Резюме. Статията има за цел да представи резултати от анализ на учебните програми по предметите „Български език и литература“ и „Чужд език“ за IV клас на началния етап на основната образователна степен на българското училище с оглед на възпитателния им потенциал за формиране на интеркултурна компетентност в училищна среда. В тази връзка, ще се търси наличието на елементи, съдействащи за формирането на интеркултурност, а именно – толерантност, емпатия, солидарност, противопоставяне на насилието, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и положителна комуникативна нагласа. Те са свързани с нравственото, интеркултурното и светогледното възпитание и биха били подходящи за включване в учебното съдържание в часовете по езици в рамките на училищното образование, съответно наличието им в официалните документи на Министерството на образованието ще бъде разглеждано като потенциал по отношение на възпитателната работа в тази насока.

Ключови думи: интеркултурна компетентност; обучение по български език и литература; чуждоезиково обучение; учебна програма; IV клас на основното училище; Министерство на образованието и науката

В настоящата статия ще се изследва възпитателният потенциал за формиране на интеркултурна компетентност на заложените в програмите по предметите „Български език и литература“ и „Чужд език“ за IV клас на началната образователна степен елементи, съдействащи за формирането на интеркултурност, а именно – толерантност, емпатия, солидарност, противопоставяне на насилието, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и положителна комуникативна нагласа. Те са свързани с нравственото, интеркултурното и светогледното възпитание и биха били подходящи за включване в учебното съдържание в часовете по езици в рамките на училищното образование с цел формиране на интеркултурна компетентност.

Като отличителни черти на съвременното обучение по български език и литература в началния етап на основната образователна степен, притежаващи особена важност по отношение на обучението в мултикултурна среда, Н. Иванова посочва: „комуникативно-речевата насоченост на обучението по български език и литература, субект-субектният характер на педагогическото взаимодействие между учителя и учениците в процеса на обучението…, овладяване на езиковите знания в практически план, на емпирично равнище – в контекста на задачите и произтичащите от тях дейности и упражнения, които се изпълняват, коректното и адекватно използване на терминологията, функционално-стилистичният подход в обучението по български език в началния етап на образование, игровият подход…“ (Ivanova, 2010: 148 – 149). Тези характеристики са застъпени в учебните програми по предметите „Български език и литература“ и „Чужд език“, които по-настоящем са преработени и усъвършенствани. Повод за това са промените, заложени в Закона за училищно образование, с които Министерството на образованието и науката цели да реформира цялостно образователната система, налагайки нова философия за по-голяма практичност и приложимост на учебното съдържание, както и за олекотяването му от излишен материал и отделянето на повече време за затвърждаване на знанията и усвояване на ключови компетентности и умения за учене през целия живот в съответствие с политиките за образование на Европейския съюз. Според С. Чавдарова-Костова, от възпитателна гледна точка приложението на гореспоменатите компетентности в ежедневната педагогическа практика може да се реализира като „компоненти на съдържанието на посочените компетентности получат своите своеобразни трансформации под формата на дефинирани възпитателни цели и задачи, които учителите си поставят в рамките на урочната дейност, работата в часа на класа или при извънкласни и извънучилищни дейности“ (Chavdarova-Kostova, 2010: 197).

Поради съгласуването на българската образователна система с европейските политики в тази област поетапно се подменят старите учебни програми с нови, отговарящи на горепосочените изисквания. В началния етап на образование до момента са въведени всички нови учебни програми за I клас (от учебната2016/2017 г.), за II клас (от учебната 2017/2018 г.), за III клас (от учебната 2018/2019 г.) и през настоящата учебна година 2019/2020 г. за IV клас.

