Резюме. Тази редакционна статия описва историята, идеите и бъдещото развитие на Химия/Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education. В близките години старите педагогически дисциплини амалгамираха в новата и всеобхватна Наука за образованието. Химия е мултидисциплинарно списание, което поставя в основите си интеграцията на предишните методични дисциплини – както в научните изследвания, така и в училищната практика. Следователно, образователните изследвания в астрономията, биологията, географията, физиката и химията са в профила на списанието. В допълнение, историята и философията на науката за разбиране на законите, които определят развитието на науката, също са между главните теми на списанието.

Ключови думи: scholarly journal, multidisciplinary journal, science education, educational research, history and philosophy of science

С настоящата книжка нашето списание започва своята двадесет и втора годишнина. Том 22 ще бъде комплектуван в края на декември 2013 г. Тогава нашите читатели ще имат на разположение около 1000 страници текст във всички области на обучението по природните науки за всички образователни степени. Този интересен, научно прецизен и богат на информация и идеи разказ ще бъде разпределен между шестте книжки на списанието, които ще излизат от печатницата по строг график – февруари, април, юни, август, октомври и декември. Освен това списанието поддържа две електронни продължения, базирани в Интернет. Те съдържат богата информация с много снимки и илюстрации от интерес за редакторите, рецензентите, авторите и читателите на списанието: http://groups.yahoo.com/group/ khimiaи http://groups.yahoo.com/group/hps_review. Първото от тези ежедневни издания се занимава с проблемите на обучението по природните науки и с общите въпроси на науката за образованието. Второто издание е посветено на историята и философията на науката. Химия има и популярна страница във Фейсбук, http:// www.facebook.com/ChemistryBulgarianJournalOfScienceEducation

Списанието има в заглавието си „химия“ и с това подчертава родствената си връзка с предишните научно-методични списания: Химия и още по-рано Биология и химия, но това не е списание само за химия. Останалите природни науки – астрономия, биология, география и физика, присъстват равнопоставено в нашето издание. Всъщност сега заглавието Химия е само един символ – ние вярваме, че списанието се развива по начин, който осигурява близостта, „химията“ между отделните в миналото основни природонаучни дисциплини.

Все пак в концептуално и издателско отношение връзката на новата Химия със старата Химия е осезаема. За старата Химия ключова година се оказа 1997. Тогава това списание тръгна по нов път и го измина с успех (Toshev, 2002: 1) Списанието се превърна в свободна трибуна за широк обмен на мнения, идеи и резултати в областта на методиката на обучението по химия. Новата редакционна колегия отвори спис то за всички представители на българската химическа колегия – учители по химия и специалисти от академичния състав на нашите институти и висши училища, търсейки читатели и сред по-широка публика, любители на природните науки – възрастни и ученици. 2) Качеството на публикуваните материали тогава излезе на преден план – редакционната колегия обеща да спре потока на компилативни съчинения, в които няма нито добри практики, нито оригинални научни резултати. 3) Редакционната колегия се освободи от битуващата тогава, а може би и сега в някои среди, представа за националния характер на методичните разработки и отвори списанието за автори от чужбина, които получиха възможността да публикуват своите статии на езика на науката – английския език. Tези публикации са особено полезни – от една страна, те дават представа как се развиват образованието и изследванията върху него в други страни; от друга страна, това са отлични учебни материали за тези, които изучават чрез професионална терминология английски език.

Тази програма даде своите плодове и още през 1998 г. списанието бе включено в световната система за рефериране, индексиране и оценяване, като намери място в един от най-авторитетните вторични литературни източници – Chemical Abstracts. После в 2005 г. Химия бе приета в семейството на Google Scholar, а в 2006 г. – в SCOPUS (Elsevier), където получи и импакт ранг (Gonzalez-Pereira et al., 2009) – днес SJR(2011) = 0,192.

Световната система за рефериране индексиране и оценяване е среда за публикуване на научни трудове, които след оценяване от анонимни и независими експерти (peer-review) се появяват в пълен текст в първични литературни източници (primary sources) , най-често научни списания (primary research journals) , след което в съкратен вид (abstracts) тези публикации се представят и класифицират във вторични печатни или електронни литературни източници (secondary sources) , където въпросните първични литературни източници са включени след експертна оценка по определени научни и издателски критерии (Toshev, 2012).

