Резюме. Обучението е един от факторите, подпомагащи развитието на човешкaта личност. То е особен вид познавателна дейност, в процеса на която учениците овладяват знания, умения и навици. Но трябва да се подчертае, че учителят е този, който ръководи, активизира дейността, създава подходящи условия за протичането на познавателния процес. Активизирането на познавателната дейност има огромно значение за пълноценното развитие на учениците. Най-трайни са знанията, които те усвояват чрез собствени усилия в самостоятелната дейност – учебна и практическа.

Ключови думи: cognitive process, cognitive activity, self-learning, students’activities

Полагат се усилия от учениците да се изучи по-пълно същността на самостоятелната познавателна и практическа дейност на учениците в процеса на обучението, нейните компоненти и зависимости между тях, за да се разкрие нейната структура, да се установят нейните особености и закономерности с оглед на осъществяването на оптималното с ръководство и управление. В училищната практика се очертава тенденция да се повишава относителният дял на самостоятелната работа на учениците както по време на уроците, така и при други форми на обучение.

През последните няколко десетилетия във връзка с движението за усъвършенстване на обучението и повишаването на неговата ефективност се отделя все по-голямо внимание на проблема за самостоятелната работа на учениците. Значението, ролята и мястото на различните видове и форми на самостоятелната работа на учениците се разглеждат в редица по-нови учебници и трудове по дидактика и педагогика. Полагат се усилия от учениците да се изучи по-пълно същността на самостоятелната познавателна и практическа дейност на учениците в процеса на обучението, нейните компоненти и зависимости между тях, за да се разкрие нейната структура, да се установят нейните особености и закономерности с оглед на осъществяването на оптималното с ръководство и управление. В училищната практика се очертава тенденция да се повишава относителният дял на самостоятелната работа на учениците както по време на уроците, така и при други форми на обучение.

Обучението е един от факторите, подпомагащи развитието на човешката личност. То е особен вид познавателна дейност, в процеса на която учениците овладяват знания, умения и навици. Но трябва да се подчертае, че учителят е този, който ръководи, активизира дейността, създава подходящи условия за протичането на познавателния процес.

Активизирането на познавателната дейност има огромно значение за пълноценното развитие на учениците. Най-трайни са тези знания, които те усвояват чрез собствени усилия в самостоятелната дейност – учебна и практическа.

Учебният процес, разгледан като система, има динамичен характер. Върху него оказват влияние различни външни фактори. Ефективността на процеса на обучение е зависима не само от целите, но и от организационните форми, методите на обучение, особеностите на дейността на условията за учебен труд, времето, с което разполага учителят. Някои автори предлагат да се наблюдава и измерват вътрешната и външната ефективност на обучението. Вътрешната ефективност да отразява достигането на целите на определено училище, а външната ефективност – достигане на икономически изисквания и поръчки въобще към образователната сфера.

За да бъде успешна реализацията на познавателната дейност, трябва да се спазват следните основни дидактически изисквания:

Първо основно изискване на дидактиката към организиране на обучението е чрез средства за активизиране да се осигури единство в дейността на ученика и учителя, взаимовръзка и взаимно влияние на методите за преподаване и обучение.

Второ основно изискване на дидактиката е широкото ползване на самостоятелната дейност на учениците в обучението. Тя осигурява най-успешно усвояване на знанията и уменията.

Трето основно изискване на дидактиката е подходящото съчетаване на урочната с извънурочната работа на учителя и учениците, което да осигури разширяване и надграждане на техните знания и учения. Това може да се реализира ефективно само ако се познава много добре учебното съдържание и ако учителят осъществява дружелюбен, емоционално наситен контакт.

Друго важно условие, за да бъде познавателната дейност успешна, е отношението на учениците към нея. Познавателната дейност на личността не е вродена нейна черта. Тя се формира в процеса на развитие на човека. Активността на личността, отношението є към ученето, всички аспекти на познавателната є дейност носят индивидуален характер. Всеки човек по своему проявява стремеж към овладяване на определен обем от знания, учения, усвояване на натрупания през вековете обществен опит.

Мотивацията за учене лежи в основата на учебната дейност. Тя осигурява ефективност на учебния процес, неговото целеполагане. Мотивираният ученик е активен субект в процеса на учене, а това осигурява успех на дейността. Мотивацията за учене обединява в себе си понятията, които отразяват различни страни на учебната активност – „желание за учебна работа“ и др.