Учебна програма по предмета „Български език и литература“

По отношение на новата Учебна програма по български език и литература следва да се отбележи една отличителна нейна характеристика, а именно приемствеността, осъществена с предходната учебна програма, в широк смисъл, и в частност – като предоставяне на възможности за оказване на възпитателно въздействие. На пръв поглед, прави впечатление обемът на самия документ – само 11 страници, за разлика от предходната програма, която е поместена в 51 страници. Това се дължи на факта, че голяма част от изискванията и стандартите в нея са синтезирани и не така подробно представени както в предходната програма. Общият брой учебни часове за годината се увеличава от 224 уч. часа на 238 уч. часа, като отново за седмица те са 7 уч. часа – разликата произтича от промените в организацията на учебното време. За езиково обучение се отреждат 3,5 уч.ч. на седмица, като 1,5 уч.ч. от тях са за създаване на текстове – тоест тук отново се набляга на комуникативните умения, но по-специално на умението за създаване на писмени текстове, вероятно поради проблемите в това отношение, често срещани в тестовете за национално външно оценяване след IV и VII клас. Според официална информация на МОН, представена през 2015 г.: „…учениците са отговаряли на всички въпроси с изключение на тези, в които се изисква да бъдат посочени свободни отговори. Най-добре са се справили със задачите за извличане на информация от текст. Изтъкна се недостатъчната работа с учениците върху изграждане на умения за самостоятелно писмено изразяване и аргументиране на теза в началните класове…“1) . Ето защо в програмата се набляга на развитието на умения за изразяване в писмена форма. За обучението по литература броят учебни часове остава непроменен. Като съществена особеност на програмата се посочва „структурираният контекст, който предполага методическа свобода при подбора на методи и средства за постигане на очакваните резултати“ (Ministry of Education and Science, 2017a: 2), която се различава от предходната програма, в която детайлно са указани методите и средствата, които следва да се използват от учителя за постигане на целите, заложени в програмата. Определени са тематични кръгове – България, българският народ и българският език, приятелството, знанието, културното многообразие и нравствените добродетели, които дават ориентир на учителя за избор на литературните произведения за постигане на целите, заложени в обучението по литература. Както и в предходната програма, и тук се открива потенциал за извършване на възпитателна работа в областта на патриотичното, интеркултурното, нравственото и светогледното възпитание, като средство за оказване на възпитателно въздействие са литературните произведения, изучавани в клас. Прави впечатление, че преподаването е насочено към усвояването на практически приложими компетентности, като учебното съдържание също следва да бъде представено нагледно и разбираемо за учениците, които трябва да могат да го съотнесат към собствения си живот: „Формирането на знания, умения и отношения се осъществява на емпирико-описателно равнище с опора на сетивния опит и с приоритет на практически значимото знание. Както и в предходните класове въвеждането на нови понятия в четвърти клас се осъществява на емпирико-описателно равнище с опора на сетивния опит и с приоритет на практически значимото знание“ (Ministry of Education and Science, 2017a: 2). Ядрата на учебното съдържание са същите като в предходната програма, но са представени под названието „Области на компетентност“, вместо „Ядра“, а резултатите от обучението са представени като придобити „Знания, умения и отношения“. Самите очаквани резултати са представени в доста по-съкратен вариант за разлика от предходната програма, където преставянето е много подробно с подцели и дейности. Учебното съдържание по български език и по литература също не е подробно представено, очертават се основните моменти. От една страна, представена по този начин, програмата изглежда по-разбираема и ясна за учителя, но от друга страна, подробното разписване на очакваните резултати би дало по-ясна представа за цялостната рамка на изискванията към учениците. За усвояване на нови знания е отредено 50% от учебното време, а за затвърждаване на новите знания – 40%, тоест набляга се на преговора и по-доброто усвояване на учебния материал. Подробно са описани дейности и междупредметни връзки, които допринасят за формирането на ключовите компетентности – това е нов момент спрямо предходната учебна програма. Не се посочват примерни дейности, пряко свързани с интеркултурното възпитание, но присъстват такива, които биха съдействали за формирането на интеркултурна компетентност чрез използването на литературни произведения, като например: „използва езикови и неезикови средства в комуникативна ситуация; задава въпроси по съдържанието на изучаваното литературно или фолклорно произведение; прави коментар в отговор на въпроси, свързани със съдържанието на художествения текст; съпоставяне на български и чужди думи и изрази; прилагане на знания от български език в обучението по чужд език; участие в екипна дейност за изготвяне на презентации, свързани с изучавани произведения; участие в обсъждане на текстове – преразкази, съчинения; мотивирано изказване за чужд ученически текст“ и др. (Ministry of Education and Science, 2017a: 9 – 11). Подчертава се връзката между езикова компетентност, литературна компетентност, комуникативно-речеви компетентности, както и социокултурна/интеркултурна компетентност – тоест формирането на една компетентност чрез друга. Това се обяснява с факта, че между понятията „език“ и „култура“ съществува естествена връзка, способстваща формирането на интеркултурна компетентност. Поради тази причина дейностите, целящи формирането ѝ в училищна среда, е резонно да се съчетават с учебното съдръжание по български език и литература. По-конкретно, часовете по литература предоставят подходяща среда за формиране на отношения, свързани с елементи от съдържанието на интеркултурното, нравственото и светогледното възпитание (толерантност, емпатия, солидарност, противопоставяне на насилието, равнопоставеност и недопускане на дискриминация и положителна комуникативна нагласа) с цел формирането на интеркултурна компетентност.

