Резюме. Анализът на сегашното състояние на архивната теория и практика, силните и слабите страни, възможностите за развитие, трудностите и предизвикателствата пред обединената територия на университетското образование и практикуването на професията „архивист“ са подходяща основа за размишление и начин за „надникване“ в бъдещите перспективи на професията.

Ключови думи: archive, archivist, resources for the development of archives

Професията на архивиста е особена и придобива все по-универсално значение. Архивистите са специални хора. Никак не мога да се съглася с мнението, че в бъдеще компютърните специалисти и системните администратори ще са достатъчни на архивите. Практикуващите архивната професия е необходимо да имат сериозна университетска подготовка, в резултат на която да са налични познания за: историческото минало и тенденциите в развитието на българската държава, право и управление; българските и международните институции; основите на документалистиката; архивна теория и практика, съхранение на архивни документи, консервация, реставрация; информационни технологии, електронни документи и архиви, дигитализация на културноисторическо наследство и не на последно място, общи познания по всички помощни исторически дисциплини. За упражняване на професията на архивиста са не само необходими, а и задължителни качества като гъвкавост, стремеж, при това постоянен, към самообразоване и повишаване на квалификацията след университета и едно особено умение да се наднича в бъдещето по онзи еклектичен и съчетаващ привидно несъвместими гледни точки начин, известен като „ефекта Медичи“. Освен това наистина е наложително прякото участие в процесите по формиране, съхраняване и ефективно използване на националните публични и архивни ресурси на фона на съвременното високотехнологично гражданско общество. Архивистът се налага да познава миналото, да наблюдава настоящето и да съзира очертаващите се тенденции в развитието на информационните ресурси в бъдещето.

С това експозе ще систематизирам съвсем накратко сегашното състояние на архивната теория и практика, но за основа ще размишлявам едновременно върху обединената територия на университетското образование, практикуването на професията „архивист“ и перспективите за развитие на архивната професия. Поради факта, че освен практикуващ архивист съм и администратор, ще използвам широко популярната от стратегическото управление техника на SWOT анализа, разработена от Алберт Хъмфри, като ще посоча най-общо силните и слабите страни, възможностите за развитие и трудностите или предизвикателствата пред това обединено поле, за което става дума по горе и в което всички – университетските преподаватели, студентите по архивистика и документалистика, практикуващите архивисти и използващи архивните документи, се срещаме, на което въздействаме и развиваме заедно. Цел на анализа са заключителните размисли и въпроси относно перспективите за развитие на архивната професия. Ще имам предвид и три важни фактора:

1. Документите и дейностите, свързани с тях, и в предархивното поле, и в архивното поле.

2. Работещите с документите – архивисти в учрежденски архиви, в архиви от структурата или извън структурата на държавните архиви.

3. Използващите документите – всички обекти или субекти, които използват архивните документи и съдържащата се в тях информация и могат да бъдат отделно класифицирани според целта на използването. Още повече че интересите и очакванията на гражданите към националните исторически архиви са именно за лесен и бърз достъп.

Силни страни на обединеното поле на архивната теория и практика

– Съществува държавен орган, който да провежда държавната политика в областта на архивното дело (Държавна агенция „Архиви“).

– Разработена е регулираща нормативна база от законови, подзаконови и вътрешноадминистративни актове за организация и управление на архивното дело в Република България.

– Има университетско обучение по архивистика и документалистика. ВСофийския университет това е отделна специалност с вече 12-годишна история, а в други висши учебни заведения е учебно съдържание към специалността „История“ или към сродни специалности. Обучението и подборът на специалните предмети са съобразени с изискванията за съчетаване на класическата архивистика с новите технологии и съвременните средства за комуникация.

– Въведена е учебна практика на обучаващите се студенти в учрежденски или държавни архиви.

– Развива се научноизследователската дейност в областта на архивната теория и практика. Организират се и се провеждат научни конференции по актуални проблеми на теоретичната архивистика, историята, съвременната организация на архивните институции, професионалното образование по архивистика и променящите се изисквания към професията „архивист“ в съвременния все по-глобализиращ се свят.

– Развива се методическата дейност. В рамките на проект, финансиран от ОПАК, са издадени шест свитъка на Методически кодекс (методическо помагало по архивна теория и практика), който включва актуализирани части на стария и добре известен Методически кодекс от далечната 1982 г., както и съвсем нови части, чиято поява е продиктувана от масовото навлизане и развитие на информационните технологии.

