Резюме. Изследването е историко-педагогическо по характер и има за цел да открои основни тенденции в развитието на формите и съдържателната насоченост на извънучилищното възпитание в детските организации в България през периода от 1944 до 1990 година. Обособените видове извънучилищно възпитание – интелектуално, патриотично и интернационално, естетическо, нравствено, физическо и трудово, са представени със своята специфика, характерна за отделните етапи на изследвания период, и същевременно в тяхната взаимна връзка. Реконструкцията на половинвековното извънучилищното възпитание в детските организации не е самоцелна. Съвременните рефлексии отчитат възможното прилагане на отделни извънучилищни възпитателни практики от втората половина на ХХ в. в съвременните детски структури за неформално образование.

Ключови думи: детски организации; извънучилищно възпитание – съдържателна насоченост; форми и видове; тенденции; съвременни рефлексии

Предговор

Изследването цели да открои тенденции в развитието на формите и съдържателната насоченост на извънучилищното възпитание в детските организации в България през нееднородния период с хронологически граници 1944 – 1990 г. Проучването се фокусира върху детско-юношеската организация „Септемврийче“. Целта, изворовата база и методите на изследване са взаимно свързани. Приоритетно се използват: документалният метод, базиран върху партийни и държавни документи и нормативни актове, архиварският – върху архивни единици на Централния държавен архив, теоретичната реконструкция и аналитико-синтетичният метод в единство с проблемно-историческия и системно-структурния подход.

Нормативна уредба

В съвременен смисъл съдържанието на понятието дете се определя с легалната дефиниция на чл. 2 от Закона за закрила на детето1) , според който „Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години“. Осемнадесетгодишната възраст е определена като пълнолетие и в чл. 2 на Закона за лицата и семейството от 1949 г. 2) , за разлика от чл. 99 на Закона за лицата от 1907 г., където „Пълнолетието се достига съ навършването на двадесеть и една година отъ рождението“3) . Следователно по смисъла на действащото законодателство в периода 1944 – 1989 г. в детските организации ще членуват деца, ненавършили 18 години.

Възпитанието през изследвания период се урежда в двата основни закона на НРБ – Конституцията на НРБ от 1947 г. и Конституцията на НРБ от 1971 г. Ако в основния закон от 1947 г. съдържанието на възпитанието се представя чрез неговото видово многообразие, водено от общественото възпитание като вид и носител на идейно-класов характер, то в Конституцията на НРБ от 1971 г. комунистическото възпитание на децата е задължение на семейството, а комунистическото възпитание на младежта – на цялото общество, като в съдържателната насоченост на възпитанието се включват интелектуалното, нравственото, естетическото, културното и физическото възпитание, а във възпитателните фактори – семейството, училището, държавните органи и обществените организации. Ясно е отредена ролята на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ (ДПО „Септемврийче“) като утвърждаваща се „масова самодейна обществено-политическа организация за всестранното развитие на децата и юношите в Народна република България“4) .

Аспекти на възпитанието в ДПО „Септемврийче“, свързани с кадровото ѝ обезпечаване и с развитието на целите на детско-юношеското възпитание, се уреждат и в двата просветни закона – Закона за народната просвета (ЗНП) от 1948 г. 5) и Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование (1959). 6) Във връзка с прилагането на разпоредбите им са приети наредби и правилници. Особеното в случая е, че нормативните актове са много по-малко спрямо възлизащите на 62 на брой съвместни постановления на ЦК на БКП и Министерския съвет (МС), Решенията на Политбюро на ЦК на БКП, на пленумите на комунистическата партия и на комсомолската организация, писмата и изказванията на Тодор Живков (1911 – 1998) и на други партийни лидери, очертаващи насоките в развитието на възпитанието на децата и юношите. От това неизбежно произтича дублирането на функциите на държавните, партийните и комсомолските органи в процеса на ръководството и контрола върху реализирането на възпитателните цели и задачи.

