Резюме. Статията разглежда урока като основна форма на обучение, неговата същност, структура, организация. Според автора в обучението по ИТ в началните класове най-подходящи са комбинираните уроци. Важни изисквания към урока по ИТ в началните класове са насищането на учебновъзпитателния процес с проблемни ситуации с различна степен на условност – от игрови до реални такива, и активирането мотивацията на малките ученици чрез поставяне на задачи от други учебни дисциплини. Посочва се ползата от въвеждане на мултимедийните уроци за социализацията на малките ученици, възпитаването в дух на толерантност и зачитане мнението на другите.

Ключови думи: ИТ; урок; форма на обучение; проблемни ситуации; социализация; толерантност

Основна форма на обучение е урокът. Същността, структурата, организацията му, както и неговата методика са обект на изследване от редица дидактици и методици от времето на Я. Коменски до днес, защото промените в обществено-икономическия живот налагат нови образователни концепции и модели, водещи до „нови визии за урока. За целта урокът следва да валидизира своята идентичност чрез парадигма, в която теоретичният конструкт урок поражда конструкцията урок“ (Vlaseva, 2014: 92).

В дидактическата литература няма единомислие по въпроса за типологията на урока. Съществуват класификации, основани на различни принципи, а именно: „дидактична цел; основни звена в урока; дидактически задачи в учебния процес; методи“ (Todorina, 2000).

По мнение на педагози (Andreev, 1996; Todorina, 2000; Dureva, 2003) в началните класове най-широко приложение трябва да намира комбинираният урок. Д. Тодорина излага в подкрепа на това следните причини, отнасящи се до:

– „необходимостта от компонент за актуализация на придобитите знания с оглед приемствеността между стария и новия материал;

– изучаването на отделни методически единици само в един час (по програма), което предполага неминуемо включването и на компоненти за затвърдяване и обобщаване на знания, умения, навици;

– своеобразието на учебния материал и неустойчивостта на вниманието на учениците, поради което нов учебен материал се разглежда на малки части почти във всеки урок“ (Todorina, 2000).

Д. Дурева смята, че е целесъобразно прилагането на комбиниран урок по ИТ и информатика, съчетаващ няколко компонента: затвърдяване на знания и умения – даване на нови знания, като прибавя и нови процедури (понятието „процедура“ дефинира като „последователност от действия в определена софтуерна среда); формиране на умения; проверка на знанията и уменията (Dureva, 2003: 96). Авторката посочва основните дейности в уроците по информатика и информационни технологии, а именно: подготовка на вътрешните условия за усвояване на нови знания; въвеждане на нови знания и процедури; изучаване на дефинираните понятия; опериране с понятията и процедурите; поддържане на необходимите знания и умения; проверка на знанията и уменията.

Поради гореизложените причини и аргументи смятаме, че в обучението по ИТ в началните класове най-подходящи са комбинираните уроци. Важни изисквания към урока по ИТ в началните класове са насищането на учебновъзпитателния процес с проблемни ситуации с различна степен на условност – от игрови до реални такива, и активирането мотивацията на малките ученици чрез поставяне на задачи от други учебни дисциплини.

Съобразно възрастта на учениците проблемната ситуация може да е отгатване на гатанка, решаване на кръстословица, решаване на задача и др.

Примерни ситуации

Тема „Създаване на цвят с разширена палитра“. За начало на урока е избрано стихотворението на В. Петров „Ах, колко е хубаво!“, представено на учениците чрез интерактивните възможности и богато онагледена среда на презентация. Красивите есенни пейзажи и прекрасният текст въздействат емоционално, обогатявайки представите на учениците. Задачата да илюстрират стихотворението, поставя учениците в проблемна ситуация, защото в палитрата има недостатъчно цветове и нюанси, което ще разрешат с усвояването на новата процедура – създаване на цвят с разширена палитра.

Тема „Редактиране на текст“. Урокът започва с клип на „Зимна песничка“, което е в унисон с годишния сезон и предстоящите коледни и новогодишни празници. Създадената атмосфера грабва малките ученици, които с радост се включват в изпълнението на песента. Следват слайд с изображение на сгушени в снега къщи и текстът от песента „Къщички в снега се гушат и коминчетата пушат“ с правописни грешки. Откривайки ги, учениците предлагат да ги поправят, но не знаят как. Така естествено и логично, на базата на интердисциплинарна връзка с българския език, се поставя темата на урока.

Предвид възрастовите характеристики на учениците от началните класове, с цел задържане на вниманието, активиране на познавателната дейност и мотивацията, се прави изборът темата на урока и актуализацията на знанията да се осъществяват чрез задачите от предложената система, познати на второкласниците като задачки-закачки.

Например темите „Малки тайни в Paint“ – задачите за сравнение и изключване на предмет по признак включват изкуствата: театър, кино, изобразително изкуство и професията художник. Откриването на излишната дума не затруднява учениците и те с интерес изброяват различни инструменти и материали, с които рисуват художниците, и инструментите, които има в кутията на художника компютър. Актуализацията е онагледена с изображение на кутия с инструментите, а анимираните ефекти акцентират местоположението на всеки един от тях, както и възможностите, които притежават.

Изборът на прозрачен и непрозрачен фон в програмата се представя пред учениците като „Малки тайни в Paint“, които ще бъдат разкрити пред тях в урока.

