Резюме. Настоящата разработка предлага варианти на методически решения в уроци за писане на публично изказване и аргументативен тип текст (есе) в IX клас с цел развитие и надграждане на комуникативните умения на учениците.
Комуникацията, базираща се на отделни правила и сферата на общуване, осъществява комуникативния акт според участниците и заложената цел. Така се обособяват два вида комуникативни умения – рецептивни и продуктивни. Ефективното приложение на знанията и уменията се свързва с надграждане на усвоеното в V – VIII кл., отнасящо се до лингвистичната същност на текста, видовете текст, стила и видовете сфери. Уроците в IX кл. се свързват вече с мотивацията, актуализацията на знанията, разбирането на есето и публичното изказване като аргументативен тип текст. Мобилизиращо действа на учениците да се разделят на групи или да се сформират екипи, така че всеки да може да се изяви, като подходът е различен, а не формален и еднотипен. Добър резултат дават предварително зададените изследователски задачи. Дейността е пълноценна най-вече в уроците за практическа работа, които взаимно се допълват и започнатото се затвърждава в поредните урочни единици както тематично, така и жанрово, търсейки специфичното, но и общото при изработването на параграф (абзац).
Работата и прилагането на алгоритъм при писането на публично изказване и есе дава възможност за задълбоченост и развитие на творческия потенциал на всеки ученик, за осъществяване и усъвършенстване на комуникативните умения на отделната личност.

Ключови думи: methodical solution; alternative; public speaking; essay; students; communicative skills

Съвременното обучение по роден език е немислимо без изграждане и развитие на комуникативноречевата компетентност на учениците. Отношенията в обществото се формират, пренареждат и преформулират чрез речевото общуване и са в пряка зависимост от равнището на взаимовръзките между хората. Комуникацията се базира на отделени правила, но прилагането им се ситуира според сферата, в която се осъществява комуникативният акт, както според участниците и целта на взаимодействието. В този ред на мисли, съставянето на правилни изрази не е самоцелно деяние, а е основно средство за подобряване резултатността на общуването (проф. К. Димчев). Това, от своя страна, определя необходимостта да се развиват комуникативните умения, които да са в съответствие с потребностите на учениците във връзка с тяхното личностно формиране и бъдещата им социализация.

Комуникативните умения се обособяват в две групи – рецептивни и продуктивни. Самото разграничаване произтича от логиката на участието на индивида в процеса на обучаване. Лингвистичната същност на езиковите факти е предпоставка за изграждане на рецептивни и продуктивни умения.

Ефективното приложение на знанията и уменията се свързва със средата – сферата на общуване, авторовата цел, ролята на реципиента и др. Формирането, развитието и усъвършенстването на комуникативните умения е обвързано с видовете текст – научен, художествен, публицистичен. Процесът формално обхваща периода на обучение V – XII клас, но практически той започва с изграждане на текстове оше в детската градина.

В V – VII клас се овладяват знания, свързани с лингвистичната същност на текста, видовете текстове: научен, официалнo-делови, художествен и публицистичен. В VIII клас се въвежда конструктът стил, в гимназиалната степен на обучение се изясняват особеностите на видовете текст, които са уместни за използване в различните социокултурни сфери.

Работата върху публично изказване или есе изисква отчитането на някои от особеностите им – те отразяват богатството на езика, неговото съвременно състояние, влияят върху формирането на позиция по актуални проблеми и развиват едновременно творческите заложби и комуникативните умения на ученика. В методическата класификация се разграничават два основни типа уроци по български език: за овладяване на лингвистичните знания и начални комуникативни умения; за усъвършенстване на комуникативните умения. Спецификата на учебното съдържание, типът урок определят неговите функции. Те са свързани и с характеристиките на методическото знание.

Основните функции на уроците за публично изказване и есе могат да бъдат обединени в следния ред, като се отчитат и специфичните им особености:

– мотивиране на учениците чрез участие в различни дейности, свързани с изучаване, разбиране и създаване на текст за определена аудитория;

– усвояване и прилагане на лингвистичните знания за публично изказване и есе;

– актуализация на знанията за видовете текст, за неговите функции и на уменията за анализ и създаване на текст;

– развиване на умения за възприемане и разбиране на публичното изказване и есето като аргументативен тип текст;

– развиване на умения за създаване на различни видове собствени текстове.

