Резюме. Иновацията в обучението отразява всичко ново, което може да доведе до по-високо качество на образованието. Използването на информационни технологии в обучението по „Проектиране на електронни схеми“ осигурява повишаване на интереса от страна на учениците и увеличаване на постигнатите резултати. Иновационният подход се прилага във всеки раздел на модула чрез описаните интерактивни инструменти.

Ключови думи: information technology, training, computer equipment, innovation, application

Напредването на съвременните технологии определя и прилагането на съвременни начини на преподаване. Трудните за чистене черни дъски, мокрите гъби, както и тебеширеният прах вече са част от миналото ежедневие на голяма част от българските учители и на техните ученици в училище. По-лесен и по-добър начин на преподаване и усвояване на знания e използването на информационни и комуникационни технологии в учебния процес. Това увеличава интереса на учениците към часовете и активното им участие в самия обучителен процес.

Информационните технологии (ИТ, на английски: Information technology, IT) са широк клас от дисциплини и области на дейност, свързани с управлението и обработката на информация. Подинформационни технологии се подразбират преди всичко компютърни технологии. В частност ИТ са свързани с използването на компютри и програмно осигуряване за съхранение, преобразуване, защита, обработка, предаване и приемане на информация. Поради тясната връзка на комуникациите със съвременните средства за обмен на информация често се среща и понятието информационни и комуникационни технологии (ИКТ) (Манова, 2010).

Не е тайна, че творчеството и иновациите подпомагат икономическия просперитет, социалното и личното благополучие, повишаване на качеството на всяка дейност, което е свързано най-вече с нововъведения в работата или приетия напоследък термин – иновация (от латински in „във“ и novus „нов“). Иновацията е преди всичко нова дейност, нова система, нов план, нова програма.

Реформата в образованието, макар и забавена в определени етапи на преходния период, налага промени в системата на професионалното образование и обучение, насочени към изграждане на активни творчески и самостоятелни личности, които успешно могат да се реализират професионално и социално в условията на конкуренция и различни икономически ситуации.

В съвременното глобализиращо се и динамично общество владеенето и ползването на информационните и комуникационни технологии е съществен елемент от функционалната грамотност на всеки човек, необходимо условие за неговата лична и професионална реализация и израстване. 1)

От гледна точка на учебно-възпитателния процес иновациите могат да се разглеждат като продуктови (т. е. създаване и използване на информационни технологии, презентации и др.), технологични – свързани с нови техники на учене и обучаване, или с иновации на самия възпитателен процес (неговото планиране, структуриране, възприемане, фази на разработване и др.) (Ников, 1992).

Иновационният процес е начин на мислене за организация и действие на учителя, той зависи от неговите индивидуални възможности и мисловния му капацитет да представя коренно различни концепции или нови начини за разграничаване или възприемане на съществуващите модели. Понятието нововъведение не съответства напълно на иновацията. Нововъведението се превръща в иновация, когато от него се получават по-добри резултати. Иновацията води до подобрени резултати, когато е възприета от учениците и когато е представена в подходящия момент и етап от обучението. Иновационен характер може да има и управлението на учебно-възпитателния процес, неговата организация, социално насочване както в отделните му функции, така и в цялост. Иновацията може да е насочена към ученик, работен екип, паралелка, клас, училище или само към един урок, предмет, група предмети, както и цялостното обучение в училище. Тя трябва да носи положителни емоции, повишено самочувствие, удовлетвореност от работата и резултатите, вдъхновение и увереност, които са в нейната основа и смисъл.

