https://doi.org/10.53656/voc22-13bulg

Резюме. Статията представя адаптацията на Скалата на Орегон за измерване на професионалните интереси (ORVIS, Pozzebon et al., 20010b) за български условия с извадка от 291 изследвани лица на възраст от 18 до 35 години. Установи се висока надеждност на въпросника както за цялата скала, така и по отделните подскали. Статистическите анализи и процедури показват, че инструментът е надежден и валиден за български условия. Скалата е подходяща за кариерно ориентиране при ученици в горен гимназиален курс и студенти.

Ключови думи: кариерни интереси; въпросник; адаптация; ученици; студенти

Конструктът „професионални интереси“ е централен в изследването на професионалното поведение и практиката в кариерното консултиране. Професионалните интереси често се използват при информиране за вземането на решения в контекста на консултирането, образованието, както и подбора на персонал. Въпросниците, които измерват професионалните интереси, са признати за едни от най-често използваните психологически инструменти.

В литературата откриваме три принципно различни подхода към изучаване на професионалните интереси: като комплекси от черти (trait complexes; Ackerman & Heggestad 1997), като констелации от черти (trait constellation; Lubinski 2000) и като организационна рамка или модел за интегриране и оценка на информацията (Atlas Model of Individual Differences; Armstrong et al. 2008). Третият подход се базира върху модела на Джон Холанд за структурата на професионалните интереси (Holland 1997), които са шест: Реалистичен (R), Изследователски (I), Артистичен (A), Социален (S), Предприемачески (E) и Конвенционален (C), известни като RIASEC и представляващи организационна структура за представяне на комплекси или констелации от черти, използвани в кариерното консултиране и други приложни дейности.

Нараства броят на инструментите, свързани с професионалните интереси, които са на разположение за оценка на трибуквения код на Холанд, най-популярният от които е Self-Directed Search (SDS; Holland 1994). По-малко популярни инструменти обаче вече са на разположение чрез интернет, като например Скалата на Орегон за измерване на професионалните интереси ORVIS (Pozzebon et al. 2010а).

Скалата на Орегон за измерване на професионалните интереси (ORVIS; Pozzebon, Visser, Ashton, Lee & Goldberg 2010a) се състои от 92 айтема, описващи дейности, с които участниците в изследването биха желали да се занимават. Скалата за отговори е петстепенна, тип Ликерт, където 1 е „силно не харесвам“, а 5 – „силно харесвам“ (виж Приложение). Подскалите са осем, като отговарят на осем типа професионален интерес – Лидерски (Leadership), Организационен (Organization), Алтруистичен (Altruism), Креативен (Creativity), Аналитичен (Analysis), Продуктивен (Producing), Приключенски (Adventuring), Ерудиран (Erudition).

Осемте типа кариерни интереси по Скалата на Орегон са подобни и конструирани на базата на професионалните интереси, идентифицирани от Холанд (Holland 1997).

В литературата се откриват две публикации, свързани със Скалата на Орегон за измерване на професионалните интереси: едната е свързана с нейното конструиране, а другата – с нейната конструкт валидност (Pozzebon et al. 2010a; Pozzebon et al. 2010b). Поради тази причина посочваме аналогия при интерпретацията на осемте професионални интереса по Скалата на Орегон с модела на Холанд, която представяме в таблица 1.

Продуктивен (Р) и Приключенски (Adv) по ORVIS, съответно Реалистичният (R) тип по RIASEC на Холанд, обикновено обича да работи повече с неодушевени предмети, отколкото с хора. Реалистичната (R) околна среда се характеризира с технически компетенции и постижения. Това насърчава хората да изтъкват механичните си способности и да омаловажат човешките взаимоотношения. Да бъдеш упорит, честен, мъжествен, стабилен и практичен, са качества, които се ценят в тази среда. Средата подкрепя парите като ценност, властта и притежанията.

Аналитичен (An) по скалата на Орегон, съответно Изследователският (I) тип по Холанд, обича да работи с творчески идеи и чрез себеизразяване в по-голяма степен от рутинни процедури и правила. Изследователската (I) околна среда насърчава математическите и научните компетенции и постижения. Тя насърчава хората да виждат себе си като учени и аналитици, да се превърнат в авторитети в своята област, за да бъдат признати сред връстниците си. Средата насърчава да се гледа на света по сложен, абстрактен, независим и оригинален начин. Тя възнаграждава демонстрирането на научни ценности.