Учебни програми по предмета „Чужд език“

Според учебните програми по чужди езици (английски, немски, френски, испански, италиански и руски език) те се изучават задължително в българските училища от II клас, като в края на IV клас или завършвайки началната степен на образование, учениците следва да владеят съответния чужд език на ниво А1 от Общата европейска езикова рамка. В системата на българското училищно образование втори чужд език се изучава задължително от V клас. Въпреки че изучаването на първи чужд език е задължително от втората година на началния етап на образование, много училища предлагат изучаването на чужд език и в I клас. Освен възможностите за изучаване на чужд език в рамките на училището се предлагат и множество курсове в сферата на неформалното образование, от които се възползват голяма част от учениците2) , което съдейства за повишаването на езиковата им компетентност и благоприятства формирането на компетентност в сферата на интеркултурните взаимоотношения, тъй като по-високото ниво на езикова компетентност улеснява формирането на интеркултурна компетентност.

Новата Учебна програма по английски език за IV клас предоставя цялостна концепция, отново отличаваща се с приемственост спрямо предходната програма, както и при Учебната програма по български език и литература. Учебното съдържание остава непроменено, но се отделя по-голямо внимание на компетентностния подход. Нов момент е увеличаването на броя задължителни учебни часове по английски език от 96 уч. ч. в предходната програма на 102 уч. ч. в новата програма (която влезе в сила с началото на учебната 2019/2020 уч. година). За усвояването на нови знания се предвиждат 50% от учебното време, а за преговор и затвърждаване на знанията, както и за практически дейности – 45%, за контрол и оценка са предвидени 5%, тоест набляга се на качественото усвояване на новия материал, което включва предимно практически задачи, в които ученикът участва активно. Доказателство за това са и методите на оценяване, които включват работата по проекти като задължителен компонент (Ministry of Education and Science, 2017b: 6). В секцията „Подходи и методи за обучението по английски език“ се посочват начините за осъществяването на обучението по английски език в училищна среда, като прави впечатление включването на възпитателната цел за „формиране на базова култура на личността: нравствена, правна, естетическа, физическа, култура на труда и на общуването“ (Ministry of Education and Science, 2017b: 6), което дава ясен знак за уместността на интегрирането на дейности с възпитателен характер за изграждането на нравствени качества, както и на култура на общуването в учебния процес. Обучението по английски език се осъществява още чрез: „развиване на езикови, социокултурни и ключови компетентности“ (пак там), тоест присъстват както езиковата и интеркултурната компетентност (в текста на проектопрограмата се използва терминът „социокултурна компетентност“), така и възпитателният елемент, което дава основание да се твърди, че те са подходящи за комбиниране и могат да окажат синергично въздействие един на друг. Тази комбинация между формиране на интеркултурна и езикова компетентност, както и нравствени качества не се посочва експлицитно в текста на проектопрограмата, но се споменава, че: „учебната програма по английски език за IV клас дава възможност на учителя да използва различни подходи, методи и стратегии на обучение, съобразени с възрастта на учениците, с тяхната мотивация за учене и стимулиращи индивидуалното им развитие“ (Ministry of Education and Science, 2017b: 6), което подкрепя написаното по-горе.

