Резюме. В настоящата статия се разглеждат ролята и мястото на интегративните връзки в обучението по „Домашен бит и техника“ в трети клас. Разясняват се понятията интегрален подход и интегративни връзки. Диференцират се основните направления в педагогическата интеграция. Разкриват се възможностите в учебното съдържание по „Домашен бит и техника“ в трети клас за реализиране на междупредметни връзки.

Ключови думи: information technology, training, computer equipment, performance, display, educational films

Съвременното общество предявява редица изисквания към училището и за да могат децата да се чувстват комфортно, те трябва да имат знания в областта на общообразователните науки, да познават общоприетите правила на поведение и да ги коригират в съответствие със ситуацията, да умеят да използват информационна среда за решаване на проблемите, да притежават умения за пренос на знания и навици от една област в друга, умения за разрешаване на нестандартни научни и технологични задачи. Това поставя нови изисквания към работата на учителя, а интеграцията е една от иновационните педагогически технологии, отговарящи на изискванията на съвременния урок. Тя позволява да сеосъществи личностноориентиран подход в обучението и разкрива повече възможности за самореализация. Това прави особено актуална темата за интегративните връзки и тенденциите в обучението по „Домашен бит и техника“.

Интегралният подход в педагогическата литература

Макар и особено значим в днешно време, въпросът за интегралните взаимодействия между учебните дисциплини възниква отдавнаи нашумява силно още през 80-те години на миналия век. Тогава се търси начин за преодоляване на противоречията и ограниченията на училищната предметна система, породени от интегралните тенденции в развитието на съвременните науки.

В превод от латински „integrafio“ означава възстановяване, допълване, а „integer“ – пълно, цяло. Следователно интеграцията e единство на някои елементи; възстановяване на единството, на цялото. Към днешна дата обаче в педагогическата литература не може да се намери единно методическо определение за „интеграция“ и единна гледна точка по този въпрос все още не съществува. Изследователите интерпретират интегрирането по различни начини. Но всички автори са съгласни, че интеграция – това е начинът да се постигне цялостен възглед за света, а нейна основа са междупредметните връзки. Интеграциятае тясно свързана с диференциацията и е немислима без нея.

Днес интегралният подход се разглежда от някои автори като родствен със системно-диференцирания, системно-ситуационния, с комплексния и интердисциплинарния подход. Той е преди всичко подход, който отразява целостността на обектите, процесите и явленията, като се опира на йерархичната структура на материалните и духовните системни обекти, на съотношението между цялото и неговите съставни части. Според П. Николов най-важното методологическо основание и смисълът на интегралния подход е диалектическото отношение между цялото и неговите части. Ефектът на „цялото“ може да се смята за универсален, защото в структурността на обектите, на природата, на света, всяка част е и цяло, а всяко цяло е част от по-висока система (Николов, 1985).

Според Д. Лазаров интегралният подход е „този път, този начин на изследване и възприемане на обектите и процесите, при който се запазва или възстановява интегралността на цялото. Той именно привежда в действие принципа за интегралността на системите, той отчита това тяхно обективно съществуващо свойство“ (Лазаров & други, 1986).

Интегралният подход се представя и като стратегия на мислене и действие, стимулираща интегративните тенденции в учебно-възпитателния процес, като средство за осъществяване на неговите цели, съдържание и организация с оглед обобщаването и синтезирането на знанията и ценностите на учащите се (Николов, 1985).

Според М. Андреев на училището е нужна система от предметни, междупредметни, вътрешнопредметни, интегративни връзки и понятията „връзки, „систематизация“, „взаимодействие“ най-операционално представят интегралния подход в обучението (Андреев, 1986). Той изяснява теоретичните предпоставки на този подход и формулира дидактическата им значимост в системата на учебното съдържание и функционалната им оперативност в обучението като цяло. Авторът подчертава, че интегралните тенденции в обучението не са отрицание на предметната система, а нейно продължение в специфични дидактично обосновани форми. Той разяснява, че в отделните предмети съществуват интегративни нишки, които трябва да се актуализират в подходящи форми, а значението на интегралните тенденции вижда преди всичко в това, че те произтичат от предметните знания и ги надстройват (Андреев, 1986).

Може да се обобщи, че при прилагането на интегралния подход в резултат на въздействието и взаимопроникването на знания се получава качествено ново, синтезно по своя характер познание, учениците достигат до качествено нова степен на осмисляне на учебното съдържание като интегрална цялост, у тях се изгражда способност за пренос и обобщение на синтезни знания и умения при изучаване на други сложни явления и процеси, формира се нагласа, стил на синтезно мислене и действие1) .

Интегративни връзки

Прилагането на интегралния подход се опира на различни типове и видове връзки, като нерядко ги издига на по-висок ранг и функции.

М. Андреев смята, че понятията „връзка“ и „цялостност“ придобиват особено значение за нуждите на обучението и педагогическия процес. Според него понятието „връзка“ е с многозначна интерпретация и с многофункционална употреба. То е по-операционализирано от понятието „цялост“, което дава възможност в дидактиката и педагогиката да се борави с различни типове и видове връзки, като сред тях се отделя еквивалентната на системообразуващите връзки и отношения. Съобразно функциите им в педагогическия процес и с оглед на формирането на една цялостна личност те трябва да се конструират предметно и междупредметно (Андреев, 1986).