– В т. нар. предархивно поле в публичната администрация и в учрежденски архиви на държавните и общинските институции работят все повече дипломирани и подготвени архивисти.

– Издава се специализирана архивна периодика.

– Информационната система на държавните архиви е вече факт. Достъпът до нея се осъществява от интернет страницата на Държавна агенция „Архиви“, която се обновява непрекъснато. От същата страница могат да се изтеглят и актуализираните свитъци на Методическия кодекс.

Слаби страни на обединеното поле на архивната теория и практика

– Професията на архивиста е все още слабо популярна.

– В станалите традиционни университетски четения по архивистика се споделя мнение за подценяване на профилираното стартово образование при кандидатстване за работа в архивите, но това се дължи по-скоро на факта, че в действащата нормативна база, свързана с организирането и провеждането на конкурси за назначаване на свободни работни места в Държавна агенция „Архиви“, не съществува категорично изискване кандидатите да имат диплома по архивистика и документалистика или допълнително получена професионална квалификация. По същата причина с особени предимства не се ползват и получилите сертификати от организирани в архивите стажове.

– Българската архивна колегия, като цяло, няма и собствена професионална организация, която да я представлява в структурите на Международния съвет на архивите, в който членува само Държавна агенция „Архиви“.

– Недостатъчното технологично развитие, финансовото и техническото обезпечаване на архивите продължават да бъдат факт.

– Освен това информационните технологии предоставят редица предимства, отварят нови пътища и възможности, но и много проблеми за решаване – напр. съхранението на електронните документи, защитата на авторските права, личните данни, интелектуалната собственост, степента на свободен достъп до документи в интернет.

Възможности, произтичащи от вътрешни фактори

– Възможност за разработка, финансиране и изпълнение на съвместни проекти в рамките на архивната колегия или извън нея.

– Целенасочено формиране на култура за опазване на електронните документи.

– По-пълноценно могат да се използват възможностите на мултимедийните учебни пособия, включително за повишаване на квалификацията на новоназначени служители, работещи с архивни документи.

– Възможно е засилване на връзката между университетите и архивите чрез съвместни срещи в архивната колегия по актуални проблеми на архивната теория и практика, които да са в свободен формат. В момента има сключени договори за сътрудничество и съвместна дейност между Държавна агенция „Архиви“ и висши училища, но те не коментират такава посока на сътрудничество.

– Съществуват и неизползвани възможности за сътрудничество и съвместна дейност с музеи, библиотеки, други организации, а също и публично-частно партньорство.

– Друга възможност е валоризация на архивните докумени.

Възможности, произтичащи от външни фактори

– Наличие на международни стандарти за архивно описание и регламенти на Европейския съюз.

– Наличие на многоезичен речник на архивната терминология, който може да се открие на сайта на Международния институт за архивна наука в ТриестМарибор, достъпен на 25 езика.

– През XXI век настъпиха значителни технологични промени, отразяващи се върху формирането, опазването и използването на документите. Именно развитието на информационното общество прави т. нар. преминаване от „владеене към достъп“ по-лесно. Технологичният трансфер променя обхвата на институциите на паметта и връзките между тях и обществото. Модерният термин „облачни технологии“ набира все по-широка популярност, но все още не е дефиниран достатъчно прецизно. Предархивното поле се променя и по-ставя нови изисквания постоянно. Интернет позволява „сверяване на часовника“ чрез наблюдение върху това, което правят другите страни в областта на архивната теория и практика. Развитите технологии дават истинска възможност за творчество, креативни и нестандартни решения и сътрудничество, което Италия и Испания например вече използват в проекти като „Исторически атлас на Милано“ и реализираното приложение за Гугъл мап на Испания. През 2007 г. започва изпълнението на съвместен проект между Държавния архив в Милано, Политехническия институт в Милано и Агенцията по териториално устройство на регион Ломбардия (идентична с българската служба по кадастър), който съвместява и използва даденостите и възможностите на трите изброени институции с цел опазване и възстановяване на националното богатство. С техническите възможности на Политехническия институт са дигитализирани всички налични в архива и кадъстъра карти (оригинали и микрофилми) от всякакви периоди, а също и репродукции на карти. Чрез специален софтуер картите се наслагват една върху друга, като по този начин се проследяват промените в територията на Милано назад и напред във времето, за различни исторически периоди, включително съвременността. Потребителят има възможност да проследи развитието на което и да е произволно избрано място в Милано от съвременността до най-ранните периоди, за които има съхранени исторически карти. Проектът позволява да бъдат възстановени изгубени, повредени, с лошо качество или фрагментирани исторически карти. Разработеното в сътрудничество с архивите приложение за Гугъл мап в Испания позволява при търсене на определен обект, улица или местност в Испания автоматична препратка към съотносими исторически документи, съхранявани в архивите.