От гледна точка на интеркултурното възпитание се продължава положителната насока от предходната програма за „изграждане на нагласа за междукултурно общуване, развиване на толерантност и интерес към други култури и модели на поведение, както и на чувство за национална идентичност при поднасяне на социокултурната информация за Обединеното кралство и САЩ“ (Ibid.: 7). Освен това, тъй като формирането на „базова култура на личността“ на ученика (Ibid.: 6) е възпитателна цел, заложена в учебната програма, интегрирането на възпитателни измерения при формирането на интеркултурна компетентност биха съдействали именно за изграждането на учениците като личности в интеркултурен контекст. Това би подпомогнало изпълнението на целите, заложени в програмата. Въпреки предимствата на програмата в интеркултурно отношение отново се продължава тенденцията за акцентиране единствено върху културите на САЩ и Великобритания и сравняването им с българската, без да бъдат включени и други култури посредством текстове с научнопопулярен характер или художествени произведения в учебника например. По отношение на формирането на ключови компетентности като цел на обучението по английски език, програмата предлага примерни дейности, както и междупредметни връзки, които да подпомогнат постигането на целите. Ключовите компетентности, имащи отношение към формирането на интеркултурна компетентност, са: „Социални и граждански компетентности“ и „Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество“, при първата област се залага на „работа в групи, съвместни проекти, общуване със съученици и учител, изразяване и разбиране на различни гледни точки. Ученикът активно участва в живота на класа и училището, като прилага умения, получени в обучението по английски език, връзка с всички учебни предмети“ (Ministry of Education and Science, 2017b: 8), а при втората се разчита на „дейности за опознаване на собствената култура в контекста на световното и европейското културно наследство, като ученикът активно участва в дейности (постановки, празници и др.), посветени на България, на Обединеното кралство и на САЩ, връзка с учебните предмети български език и литература, музика и изобразително изкуствo“ (Ministry of Education and Science, 2017b: 8).

Характеристиките на учебните програми по останалите чужди езици, които се изучават като първи чужд език в началното училище в Р България, а именно немски, френски, руски, испански и италиански, са сходни с тези, описани дотук по отношение на учебната програма по английски език, и отново има приемственост с предходните програми. В интеркултурно отношение, общото между всички гореспоменати учебни програми по първи чужд език е поставянето на акценти като: „социокултурната информация за Германия/Франция/Русия/Испания/Италия и германоезични/френскоезични/рускоезични/испаноезични страни се включва активно в учебната дейност и е база за сравнение с българската култура, като цели изграждане на чувство за национална идентичност, толерантност и готовност за междукултурно общуване“ (Ministry of Eduation and Science, 2017c; 2017d; 2017e; 2017f; 2017g). Усвояването на умението за сравняване на различни култури благоприятства формирането на критично мислене, което, от своя страна, е важен фактор за формирането на интеркултурна компетентност – съответно това е предимство на програмите. От друга страна, като пропуск може да се отбележи отсъствието на културна информация за по-широк кръг страни. Както и в програмите по учебните предмети „Български език и литература“ и „Английски език“, така и в програмите по първи чужд език за IV клас (немски език, френски език, испански език, италиански език и руски език), прави впечатление, че в културен план се разчита на включването на информация единствено за традиционно свързаните с дадения език държави, като, се прави сравнение с българския език и култура, което само по себе си, благоприятства формирането на интеркултурна компетентност, но не е предвидено включването на материали и за други страни и култури по света. Разбира се, това не означава, че такива материали не присъстват в учебниците, по-специално в тези по английски език, но те са предимно чуждестранни издания, докато в одобрените от МОН учебници на български издателства по английски език например са представени единствено културите на Великобритания и САЩ, както и българската култура. Включването на разнообразна културна информация не само ще подпомогне формирането на интеркултурна компетентност чрез съпоставянето на собствената култура на ученика с разнообразни културни перспективи, но и ще обогати общата култура на учениците, както и речниковия им запас по изучавания първи чужд език.