Създаване на детските организации

Изцяло в смисъла на легалните дефиниции е наименованието „детски“ на двете най-масови организации, създадени през 1944 г. в България – детската организация „Чавдарче“ и детско-юношеската организация „Септемврийче“. Организациите7) са създадени с Решение на Политбюро на ЦК на БРП (к) 8) и са свързани с работническата партия посредством Работническия младежки съюз, влял се през декември 1947 г. в Съюза на народната младеж, преименуван в Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ) през 1949 г. и в Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) през 1956 г. На младежките си организации управляващата партия възлага непосредственото ръководство на чавдарските чети, в които влизат децата от първи до втори клас включително, и на ДПО „Септемврийче“, в чиито изградени на учебно-териториален признак пионерски отряди и дружини членуват децата и юношите от трети до седми клас включително. Именно ДСНМ на своя Втори конгрес (21 – 24.02.1951) решава детско-юношеската организация да се преименува в Димитровска пионерска организация „Септемврийче“9) , а нейните членове да се наричат пионери. От 01.01.1945 г. организацията има свое периодично издание – в. „Септемврийче“10) , а две години по-късно и свой тържествен марш – песента „Пейте в светлата родина“11) , и символи: червено знаме, символизиращо кръвта на падналите за народна свобода борци; червена връзка с три върха, символизираща единството на комунисти, комсомолци и пионери; пионерска значка с петолъчна звезда и образа на Георги Димитров, и поздрави.

Паралелно с двете детски организации, които в удивително кратки срокове добиват масов характер12) , в края на 1944 и началото на 1945 г. възникват и други такива към отечественофронтовските партии и техните младежки структури – детската организация „Стамболийче“ под ръководството на Земеделския младежки съюз при Българския земеделски народен съюз, детското движение „Червени лястовици“ под ръководството на Социалистическия съюз на младежта при Българската работническа социалдемократическа партия и др. С оглед недопускане „разграничаването между политическите партии и младежките политически организации да се пренесе и сред децата“13) , Централната младежка отечественофронтовска комисия обединява съществуващите детски организации в единна детско-юношеска организация „Септемврийче“. В специално Окръжно № 21/18.05.1945 на Националния комитет на Отечествения фронт (НК на ОФ) се съобщава, „че е взето единодушно решение за сливане на всички детски и юношески организации („Септемврийче“, „Стамболийче“, „Червени лястовички“ и др.) в една детска и юношеска отечественофронтовска организация „Септемврийче“. Предназначението на организацията е народното, демократичното, антифашисткото и високо патриотично възпитание на обединените в нея 400 хил. деца и юноши.

Възпитанието в детско-юношеската организация

Детско-юношеската организация осъществява разностранна училищна и извънучилищна дейност с учебно-възпитателен характер. В литературата преди 10.11.1989 г. тази дейност е обособена на три дяла: учебна, възпитателна и обществена, като последната е подразделена в идейно-политическа, трудова, спортна и туристическа. Класификацията е в контекста на прилагания системен подход, според който децата на определена възраст се обединяват в организация – целево обвързана структура с обществена значимост, за извършване на дейности с определена цел в училището, пионерските домове14) , лагерите и другите временни формирования. От тази гледна точка се разглежда и обществената дейност на пионерите – педагогически осмислена, насочена към достигане целите на възпитанието на децата и юношите в неговото видово многообразие. Особеното в случая има две измерения. От една страна е налице еднопосочност в паралелното възпитание на пионерите учащи се в детско-юношеската организация и училището, като учителите участват и в обществената дейност на своите възпитаници, а от друга – с прилаганите извънучилищни средства, методи и форми на възпитание се постигат не само педагогически, но и политически цели.

Интелектуалното извънучилищно възпитание на децата и юношите

Независимо от отсъствието на понятието „интелектуално“ в нормативната уредба в извънучилищното възпитание на децата и юношите протичат целенасочено и системно педагогическо въздействие и взаимодействие с цел формиране и развитие у тях на интелектуални заложби, навици и способности, пряко свързани с останалите видове възпитание.

Интелектуалното извънучилищно възпитание става приоритет от началото на 50-те години. За формиране и развитие у децата на познавателни интереси, и по-конкретно на желание за четене, се прилагат поредица от форми и инициативи. Създава се Дом на детската книга (01.03.1953) на ул. „Славянска“ 13 в София, преименуван в Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши, а две години по-късно се добавя още една форма – Седмица на детската книга, за първи път проведена на 28.03.1955 г. Работата с книгата, докладите и рефератите на читателските и научните конференции, стенният печат, радиопредаванията, моралните и материалните стимули развиват любознателността и умствените способности у децата и юношите. За развитието на ранното детско четене, като фактор за изграждане на любов към книгите, с решение от 02.06.1952 г. ЦК на БКП „задължава КНИК и Съюза на народните читалища да открият детски читални или детски кътове в общите читални към всички по-големи библиотеки в страната“15) . Още същата година детски отдели със специални маси с детски вестници, списания и книжки се уреждат към 832 читалищни библиотеки. В предразполагаща за децата обстановка се обсъждат творби на детски писатели, провеждат се детски читателски конференции и кръжоци. Четенето и обсъждането на книгите не е самоцелно, а свързано с идейно-политическото възпитание на децата и юношите. 16) По-високата степен на взаимодействието на детско-юношеската организация с народните читалища е свързана с постепенното разширяване на мрежата от детски читални, библиотеки и отдели.

