Резюме. Статията представя модела „Училището като център в общността“ и неговото приложение в България. Моделът се основава на разбирането, че училището работи най-добре, когато е органична част от общност от ученици, учители, родители, организации и институции, които си помагат в постигането на пълноценното развитие на децата на общността. Сърцевината на подхода са девет стандарта за качество на общностните училища: Лидерство, Партньорство, Социално включване, Услуги към общността, Доброволчество, Учене през целия живот, Развитие на общността, Включване на родителите и семейството и Училищна култура, пояснени с индикатори и примери за дейности. Стандартите са инструмент за самооценка на нуждите и ресурсите на училището, целеполагане, планиране и измерване на постижения. Моделът е създаден от международна група от неправителствени организации и се прилага в четиринайсет държави в Европа и Азия. От 2015 г. се изпробва в тринадесет български училища. Българските участници оценяват високо възможността да работят системно по създаването на връзки с общността, да обменят и обсъждат опит. Очертават се както приоритетни за България стандарти, така и такива, които изискват преработка и адаптиране към контекста. Голямото предизвикателство е в преминаването на идеята за общностното училище от проект в процес на организационна и културна промяна.

Ключови думи: community schools, life-long learning, social integration

Началото

От есента на 2014 г. България е член на една нова общност – на страните, в които се прилага и развива моделът „Училището като център в общността“ (community school) 1) . Моделът е основан на една интиутивна и изпробвана в практиката идея – че училището работи най-добре, когато е органична част от активна общност от ученици, учители, родители, организации и институции, които си помагат в постигането на общ приоритет: пълноценното развитие на децата на общността.

Тази идея е едновременно тривиална и предизвикателна. Тривиална, защото позитивното детско развитие, очевидно, е резултат от общи усилия и не може да бъде разпределено по график между семейство, училище и институции; както се казва в една древна поговорка, „нужно е цяло село, за да се възпита едно дете“. Тривиална е и защото много от най-добрите училища „просто“ работят по този начин.

Но идеята е и предизвикателна, защото в общество на услугите, експертите и институциите понятието за училище често е изместено в посока предоставяне на специализирана услуга със стандартизирано качество срещу заплащане под формата на данъци и такси. Дебатът дали училището трябва да обучава, или да възпитава (неразрешен и в новия Закон за предучилищното и училищното образование), е проява на това разделително мислене.

Моделът

Но как постигаме училище, работещо заедно с цялата общност за позитивно и цялостно детско развитие? Един възможен отговор дава моделът „Училището като център в общността“. Към момента моделът се прилага в 14 страни, сред които Великобритания, Босна и Херцеговина, Полша, Чехия, Молдова, Украйна, Русия, Армения, Казахстан и Монголия. Богатият и разнообразен опит от приложението му в тези страни подхранва и постоянното усъвършенстване на модела, за да може той да бъде едновременно адекватен в различни културни и политически контексти и обща база за сравнение между училищата.

Сърцевината на модела „Училището като център в общността“ са девет стандарта за качество на общностните училища: Лидерство, Партньорство, Социално включване, Услуги към общността, Доброволчество, Учене през целия живот, Развитие на общността, Включване на родителите и семейството и Училищна култура. Стандартите са пояснени с индикатори и примери за дейности. Чрез тези стандарти едно училище, което се стреми към изграждане на здрави връзки с общността, може да оценява ресурсите и нуждите си, планира дейности и прави самооценка на постигането на желаните цели. Много важна идея зад понятието „стандарти“ е, че те са средство за самооценка и развитие, а не още един от многото инструменти за външно оценяване и контрол върху училището. Стандартите са с „отворен код“ в поне два смисъла на понятието: училищата могат да ги допълват с примери и индикатори от собствения си контекст, които да използват за самооценка; стандартите, с философията си на международен проект, са постоянно подложени на рефлексия, оценка и подобряване с оглед реалния опит в различни национални рамки.

Моделът „Училището като център в общността“ изглежда особено подходящ за българските условия, характеризиращи се със сериозни проблеми както на семейно, така и на общностно ниво. Много семейства са непълни като подкрепяща среда за децата поради разводи, изоставяния или далечна работа. От друга страна са социално-икономическите проблеми, като липса на поминък в малките населени места, недостатъчното финансиране на училищата и маргинализирането на групи и индивиди. Всичко това налага убеждението, че отделните родители и семейства, училището или институциите не могат да се справят сами и да изпълняват в пълнота своите функции, ако не разчитат на силна подкрепа помежду си. В България общностните училища могат да допринесат не само за академичните резултати на учениците си, а и да участват активно в живота на общността и да помогнат за социалното развитие на местно ниво.