Познавателната дейност има четири основни взаимосвързани помежду си страни – целево-функционална, съдържателна, процесуално-резултативна и организационно-личностнообусловена страна.

Анализирайки страните на познавателната дейност, по-конкретно целево-функционалната є страна, установяваме, че у учениците се поражда отношение към нея, изразяващо се в удовлетвореност и насоченост. Удовлетвореността от дейността е от голямо значение за малките ученици. Те са емоционални, в голяма степен доверчиви към всичко, което се поднася от възрастните. С желание се включват в дейност, която е интересна, привлекателна и най-важното – пряко насочена към тях.

Съдържателната страна на учебната дейност е съставена от няколко компонента – характер на учебното съдържание, задачи за решаване, форми и начини за изпълнение на учебната работа. Тези компоненти оказват влияние върху учащите се, като пораждат едно или друго отношение към ученето.

Процесуално-резултативната страна на учебната дейност по своята същност оказва много силно въздействие върху учениците и предизвиква отношение от тяхна страна. Някои действия и операции се харесват от учениците, а други не са предпочитани от тях. Ако има съответствие между целите, стремежите, интересите на учениците и действията и операциите, които изпълняват, тогава се поражда положително отношение точно към процесуалнорезултативната страна на учебната дейност.

Организационната и личностната страна на учебната дейност се явява съвкупност от много фактори – организационно-управленски, дидактически и конкретнометодически структури и решения, опита на учениците, техните знания, способности, чувства и др.

Личността на учителя също е решаващ фактор за отношението на учениците към познавателната дейност в училище. Морално-психологическият му облик, педагогическият му авторитет, умението му ясно, достъпно да излага учебния материал, както и организаторските му способности формират едно или друго отношение на учениците към ученето.

Трябва обаче да подчертаем, че представата за учителя в съвременното общество постепенно се променя. Отдавна отмина времето, когато той бе безспорен авторитет и основен източник на информация. Представата за учителя като „социален инженер“ се сменя постепенно с представата за учителя като „мениджър“. Повишава се ръководната роля на преподавателя, той избира насоката в работата си с учениците, стила, методите и формата за работа с тях. В същото време обаче се повишава и неговата отговорност за крайните резултати от познавателната дейност.

Необходимо е постепенно превес в отношенията учител – ученик да вземе така нареченото „отворено“ поведение от страна на преподавателя. Учителят изяснява, стимулира, улеснява учениците, дава им възможност за по-пълноценна самостоятелна дейност – познавателна и практическа. От своя страна, неговите ученици имат възможност да откриват, експериментират, синтезират. Учители, които се характеризират със „затворено“ поведение, съдят, мъмрят, разпитват, пренебрегват в известна степен своите ученици. От своя страна, те репродуцират факти и явления, действията им са рутинни, по-малко проявяват творчество и самостоятелност.

За активизиране на познавателната дейност на учениците голям дял има проблемното обучение:

– възникване на проблемна ситуация;

– анализ на проблема, диференциране и дефинирането му;

– първи неадекватни опити за решаване на учебния проблем;

– актуализиране на наличните знания и умения, формулиране на предложения-хипотези; използване на познати средства;

– търсене на нови средства, допълнителна информация, сравнения и намиране на решението на проблема;

– реализация на решението;

– проверка на решението, анализ на грешките;

– включване на резултатите от решението на проблема в по-нататъшното обучение.

За основни характеристики на дидактическата проблемност се сочат: напрежение от затруднението, инсцениране, анализ от различна гледна точка, наличие на съмнение и критичност, липса на строга локализация в процеса на обучение1) .

Обучението по „Домашен бит и техника“ предлага богати възможности за активизиране на учениците по време на урок, за поставянето им в проблемна ситуация. Дейността на малките ученици се изразява предимно в практически действия с разнообразни средства за труд. Творческата активност на учениците се свързва главно с технологическото и техническото творчество. Тя може да бъде проявена както в познавателната, така и в конструкторскотехнологичната и производствената дейност.

В процеса на познавателната дейност в часовете по „Домашен бит и техника“ се забелязват някои особености:

– проблемно-познавателните задачи се проверяват непосредствено в трудовата дейност;

– много често ученикът сам забелязва възникналия проблем и го решава напълно самостоятелно;

– с оглед ограниченото учебно време – 35мин., учениците са принудени да преодоляват възникналия проблем за кратко време;

– учениците проявяват творчество по време на познавателната си дейност, като предлагат варианти за решение.