Научни списания, които не са включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване, се преценяват като маргинални (Dunleavy, 2003) и публикуването в тях не се препоръчва, защото се смята, че тези издания имат много тясна или почти никаква читателска аудитория и при тях няма сигурни гаранции, че това, което те съдържат, е било предварително подлагано на внимателна оценка на анонимни, независими и висококвалифицирани експерти.

От том 21 (2012) списанието е с нова редакционна колегия в разширен състав – включени са известни специалисти в техните области от България и чужбина. Природните науки в образованието продължава да се издава от Министерството на образованието, младежта и науката, но и издателят претърпя промяна – Главната редакция на педагогическите издания се трансформира в Аз Буки: Национално издателство за образование и наука под ръководството на г-жа Надя Кантарева– Барух. Тази промяна се оказа от полза за списанието, що се отнася до маркентиговата политика, стриктното спазване на международните издателски стандарти и качествените показатели на изданието.

Задачата на едно академично издание е да формира научна политика в съответствие със своя профил и да даде трибуна на автори, които със своята висока компетентност и публикации, обективно оцененени от анонимни и независими експерти, които формират нашия Борд на рецензентите, са в състояние да дадат материално лице на тази политика. Разбира се, списанието ще получи национален и международен престиж, ако неговите теми са актуални, важни и адекватни на процесите и явленията, които намират проявление в българските образователни системи и образователна политика.

Общоприето е, че основната цел на образованието е социализацията на младите поколения, което ще рече да се култивира в тях готовност и убеждение за спазване на правилата, по които живее обществото (Burns, 2002). Отдавна е известно, че тази задача може да бъде изпълнена само ако в училишето има баланс между мерките за обучение и мерките за възпитание. В старата българска педагогическа литература може да се прочете: „Каквито са учителите, такива са учениците, такова е училището“ (Касабов, 1893). Политика на нашето списание е възстановяването на равновесието между обучение и възпитание –равновесие, загубено още преди повече от 60 години с усилието училището да създаде чрез абсурдни възпитателни мерки някакъв „нов“ човек (Gerovitch, 2007), а в новите времена – отново липса на баланс с изгонването на училищната дисиплина от нашето училище. В същото време ние знаем, че противно на това, което се говори публично, България има нужда от училище, центрирано около учителите – само добре подготвените, широкопрофилни, материално осигурени и мотивирани учители могат да обучат и възпитат добри ученици (Toshev, 2007). При това високият професионализъм на учителите трябва да се поддържа през целия им преподавателски стаж. Затова темите на професионалната подготовка и възможности на учителите имат постоянно присъствие в нашето издание. Успешният учител е описан още от Westaway (1929): той „знае предмета си в подробности, но достатъчно пълно познава и останалите природни науки, той знае как да преподава и как да преподава природните науки, може да се изразява ярко и разбираемо, изкусен е в лабораторните манипулации, еднакво находчив е на масата за демонстрации и в лабораторията, има непоклатима логика на философ и на историк на науката, може да държи под контрол шумната тълпа от деца, говорейки им за направеното от такива гении като Галилей, Нютон, Фарадей и Дарвин. Повече от всичко това той е ентусиаст, пълен с вяра в своята собствена работа и мисия“; и още: „Учителят може да има първокласна лаборатория и оборудване, добро разпределение на часовете, идеална учебна програма, но ако не знае как да преподава и не гори в работата си, успехът няма да го споходи. Обратно, ако той е енергичен и добре информиран, той може да успее въпреки лошото оборудване и обезкуражаваща среда“. Дали това не е учителят, от когото сега българското училище има нужда.

