Резюме. В статията се обосновават идеи за осмисляне на понятието фукционална компетентност като елемент на комуникативната компетентност на личността. Предложен е авторски теоретичен модел, в който са положени в йерархична последователност уменията и компетентностите, които позволяват на обучаваните да прилагат знания и опит, придобити в училище, в многообразие от ситуации за справяне с конкретни житейски проблеми. Целта е този модел да стане база за конструиране на методически дейности за развиване на функционалната компетентност на учениците на занятията по български език. Предложен e тестов вариант, при които към даден източник на информация са формулирани задачи за четене. Подрастващите усъвършенстват уменията си за намиране, обработване и използване на .

Ключови думи: функционална компетентност; комуникативно ориентирано обучение; български език

Икономическите и социалните промени, които съпътстват човешкия живот, обуславят ключовата роля на образованието, чиято задача е да подготви младите хора да посрещнат новите предизвикателства, за справянето с които се изисква овладяване на специфични знания и умения. Придобиването в училище на компетентности и навици за учене, които са условие за успешната социална реализация на подрастващите, преодоляването на ниската успеваемост на учениците по четене, математика и природни науки и насочването на младите хора към висшето образование са целите, които си поставят образователните системи в обединена Европа. Това превръща развиването на функционалната компетентност на личността в европейска цел, към която е насочено международното сътрудничество в сферата на образованието.

Стремежът на международно и на национално равнище е постигане на съгласуваност между съвременното разбиране за знанията и уменията, необходими за пълноценната социална реализация на учениците и целите, които си поставя образователната система. Обществените промени обуславят приоритетната задача на съвременното комуникативно ориентирано обучение по български език – да осигури успешната реализация на личността в различни социални сфери на живота. Подобна реализация е възможна посредством овладяване на умения и стратегии за четене като средство за формиране и развиване на функционалната компетентност на учениците по време на езиковите занятия. Училището (чрез обучението по български език) има за цел не само да научи подрастващите да четат с разбиране, но и да развие у тях способността да четат, за да учат (през целия си живот) .

Основавайки се на изложената идея, настоящият труд се опитва да изгради теоретичен модел, в който да положи в йерархична последователност уменията и компетентностите, които позволяват на обучаваните да прилагат знания и опит, придобити в училище, в многообразие от ситуации за справяне с конкретни проблеми и които осигуряват пълноценното участие на младите личности в икономическия, политическия и културния живот на съвременното европейско общество:

Поради органиченията в обема на настоящия текст изследователският интерес ще се фокусира в частност върху функционалната компетентност, разглеждана като елемент на комуникативната компетентност на личността. И двете понятия многократно са ставали обект на проучване от различни автори и текстове документи, които се ръководят от различни цели и използват различни методи за измерване на тяхното съдържание.

И макар семантичните параметри на термините да варират в различните модели, експертите, боравещи в своите текстове с концепта функционална компетентност, са единодушни по отношение на това, че тя е елемент на прагматичната компетентност, която се дефинира като съвкупност от знания и умения, които позволяват на личността успешно да създава и да възприема дискурси1) , като отчита връзката между езиковите единици (дума, израз, изречение, цялостен текст) и техните значения, обуславящи цялостния смисъл на речевото послание; като разпознава и осмисля целите и функциите на дискурса; като има предвид характеристиките на контекста, в който възниква комуникативното езиково събитие.

Функционалната компетентност, от своя страна, в цитираните източници еднозначно се определя като знания и умения за създаване и възприемане на устни и писмени езикови съобщения, адекватни на комуникативните намерения. Това я превръща в конструкт, включващ редица познавателни способности, които могат да бъдат отнесени към общоприетите понятия за дискурсна, езикова, социокултурна и пр. компетентности на личността. Функционалната компетентност се обособява като концепт, включващ в себе си: знания и умения за употребата на езиковите средства в речта, за тълкуване и изразяване на смисли; знания за езика като средство за реализиране на комуникативни цели и намерения; знания за особеностите на различните дискурсни типове, за контекстите на езиковата употреба; знания и умения за обогатяване на човешкия опит и познание (езика като средство за учене) и пр.

Съобразно целите и задачите, които си поставя, изложението представя авторски методически дейности за развиване на умения за четене в първи гимназиален образователен етап, чиято основна функция е да спомогне за по-добряване на функционалната компетентност на учениците.

Т.1.

Положението на приборите върху съдовете има своето значение: когато искаме за кратко да прекъснем храненето (за да изслушаме някого, сами да кажем нещо или да отговорим на въпрос) , те се поставят върху ръбовете на чинията, съответно отляво и отдясно с дръжките навън под ъгъл към края на масата (лъжицата и вилицата са обърнати надолу, а ножът – с режещата част към седящия); ако ни се наложи да напуснем масата, но имаме намерение да се върнем – вътре в чинията под ъгъл, но лъжицата и вилицата са обърнати нагоре; за да покажем, че сме се нахранили или не желаем повече (макар и да има още храна) – вътре в чинията (лъжицата или вилицата, обърната нагоре, а ножът и вилицата се поставят успоредно) с дръжки, сочещи надясно (към края на масата) (Kozhuharov, 2004).