Пръв сред приоритетите на възпитание, утвърден в решенията на Втория конгрес на ДСНМ (1951), е възпитанието на отговорно и добросъвестно отношение към трайно овладяване на знанията, препотвърден от Петия пленум на ЦК на ДКМС (1964) и допълнен с възпитание на септемврийчетата в любов към науката и техническия прогрес. 17) „Основните форми на техническото и научното творчество, обединени в клубове, са различните вечери, лектории, срещи, изложби и т.н. и индивидуалната работа с отделни пионери и комсомолци...“18) Клубовете на младите техници, агробиолози, авиомоделисти и др. са основното звено в системата за научно и техническо творчество на децата и юношите. Те обединяват кръжоците в пионерските дружини, ръководят се от дружинните съвети и от учителите в качеството им на научни ръководители и използват материалната база на училището и на предоставената такава от отделни научни институти и производствени предприятия. Финансовото обезпечаване на детската клубно-кръжочна интелектуална дейност се базира на редица нормативни документи19) .

Сред структурите за осъществяване на интелектуално възпитание на децата са и създадените със специален Правилник природозащитни отряди и команди „Зелени патрули“20) , постоянни при училищата и временни при летните лагери, ученическите бригади и излетите сред природата, включващи най-активните природозащитници. Командите „Зелени патрули“ се избират от пионерския отряд и наброяват най-малко 15 ученици. Работят по годишни планове, които са раздели от плановете на клубовете по ТНТМ към училището, поради което се отчитат не само на пионерския сбор на отряда, но и на задължителните етапи на прегледа за ТНТМ.

Количествени показатели за мащабите на техническото и научното творчество на децата и юношите са: броят на участниците в проявите на VII преглед на ТНТМ, възлизащи на половин милион, броят на научно-технически кръжоци и клубове, наброяващи съответно 15 404 и 110321) , динамиката на процентното участие22) в пионерските кръжоци в сравнение с общия брой пионери и чавдарчета в края на 60-те и началото на 70-те години – от 6,3% през 1968/1969 г. на 18,8% през 1969/1970 г. и от 27,4% през 1970/1971 на 29,6% през 1971/1972 г. Данните показват както масовизиране на движението за ТНТМ, обхващащо през 1968 г. над 1 млн. деца и младежи23) , така и предпочитание към кръжоците и клубовете по електро- и радиодисциплините, електронната техника, роботите и средствата за автоматизация.

Окачествено от Националната конференция през 1986 г. с надслов „Нов етап в развитието на движението за ТНТМ“ като „партньор на училището“ научното и техническото творчество сред децата и юношите се явява масова и организирана извънкласна форма за надграждане на придобитите знания и умения в училище в областта на техниката, природните закони и явления и за професионалното ориентиране на юношите и девойките.

Патриотичното и интернационалното извънучилищно възпитание на децата и юношите

Междинният статус на възпитанието – „между обществото/общността и личността, с два основни типа насоченост: от обществото към личността (в качеството на цел) и от личността към обществото (в качеството на резултат)“24) в конкретната историческа обстановка е с изтегляне на стрелката към общественото, в случая общностното идейно въздействие на организацията „Септемврийче“ върху детската личност. Това въздействие, което е индивидуализирано и отчита особеностите на всяко дете, цели формирането на общото у септемврийчето, представено в правилата за поведение на чавдарчето, което „родината свободна обича като своя майка родна“, в „Правилата на димитровския пионер“, сред които е „да расте достоен защитник на социалистическата Родина, да изучава героичната история и многовековната култура на своя народ, живота и делото на борците за народна свобода“ и в тържественото му обещание да бъде „достоен гражданин“ на своето „мило отечество – Народна република България“25) . Общото е и в пионерското знаме, чийто цвят е цветът на кръвта, пролята от героите за свободата на отечеството, и в пионерския поздрав с вдигната ръка над челото, символизираща поставянето на интересите на Родината над личните интереси.

