Резюме. Въпросът за самостоятелната дейност на учениците и средствата за нейната организация има богата история. Съществува многообразие на подходите, предлагани в изследванията на педагози, психолози, дидактици и методици, при решаването на проблема за мястото и ролята на самостоятелната работа на учениците. Различни са средствата и методите за организиране на самостоятелната работа на учениците в рамките на учебния час. Предлагам два работни листа, свързани с разработване на учебни единици от периода след Втората световна война. Единият е на тема „Великобритания след 1945 г.“. Другият представен работен лист е на тема „Перспективите пред променящата се Централна и Източна Европа“.

Ключови думи: worksheet; study units; students; history

Въпросът за самостоятелната дейност на учениците и средствата за нейната организация има богата история. Съществува многообразие на подходите, предлагани в изследванията на педагози, психолози, дидактици и методици, при решаването на проблема за мястото и ролята на самостоятелната работа на учениците. Привържениците на т.нар. консервативен подход остават все по-малко, но дори и те не отричат необходимостта от участие на учениците при разработването на учебния материал. Другият стил на обучение пък дава безусловен приоритет на идеята за развитието на учениците. Основното различие в неговата стратегия идва от мястото и ролята на ученика в изучаването на историята. Главното в учебния процес при този стил е отношението на учениците, тяхното мнение за смисъла на фактите. На преден план излиза не това колко се знае, а смисълът, който се придава на историческите факти; не количеството на запаметения материал, а възможностите да се оперира с него. 1)

Необходимо е да се разграничи самостоятелността, като качество на личността, и самостоятелната работа, като едно от средствата за формиране на това качество. Същността на самостоятелността, като качество на личността, се състои в потребността и умението на учениците сами да се справят с нови проблеми, да откриват нови начини за решаването им. Това качество се изгражда в процеса на самата дейност, която може да бъде както възпроизвеждаща, така и творческа.

От дидактически аспект могат да се разграничат: а) самостоятелност в практическата дейност на учениците; б) самостоятелност в познавателната дейност на учениците; в) организационно-техническа самостоятелност. Това разграничение е условно, но то позволява да се изследва по-пълно същността на самостоятелността на учениците в учебния процес и да се разкрие нейната специфика в различните области от дейности2) .

Различни са средствата и методите за организиране на самостоятелната работа на учениците в рамките на учебния час. Обикновено се залага на анализ на писмен исторически документ, за да се направи взаимовръзка между изучаваното и предходно събитие, сравнение на исторически личности, съставяне на таблици, диаграми, анализ на изображение. Чрез самостоятелното решаване на определени задачи се постига заостряне на вниманието на учениците, засилване на тяхната активност и повишен интерес към учебния материал. В учебниците по история и цивилизация са предвидени документи, изображения, таблици, дори и цели учебни единици уроци-упражнения. Това, естествено, се използва, но много по-голяма ефективност се постига при използването на работни листове. Тяхното изработване изисква време и усилия от страна на учителя, но резултатът си заслужава. Особено при преподаването на учебния материал от Х клас на средното училище. Съвременната история е трудна за възприемане от учениците. Разглеждат се сложни събития, предмет по-скоро на политологията. Особено неразбираемо за тях е разделението на света след Втората световна война и особеностите на социалистическата система. Проблемът се усложнява и от факта, че тази материя е включена в материала на държавните зрелостни изпити. По тези причини смятам, че е особено важно да се търсят всякакви средства и методи за заостряне на вниманието на учениците и за повишаване на техния интерес към изучаваните събития.

Предлагам два работни листа, свързани с разработване на учебни единици от периода след Втората световна война. Единият е на тема „Великобритания след 1945 г.“.

Целта на урока е да се акцентира върху политическата система на страната, да се отличат промените, настъпили след войната, причините за неуспеха на Консервативната партия на изборите от 1945 г. и основните принципи в британската вътрешна политика. Другия акцент поставям върху икономическото развитие на страната – резултатите от плана „Маршал“ и ефективното управление на страната. Като база за сравнение използвам САЩ по няколко причини: 1. и двете държави са победителки във войната; 2. и в двете държави качествата на президента в САЩ и съответно на министър-председателя в Англия, като глави на изпълнителната власт, са определящи за развитието им; 3. и двете страни постигат много по отношение на икономическото си развитие в разглеждания период. Освен това темата за САЩ след войната е разглеждана и знанията служат както като база за сравнение, така и за затвърждаване и проверка на наученото.

Задачите са следните.

1. Разчертани са таблици за държавното управление на двете страни. Поставени са въпроси към тях.

– Какви са правомощията на държавните глави?

– Кои са приликите и разликите в законодателната власт?

– Колко големи са правомощията на изпълнителната власт?

2. Представен е откъс от книгата на А. Симпсън „Променящата се анатомия на Британия“ и таблица с изборните резултати и управляващите за периода 1945 – 1979 г.