Съществен принос в обосноваването на дидактическата значимост на интегративните връзки допринасят А. И. Херцен, Н. А. Добролюбов, Н. Г. Чернишевски, К. Д. Ушински, М. Андреев, П. Николов, Л. Цветанова-Чурукова и др. Особено ценни са възгледите на К. Д. Ушински за светогледната роля на интегративните връзки, спомагащи за „формирането на ясни, пълни, цялостни представи за обкръжаващия ни свят“. Той разглежда интегративните връзки в съответствие със системността в обучението. Идеите за интегративност в рамките на обучението в началните класове свързва с възможността за обширна интеграция, позволяваща да се получат първоначални представи за света. Този проблем за началното училище е все още незадоволително изследван.

Интеграцията и интегративните връзки се тълкуват многопланово. От една страна, те са цел на обучението (доколкото се отнася до създаването на цялостни представи у учениците за света), а от друга – средство (откриване на обща платформа за съвместно използване на предметните знания). Интеграцията между учебните дисциплини не е отрицание на предметната система. Тя преодолява нейните ограничения и несъвършенства, подобрява я.

В педагогическата интеграция според А. Овчинникова (Цветанова-Чурукова & други, 2007) се диференцират три основни направления:

1. Интеграция вътре във вече съществуващите предмети – в случая става дума за вътрешна интеграция, която е хоризонтално или вертикално насочена.

2. Възникването на нови интегрирани предмети (екология, краезнание) върху основата на междупредметна интеграция с високо равнище на взаимно проникване на елементите.

3. Междупредметна интеграция.

В образователната дейност протичат непрекъснато процеси на редукция на учебното съдържание. То се трансформира, преобразува от един вид в друг, който в по-голяма степен съответства на текущите и перспективните потребности във формирането на личността, засилвайки развиващия и възпитаващия си потенциал. Безспорен факт е, че явленията в природния и социалния живот, както и във всички останали сфери, реално са взаимосвързани и преподаването трябва да отчита тази многоаспектност и взаимодействие.

Интегративните връзки в обучението се отличават с творческите си характеристики и те издигат на качествено ново равнище разбирането на усвоявания учебен материал от учениците. Интеграцията и диференциацията на познанието взаимно се предполагат, обуславят и допълват за пълноценното протичане на обучението.

Възможности на учебното съдържание по „Домашен бит и техника“ в трети клас за реализиране на интегративните връзки

Продуктивните стратегии, които се използват в обучението по „Домашен бит и техника“, имат силно изразен интегрален характер. Като основа на работата в това направление служи усвояваното учебно съдържание по „Домашен бит и техника“ и учебното съдържание по останалите учебни предмети. Тези стратегии създават условия за работа по проект и тема, за търсене на необходимата информация, за проверяване на предложенията по опитен път. На учениците се предоставя възможност да проучват информация във връзка с актуални за тях проблеми, като се опират на собствения опит и на синтезирания в знанията човешки опит.

В редица дейности и задачи е приложен приципът за интегралност и трансфер на знания и умения, усвоени и формирани по други учебни предмети. Това позволява да се задълбочат знанията и дава възможност за подобряване на образователните и възпитателните цели на уроците по „Домашен бит и техника“. Учебното съдържание предполага осъществяване на множество междупредметни връзки, по-типичните от които са конкретизирани в Таблица 1.

Междупредметни връзки на теми от учебното съдържание по „Домашен бит и техника“ с други учебни предмети

Особено значими за правилното усвояване на учебното съдържание по „Домашен бит и техника“ са знанията, усвоявани по математика, български език, човекът и обществото, човекът и природата и др. Предвидени са задачи, които изискват от учениците да разказват, описват, водят дискусии, пресмятат, рисуват, възпроизвеждат звуци и др. Чрез използване и развитие на определени понятия като растения, почва, животни, производство, професия, модули и др. се интегрира учебното съдържание по „Домашен бит и техника“ с това по „Човекът и природата“ и „Български език и литература“. Извършването на предвидените операции позволява затвърдяване на знанията за глаголите. Изследването на свойствата на материалите и определянето на техните качества съдейства за осмислянето на усвоените знания за прилагателните имена. Изброяването на различните материали и инструменти дава възможност да се затвърди изученото за съществителните имена. Анализирането на модела-образец и обсъждането на различни конструкции развива устната реч на учениците, речевата им изява става по-успешна. Оразмеряването на моделите и чертането на скици и схеми създава условия за пренос на знания, усвоени в часовете по математика. Неслучайно някои теми по „Домашен бит и техника“ са теми от учебното съдържание на други учебни предмети. Такива са: „Меко казано“, „Ние, врабчетата“, „Куче и котка“, „За Нова година“ и др.

