Резюме. Дигитализацията на учебния процес и използването на иновативни и интерактивни методи на преподаване и оценяване налагат промяна и в нагласите към задачите за самостоятелна работа извън класната стая.
В настоящата статия са представени модели на работещи практики за повишаване мотивацията за учене и резултатите на учениците чрез дигитализация на домашната работа, задаването ѝ за изпълнение и оценяване онлайн, които са достъпни и лесни за прилагане в ежедневните учебни активности.

Ключови думи: дигитална компетентност; домашна работа; интерактивни методи; мотивация за учене

Увод. Самостоятелната работа за изпълнение извън класната стая, или т.нар. домашна работа на учениците, често е тема на дискусии – в какъв обем да бъде, за какъв срок, как да се проверява и оценява, как да мотивираме учениците да я изпълнят, и дали да я има изобщо. Има различни мнения по тези въпроси, но въпреки всичко задаването на задачи за изпълнение вкъщи е неразделна част от образователния процес.

Съвременните учители са изправени пред различни предизвикателства, породени от необходимостта бързо да се адаптират към развиващото се информационно общество, да използват, формират и развиват у учениците си компетенциите на XXI век. Според Валентина Терзиева и Петя Кадемова-Кацарова „не е достатъчно просто да се приложат новите технологии в учебния процес и да се разчита, че чрез тях ще се повиши интересът на обучаваните към преподаваната материя. Избирайки сред многообразието на стратегии на преподаване, е важно учителите да не се ограничават само до своите собствени предпочитания, но и да отчитат различните предпочитания на учениците си.“1)

Предимствата на домашната работа в дигиталното пространство. В много училища вече активно се прилага дигитализацията на учебния процес, използват се електронни учебници, различни уеббазирани образователни платформи и мобилни приложения за визуализиране и презентиране на учебния материал, инструменти и ресурси за упражняване, затвърждаване и оценяване на наученото.

Работата на учениците извън класната стая и оценяването ѝ няма как да стои встрани от общата тенденция. Децата от т.нар. „поколение Z“ свободно боравят с електронни устройства, получават информация от екрана вместо от хартиен носител, предпочитат видеа и интерактивни упражнения, по-лесно усвояват уроците, когато съдържанието им бъде визуализирано. Традиционните методи на преподаване и упражняване трудно привличат и задържат интереса им задълго.

Учениците приемат всичко, което е онлайн и може да бъде изпълнено от телефон или компютър, за забавно, за игра. Зададено по този начин, скучното домашно, което преди е трябвало да пишат в тетрадките, става интересно, леко и приятно за изпълнение. Интерактивните задачи, реализирани в онлайн пространството, са не само средство за затвърждаване на наученото в училище, а и помагат за формирането на ключови компетентности като подготовка за бъдещия живот на учениците. Според Кен Робинсън има 8 ключови компетентности: любопитство, креативност, критично мислене, комуникация, колаборация, съпричастност, спокойствие на духа и гражданско участие, и всяка от тях е адекватна на всяка от четирите основни цели на образованието – икономически, културни, социални и личностни (Robinson, 2017).

В Средно училище „Йоан Екзарх Български“ – Шумен, успешно се прилага използването на дигитални технологии и иновативни методи за преподаване и оценяване. Благодарение на добрата техническа обезпеченост учениците и учителите имат възможност да използват в часовете и извън тях разнообразни ресурси, създадени и прилагани чрез различните образователни платформи и приложения.

Днешните ученици прекарват много голяма част от времето си със смартфон в ръка. Вместо да се забрани употребата на тези устройства, това е превърнато в предимство – не само в училище, а и при възлагане на задачи за самостоятелна работа вкъщи, тъй като чрез задаването им в дигиталното пространство задачите буквално са поставени в ръцете на учениците. Така те стават желани и полезни не само защото „улесняват процеса на обучение, ангажирайки повече сетивни елементи на обучаемия, но и поради факта, че са в непосредствена близост до съвременните интереси и среда на повечето от обучаемите“. 2)

Съществуват огромен брой уеббазирани образователни платформи и мобилни приложения, които могат да допринесат за ефективната комуникация учител – ученик – родител, да направят ученето лесно и приятно за всички участници в образователния процес. Сред тях са mozaBook, Google classroom, Quizizz, Liveworksheets, LearningApps, Buncee, Wizer.me, Seesaw и много други.

Предложените примери са апробирани в работата по английски език с ученици от прогимназиален етап, но споменатите и други платформи са подходящи и се използват успешно при изучаването на различни учебни предмети във всички етапи от училищното образование в СУ „Йоан Екзарх Български“.