Във всички нови учебни програми, утвърдени от МОН, на преден план се извеждат компетентностният подход и практическата приложимост на знанията, уменията и отношенията, придобити в хода на процеса на обучение в училище. Това говори за наличието на тенденция очакваните резултати от обучението в училищна среда да се ориентират в посока формиране на обществено значими компетентности, които са нужни на гражданите на Европейския съюз в ежедневните им дейности, а една от тях е именно интеркултурната компетентност. Учебните програми акцентират на изграждането на компетентности, улесняващи междукултурното общуване, като за тази цел се предвижда включването на културно съдържание в учебните помагала. Освен това програмите целят развитието на личността на ученика, което предполага дейности в областта на възпитанието. Но пред реализирането на подобно начинание в училище съществуват и предизвикателства, най-сериозното от които е подготовката на учителите – компетентности, като интеркултурната и емоционалната компетентност, следва да се формират и у учителя, а не само у учениците. Като част от подготовката на студентите по педагогически специалности в страната все по-често се включват курсове с интеркултурна насоченост, но за по-възрастните специалисти, които преобладават в системата на средното образование, формирането на интеркултурна компетентност и интегрирането на подобни теми и дейности в учебния процес са по-скоро въпрос на лична мотивация и желание.

Acknowledgement. Авторът е докторант в специалност „Педагогика“, Факултет по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“. Научен ръководител: проф. д.п.н. Сийка Чавдарова-Костова, е-mail: schkostova@abv. bg

БЕЛЕЖКИ

1. МОН (2015) . МОН представи резултатите от националното външно оценяване в IV и VII клас 04.06.2015 г., Министерство на образованието и науката, електронна страница, секция „Новини“. Видяно на http://www.mon.bg/?go=news& p=detail&newsId=1199 (28.03.2017 г.)

2. По наблюдения на автора.

ЛИТЕРАТУРА

Чавдарова-Костова, С. 2010. Съвременни предизвикателства пред интеркултурното възпитание. София: Образование.

Иванова, Н. (2010). Обучението по български език и литература в мултикултурна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Планета-3.

МОН (2017). Учебна програма по български език и литература за IV клас (Общообразователна подготовка), утвърдена от министъра на образованието и науката.

МОН (2017b). Учебна програма по английски език за IV клас (Общообразователна подготовка), утвърдена от министъра на образованието и науката.

МОН (2017c) . Учебна програма по френски език за IV клас (Първи чужд език), утвърдена от министъра на образованието и науката.

МОН (2017d). Учебна програма по немски език за IV клас (Първи чужд език), утвърдена от министъра на образованието и науката.

МОН (2017e). Учебна програма по италиански език за IV клас (Първи чужд език), утвърдена от министъра на образованието и науката.

МОН (2017f) . Учебна програма по руски език за IV клас (Първи чужд език – Задължителна подготовка), утвърдена от министъра на образованието и науката.

МОН (2017g). Учебна програма по испански език за IV клас (Първи чужд език), утвърдена от министъра на образованието и науката.

REFERENCES

Chavdarova-Kostova, S. (2010). Contemporary challenges in intercultural education. Sofia: Obrazovanie.

Ivanova, N. (2010). The Bulgarian Languange and Literature Teaching in Primary Multicultural Classrooms. Sofia: Planeta-3.

Ministry of Education and Science. (2017a). Bulgarian Language and Literature school curriculum for the 4 -th Grade (General education) .

Ministry of Education and Science. (2017b). English Language school curriculum for the 4 -th Grade (General education) .

Ministry of Education and Science. (2017c). French Language school curriculum for the 4-th Grade (First Foreign language) .

Ministry of Education and Science. (2017d). German Language school curriculum for the 4-th Grade (First Foreign language.)

Ministry of Education and Science. (2017e). Italian Language school curriculum for the 4-th Grade (First foreign language) .

Ministry of Education and Science. (2017f). Russian Language school curriculum for the 4-th Grade (First Foreign language – compulsory preparation) .

Ministry of Education and Science. (2017g). Spanish Language school curriculum for the 4-th Grade (First foreign language) .