Креативен (С) по ORVIS, съответно Артистичен (A) тип по Холанд, обикновено обича да работи с творчески идеи и чрез себеизразяване в по-голяма степен от рутинни процедури и правила. Артистичният тип е описан като сложен, емоционален, изразителен, идеалистичен, с богато въображение, непрактичен, импулсивен, независим, интроспективен, интуитивен, несъответстващ, оригинален.

Алтруистичен (Alt) по скалата на Орегон, съответно Социален (S) тип по Холанд обича да помага, да учи и да съветва хората в по-голяма степен, отколкото да участва в механична или техническа дейност. Социалната (S) околна среда стимулира хората да участват в социални дейности. Тя ги насърчава да виждат себе си като помагащи, кооперативни, гъвкави и общителни. Тази среда възнаграждава прояви на социални ценности.

Креативен (С) по ORVIS, съответно Артистичният (A) тип по Холанд обикновено обича да работи с творчески идеи и чрез себеизразяване в по-голяма степен от рутинни процедури и правила. Артистичната (A) околна среда насърчава артистични умения и постижения. Тя насърчава хората да виждат себе си като изразителни, интроспективни, оригинални, нестандартни и идеалистични, за да бъдат признати от връстниците си. Тя възнаграждава демонстрирането на естетически ценности.

Лидерски (L), съответно Предприемаческият (E) тип по Холанд обикновено обича да убеждава или да ръководи другите повече от това да работи по научни или сложни теми. Предприемаческата (E) околна среда се характеризира с предприемачески компетенции и постижения, като например продажби или ръководене на други хора. Тя насърчава хората да виждат себе си като агресивни, популярни, уверени в себе си, притежаващи лидерски черти и комуникативни способности.

Организационен (О) по скалата на Орегон или Конвенционалният (C) тип по Холанд обича да следва реда и да отговаря на ясни стандарти, както и да избягва работа, която не предоставя ясни насоки. Конвенционалната (C) околна среда насърчава конвенционалните умения, като записване и боравене с данни или записи. Тя насърчава хората да виждат себе си като конформни, подредени, неартистични и с технически компетенции. Тази среда възнаграждава цененето на пари, статус и съответствие (Chen et al. 2012).

Скалата за ерудиция на ORVIS измерва интереси в академичната област.

Метод

Дизайн на изследването и процедура

Изследването има за цел да адаптира за нуждите на българската културна среда Скалата на Орегон (Oregon Vocational Interest Scale), която измерва осем кариерни интереса. Анализът, представен в тази статия, включва администрирането на преведения въпросник за български условия. По отношение на валидността е проведен експлораторен факторен анализ, със и без фиксинари фактори, чрез анализ на основните компоненти (principal component analysis). Оригиналната скала е преведена на български и обратно на английски от трима психолози с отлично ниво на владеене на английски език. Скалата е със свободен достъп от уеб сайта https://ipip.ori.org/. Окончателният вариант на въпросника е приложен на студенти по време на семинарни занятия в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), СУ „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Относно надеждността на въпросника е приложен коефициент алфа на Кронбах и корелационен анализ. За доказване на конструкт валидност е използван факторен анализ. Използвана е програма SPSS 22.0 за анализ на данните.

Участници. Извадката се състои от 291 изследвани лица на възраст 18 – 35 години (M=23,18; SD=4,57). От тях 108 са студенти, които изучават точни науки, 92 – хуманитарни науки, и 91 – обществени науки. Както беше посочено, студентите са от следните висши училища у нас – НБУ, СУ „Св. Климент Охридски“ и УниБИТ. Изследването беше проведено групово по време на семинарни занятия на студентите.

Измерената надеждност на цялата скала е 0,93 алфа на Кронбах. По подскали надеждността е, както следва: α=0,84 за подскала „Лидерски кариерен интерес“, α=0,83 за подскала „Организационен интерес“, α=0,84 – „Алтруистичен интерес“, α=0,88 – „Креативен интерес“, α=0,74 – за „Аналитичен интерес“, α=0,81 – за „Продуктивен интерес“, α=0,80 – за “Приключенски интерес“, и α=0,61 – за Ерудиран кариерен интерес (виж табл. 2).