Възлагането на задачи в дигиталното пространство не отрича традиционните методи на работа, а ги допълва и надгражда. Онлайн пространството е привлекателно за учениците, затова интерактивните упражнения помагат за емоционалното усвояване на учебното съдържание. Някои от платформите, чрез които могат да се задават домашни, разчитат на игровия принцип, като включват и състезателен елемент (Quizizz, Kahoot!) и учениците приемат работата с тях по-скоро като награда, отколкото като задължение. Предимство е и че някои платформи изпращат известие на ученика (например Google classroom и Quizizz – на имейл), че е получил задача, като по този начин го предпазват от опасността да забрави ангажимента си, да не е разбрал инструкциите в часа или да направи погрешна задача.

Друг аспект от обучителния процес е обратната връзка, която е от изключителна важност, тъй като осигурява на учителя информация доколко ефективно учениците са разбрали и усвоили преподадения материал. Чрез дигиталната самостоятелна работа могат да бъдат проследени пропуските на всеки отделен ученик и да бъдат коригирани, което осигурява индивидуализирано обучение. Google classroom например позволява всеки елемент от заданието да бъде коригиран или коментиран от учителя – нещо невъзможно при проверка на домашните работи в клас. Възложената задача може да бъде напечатан или ръкописен текст, презентация, изображение и др. Броят точки за всяка задача може да бъде заложен предварително и регистриран автоматично или учителят да провери и оцени сам изпълненото упражнение. Това дава възможност за по-прецизно оценяване (фигура 1).

В платформи като Liveworksheets например верните отговори могат да бъдат предварително зададени, ученикът вижда грешките си, както и правилните отговори, веднага след като приключи работата си (фигура 2). Това пести време, тъй като не се налага проверката да бъде извършвана по време на часа, когато не е възможно да бъдат проверени и коригирани домашните на целия клас. Тук оценяването на изпълненото задание e автоматично и не е зададено от учителя, като максималният брой точки за всеки документ е 10, и въпреки че не е толкова прецизно, дава възможност на учениците и родителите да се ориентират в степента на постигнатия резултат.

Ефективната и бърза комуникация учител – ученик – родител също е улеснена от възлагането и изпълняването на дигиталните домашни. Родителите могат да получат незабавен достъп до резултатите на своите деца – например чрез приложението Quizizz – на имейл и да проследят тяхното развитие (фигура 3). Важно предимство е, че всички работи на ученика се съхраняват на едно място, могат да бъдат видени по всяко време от учителя, родителя и ученика. По този начин може да се проследи напредъкът в работата на обучавания и да се приложи индивидуален подход към всеки.

Не е за подценяване фактът, че когато самостоятелната работа е възложена и изпълнена в дигиталното пространство, отпада необходимостта от допълнителни тетрадки и помагала за домашна работа, което, от една страна, пести хартия, от друга – олекотява ученическите раници, защото домашните по всички предмети са съхранени онлайн и достъпни през телефона или таблета.

Заключение. Използването на дигитални технологии и иновативни методи за преподаване и оценяване повишава мотивацията на учениците, а оттам – и степента на усвояване на учебното съдържание. Възлагането на самостоятелната работа извън класната стая в онлайн пространството насърчава обучаемите да развиват самостоятелност и отговорност, умения за учене, дигитални компетентности и креативност – качества, необходими за успешната им реализация в бъдеще.

БЕЛЕЖКИ

1. http://sci-gems.math.bas.bg:8080/jspui/bitstream/10525/2334/1/EIS2013-bookp24.pdf VІ национална конференция „Образованието в информационното общество“ 237 „Съвременни ИКТ базирани методи за обучение“, Валентина Терзиева, Петя Кадемова-Кацарова. Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН.

2. https://dlib.uni-svishtov.bg/bitstream/handle/10610/3426/a698cd61cc613912e a0e42151dab606afe7cb2f6e078dd75e00f3aa9344eea58.pdf Теоретически и практически аспекти на използването на интерактивните методи в продължаващото обучение на Стопанската академия „Д. А. Ценов“. Проф. д-р Пенка Шишманова, гл. ас. д-р Юлиян Господинов, гл. ас. д-р Евелина Парашкевова, докторант Кристиян Корелов, студент Кристияна Димитрова.

ЛИТЕРАТУРА

Робинсън, К. & Ароника, Л. (2017). Креативните училища. София. РААБЕ.

REFERENCES

Robinson, K. & Aronika, L. (2017). Kreativnite uchilishta. Sofia: RAABE.