук о, а противопоставяне между кратко а (ă) и дълго а (ā), като краткото а е преминало в о.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

BED: Bulgarian Etymological Dictionary (1971 – 2017). Vol. 1 – 8. Sofia: Prof. Marin Drinov [Български етимологичен речник (1971–2017). Т. 1 – 8. София: Проф. Марин Дринов].

Mladenov, S. (1940). An Etymological and Orthographic Dictionary of the Literary Bulgarian Language. Sofia: Hristo G. Danov [Младенов, Ст. (1940). Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София: Христо Г. Данов].