Резултати

Анализът на данните и резултатите са представени в два раздела: валидност и надеждност

А. Валидност

Валидност на превода на скалата

Следните процедури са проведени по време на процеса на адаптиране на скалата. Както беше посочено, група от трима психолози преведе ORVIS на български и после пак го преведе обратно на английски език. И двата превода, на български и обратният превод на английски, са прегледани от преподаватели по английска филология в Софийския университет СУ „Св. Климент Охридски“. Прие се, че българският превод на скалата, с оглед на английския език, изразява същото значение и валидност на езика.

Конструкт валидност: Проведен е експлораторен факторен анализ, със и без фиксирани фактори, с цел да се установи валидността на структурата на въпросника.

Факторен анализ

Експлораторният факторен анализ разкри 21 субскали, които обясняват 68,20% от вариацията без ротация на факторите. Съответно при фиксиране на факторите на 8 процентът на обяснената вариация се понижава на 48,22% с ротация на факторите.

Получената стойност на теста за обща извадкова адекватност на КайзерМайер-Олкин при фиксирани фактори е 0,838 (което е над общоприетaта гранична стойност от 0,6), а на теста на Бартлет за сферичност е 15922,852 (df = 4186, p < 0,001). За определяне съдържанието на осемте фактора са взети само айтеми с факторни тегла над 0,40 в патерн-матрицата. Айтемите, които имат по-ниски тегла, са изключени.

На табл. 3 са показани осемте субскали.

Първият фактор – Креативен кариерен интерес, обяснява 16,72% от вариацията, в него с високи факторни тегла се включват твърдения, като „да създавам произведения на изкуството“, „да съм професионален танцьор“ и „да съм автор на песни“. Той има висок коефициент на вътрешна консистентност (α =0,84), а корелацията между всеки айтем и цялата скала варира от умерена (R=0,434) до висока (R=0,667)(виж табл. 3).

Вторият фактор – Организационен кариерен интерес, обяснява 24,53% от вариацията и също има висок коефициент на надеждност алфа 0,83. Третият фактор – Ерудиран професионален интерес, обяснява 31,40% от вариацията и е с надеждност 0,84. Четвъртият фактор – Приключенски кариерен интерес обяснява 35,23 % от вариацията, като алфата на Кронбах е 0,88.

В петия фактор – Продуктивен кариерен интерес, попадат твърдения, като „да съм фермер“, „да отглеждам цветя“ и „да съм дърводелец“, които обясняват 39,01% от вариацията и имат надеждност от 0,74.

Шестият фактор – Аналитичен кариерен интерес, обяснява 42,49% от вариацията при алфа на Кронбах 0,81, а седмият фактор – Лидерски професионален интерес, от своя страна, обяснява 45,48% от вариацията при алфа на Кронбах 0,80. В осмия фактор – Алтруистичен кариерен интерес, попадат две твърдения: „да съм лекар или медицинска сестра“ и „да съм физиотерапевт“, които обясняват 48, 22% от вариацията. Въпреки това алфата на Кронбах единствено по тази субскала не е достатъчно висока и е 0,61, което е приемливо, като резултат.

От скалата отпадат 14 айтема, а именно – 8, 11, 13, 15, 19, 24, 32, 44, 48, 64, 65, 72, 77, 90, тъй като са с факторно тегло под 0,40. По този начин скалата за българска културна среда се състои от 78 айтема.

Б. Надеждност

На табл. 4 са представени резултати от корелационен анализ между субскалите на ORVIS и големите 5 фактора на личността (Скала за измерване на големите пет фактора на личността, българска адаптация на В.Тодоров), (Todorov, 1997; Costa & McCare, 1992).

**p<0,01 ; *p<0,05

Както се вижда от табл. 4, коефициентите на корелация между шестте подскали на въпросника и петте големи фактора на личността варират от ниски 0,12 до умерени 0,30.

Заключение

Скалата за измерване на кариерните интереси на Орегон (ORVIS) беше адаптирана за български условия. За тази цел първо беше установена валидността на превода чрез прав и обратен превод и въпросникът беше администриран с извадка от студенти на възраст 18 – 35 години. Статистическите анализи и процедури, които бяха проведени, показаха, че инструментът е надежден и валиден. Установяването на двадесет и един фактора, базирани върху експлораторен факторен анализ, може да бъде приписано на културните характеристики на изследваната група от респонденти. Оригиналната скала е американска и е конструирана и адаптирана за англоезична културна среда. Фиксирането на факторите на осем, както в оригиналната скала, доведе до добро ротирано решение за българската културна среда със 78 айтема от 92 (виж табл.3). Преводът на Скалата на Орегон с 92 айтема за български условия е даден в приложението.