Всички тези символи, възпитаващи децата и юношите в дух на патриотизъм, са натоварени с комунистическа идеология и са един от механизмите на властта за контрол върху подрастващото поколение. Благородната цел на патриотичното възпитание в ДПО „Септемврийче“ – да възпитава в родолюбие децата и юношите, е идеологически насочена към формиране на достойни и предани защитници на социалистическата Родина, които през 1967 г. наброяват 700 000, а две години по-късно – 1 млн. чавдарчета и пионери, обединени в 3800 дружини и 23 000 отряди и чети26) . Идеологическата насоченост на патриотичното възпитание, обвързването му с пролетарския интернационализъм и включването му в съдържанието на комунистическото възпитание е законодателно регламентирано в Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование27) .

Връзката на патриотичното и интернационалното възпитание се реализира и чрез сътрудничеството на ДПО „Септемврийче“ с пионерските организации от социалистическите страни и с редица детски демократични организации по света, както и чрез членството на пионерската организация в международни детски организации, борещи се за мир и равни права на децата, сред които е Международният комитет на детските и юношеските организации (СИМЕА) при Световната федерация на демократичната младеж (СФДМ). Ако до Десетия конгрес на БКП (1971) патриотичното и интернационалното възпитание се извеждат като съдържателна компонента на комунистическото възпитание, то в партийната програма за изграждане на развито социалистическо общество и в новия основен закон на страната от 1971 г. акцентът се поставя върху формирането на всестранно и хармонично развита личност.

Естетическото и нравственото извънучилищно възпитание на децата и юношите

Идеята за формирането на хармоничната и всестранно развита личност е цел идеал в Комплексната програма за всенародно естетическо възпитание. За реализирането на целта ДПО „Септемврийче“ стимулира творческата изява на всяко дете в сфера, където притежава дарби – извънучилищната музикална, театрална, литературна, танцова, изобразителна, художественотворческа среда. Финансирането на инициативите – лектории по музика и изобразително изкуство, клубове на приятелите на книгата, Седмица на детската книга и на изкуствата за деца и юноши и др., се поема от Комитета за изкуство и култура, творческите съюзи, Министерството на просветата, съветите за изкуство и култура към окръжните народни съвети и др. Финансира се и самата битова среда – сграда, обзавеждане, украса и интериор на пионерските домове, летните лагери, кръжоците и клубовете за естетическо възпитание, която също възпитава в естетически вкус.

В духа и целите на Програмата е и откритата по идея на Людмила Живкова през 1979 г. Международна детска асамблея „Знаме на мира“ – фестивал на детското изкуство под егидата на ЮНЕСКО с девиз „Единство, творчество и красота“. За периода 1979 – 1989 г. в проведените четири асамблеи в София се срещат общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Грандиозният проект и последвалите художествено-творчески изяви на децата и юношите са базирани на десетилетната традиция в осъществяваното естетическо възпитание.

Естетическото възпитание е неотделимо от нравственото. Възпитанието в нравствено красиви взаимоотношения е заложено в чл. 39, ал. 2 на Конституцията на НРБ от 1971 г. като съвместна задача на семейството, училището, държавните органи и обществените организации (сред които е пионерската). В моралния кодекс на чавдарчето и пионера присъстват качествата другарска взаимопомощ, учтивост, уважение и оказване помощ на възрастните хора, родолюбие, активна дейност в пионерското звено, отряда и дружината, инициативност, стриктно изпълнение на поръченията, критичност, единство на думи и дела, уважение към традициите, символите и ритуалите на пионерската организация и подготовка на чавдарчето за встъпване в ДПО „Септемврийче“.

Трудовото и физическото извънучилищно възпитание на децата и юношите

Още в зората на своето създаване детско-юношеската организация „Септемврийче“ осъществява трудова и физкултурна дейност и възпитание. Децата и юношите изпращат „на фронтоваците над 40 000 колета, 200 000 писма и няколко милиона лева“, а през първомайското съревнование дават 200 000 трудови дни, засаждат и облагородяват хиляди плодни дръвчета, „над 100 000 акации, много декари цветни и зеленчукови градини“, поправят пътища, мостове и чешми, унищожават вредители на селскостопанските растения и събират лечебни треви и растения, посещават ранените в болниците и помагат на войнишките семейства28) . Околийските и областните трудовки, брането на билки, шипки, семки, помощ на семействата на бригадирите и др. се превръщат в основна форма за трудово възпитание в годините на народната демокрация, предхождана от запознаване и изработване от септемврийчетата на макети и карти на възлови стопански обекти (Димитровград, Перник – Волуяк, Хаинбоаз, язовирите „Росица“, „Георги Димитров“ и др.), в която участват 633 464 чавдарчета и септемврийчета.

