В тази рубрика се представят без редакционен коментар публикувани или непубликувани исторически документи и свидетелства, за които е преценено, че съдържат важни акценти, които могат да бъдат повод за размисъл и имат значение и за съвременното българско общество.

Госпожици и Господа студенти,

Поисках в днешния тържествен за нашия университет и за българската наука ден1) да ви въведа в методата и пътищата на научната работа и на научното изследване, на които вие посвещавате най-добрите години на вашия живот. Защото, време е компенсираме, чрез духовни и научно-културни придобивки, големите материални щети, които нашият народ понесе през войните. 2)

Видяхме как откъслечните отначало данни, чрез постоянно променяши се научни хипотези, се обогатяват, осветляват и допълват всестранно, докато достигнат постепенно до своето оформяне. Изработката на човешките знания, ще употребя израза на Оствалд, 3) може да се сравни с появата на нов материк сред океана, чрез равното повдигане на морското дъно или пък с постепенното спадане на водите. Най-напред тук-там се подават отделни върхове, несвързани един с друг острови, помежду им дълбокото море на неизвестното, по което с младежка смелост се реят платната на обобщаващите хипотези, по-голямата част, от които чезне в безкрайните простори или пък се разбива о скалистите брегове на достоверното знание и само малка част намират надеждно пристанище.

Лека-полека около главните върхове изпъкват второстепени, отначало отдеделени едни от други, а някои със спадане на водите се и съединяват. Колкото много и да са тези острови, ние знаем, че всички имат една обща основа, че всичките там някъде имат една обща връзка.

Дали някога човешкото око ще зърне тази обща връзка? Може би, да! Но този въпрос не е толкова важен днес за нас, защото ние знаем, ние сме убедени в нейното съществуване и я чувстваме в сърцето си. А това крепи всеки от нас да разработва своята област; крепи нашата вяра, че туй, което вършим, е частица от едно голямо, велико цяло и не е безполезно.

ЛИТЕРАТУРА

Попов, М. (1922). Стимулиране на отпадналите клетъчни функции. Естествознание и география, 6, 225-244. 4)

БЕЛЕЖКИ

1. Това е академично слово, произнесено от проф. д-р Методий Попов като Ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 8 декември 1920 г. – денят на Св. Климент Охридски, патронен празник на Университета.

2. Войните за национално обединение – 1912-1913 и 1915-1918.

3. Германски учен – създателят на европейската физикохимия.

4. Списание „Естествознание и география“ по обхват се родее с нашето списание „Химия: Природните науки в образованието“. Днес това успешно списание, издавано от редакционен комитет: проф. Методи Попов (естествена история), проф. Жеко Радев (география), проф. Тодор Николов (ботаника), Никола Пушкаров (почвознание и агрономство) и Иван Площаков (химия), ако продължаваше да излиза, щеше да бъде отнесено към областта на Public Understanding of Science.