https://doi.org/10.53656/bel2023-6-7GV

В началото на месец юни тази година в рамките на два дни Сегедският университет бе домакин на дългоочакваната, седма по ред Международна научна конференция „Българистични четения – Сегед 2023“. Началото на тези превърнали се в традиционни срещи на българистите по света е поставено през 2007 г., а колегите, преподаващи на специалност Българска филология там, не без помощта и на лекторите, успяха да реализират още пет – през 2009, 2011, 2015, 2017 и 2019 г. За съжаление, този хармоничен ритъм бе нарушен от избухналата пандемия от COVID-19, но не успя да попречи нито на ентусиазма на организаторите на научния форум, нито на търпението на редовните участници в него.

Приветствените слова на проф. д-р Карой Бибок – ръководител на Института по славистика, на проф. д-р Жофия Силади – заместник-декан на Факултета по хуманитарни и обществени науки към Сегедския университет, и на Симеон Варга – български активен наблюдател в унгарския парламент, бяха поднесени на 76-имата представители на различни афилиации от България, Чехия, Хърватия, Унгария, Ирландия, Италия, Япония, Молдова, Румъния и Великобритания.

Заявените доклади бяха тематично разпределени в четири секции: Банатски българи, Културология, Езикознание и Литературознание. Официалните езици на конференцията бяха всички славянски езици и английски.

Изследванията от първата тематична група бяха посветени на езика, културата и бита на отдалечената от родината общност на банатските българи. Лучия Антонова-Василева представи Банатският говор и писмената традиция на банатските българи. Калина Мичева-Пейчева запозна аудиторията с Названия за „различните“ хора в банатския говор. Маринела Младенова осъществи Някои наблюдения върху лексиката в два речника на езика на банатските българи: Лексиката на банатския говор (Стойков 1968) и Hurtite na Banatscija balgarsci jazic (Vasilcin 2021). А Ивета Рашева разкри Интересни документи от архива на Леополд Косилков в НБКМ.

Докладите от втората секция с оглед на методологическата им концепция могат да бъдат класифицирани като екзо- и ендоцентрични. Заглавията на научните търсения от първия тип бяха посветени на българските културологични особености при съпоставка с общоевропейските в синхронен и диахронен план. Лина Гергова подсказа за ценността на Ведомостите за обезщетения на изселените като източник на етнографска информация. Степан Булгар обрисува Традиционная одежда гагаузов Южной Бессарабии, Болгарии и Греции в XIX – начале XX вв.: историко-культурный сравнительный анализ. Николай Вуков проследи пътя на Българските градинари в Централна Европа и ролята им за културния обмен между балканската и европейската кухня, традицията и модерността. Черасела Танасе ни запознава с България и нейните съседи в Австрийския хумористичен вестник „Kikeriki“ от началото на XX в.

Особено внимание заслужават темите, посветени на българо-унгарските контакти и допирни точки през годините. Мариянка Борисова описа Българското училище в Унгария – история, предизвикателства и перспективи. Георги Николов записа Бележки за българо-унгарските отношения през управлението на цар Иван Асен II. Валентин Воскресенски определи мястото на Българските градинари като част от културното наследство и идентичност на българите в Унгария. Кристина Менхарт пък се осмели да изтъкне Отрицателни черти в народния образ на Света Богородица при българи и унгарци.

Определените като ендоцентрични изследвания бяха фокусирани върху българската култура per se. Дияна Петкова улови Български постмодерни перцепции на времето: между отричането, забравата и носталгичността. Димитър Атанасов постави граници на Курсът на дискурса. Създаването на исторически разказ в България в последните две десетилетия и влиянието на неоконсерватизма. А Галина Петрова направи опит за Концептуализация на жената в българските фразеологизми.

За секция Езикознание може да бъде направена аналогия с цветен калейдоскоп, включващ проучвания от разнообразни лингвистични сфери, като ономастика (Гергана Петкова – За мястото на новите варианти на традиционните чужди антропоними в личноименната система на град Варна), лексикология (Николай Паскалев – Кулинарните деминутиви в българския език, Андреа Раду-Беженару – Оказионализмите в българския и румънския медиен дискурс), тестология (Вероника Келбечева, Гергана Петкова – Въвеждането на тестове в българското обучение по латински език за специалностите „Фармацевт“ и „Помощник-фармацевт“), морфология (Мария Дудаш – Словообразувателни модели при глаголи в българския и унгарския език), както и интердисциплинарни изследвания (Габор Л. Балаж – Квантитативни методи в историческата морфология, Ваня Иванова – Междукултурно общуване в обучението по английски език, Красимира Хаджиева – Членуването на предложното дателно допълнение (с оглед на обучението по български език като чужд), Силвия Георгиева – Класическите езици в контекста на съвременното българско образование).

Най-много участници бяха включени в секция Литературознание, като особено внимание бе отделено на детско-юношеската литература (Теменужка Михайлова – Законите за детската литература в контекста на социалната събитийност в България между двете световни войни, Елена Борисова – Българската детско-юношеска научна фантастика през 60-те години на XX в., Таня Казанджиева – Списанието за деца отвъд литературата – „Македонска звезда“ (1909 – 1910)).

Специален интерес заслужават проучванията, които представляваха своеобразен реверанс към унгарските ни домакини от Сегед – Григор Григоров – Бай Ганьо в Сегед, или за топографската рамка на произведението, Моника Фаркаш Барати – Българската книга в Унгария по време на социализма – пътища и мотиви за подбор.

Одобрените за публикуване доклади, изнесени на конференцията, ще бъдат включени в специален сборник.

Благодарности

Реализирането на участието на Гергана Петкова в научния форум бе възможно благодарение на проекта „Личните имена в България в началото на ХХІ век“ № КП-06-Н-40/10 от 10.12.2019., финансиран от ФНИ.

Реализирането на участието на Вероника Келбечева в научния форум бе възможно благодарение на частичното финансиране от страна на Медицинския университет – Пловдив.