Нов етап в развитието на трудовото възпитание се поставя с Решението на ЦК на БКП от 2 юни 1952 г. 29. Иновативността е както в по-тясната връзка на пионерската предметно-кръжочна дейност „с работата в предприятията, в МТС, ТКЗС и ДЗС“, „с герои и първенци на социалистическия труд“, така и в действения характер на трудовото възпитание за практическо приложение на придобитите знания от децата и юношите. Съдържанието на трудовото възпитание се доразвива в Решенията на Третия пленум на ЦК на ДКМС (23.04.1959) по посока на възпитаване на уважение към труда и към народополезните резултати от обществената трудова дейност 30) чрез системно обогатяване на трудовите навици и умения, опознаване на различни професии и съзнателното участие в движението „Пионерски труд за Родината“31) .

Същевременно в организираните до юли 1945 г. над 70 лагера ежедневно протича физическото възпитание на над 10 000 лагеруващи деца. Тридесет и седем години по-късно лагеруването на септемврийчетата е съпроводено със спортни и туристически занимания, плуване и обучение по ски, а в разгърната спортна база от игрища, детски спортни площадки, басейни и местни лагери се реализира осмото правило от общо 10-те правила на пионера от 1970 г., преименувани в Закони на димитровския пионер (1983).

Обобщение

През изследвания период в развитието на извънучилищното възпитание в детските организации се открояват три основни тенденции.

Първо, съдържателната насоченост на извънучилищно възпитание в детско-юношеската организация еволюира. След 1952 г. формирането на комунистически добродетели е неизменна цел на възпитанието в пионерската организация.

Второ, с налагането на тоталитаризма всеки вид възпитание е обвързан с формирането на основите на марксистко-ленинския мироглед у подрастващите. Възпитателната парадигма формализира самодейния характер на масовата детско-юношеска организация.

Трето, в условията на българското „преустройство“ (1985 – 1989) възпитанието в пионерската организация сменя посоката си към нова цел, свързана с изграждането на „същество със свободна воля“.

Половинвековната традиция на осмисляне на свободното време на децата и юношите и позитивните практики на възпитание на общочовешки добродетели – активност в учението и труда, инициативност, честност и непримиримост към нередностите, твърдост в отстояване на позиция, съзнателност и дисциплинираност, родолюбие и ангажирано участие в живота на общността, освободени от идеологеми и декларативност, са ценен исторически опит за съвременните детски структури за неформално образование и възпитание.

БЕЛЕЖКИ

1. Закон за закрила на детето. – ДВ, 48, 13.06.2000, посл. изм. ДВ, 17, 23.02.2018.

2. Закон за лицата и семейството, чл. 2. – ДВ, 182, 09.08.1949.

3. Законъ за лицата, чл. 99. – Обн., ДВ, 273, 17.12.1907.

4. Тържествен пленум, посветен на 30-годишнината на ДПО „Септемврийче“, С., 23.09.1974 г. – ЦДА, ф. 1053, оп. 12, а. е. 19, л. 58.

5. Закон за народната просвета. – ДВ, 218, 17.09.1948.

6. Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование. – ДВ, 54, 07.07.1959.

7. Организацията на децата и юношите в България е от типа на Ленинската всесъюзна пионерска организация. Аналогични организации се създават: в Чехословакия през 1949 г. (Пионерска организация, чиито членове са на възраст от 6- до 15-годишни, като възрастта на най-малките, наречени „Искри“, е от 6- до 9-годишни), в Румъния през 1949 г. (Пионерска организация на децата от 7- до14-годишни), в Полша през 1956 г. (Харцерска детска организация, чиито членове на възраст от 8- до 11-годишни се назовават зухи, т.е. смели, а по-големите – на възраст от 11 до 16 години, се наричат харцери, по подобие на най-храбрите средновековни полски рицари) и т. н. С изключение на Полската харцерска детска организация, пионерските организации в социалистическите страни имат общи елементи в своите символи, униформи и цели.

8. Протокол№7/2.11.1944г. наПБнаЦКнаБРП/к/, т. 16-http://politburo.archives. bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/800---7--2--1944--).

