© AI
Reviews And Information
COMMUNICATIVE BEHAVIOR OF THE TEACHER AS AN EXPERT EVALUATOR OF WRITTEN TEXTS IN BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE
Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литература. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”
Монографията „Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литература“ е посветена на проблем, изключително актуален и значим, но недостатъчно разработен в теорията и практиката на обучението по български език и литература.
Трудът на Снежана Добрева има теоретико-приложен характер. В центъра на изследователското внимание са речевите дейности на учителя по български език и литература като експерт оценител на ученически писмени текстове. С подчертана практико-приложна стойност са методическите решения за обективизиране на формиращото оценяване. Темата на разработката е актуална, структурата на изложението е оригинална, като направените обобщения и изводи от авторката са релевантни за българската образователна ситуация в училище и са принос към развитието на университетското обучение по методика.
В първата част на монографията се разглеждат теоретични постановки за оценяването както в дидактичен, така и в методически аспект. Конкретните обекти на изследването: писменият ученически текст, учителската рецензия към него, речевите действия на учителя, свързани с горепосочените два типа текст, са представени теоретично във втората част. Проблемът за оценяването е проучен обстойно и представен убедително в контекста на базисните теоретични постановки на педагогиката и нормативната система в българското образование. Добре разположени и адекватно изведени в труда са съвременни тези, дефиниции и класификации на доцимологичните явления, за да стане ясно към кое методиката и педагогиката са пристрастени и кое все още убягва. Актуализирани са функциите на оценяването. Обоснована е значимостта на изведения основен изследователски проблем – рецензентската дейност на учителя в качеството му на експерт оценител на ученически писмен текст. Акцентът е поставен върху анализа на ефективността от тази дейност в два плана – статичен и динамичен. Прецизно са проучени същността, съдържанието и функциите на речевите дейности на учителя като оценител на разнообразни (по жанр, тематика, дидактическа задача) ученически писмени текстове, изследвани са възможностите на учителската рецензия и рецензирането като дейност за ефективизиране на обучението по български език и литература по посока личностно развитие на ученика. В текста на Снежана Добрева е актуализиран проблемът за оценяването в съвременното родноезиково обучение в контекста на проблема за рецензирането от учителя като аспект на качественото оценяване на ученически писмен текст. Подробно е разгледано участието на двамата субекти на образователното взаимодействие в свързаните с оценяването/обучението дейности. Спецификата на оценяването в съвременното обучение по български език и литература е разчетена като взаимообмен на обратни връзки, като специфика на процедурите по оценяване на писмен текст (в сравнение с устен). Въз основа на задълбочен анализ на основни критериални скали за оценка на ученически писмен текст е дефинирано понятието за учителска рецензия, като са очертани основните ѝ характеристики: линейност и свързаност, обем, форма на изказ, композиция, информативност, конкретност, функционалност, ефективност, коректност. Приносен характер имат разработените критерии за оценка на качествата на учителската рецензия. Теоретичните постановки за лингвистичната и лингводидактическата характеристика на рецензията са подкрепени с примери, които обективират направените изводи. Авторката научно обосновава влиянието на рецензията върху качеството на обучението в писмена реч и анализира речевото поведение на учителя като експерт оценител на писмени ученически текстове. Убедително е мотивирана необходимостта от промени в дейността на учителя като експерт оценител.
Останалите четири части от монографията представят и анализират резултати от диагностични процедури и експериментална дейност. В обобщен вид са изложени характеристиките на 1647 учителски рецензии, резултати от анкети с 598 участници (две анкети с участието на 189 учители от областите Шумен, Разград и Кюстендил; две анкети с участието на 409 ученици от посочените области), изводи от наблюдения върху обективността на оценяването на един и същ ученически текст от 70 различни учители. Изключително ценно и полезно в изследването е проучването чрез анкета на нагласите и мненията на учителите, както и мнението на оценяваните ученици; представянето и анализирането на експертна оценка – оценка на доцимологичната дейност на един учител от други, независимо работещи, 30 учители.
Особено голям интерес представлява шеста част на монографията, в която се изясняват същността, задачите, процедурите, етапите на проведено експериментално изследване. Впечатляват организацията, подготовката и провеждането на изследването. Педагогическият експеримент е извършен по всички правила в продължение на две години при сравнително добра представителна група – 150 ученици в три училища на град Шумен. Предложени са критерии за оценка на речевото поведение на учител и ученици при осъществяване на оценъчни дейности в практиката на обучение по български език и литература. Чрез анализ на резултатите (съобразени с изведените критерии) Снежана Добрева доказва осъзнатата функционалност на учителската рецензия и необходимостта от пълното използване на образователния ѝ потенциал. Експериментът е с процесуален характер, което позволява да се постигат по-добри съотнасяния между съществуващата и променящата се практика. Разумното ново позволява постъпателност в промяната, така че самите учители да осъзнаят необходимостта от различен подход в речевото си поведение на оценители.
В монографията Снежана Добрева включва методика на работа върху рецензията като речев жанр, доказва необходимостта от обучителни дейности, конструира система от упражнения. Изводите и обобщенията се основават на примери от педагогическата практика. Коментираните упражнения, алгоритми, дейностни модели на групова и индивидуална работа са апробирани, което определя тяхната практическа приложимост и полезност. Изводите от направеното проучване представляват интерес за специалистите не само по методика, но и по педагогическите науки.
Автентичността на опитната работа в монографията е подкрепена и от включените 16 приложения с различен характер: модели на реализирани анкетни проучвания; експериментални листове; таблици с обобщени резултати, жанрова и тематична характеристика на ученическите текстове; автентични изказвания на учители и др.
Монографичният труд е успешен опит на автора да даде отговор на поставените в изследването задачи, свързани с обосноваване на релевантните характеристики на текста учителска рецензия; анализиране на значимостта на рецензирането за подобряване на взаимодействието между двамата субекти (учител и ученици) в педагогическия дискурс и по-нататъшното комуникативно/личностно развитие на обучаваните; изследване на степента на обективност на учителската рецензия; извеждане на дескриптори за формиращо оценяване и обосноваване на целесъобразното им присъствие в учителската рецензия. Анализът на теоретични постановки и конкретни примери от практиката, извеждането и апробирането на критерии и технологични модели, обобщаването на тенденции и деликатното даване на препоръки свидетелстват за учен с ясна, логична и аналитична мисъл, за методик прагматик, умеещ да покаже/докаже резултатността от прилагането на мисълта в действие. Авторката е толерантна в критичността, оптимистична в прогнозността, прецизна в конкретността, логична и коректна в обобщеността. Издържана като съотносимост между теория, практика и експеримент, монографията на Снежана Добрева е със значим приносен характер за методиката на родноезиковото обучение. От такъв научен труд специалистът може да се поучи, да влезе в различните равнища на проблема за оценяването, да прецени адекватността на заложените стандарти и в крайна сметка да разбере, че учителите по български език и литература имат специфична дейност, която се нуждае от ресурси – от учебно време и от финанси за заплащане на отговорен труд, който ще пази не само и не толкова правилата, колкото личността на ученика.