Часовете по български език играят изключителна роля за формиране на учениковата личност и за нейната социализация, както и с качеството на усвояване на учебното съдържание. Ето защо мотивацията в поредицата от уроци за публично изказване и есе е от голямо значение. Един стандартно започнат урок с обяснения за необходимостта от конкретния тип знания и тяхното приложение не само няма да активира и мобилизира учениците, а е възможно да предизвика обратен ефект. Добри резултати показват уроците, при които деветокласниците са разделени на групи от учителя или сами оформят такива, за да работят в по-малък екип и всеки да има възможността за изява. Екипната работа обаче крие и опасности. По-мотивираните и тези с лидерски качества излизат на предна позиция, другите остават зад изявените и бездействат, следователно сформирането на екипи трябва да става по различен начин, а не формално. Когато учителят определя участниците и броя им, той може да предлага различни форми и да не се повтаря. Така учениците се научават да работят и създават екип с несъмишленици, да проявяват толерантност към инакомислещите и същевременно да отстояват позициите си. Практиката по-казва, че личният избор на екип прави човека отговорен към себе си и другите, ако учениците по свое желание образуват групи.

Положителна стойност имат и задачите, свързани с предварителни изследователски дейности, където се четат, анализират, редактират текстове. Така учениците придобиват разностранни умения за индивидуален избор, информират се по актуални въпроси, търсят алтернативни схващания и развиват аргументативни умения според изискванията на определена комуникативна ситуация. В полза на мотивацията на учениците са и добре обмислените от учителя цели, тема и предмет за работа в часа. Успоредността на тези дейности води до постоянна ангажираност с решаване на различни задачи, където се включва индивидуален мотив; търсене на информация в повече от един източник, за да се защити собствено твърдение; избор на възможности за анализ; личностни лингвистични умения не само за четене, писане, но и за говорене пред аудитория; осъзнаване на междупредметните връзки не само като интереси, а и като полезност.

Усвояването на лингвистичните знания, свързани с публичното изказване и есето, се овладява, развива и надгражда най-вече в уроците за практическа работа. На първо място са необходими знания за особеностите на двата вида текст. В противен случай учениците не могат да участват пълноценно в общуването със слушателя или читателя, казаното или написаното звучи едностранчиво, не търсят допълнителна информация, не могат аргументирано да защитят мнението си и да изразят позиция. Подходът на писане обикновено е спонтанен или формален, дори някои се отказват с думите: „не знам“ и „не мога“. В урока „Публично изказване“ по темата „Демокрацията“ диференциалните признаци на текста се определят според:

– сферата на общуване, за която е предназначено изказването. Учениците сами избират сферата на общуване. Могат да работят индивидуално или по групи;

– основните функции;

– езиковите средства, чрез които те се осъществяват.

Могат да се използват предварително подбрани текстове от учителя или учениците по темата и те да бъдат анализирани по отношение на конкретната информация и авторовата позиция. Наблюдават се детайлно езиковите средства в съответствие с функциите и сферата на общуване. Разглеждат се и структура, логичност, свързаност на текста. Това подготвя усъвършенстването на рецептивните умения.

Комуникативните умения за създаване и възприемане на текста – публично изказване, се затвърждават и доразвиват чрез урока за практическа работа на тема „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху ѝ“.

Работата може да продължи в тази посока, като се прилагат същите наблюдения и методи и при писането на есе. Уроците според годишния тематичен план следват логиката: есето – стъпка по стъпка.

Общото в двата типа текст – есе и публично изказване, е преди всичко на равнище „изработване“ на параграф (абзац). След това се преминава през изграждането на номинативна верига; смисловата цялост и членимост на текста; анализ на текстообразуващите средства, възприемане и осмисляне; определяне на тема и предмет по темата; формулиране на теза и останалите параграфи; употреба и подбор на лексика – експресивна, специализирана, фразеологични словосъчетания, домашна, чужда и т.н.; спазване на езиковите книжовни норми на съвременния език; редактиране.