– Границите са отворени и съществуват възможности за обучение, допълнителна квалификация и обмяна на опит в страни от Европейския съюз. Такъв пример е и ежегодното Есенно архивно училище на Международния институт по архивна наука в Триест-Марибор.

– Международното сътрудничество със сродни организации предоставя широко поле за изява: българските държавни архиви са представени в Международния съвет на архивите, Европейския борд на националните архивисти, Групата на европейските архивисти към Европейската комисия и в други международни организации.

– Българските архиви, библиотеки и музеи участват и в международни проекти: Еуропеана; АПЕХ и DLM (проекти за дигитализация на европейското културно наследство), АПЕ-нет, Европейски кодекс за управление на архивните институции (като този кодекс се подготвя въз основа на чл.38 от предложението на ЕК за Регулация, засягащо защитата на личните данни, и българските архиви участват в работата по структурата на кодекса, който се предвижда през 2014 г. да бъде завършен).

– Професията „архивист” е в Регистъра на регулираните професии и упражняването є е лицензирано на общностно ниво. Утвърден е общоприет образователен ценз за професията.

– И съвсем не на последно място – съществуват възможности за получаване на допълнително финансиране по европейски програми и фондове.

В заключение ще си позволя малко „еретични“ мисли и въпроси, а те са породени от факта, че докато подготвях настоящото, ясно си давах сметка, че сме прекарали доста време, за да сегментираме нашето архивно поле, опитвайки се да очертаем, регламентираме и подредим отделните му съставни части, и в това сме се справили много добре. Но сега е едно по-различно време, което изисква по-голяма бързина и друг подход. Вече е наложително да обърнем повече внимание на това, как отделните сегменти взаимодействат не само помежду си, а как въздействат на системата като цяло, надхвърляйки и националните граници, и границите на отделните дисциплини, и границите на умовете ни.

Ние сме израснали с „хартиена култура“, знаем какво означава тя и как се оперира с нея, но можем ли да възпитаме у децата си отношение към информацията, но вече в далеч по-различни условия.? Знаем ли как да го направим и кое е правилно? Тук е удачно да спомена за реализиран проект в архива в Антверпен. През 2006 г. градската управа в сътрудничество с градския архив започва работа по проект „Офис без хартия“, насочен към използване на дигитални документи в градските архивни служби. Цели на проекта са: гарантиране на административната прозрачност, преустановяване на дублирането на работата и елиминиране на хартиените документи. Резултатите от него показват ръст на административната ефикасност, но всички участници и анкетирани потребители са изразили значителни резерви по отношение на унищожаването на хартиени документи. В Кралство Белгия (и не само) и досега юридическа стойност имат само хартиените документи. Техниката, която оперира с електронните документи, все още не може да гарантира тяхното постоянно запазване в бъдещето.

Умът работи, като използва първо най-лесната пътека – предишната асоциация, това, което вече знаем, етикета, който вече сме поставили. Но какво би станало, ако за малко свалим асоциативните си бариери? Как да намерим пресечни точки с дисциплини, сфери, дейности, организации, с които привидно нямаме пресечни точки или до които нямаме право на достъп? Как се справят с архивите си големите частни компании? И не точно в България. Би било интересно и различно да се знаят техните потребности и техният начин за справяне с предизвикателствата.