В обобщен план – иновацията е осъществяване на нови идеи, които носят по-добри резултати и създават по-високо качествено образование чрез положителни промени на всички етапи поотделно или взети заедно. Иновациите в образованието са свързани с добро финансиране, но преди реализацията на нова идея е важна мотивацията, желанието за действие. „Индивидуалните мотиви, капацитет и знания винаги носят по-високи разходи, за да се извърши положителна промяна. Но резултатът от човешкото представяне няма да се подобри, ако обкръжаващата среда остане неясна“ (Робърт Шевалие). В тази връзка става ясно, че ако обкръжаващата среда – култура, стил на управление, съзнание, икономическа и социална среда – не са адекватни и не предоставят необходимите условия и възможности за реализация на хората, мотивацията и желанието често се губят. Следователно, за да бъде успешен процесът по въвеждане на иновация, трябва да са налице (Ташева, 2003):

– обкръжение, което поддържа тази промяна – подходяща инфраструктура, мотивационна система, информационна система;

– индивидуални възможности – мотиви, знания, начин на мислене, капацитет.

Информационните технологии като иновация могат да се изразят в няколко направления: създаване на програми за е-обучение, което представя дигиталната грамотност като основно умение; създават се нови дигитални обекти и хранилища за тях; нови дигитални ресурси; нови „обучаващи обекти“ и по-лезни модели за обучаващи сценарии.

Иновационни моменти са създаването на виртуална учебна среда (ВУС), интерактивна телевизия (Т-обучение) и подвижно обучение (М-обучение). Има търговски ВУС пакети, но по-често институциите са снабдени с „учебни обекти“, за да се ползват във ВУС. „Учебният обект“ (УО) е структурирано и многократно използваемо учебно съдържание или напълно самостоятелен ресурс, създаден за постигане на определена учебна цел. Дигиталният учебен обект е електронен ресурс с образователен потенциал. При системите за електронно обучение цифровите учебни обекти са градивни елементи на учебното съдържание и могат да бъдат файлове с различен формат и модел – могат да се комбинират и използват многократно.

Цифровите учебни обекти (УО) са два основни типа:

– ресурси със съдържание – могат да съдържат текст, фотографии, илюстрации, анимации, аудио– и видеоклипове и да бъдат включени в уебсайт или в други електронни материали за обучение; понякога цели учебни курсове или модули могат да бъдат напълно изградени от отделни учебни обекти;

– ресурси с учебни задачи – могат да бъдат тестове с избираем отговор, игри, упражнения и др.; в някои случаи те са напълно самостоятелни и не изискват преработване, в други – трябва да бъдат преработени в съответствие с целите на обучението.

Телевизионните предавания (Т-обучение) откриват ресурси, които се ползват най-често в музеи, библиотеки, заводи. Дигиталната телевизия е интерактивна за зрителите, те могат да вземат участие с отговори на въпроси. Съдържанието се запазва далече от потребителя, но е достъпно чрез канали за разпространение.

Подвижното обучение (М-обучението) се осъществява с преносими компютри, мобилни телефони, i-pod и други персонални цифрови апарати.

Друг иновационен момент е електронното обучение (ЕО). Според Oxford English Dictionary то е познание, ръководено с помощта на електронни медии2) . Според речника на термините по е-обучение значението е следното – образование чрез интернет-мрежа и компютър3) . Е-обучението е свързано пряко с целенасочената употреба на ИТ в преподаването и обучението.

Интерактивност е понятие, определящо се на три нива: неинтерактивен, реактивен, интерактивен. В общия смисъл интерактивността е всяка форма на двустранна комуникация на двама или повече души, човек и електронна система, две или повече електронни системи4) .

В образованието интерактивност е всяка форма на комуникация между учащи и преподаватели, между самите учащи, между учащи и учебния ресурс (в които се включва всяка компютърна система). Дигиталната мултимедия може да се определи като комбинация от текст, графика, звук, анимация и видео, доставени чрез някаква форма на компютърен хардуер. Когато потребителят контролира до някаква степен това, което се представя, тя се превръща в интерактивна мултимедия (Манова, 2010).

В обучението по предмета „Компютърна техника и технологии“ използването на информационни технологии като иновационен подход в настоящия момент е необходимост поради факта, че мотивацията за учене при ученици, изучаващи компютърна техника, трябва не просто да се поддържа, но и да се увеличава. Рискът от нейния спад е значителен, ако учениците не виждат такъв вид реализация на учебния материал.