С тези цели и надежди в началото на 2015 г. Национална мрежа за децата1) стартира проект, чрез който да приложи модела „Училището като център в общността“ в България. Тринадесет училища бяха избрани чрез конкурс между 167 кандидати за своята изключително активна работа в общност. Училищата бяха запознати с модела и подкрепени с модератори – консултанти от НМД, които да им помагат в прилагането на стандартите. Чрез проекта тези училища ще могат да изпробват модела, да подобрят своите връзки с общността и да споделят своя опит в изграждането на учещи общности. Училищата картографират ресурсите на общността, планират стратегически работата си по стандартите, а от лятото на 2015 г. изпълняват свои малки пилотни проекти по привличане на общността чрез доброволчески акции, летни училища, инициативи за деца и родители, разширяване на партньорствата с бизнеса, гражданския сектор и много други. НМД се надява с приключването на проекта през лятото на 2016 г. да стартира нов цикъл на разширяване на общностните училища, в който пилотните училища ще играят ролята на ментори на новите училища, които ще се включат в работата по този модел.

От проект – към промяна на нагласи

Какъв е опитът от работата по модела до момента? Впечатляващ е ентусиазмът на училищата от възможността да обсъждат, опитват и споделят нови идеи и практики за изграждане на връзки с общността. За избраните именно заради силната си работа с общността училища проектът е възможност съзнателно и целенасочено да мислят и дискутират какво означава общност и как се изгражда; да подредят и систематизират опита си, да го направят инструмент за усъвършенстване на училището като среда за развитие. В този смисъл, стандартите са много полезни със своята систематичност и с базата за сравнение, с общия език, които дават на една мрежа от съмишленици. Тъкмо поради богатия опит от работа в общност на участващите училища едно от предизвикателствата пред проекта е да премине отвъд преформулирането на многото съществуващи местни практики в новите термини на модела, към по-дълбока организационна промяна в училищата, за по-непривично отваряне към общността като равностоен партньор на училището. В това отношение процесът на прилагане на модела е не по-малко важен от продукта. Както всеки проект за трансформация на отношения, въпросът „как?“ е даже по-значим от „какво?“. Екипът на НМД полага специални усилия работата по модела да бъде по-включваща и демократична – да ангажира по смислен и значим начин самата общност – родители, ученици, учители, партньори, така че желаната цел да съответствана пътя към нея. Именно такъв процес може да доведе и до по-дълбока промяна към общностно училище; защото то е не само въпрос на организационна, но и на културна трансформация. Екипът на НМД, от своя дългогодишен опит в работата по образователните политики, подхожда с разбиране към факта, че идеалът на общностното училище трябва да се впише в реалността на зададена отгоре централизация на всички нива на образователната система. За нас е важно да помогнем на училищата да мобилизират всички общностни ресурси в подкрепа на децата, но все пак не бихме искали училището да бъде център на, а център в общността. Уважаваме училищата, които с отдаденост и идеализъм са се превърнали в Институция в своите пренебрегвани общности, но се надяваме тези общности да станат по-силни чрез споделеното лидерство на училищата си.

Сред деветте стандарта за общностни училища най-голям интерес до момента предизвиква включването на родителите и семейството, следван от партньорството и доброволчеството. Това са теми, които училищата осъзнават като ключови, но незадоволителни, а същевременно достатъчно близки до опита им, за да подлежат на планиране и целеполагане. Очертават се и полета, в които стандартите, като продукт на други образователни контексти, не са пълно приложими към опита и степените на свобода на българските училища. Една от целите на проекта е именно да адаптира стандартите към българската действителност, за да може тя да бъде променена отвътре.

Училищата са добра отправна точка за стартиране на промяна поради енергията на младите хора – децата и учениците. Когато те са подкрепени не само от семействата и учителите си, но и от цялата общност и когато целта е обща и споделена, промяната става възможна и осъществима.

БЕЛЕЖКИ

1. www.nmd.bg

2. Преводът „Училището като център в общността“ е на Национална мрежа за децата и не претендира за изчерпателност. Има и други възможни варианти, но ние държахме да предадем идеята за общност и за това, че училището е институция с признат авторитет, която може да играе ролята на център в тази общност. За сравнение, на руски например преводът на community schools е „обществено активни училища“, което според нас не предава напълно смисъла.