Как се справят другите архиви, които не следват руския модел, както архивите в България? През 2012 г., в рамките на изпълнение на проект „Изготвяне на функционален анализ за подобряване на ефективността и ефикасността“, финансиран от ОПАК, Държавна агенция „Архиви“ направи проучване в страни членки на Европейския съюз относно практики за функционално и организационно структуриране в областта на управление на архивите. Отзоваха се 13 страни членки на ЕС – Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Малта, Шотландия, Румъния, Словакия, Германия, Португалия, Гърция и Австрия. Изготвен е сравнителен анализ на идентифицираните добри практики, свързани с функциите на архивната администрация, организационната структура, модела на управление, юрисдикцията, стратегическите приоритети, комплектуването на архивни документи, контрола върху фондообразувателите, планирането и отчитането на дейността, аутсорсваните процеси, финансирането и не на последно място – автоматизираните информационни системи, дигитализацията, е-документи, използваните международни стандарти за описание.

Съвременното информационно общество дава възможност за неограничена комуникация. Защо архивната колегия няма база данни за идеи и гледни точки? База данни, която да се попълва от учени, професионални архивисти и студенти. Мисля, че количеството на идеите не бива да ни плаши, тъй като то естествено ще доведе и до качество на идеите. После ще преценяваме кое е приложимо. Всяка идея ще има посока и ние сме способни да проследим с въображение дали посоката е правилна. Въпросът е, че ще имаме избор. Произволните комбинации от идеи могат да бъдат полезни или да вдигнат мъглата от привидно невидимите пътища.

Ние обучаваме и практикуваме в определени рамки. Ние изучаваме решенията, стратегиите, формулираните мисии на международните архивни организации и ги следваме, което е правилно, разбира се, но какво би станало, ако се опитаме заедно с това да оцветяваме извън границите на рисунката? Така или иначе, архивите са епицентър на различни исторически епохи, култури, професии, дисциплини и т. н. Защо не се възползваме от това? Защо не валоризираме отношението си към архивите, към архивната професия и към документите, които съхраняваме? Имам предвид и нашето собствено отношение. Важно е всичко онова, което може да направи професията ни интересна, атрактивна, вълнуваща. Защо се лишаваме от въображение в момента, в който прекрачим архив?

Ние използваме интердисциплинарния подход спестено. Не само в архивната наука се наблюдава нарастващо специализиране на познанията. Дисциплините стават все по-раздробени, разбиваме света на все по-малки и по-специализирани части. Дали това раздробяване не може да се обръща от време на време и в обратната посока и да събаря въображаеми граници между науките. Предизвикателството на съвременната епоха е точно търсенето на общото в различното. Какво можем да откраднем или какво можем да направим заедно с екологията, архитектурата, математиката, изобразителното изкуство, медицината, философията, бизнеса, защо не и с психологията и филантропията? Как да привлечем „инвеститори“ за архивите? Освен европейски проекти в много страни се използват и възможностите на публично-частното партньорство. Необходимо е да потърсим пресечните точки, защото точно те са мястото, на което се генерират работещите идеи. Или поне най-доброто място. Безспорно, ще се изправим пред предизвикателства. Но кой казва, че те са Великата китайска стена?! Ами ако отвъд тях стоят модернизирани, творчески работещи, търсени, атрактивни и повече уважавани и разпознаваеми архиви. Ами ако отвъд тях стои това, не ние, а другите да се учат от нас и съответно да аргументираме и получаваме подобаващо финансиране. Защото нациите винаги ще оперират, ще искат, търсят, съхраняват, създават информация, която ще е необходима и трябва умно да се управлява. Даже се изкушавам да кажа „гениално да се управлява“. Възникващите в такава групова динамика конфликти също могат да се избегнат при едно умно управление. Защо стоим зад това, което се случва, наблюдаваме го, чакаме го да очертае някаква тенденция и след това строим стратегии, които да му отговарят като калъп? Можем да погледнам на архивите по различен начин, от различна гледна точка, а защо не и от няколко едновременно.

Образованието има склонност да се фокусира върху установеното за валидно в дадената област. В случая – архивната наука. Доброто образование ще научи студентите на основните методи, на това, което учените са споделили и изследвали чрез опита. Всичко това те ще използват, за да изградят собствено познание, но не бива да се пропуска един важен момент – здравото обвързване с научения начин за вършене на нещата. Важно е студентите да научат колкото се може повече неща за архивите, но заедно с това да се стимулира и тяхното въображение и самоусъвършенстване, а и смелостта им да рискуват да погледнат и от друг ъгъл. Необходимо е да се търси баланс между задълбоченост и размах на познанието, защото новите пътища обикновено съзира подготвеният, но и отворен ум.