© AI

Events

NATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE ON THE OCCASSION OF THE 55TH ANNIVERSARY OF THE PEDAGOGICAL EDUCATION IN SMOLYAN AND THE 20TH ANNIVERSARY OFTHE SMOLYAN FILIALOFTHE UNIVERSITY OF PLOVDIV

Отворен достъп

На 27 – 28.10.2017 г. се проведе национална научна конференция на тема „Образование и наука – за личностно и обществено развитие“. Председател на организационния комитет беше доц. д-р Ивайло Старибратов, който откри конференцията в залата на Планетариума в Смолян. Заместник-председател на организационния комитет беше доц. д-р Мариана Ламбова, а негови членове бяха проф. д.ф.н. Елена Николова, доц. д.н. Нина Герджикова и доц. д-р Силвия Младенова. Научният комитет на конференцията беше председателстван от директора на Филиал – Смолян, към ПУ „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Илиян Иванов.

Конференцията беше открита с приветствия от културни и образователни институции в града. Гостите бяха специално поздравени от ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ – проф. д-р Запрян Козлуджов. Проф. д-р Ил. Иванов представи гостите, поканени за изнасяне на пленарните доклади. Първият беше свързан с изследователския подход в образованието и предизвика особено внимание. Академик проф. д.м.н. Петър Кендеров демонстрира необходимостта от обвързването на учебното математическо познание с компютърните технологии и ежедневието на съвременния човек. Вторият доклад, подготвен съвместно от проф. д-р Асен Рахнев и доц. д-р Ивайло Старибратов, засегна проблема за връзката между „Индустрия 4.0“, образованието и науката.

По-нататък конференцията протече в заседания по секции. В секция „Хуманитарни и обществени науки“ бяха регистрирани тридесет доклада. Те обхващаха проблематика, свързана с езикознанието, южнородопските народни песни, иновативните практики в чуждоезиковото обучение, тоталитаризма в публицистиката на Г. Марков, ценностите в художествената литература. Друга група доклади беше насочена към педагогиката, дидактиката и методиката като научни дисциплини. Беше засегната и антропологическата проблематика за мястото на душата и тялото в съвременната хуманитаристика. Специален акцент беше поставен върху демократизирането на образованието и използването на арттерапията като метод за консултиране в социалната работа. Интерес предизвика историческата проблематика, свързана с досието на проф. Ив. Дуйчев (доц. д-р. Пенджекова) и с живота и делото на К. Канев (М. Главчева). Тематиката за регионалния туристически продукт беше застъпена в доклада на доц. д-р М. Ламбова, а аспектите на туристическата привлекателност – от д-р М. Шиблова.

В секцията „Информационни системи и технологии. Технически науки“, председателствана от проф. д-р Станимир Стоянов, бяха представени петнадесет доклада. Те засегнаха теми като изграждане на кибервиртуални пространства, опазване и представяне на културно-историческо наследство чрез създаване на виртуални светове, виртуален инструмент за подпомагане на обучението в началните класове, използване на бизнес мрежи в работата на академичните общности, система за извличане на информация от звук в реално време.

В третата секция бяха регистрирани тринадесет доклада. Тя беше ръководена от проф. д-р Коста Гъров. В нея докладите обхващаха както теоретични, така и практически проблеми на обучението по математика и информатика. Сред тях биха могли да се откроят „Устойчивост с две мерки – формулировка и приложение“ на проф. д.м.н. Сн. Христова, Кр. Иванова и Т. Костадинов; „Базови модели на разпространение на иновациите с нелинейна зависимост от действителния пазар“ на В. Тавкова и д-р ас. Христов; „Структурно моделиране на организационната училищна структура“ на доц. Ив. Старибратов и д-р Л. Бабакова и др.

В четвъртата секция – „Биология, химия и медицина“, ръководена от проф. д.б.н. Мима Николова, бяха включени четиринадесет доклада. Те засягаха въпроси като връзката между антропометрични и биоимпедансометрични признаци, характеризиращи телесния състав при деца и подрастващи (проф. М. Николова и доц. д-р С. Младенова); дигиталните компетентности на учителите по природни науки, особености в строежа по височина и обем на дендроценози, разстроени от смерч в Западните Родопи, и др. В конференцията беше предвидена и постерна сесия, на която бяха представени десет постера с разнообразна тематика от сферата на природните науки.

Проведените дискусии в рамките на секциите и извън тях по време на паузите имаха конструктивен характер. За опознаването на участниците в конференцията допринесе и кръглата маса на тема „55 години педагогическо образование в Средните Родопи – ретроспективи и перспективи“ с модератор доц. д.н. Нина Герджикова. Бяха направени интересни изказвания за мястото и ролята на преподавателя във висшето училище. Бяха споделени и мисли за миналото и настоящето на педагогическото образование в Смолян.

Year XXV, 2017/6 Archive

pp. 610 - 612 Download PDF