© AI
Non-formal Learning and Education in University
NON-FORMAL RESEARCH IN HEALTH EDUCATION
Abstract. This article discusses some basic concepts in the field of health education and major tasks of the curriculum of the course „Health and Sexual Education“, studied from students in specialty „Non-formal Education“. Presented are results of surveys in the field of health, its preservation, health risk behaviors, healthy lifestyle and other topics. Studies have been conducted from students at the Faculty of Education at Sofia University „St. Kliment Ohridski“ in the period 2012 – 2014 year.
Keywords: research, health, health education, healthy lifestyles
Съвременният човек все повече е изправен пред предизвикателството съзнателно да опазва своето лично и обществено здраве. Това се постига чрез здравословен начин на живот, което е тясно свързано с начина на хранене, лична хигиена, закаляване, труд, отдих и спортуване, с избягване на рисковото поведение – тютюнопушене, алкохол, наркотици, обездвижване и други подобни. Поддържането на добро здраве изисква ежедневни усилия и спазването на определени правила, водещи до здравословен стил на живот. Потребността да бъдат здрави се възпитава у децата още от най-ранна възраст в семейството, детската градина и училището чрез разнообразни учебни и извънкласни програми за здравно образование и възпитание, разработени от съответните специалисти в тази сфера.
В настоящата статия се представят неформални изследвания в сферата на здравното образование и възпитание, като основните проблеми, които се проучват, са свързани с понятията „здраве“ и „здравословен начин/стил но живот“.
Резултати от анкетни проучвания в периода 2012 – 2014 година в сферата на здравното и половото образование и възпитание
Анкета на тема „Влияние на стреса върху психичното здраве“ (Милена Александрова) – участват 10 лица
Таблица 1
Фигура 1
От фигура 1 се вижда, че по-голямата част от анкетираните лица – 70 % смятат, че са подложени ежедневно на стрес, 20 % са отговорили на въпроса „по-скоро да“. В този смисъл близо 90 % от изследваните лица са жертви на стреса. Тези резултати са тревожни, защото стресът оказва съществено влияние не само върху психичното, но и върху физическото здраве на човешкия организъм.
Фигура 2
Данните във фигура 2 показват, че голяма част от анкетираните лица пушат – 80 %, имат промяна в настроението – 70 %, имат световъртежи – 60 %.
На база на резултатите от проведената анкета може да се направи изводът, че голяма част от изследваните лица са подложени на стрес. От своя страна, знаем, че стресът не оказва добро влияние върху психичното здраве на човека. Под въздействието на стреса хората се отдават на вредни навици като тютюнопушенето, често забравят важни неща и много често се оплакват от влошено физическо здравословно състояние.
Анкета на тема „Наркоманно поведение“ (Александър Дацов, Панайот Борисов) – участват 10 лица на възраст 20 – 25 години.
Таблица 2
Фигура 3
От фигура 3 ясно се вижда, че много голяма част то изследваните лица са употребявали наркотици – 60 % само един път (вероятно от любопитство), но 30 % повече от един път. Това е много тревожна тенденция, особено за по-следните 30 %, които са застрашени от пристрастяване към различни наркотични вещества. Тези резултати показват също и лесния достъп на младежите до наркотиците.
Изводи: изглежда, че всеки от изследваните лица е пробвал леки наркотици. 60 % са употребявали най-често марихуана (трева), 20 % – амфетамини, 30 % – не употребяват, 10 % – ползват други медикаменти.
Анкета на тема „Здравословен начин на живот посредством кардиоспортовете“ (Иван Христов) – участват 10 лица.
Таблица 3
Според резултатите от анкетата може да заключим, че с изключение на плуването и донякъде фитнес и колоездене, останалите кардиоспортове като тичане, скачане на въже, трекинг, каране на ролери не са достатъчно популярни сред българите все още. Вероятно според тях това се дължи на недостатъчната инфраструктура за тези дейности – недостатъчно велоалеи, тротоарии паркоместа за тичане на открито.
Анкета на тема „Екологична култура и здраве“ (Мария Георгиева) – участват 30 лица – деца и техните родители.