Една от функциите на уроците за практическа работа при създаване на текст е тази за актуализацията, която се позовава на кумулативната памет. При този тип памет знанията не се придобиват самоцелно, а се вписват във вече съществуващи схеми. Тоест актуализацията е това, което задейства пасивното състояние на информацията в активен процес. Актуализацията присъства неотлъчно при писането на параграф чрез т.нар. мозъчна атака или паяжина.

В задача/и за самостоятелна работа се задава темата (предмет на темата или ключова дума) и ученикът създава схеми, търси различни взаимоотношения и т.н., след това избира същественото според него и обобщава в текст. Този начин на действие може да се използва при писането на различните параграфи в структурата на публичното изказване и есето, като се отчитат функциите и признаците на тези два типа текст.

Вариант за актуализация е и сравнителният анализ. Може да се използват практиките от публичното изказване и да се добави тази за писане на есе. Обръща се внимание, че се използва едно заглавие, а се създават два типа текст – есе и публично изказване, с едно заглавие „Демокрацията“. Работи се етапно в следната последователност:

– определя се видът на текста според сферата на общуване;

– формулира се темата според ключовите думи;

– определя се функцията на текста според авторовата цел;

– отчита се връзката между тема и заглавие;

– анализират се езиковите средства във връзка с функциите на текста;

– при публичното изказване се отчитат и екстралингвистичните характеристики (мимики, жестове, поведение на тялото).

При този начин на работа и прилагането на този алгоритъм импулсивността отстъпва място на задълбоченото осмисляне при писане на текст и същевременно развива творческия потенциал на ученика. Могат да се използват и рубриките от учебника по български език „Това, което трябва да можеш“ към уроците „Есето – стъпка по стъпка“.

Есето и публичното изказване са текстове, които споделят лично мнение, впечатление, отношение, подкрепени с различни аргументи. Проблемите, разгледани в тях, могат да бъдат във всяка една област – наука, изкуство, всекидневие. Целта е човек да изрази себе си, като го прави по убедителен и успешен начин. Както писменото, така и устното общуване се осъществява пълноценно само когато контекстът от тема, цел и аудитория е напълно изяснен. Добрият текст изисква и предварителна работа. Ето защо трите стратегии за планиране, предложени в учебника по български език, могат да бъдат зададени за запознаване и обмисляне като домашна работа. В клас учителят посочва, че има и други начини, които пишещият може сам да е открил. Учениците се групират сами в отделни екипи според предпочитанията си към дадена стратегия. Там, където има инакомислещи, се обособява четвърти екип, който работи по свой начин или всеки самостоятелно. В отделните екипи се обменят мнения, дават се идеи, посочва се личен опит, изреждат се аргументи. Във вкъщи учениците пишат есе или публично изказване на тема „Изпит“, като в следващия час за практическа работа четат текстовете и ги сравняват вътре в групата. Излъчват чрез гласуване най-добрия и го представят пред класа.

Аналогични могат да бъдат и подходите за писане на есе или публично изказване в клас, като се ползват посочените схеми и структурирането на отделните параграфи в цялостното изложение, поместени в урочните единици, разработени в учебника по български език. Личността на ученика се проявява чрез речевото му поведение в създадения от него писмен или устен текст. Функциите за рзвиване на умения за изграждане на аргументативен тип текст – есе и публично изказване, се осъществява в уроците за усъвършенстване на комуникативните умения

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Vaseva, M. i dr. (2009). Balgarski ezik IX klas. Sofia: D-r Ivan Bogorov. [Васева, М. и др. (2009). Български език IX клас. София: Д-р Иван Богоров.]

Dimchev, K. i dr. (2002). Balgarski ezik za deveti klas. Sofia: BULVEST 2000 [Димчев, К. и др. (2002). Български език за девети клас. София: БУЛВЕСТ 2000]

Primova, B. (1994). Da pishem zaedno. Sofia: VEDI [Примова, Б. (1994). Да пишем заедно. София: ВЕДИ]

Vaseva, M. i dr. (2000), Balgarski ezik IX I X klas. Sofia: D-r Ivan Bogorov. [Васева, М. и др. (2000), Български език IX и X клас. София: Д-р Иван Богоров.]

Dimchev, K. (1998). Obuchenieto po balgarski ezik kato sistema. Sofia: SIELA. [Димчев, К. (1998). Обучението по български език като система. София: СИЕЛА]