Състоянието на училището в голяма степен определя културното ниво на нацията. Има многобройни индикации за драматичното намаляване на природонаучната и общата грамотност на населението. Има обективни причини за това явление. Винаги, когато обществото е в процес на промени и нещо старо се заменя с нещо ново (Toshev, 2010), спонтанно се засилват процесите на замърсяване на общественото съзнание с обикновено неосъзнатата надежда, че по този начин статуквото може да бъде запазено. Затова в условията на брутални социални катаклизми броят на носителите на невежеството и лъженауката – врачки, вещици, магьосници, екстрасенси, лечители с нечовешко владеене на измислени сили и енергии, астролози и др., расте неудържимо. Така полето на псевдонауката и преднамереното невежество се увеличава за сметка на полето на истинската наука, която се занимава единствено с възпроизводимите факти и се базира върху доказателствеността (Kuhn, 1959). Когато обществените институции и в частност медиите дават широка трибуна на такива субекти, публиката престава да разбира смисъла на науката, губи уважение към учените и престава да разбира това, което те правят. Резултатът от този процес е загубата на грамотност. За жалост този процес в България е получил размах. Затова друга задача на списанието е спирането на тази пагубна тенденция и работа в полза това, което в науката се означава като „public understanding of science“.

Списанието има заряд за такава дейност. Че печатното слово има такава сила, е известно отдавна. Неотдавна ние открихме, че нашето списание се родее с едно старо българско списание, което днес навярно е напълно забравено – Естествозание и география. За да почувствате тематичната близост между Естествозание и география и Природните науки в образованието, въпреки отдалечеността им във времето повече от 90 години, прочетете как са формулирани целите на старото списание, така както те са представени от неговите издатели – издателство „Ново училище“ и Методий Попов (естествена история), Жеко Радев (география), Кирил Сеизов (физика), Никола Пушкаров (аграрна наука) и Иван Площаков (химия):

„Списание Естествознание и география има за цел популяризиране на природните науки. То ще помества статии из областта на астрономията, физиката, метеорологията, химията, геологията, минералогията, ботаниката, зоологията, биологията, антропологията и географията. Библиотека „Естествознание и география“ ще даде ред брошури, в които ще се разглежда изчерпателно и от съвременно гледище отделен въпрос от областта на природните науки. Списанието и библиотека „Естествознание и география“ са осигурени със сътрудничеството на всички наши професори, учители и частни лица, които се занимават с природните науки и географията“.

„The act of publishing has been received as „a gift exchange“ within a community of likeminded people – where the gift, freely given, generates esteem and professional advancement” [Актът на публикуване се разглежда като „размяна на подарък“ в общество на умни хора, където подаръкът, свободно даден, поражда почит и професионален напредък] (PHER, 1998).

Природните науки в образованието, Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education e списание, което е давало такива подаръци. Ще даваме с радост тези подаръци и в бъдеще. Възползвайте се от тях!

ПРИЛОЖЕНИЕ: Издателство „Ново училище“

ЛИТЕРАТУРА

Касабов, П.Г. (1893). Методика на училищната дисциплина. София.

Burns, R.J. (2002). Education and social change: a proactive or reactive role? Intern. Rev. Educ., 48, 21–43.

Dunleavy, P. (2003). Publishing your research in authoring a PhD: how to plan, draft, and finish a doctoral thesis or dissertation. New York: Palgrave Macmillan.

Gerovitch, S. (2007). „New Soviet man“ inside machine: human engineering, spacecraft design, and the construction of communism. Osiris, 22, 135–157.

Gonzalez-Pereira, B., Guerrero-Bote, V.P. &Moya-Anegon, F. (2009). The SJR indicator: a new indicator of journals’ scientific prestige. arXiv: 0912.4141.

Kuhn, T. (1959). The structure of scientific revolutions. New York: Hutchinson.

PHER. (1998). To publish or perish. Policy Perspectives, 7(4), 1–12.

Toshev, B.V. (2002). On the road to the different journal. Chemistry, 11, 3–10 [In Bulgarian].

Toshev, B.V. (2007). The successful teacher: historical review with some practical recommendations. Chemistry, 16, 473–481 [In Bulgarian].

Toshev, B.V. (2010). Venets (1911) and Venets (2010): about the past, present and future. Venets, 1, 133-145 [In Bulgarian].

Toshev, B.V. (2012). The successful academic journal: manual for editors and publishers. Bulgarian J. Science & Education Policy, 6, 443-466 [In Bulgarian].

Westaway, F.W. (1929). Science teaching: what it was – what it is – what it might be. London: Blackie & Son.