Поставен е въпрос: „Кои характерни за Великобритания особености на по-литическия живот се представят в документа и таблицата?“.

Учениците трябва да достигнат до извода за малките процентни разлики в изборните резултати между двете основни политически партии и незначителните разлики в стила на тяхното управление, както и за традиционализма в британската политическа система.

3. Представени са диаграми на брутния вътрешен продукт на САЩ и Великобритания за периода 1950 – 1970 г. Въпросите към тях са следните:

– Защо за базова година е избрана 1960?

– Сравнете нарастването на брутния вътрешен продукт на двете страни.

– При какви политически условия се развиват икономиките на двете страни?

4. Представени са важни събития в икономическия, политическия и културния живот на САЩ и Англия. Поставен е въпрос: „Какви са основните тенденции в политическия, икономическия, социалния и културния живот на страната?“.

Този работен лист служи като основа и при разработването на темите за другите големи държави в периода след Втората световна война.

Другият представен работен лист е на тема „Перспективите пред променящата се Централна и Източна Европа“. Темата обхваща периода от 1991 г. до наши дни. Целта е да се разгледат главните тенденции в развитието на посткомунистическите страни, да се потърси общото и специфичното и мястото на България в тези процеси. Темата е трудна за учениците. Те познават основните общо и частно исторически термини, усвоили са уменията за работа с исторически документи, хронологични таблици и др. Проблемният въпрос, който се поставя, е: „Какво е общото в политическото и икономическото развитие на страните от Централна и Източна Европа през периода 1991 – 1996 г.?“.

Задача І: начертана е линия на времето с отбелязани годините 1953, 1956, 1968, 1985, 1989 и 1991. Въпросите са:

– С кои събития свързвате годините, нанесени на линията на времето?

– Кое е общото в Унгария, Чехословакия и Полша?

– Какви са характерните особености в СССР и Югославия?

Целта е да се проверят старите знания и да се направи преход към новата тема.

Задача ІІ: представен е откъс от изказване на Х. Фуентес и се изисква отговор на въпроса „Каква е спецификата на промените в България?“.

Задача ІІІ: таблица с изборните резултати в България, Чехия, Унгария и Полша от 1994 г. и 1997 г. Въпросът е: „Кои са причините за тези изборни резултати?“. Задачата дава възможност да се сравнят политическите процеси в тези държави и да се потърси мястото на България в тях.

Задача ІV: представена е хронология на главните събития от конфликта в бивша Югославия. Въпросът е: „Каква е реакцията на Сърбия и защо е такава?“.

Задача V е таблица с данните за брутния вътрешен продукт на човек от населението в 9 посткомунистически държави. Въпросите са следните:

– Подредете в низходящ ред страните по БВП.

– Къде е мястото на България?

– Подчертайте бившите югорепублики.

– Къде е мястото на Русия?

Задача VІ: посочени са държавите и годините, в които те са приети за асоциирани членове и впоследствие за членове на Европейския съюз. Въпросът е свързан с перспективите пред тези държави, като членове на Европейската общност, и основните задачи, които стоят пред тях.

Това са двата работни листа, които представям. Чрез използването им в процеса на обучение се постига както нагледност, така и висока степен на самостоятелност при решаване на конкретни задачи в рамките на учебния час. Учениците не само слушат, но на базата на текстовете, таблиците, диаграмите и информацията от учителя сами усвояват учебния материал.

За съжаление, засега няма помощни материали за учителите по този въпрос и съставянето на работни листове зависи единствено от подготовката и желанието на самия учител. През 2009 г. по проект „Европейски диалог – Културна дъга за бъдещето. Мултикултурни аспекти на обучението по история в България“ под надслов „История без полюси“ се публикува свитък от 44 работни листа. Идеята е прекрасна, но тези листове могат да се използват само в часовете по СИП или при разработване на специфични исторически теми, като „Съдбата на българските евреи по време на Втората световна война“ или „Животът на българите зад граница“. Лошото е, че с твърде ограничения хорариум на учебни часове по история в средното училище и високите ДОИ няма нито време, нито възможност за подробното разглеждане на тези проблеми.

В съвременния свят, при многообразието от информационни източници, е изключително важно да се търсят средства и методи за активизиране на самостоятелната работа на учениците в обучението, за засилване на интереса им към учебното съдържание, към възможността да споделят и отстояват свое мнение по изучаваните проблеми. В този ред на мисли, ролята и мястото на работните листове се увеличава.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Шопов, Й., Радева, М., Георгиев, Г., Тодоров, Ю., Будинов, С., Проблеми на обучението по история в училище, С. 1993 г.

2. Димова, М. Активизиране на самостоятелната познавателна дейност на учениците в обучението по история, С., 1988 г.