Тема „Форматиране на символи“. За поставяне на темата в урока освен традиционните задачки-закачки се използва и игров подход. Героят на презентацията – второкласникът Ники, е оцветил излишните думи от всеки ред в червен цвят. На учениците се поставя въпросът как според тях е направено оцветяването – с цветни моливи, маркери, водни бои. Изображенията помагат на учениците да предположат, че с компютър може да се „оцветява“ текстова информация, което на практика води до формулиране на темата на урока.

Въвеждане на нови понятия и процедури

При въвеждането на понятия и процедури от действия се използват два подхода: индуктивен и дедуктивен. Предвид възрастовите особености на учениците от началните класове широко се прилага индуктивният, при който най-напред се дават примери, посочват се обекти от обема на понятието или варианти на неговото приложение. Например понятието „компютър“ се формира чрез неговото приложение, използвайки гатанките:

След като учениците се запознаят с приложенията на компютъра, се дава определението: „Компютърът е сложна машина (сложно техническо устройство), която събира, обработва, съхранява и разпространява информация“.

Целесъобразно е дедуктивният подход да се прилага при описание на по-следователността на дейности за реализирането на дадена процедура, като алгоритъмът се дава в готов вид, а след това се демонстрират операциите в тяхната последователност. Например при описание на последователността от действия за копиране на графично изображение в Paint. На учениците се представя алгоритъмът за действие:

1. Маркиране на изображението.

2. Edit – Copy.

3. Edit – Paste.

Изучаване на въведените понятия и опериране с тях

Изучаването на въведените понятия е дълъг и сложен процес, който включва разглеждане свойствата на понятието, областите на приложението му, както и коригиране на допусканите грешки. За затвърдяването им и правилната употреба на понятията също се използва игров подход, включвайки ги в кръстословици, ребуси, актуализирайки ги чрез задачките-закачки. Например:

Попълнете кръстословицата. При правилно решение в оцветения в червено правоъгълник ще получите дума, означаваща техническо устройство, чрез което се събира, запазва, обработва и разпространява информация.

1. Предмет, който служи за връзка между компютъра и неговите помощници.

2. Устройство за възпроизвеждане на звук.

3. Устройство, с което се избира и активира даден обект.

4. Устройство за отпечатване информация на хартия.

5. Мебел, върху която се разполага компютърът.

6. Предмет, върху който се записва информация.

7. Мерна единица за дължина, по-голяма от сантиметъра.

8. Устройство, на което се виждат текст, графични и видеоизображения.

Проверката на знанията и уменията е съществен компонент на всеки урок. Може да се прилага в различни моменти от урока – в началото, чрез актуализацията, по време на самия урок, когато за изпълнение на нова процедура се изискват овладяно знание, умение или процедура. В края на урока проверката на знанията и уменията може да се осъществи във вид на поставена практическа задача или кратък тест, като предварително на учениците се разяснява скалата за оценяване. Поставянето на точни и ясни критерии спомага за формиране на умения за самооценка. Независимо от възрастта си малките ученици проявяват сериозна отговорност при самооценяването.

Уроците по ИТ имат своя интерактивна същност. В тях се осъществява връзка в няколко равнища, а именно:

ученик – учител;

ученик – ученик;

ученик – компютър;

компютър – ученик (Dureva, 2007).

Интерактивните уроци са сериозна възможност за съчетаване на различните пътища за възприемане на информация, учене и прилагането на знанията в нови ситуации. В пълна степен това се отнася за учениците от началното училище. Нещо повече, характерната емоционалност на малките ученици, тяхното въображение и креативност са гарант за повишаване на мотивираността, а оттук и на успеваемостта им. Целесъобразно е в уроците да се използва компютърната презентация, защото тя осигурява богато онагледена среда, в която текст, звук, анимация, графично изображение се преплитат в органично единство и осигуряват на детето не само осезаема визуализация, но и нестандартен начин за проверка на знанията. Мултимедийният урок дава възможност за активно учене, индивидуална и диференцирана работа в зависимост от способностите на учениците, насочва дейността им към разсъждение и прилагане на знанията в нови ситуации. Нетипичното представяне на знания пoвишава активността на учениците. Тенденция на завишаване се отчита и по отношение плътността на урока, при все че не се наблюдават характерните за възрастта неустойчивост на вниманието, бърза умора и губене на интерес. Тъкмо обратно, учениците проявяват завидна работоспособност през целия урок.

Друг отличителен белег на мултимедийните уроци е социализацията на малките ученици. Възпитаването в дух на толерантност, в зачитане мнението на другите, така трудно осъществими в тази възраст, се налага съвсем естествено чрез мултимедийните уроци. Малките ученици решават задачите не само индивидуално. При някои от тях се изисква работа по двойки, при други – и в по-голям екип. Обучаваните обменят информация, мисли, предложения, вземат решения, а с това и отговорност. Опитът показва, че знанията, получени в уроците с използване на дидактически правилно проектирани презентации, са стабилни и трайни“ (Kaseva, 2012).

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, М. (1996. Дидактика. София.

Власева, Т. (2014). Предизвикателството урок и неговите параметри в началния етап на образование. Педагогическата практика като контекст за развитие на професионалните и личностни компетенции на бъдещия педагог. Пловдив.

Дурева, Д. (2003). Проблеми от обучението по информатика и информационни технологии. Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Дурева, Д., Джабирова, М. & Стоянова, K. (2005). Информационни технологии и работа с компютър. София: Сиела.

Касева, М. (2012). Интерактивни уроци с използване на мултимедийни презентации в началното училище. Интерактивни методи в средното и висше училище. Благоевград.

Тодорина, Д. (2000). Урокът – основна форма на обучение. От У. –о.-2.–Ц. Д. Тодорина, Дидактика. Благоевград.