В учебен модул „Проектиране на електронни схеми“ в ХІ клас учебното съдържание изцяло се изнася чрез електронно обучение. Новите уроци, термини, похвати, инструменти и настройки се преподават основно с текстови файлове чрез мултимедийно представяне. Определя се необходима компютърна конфигурация за дадения продукт, основни настройки и менюта на програмата, които се записват и обсъждат от учениците с помощта на учителя. Основните менюта в програмата Protel 99 са четири на брой. Възможността при мултимедийното им представяне по всяко време да са видими за учениците и да се визуализират съвместно осигурява обсъждане и изясняване на техните възможности в интерактивен процес, с активното участие на учениците. Разглеждането и обсъждането на работните менюта на програмата и инструментите за разработка на електронна схема, печатна платка и симулации се осъществяват отново чрез иновационно мултимедийно презентиране, но с активното участие на работещата софтуерна програма. Така се постига едновременното обсъждане и практическото прилагане на действието на всеки работен инструмент. По този начин се избягва чисто механичното наизустяване на работните възможности и режимите на работа на инструментите на програмата. Навлизането на учениците в работната среда на симулационните анализи и разработка на печатна платка се осъществява по иновационен подход. Задачите в практическите упражнения, насоките за работа и изискваният резултат най-добре се задават чрез презентации или отделни учебни текстови обекти, формиращи учебни ресурси със съдържание. Работната среда най-често е интерактивна мултимедия или специализиран софтуер за управление на компютърна учебна зала (Classroomspypro, Multipoint Server и др.) или интерактивен софтуер (ActivInspire и др.). Във втората част на учебния модул се разработва самостоятелен проект, чиито основни аспекти са:

– намиране на необходимата техническа информация от електронна или книжна литература, нейното осмисляне, подбор и подредба;

– разработка на електронната схема с Protel, симулации на работа в различни режими, анализ на резултатите от симулациите и разработка на печатна платка;

– подредба, форматиране и оформление на завършения творчески продукт.

Първият етап е немислим без използването на интернет-приложения, вторият се основава на специализиран софтуерен продукт, а последният еизцяло зависим от уменията за работа с офисни софтуерни програми. Налице е иновационен подход чрез информационни технологии, осигуряващ изграждане на активни творчески и самостоятелни личности, които успешно могат да се реализират професионално и социално в условията на конкуренция в настоящия динамичен и напрегнат начин на живот.

В таблица 1 е обобщено приложението на информационните технологии като иновация в модул „Проектиране на електронни схеми“, специалност „Компютърна техника и технологии“:

В заключение, благодарение на използвания иновационен подход с помощта на информационни технологии в преподаването на компютърна техника (на примера на конкретното учебно съдържание по модул „Проектиране на електронни схеми“), за кратко време учениците получават и осмислят повече информация, участват активно в учебния процес, успяват да разчупят начина на механично запаметяване. Постига се по-голям интерес от страна на учениците и проява на по-голяма самостоятелност, по-добро мотивиране за учебна дейност, по-голямо участие и по-лесно разкриване на вътрешната същност на изучаваните явления и практическото им приложение. Улеснява се и преподавателската дейност, като се осигурява по-добро онагледяване на учебното съдържание.

БЕЛЕЖКИ

1. Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в образованието. (2004)., МОМН, София, 2-3

2. Oxford English Dictionary.(2010). Oxford University Press, Oxford, http://dictionary.oed.com/

3. Речник на термините по е-обучение, http://www.learnframe.com/aboutelearning/glossary.asp

4. Интерактивност, http://bg.wikipedia.org/wiki/

ЛИТЕРАТУРА

Манова Е. (2010). Ролята на информационните технологии за повишаване на ефективността от обучението по металорежещи машини и инструменти. Шумен: Шуменски университет

Ников А. (1992). Психология на иновационната дейност. София: „Лебед“.

Ташева С., Д. Павлов и др. (2003). Качество на професионалното образование. София: Национален институт по образованието