Пътят към успеха
УСТРОЙСТВО, ТАКТИКО-ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА АК-630
Резюме. Настоящата разработка запознава с устройството, тактико-техническите характеристики и приложението на АК-630 – руска автоматизирана установка за противовъздушна отбрана. Систематизираните технически данни и подробно обяснение на всеки аспект позволяват максимално вникване в разглежданата материя.
Ключови думи: АК-630; anti-air defense; ship defence; artillery
Увод. АК-630 е съветска напълно автоматизирана система за отбрана от Студената война, която използва огнестрелно оръдие с шест ствола по 30 мм. Създадена е под ръководството на Василий Грязев и Аркадий Шипунов. В наименованието „6“ означава шест ствола, а „30“ е калибърът. Развитието на системата започва през 1963 г. в отговор на констатацията, че тогавашната въздушна защита на военните кораби е слаба. Системата е пусната в производство през 1969 г., но развитието ѝ продължава до 1976 г., когато е пусната в експлоатация. Малките размери и тегло на установката позволяват да бъде монтирана на всички бойни кораби независимо от размера им, като на по-големите има възможност да бъдат монтирани повече от една, постигайки ефективна противовъздушна отбрана (Abdulov, 1993).
С течение на годините АК-630 се модернизира, образувайки пет свои модификации. АК-630 М е модернизирана версия, въведена през 1980 г. При нея се изменя начинът на зареждане на установката. В същата година е произведена и АК-306, която е по-опростена и е предназначена за по-малки плавателни съдове. Задвижването ѝ е изцяло електрическо и фокусирането се осъществява с помощта на оптичен поглед. АК-630М1-2 е последната модификация на АК-630. Версията на оръжието има два пакета цеви в купола си, които са разположени един над друг. С оглед на това, че установката не е достатъчно ефективна срещу ракети, започва разработването на хибридната система 3К87 Kortik, която комбинира трийсетмилиметровите оръдия и ракети с диапазон от няколко километра.
Автоматичното устройство работи чрез отстраняване на газовете от каналите на барабана в газовата камера и след това чрез натрупаното налягане върху двубутален двигател, което осигурява завъртане на цилиндричния блок и работата на автоматизацията. За един изстрел блокът на стволовете се завърта на ъгъл от 60°. Охлаждането на машината е течно – с вода или антифриз, в пространството между цевите (Aksenov & Shurin, 1997).
Тактико-технически характеристики на установката
– Брой цеви: 6 бр.
– Калибър: 30 мм.
– Патрон: 30х165 мм.
– Дължина на ствола: 54 калибъра.
– Дължина на ствола с камера: 54.3 калибъра.
– Дължина на автоматичното устройство АО-18: 2176 мм.
– Ширина на автоматичното устройство АО-18: 295 мм.
– Височина на автоматичното устройство АО-18: 336 мм.
– Ширина на полето: 2.4 мм.
– Скорострелност: 4000 – 5000 изстрела в минута.
– Дължина на картечната стрелба:
– 6 серии по 400 изстрела с прекъсване от 5 секунди;
– 6 серии по 200 изстрела с прекъсване от 1 секунда.
– Маса на патрона: 0.83 кг.
– Начална скорост на снаряда: 1030 м/s.
– Далечина на стрелбата:
– 8100 м (балистично);
– 4000 м (въздушни цели);
– 5000 м (надводни цели);
– 500 – 600 м (ефективна стрелба).
– Развъртане във вертикалната плоскост: от –12° до +88°.
– Максимална скорост на развъртане във вертикалната плоскост: 50°/s.
– Развъртане в хоризонталната плоскост: от +180° до –180°.
– Максимална скорост на развъртане в хоризонталната плоскост: 70°/s.
– Маса на установката без боеприпаси, аксесоари и резервни части: 1000 кг.
– Маса на установката: 3814 кг (с пълен боезапас).
– Тегло на външни компоненти: 800 кг.