Човекът е неразделна част от природата и се учи от нея. Според писателя Леонид Леонов „един човек, който разбира същността на природата, няма да направи лоша постъпка“. Цялостното възприемане на света предполага възможност за откриване на връзката и зависимостта между човешката дейност и хармонията в природната среда. Решаването на проблеми на околната среда развива интереса на учениците към природата, възпитава любознателни хора, които разбират, че от природата зависи човешкото здраве. На базата на медупредметните връзки и холистичната интеграция в обучението по „Домашен бит и техника“ се усвояват знания в тази посока и се възпитава екологично отношение у третокласниците. Такова е съдържанието по темите: „Да отгледаме домати“, „Куче и котка“, „Мозайка от семена“, „Ние, врабчетата“, „Пролетно почистване. Пролетна украса“ и др.

Организацията и структурирането на съдържанието на всяка тема, а и на всички теми в учебника, е съобразено и с изискването за интегралност в обучението. Във връзка с това са използвани изпитани от практиката на обучението по „Техника и технологии“ похвати като:

– структуриране на учебното съдържание във връзка с актуални за учениците дейности;

– структуриране на учебното съдържание за осъществяване на междупредметни връзки;

– подреждане на темите в зависимост от степента на усвояване на учебното съдържание по другите учебни предмети;

– подреждане на всички теми в учебника в зависимост от степента на упражнение на предвидените в учебната програма технологични операции за обработване на материали с помощта на ръчни инструменти; избрана е такава последователност, че да се постига преход от „лесното към трудното“: изпълнение на технологичните операции в условия, аналогични на учебните; изпълнение на технологичните операции в контекста на по-сложна технология; изпълнение на тенологичните операции при различни от първоначалните условия – различен материал, различна сложност на самата операция и т. н. 2)

В следващата таблица 2 се конкретизират някои от възможностите за реализиране на интегративни връзки в учебното съдържание по „Домашен бит и техника“ в трети клас – работа с материали и модули.

Урочните теми дават възможност за интегративни връзки и трансфер на знания и умения, усвоени и формирани в обучението по няколко предмета. Освен това тематичната интеграция се допълва от вътрешнопредметна интеграция, което гарантира единството на знанията.

Примерна обобщена структура на урок с реализиране на интегративни връзки

Тема: „Плетена мартеница“ –работа с текстилни материали

Цели:

– формиране на умения за моделиране с текстилни материали;

– задълбочаване на знанията за мартениците – за символичното им значение и приложение;

– разбиране значението на самобитните български традиции;

– изграждане на позитивно отношение към българските традиции.

Очаквани резултати от обучението на ученика на ниво учебна програма:

– изяснява идеите си чрез дискусия;

– определя какви материали и основни етапи ще бъдат необходими в работата;

– оценява и коригира изработените изделия и модели с помощта на учителя.

Очаквани резултати по теми от учебната програма:

– умее да изработва изделия, свързани с празници и обичаи.

Основни дейности:

– овладяване на различни технологии за преплитане на нишки;

– изработване на мартеница.

Понятия: традиция, символ, прежда, преплитане, завързване.

Интегративни връзки с предметите:

– „Човекът и обществото“ – задълбочаване на знанията за българската традиция, свързана със закичване на мартеници;

– „Български език и литература“ – развитие на речта чрез участие в дискусия;

– „Математика“ – измерване и изчисляване на дължини;

– „Изобразително изкуство“ – представяне на идеи чрез рисунки.

Необходими материали: бяла и червена прежда.

Нагледни средства: клонче с различни видове мартеници; готови модели.

Към темата е разработена компютърна презентация, със следния ход на урока (Таблица 3).

От представените конкретни примери за осъществяване на междупредметни връзки в обучението по „Домашен бит и техника“ и другите учебни предмети в трети клас могат да се направят някои изводи и препоръки, по-важни от които са следните:

– обогатява се цялостната общообразователна подготовка на третокласниците и се осигурява по-голяма обективност и полезност на знанията и уменията на учениците;

– усъвършенстват се уменията за рисуване, моделиране и апликиране;

– възпитават се нравствени добродетели и се създават предпоставки за формиране на волеви черти на характера като условие за пълноценно личностно развитие;

– усъвършенстват се уменията за събиране на информация от повече от един източник;

– развиват се уменията за самооценка;

– стимулира се активността на учениците, засилва се тяхната мотивация и желание за изява, както и приложение на наученото в други условия.

БЕЛЕЖКИ

1. Интегрална структура. Сб. Интегрална структура в учебното съдържание на средното училище: Хуманитарно направление. София, 1990, с. 325.

2. Витанов, Л., Г. Иванов. Книга за учителя по домашен бит и техника 3. клас. София, 2004, 2008, с. 8.

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, М. (1986). Интегративни тенденции в обучението. София.

Андреев, М. (1996). Процесът на обучението. Дидактика. София.

Лазаров, Д. & Миневска, М. (1986). Интегративният подход в обучението по химия. София.

Николов, П. (1985). Интегралният подход в педагогическия процес. София.

Николов, П. (1983). Проблеми на интегралния подход в образованието. София.

Цветанова-Чурукова, Л., Овчинникова, А., Цанков, Н., & Дамянов. И. (2007). Интегриране на мултимедиите в системата на началното обучение. Благоевград.