9. Из резолюцията по отчетния доклад на ЦК на Втория конгрес на ДСНМ. – В: ДКМС в резолюции и решения. т. II,С., 1974, 113 – 130.

10. На 01.04.1962 г. редакцията на в. „Септемврийче“ публикува първи брой на в. „Другарче“, адресиран към чавдарските чети и чавдарчетата.

11. Винаги готов. Документи и решения за дейността на ДПО „Септемврийче“. С., 1984, 219 – 220.

12. Само за два месеца (ноември 1944 – януари 1945) организацията „Септемврийче“ обединява 100 хил. членове (в. Септемврийче, 9, 26.02.1945 г., с. 1). През 1947 г. тя обхваща 84, 7 % от децата и юношите в страната. През пионерската организация в близо полувековното ѝ развитие преминават 5 – 6 млн. български граждани (ЦДА, ф. 1053, оп. 13, а. е. 34, л. 4 – 5 и л. 43).

13. Теория и методика на пионерската и комсомолска работа. С., 1977, с. 76 – 77.

14. Първият в България пионерски дом се открива в гр. Сливен на 02.05.1949 г., а две години по-късно – и Централният дворец на пионерите „Георги Димитров“ в столицата.

15. Информация от сектор „Библиотеки и читални“ при Съюза ОТНОСНО: Извършеното от Съюза във връзка с решението на ЦК на БКП за ДПО „Септемврийче“. – ЦДА, ф. 148, оп. 1, а. е. 35, л. 235.

16. Пак там.

17. ДКМС в резолюции и решения. Т. 3, С., 1975, 297 – 298.

18. Теория и методика на пионерската и комсомолска работа. С., 1977, с. 194.

19. Постановление № 19 на ЦК на БКП и МС на НРБ от 25.05.1972 година за по-нататъшното развитие на движението за ТНТМ. – В: Винаги готов. Документи и решения за дейността на ДПО „Септемврийче“. С., 1984, 287 – 291.

20. Правилник за дейността на природозащитните отряди и командите „Зелени патрули“. – ДВ, 93, 23.11.1979.

21. Тържествен пленум, посветен на 30-годишнината на ДПО „Септемврийче“, С., 23.09.1974 г. – ЦДА, ф. 1053, оп. 12, а. е. 19, л. 60.

22. Стоянов, П. (1976) Пионерски хоризонти: Взаимодействието на ДПО „Септемврийче“ и училището. С., с. 52.

23. Национална конференция „Нов етап в развитието на движението за техническо и научно творчество на младежта“ (1968). – ЦДА, ф. 1053,оп. 13, а. е. 1014, л. 3, л. 12, л. 21 и л. 76.

24. Чавдарова-Костова, С. (2016) За същността и смисъла на възпитанието. – В: Възпитанието. Съдържателни и процесуални измерения. С., 9 – 23, с. 17.

25. Из Книжка на Чавдарчето, с. 243 – 244; Правила на димитровския пионер, с. 236; Тържествено обещание, с. 218 – В: Винаги готов. Документи и решения за дейността на ДПО „Септемврийче“. С., 1984.

26. Стоянов, П. (1976) Пионерски хоризонти: Взаимодействието на ДПО „Септемврийче“ и училището. С., с. 53.

27. Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование, чл. 1, ал. 1. – ДВ, 54, 07.07.1959.

28. Писмо № 1429/19 юли 1945 год. на ЦК наРМС в България. – В: Винаги готов. Документи и решения за дейността на ДПО „Септемврийче“. С., 1984, 16 – 17.

29. Решение на ЦК на БКП от 02.06.1952 г. „За работата на ДПО „Септемврийче“. – В: Винаги готов. Документи и решения за дейността на ДПО „Септемврийче“. С., 1984, 105 – 119.

30 Решения на Третия пленум на ЦК на ДКМС от 23.04.1959 г. – В: Винаги готов. Документи и решения за дейността на ДПО „Септемврийче“. С., 1984, 150 – 164.

31. „Чрез Движението „Пионерски труд за Родината“ пионерските отряди и дружини предават ежегодно на държавата 3 – 4 хил. т. диворастящи плодове и билки и по 25 – 30 хил. т. вторични суровини. Цифрите са внушителни.“ (XV конгрес на ДКМС, 25 – 27.05.1987 г., IV заседание, V секция. – ЦДА, ф. 1053, оп. 13, а. е. 34, л. 4 – 5 и л. 43).