– Тегло на боеприпасите в лентата: 1918 кг.
– Боезапас: 2000 патрона.
– Боекомплект:
– осколочно-фугасен запалителен снаряд ОФ-84;
– осколочно-трасиращ снаряд ОР-84.
Устройство на АК-630
1 – кабели
2 – блок за управление
3 – магазин с врати
4 – шлангове за охлаждане
5 – щифтове за фиксиране на лебедката
6 – лост на клапанната кутия на хидравличната помпа вн
7 – лост на клапанната кутия на хидравличната помпа гн
8 – ръкав за захранване
9 – барабан
10 – фокус
11 – машинен инструмент
12 – механизъм за управление на стрелбата
13 – автомат
14 – маска
15 – гилзоотвод
16 – обтекател
17 – цилиндров кожух
18 – запушалка за похода
19 – хоризонтален буфер
20 – захват
21 – хидравличната помпа на задвижването вн
22 – хидравличната помпа на задвижването гн
23 – въздушно окачване
24 – корицата на шията
25 – спирален ръкав
26 – приемник
27 – масловлагоотделители
28 – резервоар за охлаждаща течност
29 – помпа на охлаждащата система
30 – плоча
31 – електродвигател
32 – ръкохватка
33 – долно гърло
34 – товарен прозорец за боеприпаси
Инсталацията се ръководи от система електрохидравлични агрегати А-213 за корабни мрежи с мощност 220V, 400Hz и D213 – 50 за 380V, 50Hz. Артилерийският комплекс „А-213 Пенант – А“ може да се използва за унищожаване на въздушни цели до 4000 м и леки повърхностни до 5000 м. Системата МP-123 Vympel контролира 30-милиметровия артилерийски пистолет. В случай на повреда на RAS системата Vympel има резервен контролен пост за изстрелване под формата на наблюдателна колона с пръстеновиден поглед. А-213 за бойна употреба е напълно автоматизирана. Всички операции на включване и изключване на електрозахранването и охладителната система, наблюдение на работата на оръжието, консумация на боеприпаси, автоматично зареждане, откриването и прекратяването на огън се ръководят дистанционно от централен пункт за управление (Ilin, 1997; Korablev, 1995; Shunaev, 1996; Kravchenko, 1993).
Заключение. Установката има възможност да бъде монтирана на всички големини кораби. Предназначена е като средство за самоотбрана на корабите, може да се използва за поразяване на въздушни цели по балистична траектория на разстояние до 4000 м и на леки надводни сили на противника на дистанции до 5000 м.
REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА
Abdulov, K. (1993). Voennomorski mini na zapadniya PKB. Morska kolektsiya, 5 [Абдулов, К. (1993). Военноморски мини на западния ПКБ. Морска колекция, 5.]
Aksenov, N. & Shurin, V. (1997), Ruska artileriya na svetovniya orazheen pazar. Voenen parad, 5. [Аксенов, Н. & Шурин, В. (1997). Руска артилерия на световния оръжеен пазар. Военен парад, 5]
Ilin, V. (1997). Ruski flot na praga na HHІ vek. Tehnologii i orazhiya, 2. [Илин, В. (1997). Руски флот на прага на ХХІ век. Технологии и оръжия, 2.]
Korablev, D. (1995). Balgarskiyat flot. Morska kolektsiya, 3. [Кораблев, Д. (1995), Българският флот. Морска колекция, 3.]
Kravchenko, Yu. (1993). Voennomorskite sili na darzhavite ot Koreyskiya poluostrov. Vanshen voenen pregled, 6. [Кравченко, Ю. (1993). Военноморските сили на държавите от Корейския полуостров. Външен военен преглед, 6]
Shunaev, N. (1996). Sistemi za kontrol na morskata artileriya – traditsii i perspektivi. Voenen parad, 6. [Шунаев, Н. (1996). Системи за контрол на морската артилерия – традиции и перспективи. Военен парад, 6.]