По своята същност професионалната реализация е интегративна за човешкото функциониране, като организационните психолози би трябвало да разбират ролята на труда в живота на хората. Основен фокус на психологията на кариерното ориентиране и развитие е да се разбират факторите, които влияят върху избора на професия, и да се помага на хората ефективно да взимат кариерни решения. Въпреки това външни промени, като промени в икономиката и в пазара на труда, както и различни инициативи в тази сфера предизвикват различни допускания в областта на психологията на кариерното развитие. Българската адаптация на Скалата на Орегон за измерване на професионални интереси (Oregon Vocational Interest Scales) е принос за приложната практика. Скалата е подходяща за установяване на кариерните интереси както при ученици в горен гимназиален курс, така и при колежани и студенти.

Приложение

Скала на Орегон за измерване на професионалните интереси (ORVIS)

Моля, оценeте степента, в която бихте искали да се занимавате със следните дейности, като използвате посочената по-долу скала.

Ключ за обработка на данните
Лидерски кариерен интерес (L) = 1+9+17+25+33+41+49+57+73+81
Организационен кариерен интерес (О) =

2+10+18+26+34+42+50+58+66+74+82+87
Алтруистичен кариерен интерес (Alt) =

3+27+35+43+51+59+67+75+83+88+91
Креативен кариерен интерес (С) =

4+12+20+28+36+52+60+68+76+84+85+89+92
Аналитичен кариерен интерес (An) = 5+21+29+37+45+53+61+69
Продуктивен кариерен интерес (Р) = 6+14+22+30+38+46+54+62+70+78
Приключенски кариерен интерес (Аdv) = 7+23+31+39+47+55+63+71+79
Eрудиран кариерен интерес (Е) = 16+40+56+80

REFERENCES

ACKERMAN, P.L., & Heggestad, E.D., 1997. Intelligence, personality, and interests: Evidence for overlapping traits. Psychological Bulletin, 121, 219 – 245.

ARMSTRONG, P.I., DAY, S.X., McVay, J.P., & Rounds, J., 2008. Holland’s RIASEC model as an integrative framework for individual differences. Journal of Counseling Psychology, 55, 1 – 18.

CHEN, C.C., JONES, K.T., SCARLATA, A.N., STONE, D.N., 2012. Does the Holland model of occupational choice (HMOC) perpetuate the Beancounter-Bookkeeper (BB) stereotype of accountants? Critical Perspectives on Accounting, 23, 370 – 389.

COSTA, P.T. & MCCARE, R.R., 1992. Professional Manual for the NEO-PI-R and NEO-FFI. Odessa, FL: Psychological Assessment Resources.

HOLLAND, J.L., 1994. The Self-Directed Search. Odessa, FL, 1994, Psychological Assessment Resources.

HOLLAND, J.L., 1997. Making vocational choices: A theory of vocational personalities and work environments (3rd ed.). Odessa, FL: Psychological Assessment Resources.

LUBINSKI, D., 2000. Assessing individual differences in human behavior: “Sinking shafts at a few critical points”. Annual Review of Psychology, 51, 405 – 444.

POZZEBON, J. A., VISSER, B. A., ASHTON, M. C., LEE, K., & GOLDBERG, L. R., 2010a. Correction to “Psychometric Characteristics of a Public-Domain Self-Report Measure of Vocational Interests: The Oregon Vocational Interests Scales”. Journal of Personality Assessment, 92(6), 618.

POZZEBON, J. A., VISSER, B. A., ASHTON, M. C., LEE, K., & GOLDBERG, L. R., 2010b. Psychometric Characteristics of a PublicDomain Self-Report Measure of a Vocational Interests: The Oregon Vocational Interest Scales. Journal of Personality Assessment, 92(2), 168 – 174.

TODOROV, V., 1997. Kam problema za opisanieto na lichnostta: petfaktoren model [The problem of the description of the person: Big five model]. In: 25 godini Institut po psihologiya - yubileen sbornik [25 years Institute of psychology – anniversary book]. Sofia: Akademichno izdatelstvo “Prof. Marin Drinov”.