На база на осъществената анкета се откроява ясно съществуването на несъответствие между представите за наличие на добро ниво на екологична култура у родителите и действително преосмисленото от децата. Повече от 70 % от родителите смятат, че са съумели да формират у децата си екологична култура, но за съжаление, резултатите от анкетата показват, че 70 % от подрастващите имат големи липси в своите познания за екологията като цяло.
Таблица 4. Отговори на родителите
Фигура 4
Фигура 4 показва, че 80 % и повече от изследваните лица – родители, имат висока екологична култура и съответното поведение, което се отразява позитивно както на личното им здраве, така и на здравето на техните деца.
Анализ – отговори на децата
Около 50 % от анкетираните деца изпитаха затруднение да отговарят на зададените въпроси, но децата, които положиха повече усилия, успяха да отговорят изчерпателно. От получените отговори става ясно, че има едно основно, но все пак добро ниво на познания:
– 50 % знаят какво е екологията, научени са да поддържат добра лична хигиена, голяма част от тях са посочили, че се грижат за домашен любимец, 30 % от тях имат задължение да изхвърлят боклука, но за съжаление, не разделно;
– 50 % от децата са посочили, че са сред природата почти всеки ден, но малка част от тях са засаждали растения;
– 60 % от децата са заявили, че са помагали на ранени животни.
Анкета на тема „Здравословно хранене и спорт“ (Истиляна Илиева) – участват 20 лица.
Таблица 5
Данните, представени чрез таблица 5, показват тревожната тенденция, че само 15 % от анкетираните мислят, че водят здравословен начина живот и над 50 % смятат, че имат какво още да направят в тази насока. Това означава, че по-голямата част от изследваните лица имат съзнание и знания относно „здравословния начин на живот“, но това не означава, че имат здравословно поведение, което е най-висш израз на висока здравна култура. Следователно в системата на предучилищното и училищното образование и възпитание е необходимо да се обърне внимание не само към усвояването на знания от децата за здравето, но и на формирането на умения за здравословен стил на живот.
Анкета на тема „Колко здравословен начин на живот водят хората?“ (Ренета Николаева) – 10 участници.
Таблица 6
На база на представените резултати може да се направи заключение, че анкетираните лица не водят здравословен начин на живот. Те често се отдават на вредни навици, като пушене, пиене и нездравословно хранене, отделят малко време за спорт и по-скоро не вярват в здравната система, а предпочитат да се лекуват сами. Стресът също има постоянно присъствие в живота на повечето изследвани и това ги кара да се чувстват нещастни.
Разгледаните анкетни проучвания не претендират да имат представителност, както и висока научна стойност. Въпреки това те имат своя принос в очертаването на някои тревожни тенденции в начина на живот на съвременниябългарин. Той често има рисково поведение – храни се недостатъчно здравословно, пробвал е леки наркотици, пуши цигари, пие алкохол, не спи достатъчно, не посещава редовно лекар, подложен е на стрес и т. н. Всичко това показва че българската нация има сериозни здравословни проблеми, което налага взимането на мерки по посока на повишаването на личната и обществената здравна култура.
ЛИТЕРАТУРА
Александрова, Е. (2004). Здравното образование в българското училище и ролята на педагогическия съветник. Образование , 71 – 78.
Колева, Н. (1994). Здраве и активност на детето в детската градина. От Н. Витанова, Активността на детето в детската градина (книга за учителя) (стр. 9 – 44). София.
Колева, Н. (2006). Здравно-хигиенни предпоставки за хуманизиране на педагогическия процес. От Е. Рангелова, Хуманизация и демократизация на педагогическия процес в условията на университетското образование.
Колева, Н. (2012). Хуманистични измерения на здравословния начин на живот – иновационна възпитателна система. София.
Младенова, С. (2012). Здравно възпитание. От п. Теодор, Педагогика (Теория на възпитанието) . Габрово.
Първанова, Й. & Глигоров, Вл. (2008). Функции на училищния екип в изграждането и поддържането на политика за здраве в училище. София.
Саймънтън, К., Матюс-Саймънтън, Ст. & Крайтън, Дж. (2009). Личност, болест, стрес и здраве. София.
Свияш, А. (2008). Здравето е в главата, а не в аптеката. София.
Стракова, Л. (2005). Физическо и здравно възпитание и развитие. От Л. Димитров, Теория на възпитанието (стр. 319 – 333). София.