Подредбата на приборите около чиниите се определя от тяхната функционалност, тоест от реда, в който ще се използват. От външната страна се поставят приборите за първото ястие, а най-отвътре стоят тези за последното блюдо. Отляво на чинията се слагат вилиците, а отдясно – лъжиците и ножовете. Най-близо до чинията се намира ножът, с който се разрязва месото от основното ястие. Най-отвън е мястото за ножа, който служи като помощно средство по време на консумацията на предястието.

Вилицата от вътрешната страна е за основното ястие, а тази отвън се използва за предястието. Над чинията се поставят приборите, с които се загребва от десерта. Лъжичката задължително се поставя над виличката, като, разбира се, и двете са малки. Върхът на лъжичката сочи надясно, а върхът на виличката – наляво.

От лявата страна на вилиците може да се сложи плоска чиния за хляб. Върху нея се поставя ножът за маслото, а вдясно от нея се подреждат чашите за вода и алкохол2) .

1. При подредба на приборите на масата къде се поставят ножът и вилицата за основното ястие?

Коментар на въпроса. Ученикът открива, разпознава и свързва отделни информационни елементи, които, макар и разположени на различни места в текста, са ясно изразени и лесно доловими. Задачата усъвършенства уменията на обучаваните за намиране и откриване на информация.

2. Като се основавате на информацията в Т.1., свържете намеренията на хранещия се с положението на приборите върху чинията.

„Излизам за малко.“

„Благодаря! Може да се отсервира.“

„Продължавам да се храня, но в момента разговарям с човека, който седи до мен.“

Коментар на въпроса. Ученикът сравнява и обобщава информация, за да направи изводи, които да приложи в нов житейски контекст, възпроизведен в условието на задачата. Въпросът е насочен към формиране и развиване на умения за обобщаване и тълкуване на информация.

3. Каква е връзката между изображението и посланието на Т.2.?

Коментар на въпроса. Ученикът осмисля и оценява критично информация, която се съдържа в описателен текст от смесен формат. Определяйки функцията на графично поднесената информация и връзката ѝ с останалата част от текста, ученикът развива умения за осмисляне и оценяване.

Методическите дейности са разработени в три части, съответно за трите образователни етапа, и са апробирани в педагогическата практика с цел да се докаже твърдението, че системното решаване на проблемни задачи за четене осигурява целенасочено и планомерно подобряване на функционалната компетентност на учениците. Средствата, чрез които се реализира експериментът, са различни тестови варианти, при които към даден източник на информация са формулирани няколко задачи3) .

Разбирането за функционална компетентност в настоящия текст кореспондира с вече настъпилите и с настъпващите промени във всяка една социална сфера на дейност. Уменията за четене, които са били необходими за индивидуалното и за професионалното развитие на личността, за икономическото и гражданското ѝ участие в обществото преди няколко десетилетия, са различни от тези, които налага днешният социум. Основна образователна цел вече не е запаметяването и възпроизвеждането на информация, поднесена в готов вид. Фокусът на обучението се пренасочва върху способностите на индивида да открива, разбира, оценява, осмисля и използва информация от писмени източници (разнообразни в структурно, съдържателно и функционално отношение), като подчинява процесите на четене на определени цели – умения, които са от особена важност за резултатното участие на учениците в обществото на знанието, за пълноценното им реализиране във времето, в което живеем – в т.нар. „информационна ера“.

БЕЛЕЖКИ

1 В настоящия текст понятието за дискурс се разбира като комуникативно явление, представляващо функционално единство от речево поведение и текст, който е материализация на езика. Вж. у Петров (Петров, 2012) .

2 Източник: http://jenata.org/art/da-podredim-priborite-po-masata

pravilno/2364

3 Тестовите варианти могат да бъдат видени у Миланова, Е. Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. Сиела Норма АД. София, 2019.

ЛИТЕРАТУРА

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: Сиела Норма.

Петров, А. (2012). Проблеми на комуникативно ориентираното обучение по български език. София: Булвест 2000.

Кожухаров, Й. (2004). Етикет и протокол. София: Труд.

REFERENCES

Milanova, E. (2019). Razvivane na funktsionalnata gramotnost na uchenitsite chrez obuchenieto po balgarski ezik. Sofia: Siela Norma.

Petrov, A. (2012). Problemi na komunikativno orientiranoto obuchenie po balgarski ezik. Sofia: Bulvest 2000.

Kozhuharov, Y. (2004). Etiket i protokol. Sofia: Trud.