Когато учениците проявяват оригиналност и самостоятелност в познавателната и практическата си дейност, може да говорим за проява на творчество. На днешния етап на образованието на преден план се извежда развитието на учениците, а не само обучението им. Ученикът е в училище не за да наизустява, а да открива с помощта на учителя онова, което е най-добро за неговото личностно развитие.

Смяната на приоритетите обаче не означава, че се подменят целите на обучението – развитието на детето, формирането му като личност.

Идеята за самостоятелната работа в обучението е в основата на дидактическите възгледи на най-големите умове, работили по проблемите на педагогиката, педагогическата психология, общата и частните дидактики. Дадени са най-различни определения за самостоятелната работа, дори някои са противоречиви по своята същност.

Самостоятелната работа на учениците в началните класове е трудна за организиране, ако се спазят всички изисквания. Тя трябва да е планиране, структуриране, да е определено точното є място в урока, за да изпълни основната си цел – да се разгърне индивидуалността на ученика.

В обучението по „Домашен бит и техника“ непрекъснато нараства ролята на самостоятелната работа. Тя е основен компонент от структурата на всеки урок. В обучението по „Домашен бит и техника“ в диалектическо единство са обучение и труд. Трудовата дейност заема значителна част от урока и това дава отражение на самостоятелната работа, на нейния характер. В практическата самостоятелна работа се вкарва елементът „Учене чрез откриване“. Учениците все по-често започват да проучват, предлагат идеи, проверяват и тестват образци. Все по-често – особено с по-големите ученици, се работи по проекти, като тук се засилва възможността да се работи в екип. Учителят мениджър ръководи, направлява и консултира учениците, като по този начин самостоятелната работа става по-ефективна.

Самостоятелната работа в най-голяма степен съдейства за развитие на самостоятелността на учениците. Самостоятелността се приема като умение за извършване на едни или други умствени и практически действия. Когато тази самостоятелност е насочена към придобиване и натрупване на знания, тя е познавателна самостоятелност. И. Лернер определя познавателната самостоятелност като „способност на индивида да организира и осъществява своята познавателна дейност в съответствие с възникнала или поставена цел, а също и наличието на потребност от такава дейност“ (Lerner, I. & P. Petrov (1977).

В учебния процес самостоятелността на учениците се състои от различни взаимносвързани елементи и се проявява в различни посоки:

– самостоятелност в познавателната дейност на учениците;

– самостоятелност в практическата дейност на учениците;

– организационно-техническа самостоятелност, която характеризира технологията“ на самата дейност – умение да се подготви работното място, да се планира правилно дейността и да се разпредели времето за нейното изпълнение.

Активността на учениците в учебния процес се осъществява на база най-разнообразни дейности с интелектуален или практически характер. Тези дейности могат и трябва да се осъществяват и по време на самостоятелната дейност на учениците. Активността се явява характеристика на самостоятелната работа. Разграничаваме изпълнителска, познавателна и творческа активност. Активността е основен параметър на дейността на учениците, като тя се провокира, като се създават условия те да проявяват желание за умствени и практически действия. Обучението по „Домашен бит и техника“ е много благодатно в това отношение. Активността се свързва предимно с технологичното и техническото творчество. Учениците решават проблемно-технически въпроси или задачи по време на самостоятелната си работа и това поддържа активността им продължително време. Учениците изпитват удовлетворение от работата и това провокира активността им.

Съзнателността се изразява в убедеността на индивида за извършване на добре обмислена и логически обоснована дейност. Когато активността и съзнателността са присъщи на ученика, то самостоятелността се развива като качество на личността.

Умението на учениците да изпълняват самостоятелно учебни и практически задачи, има многостранна педагогическа стойност. Създават се предпоставки за утвърждаване на положителен стил на работа, включващ активност, съзнателност, проява на творчество.

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, М. (1996). Процесът на обучението. София: Дидактика.

Лернер, И. & П. Петров (1977). Познавателната самостоятелност на учениците, София: Народна просвета.

Лесийска, Здр., М. Иванова, Л. Колев & Л. Витанов (1994). Теория и методика на трудовото обучение. София: Веда Словена.

Никифорова , Ил., С. Христова & Ц. Лазарова (1998). Проблеми на познавателната дейност на учениците при обучението по биология, II част, ИПКУ, Варна.

REFERENCES

Andreev, M. (1996). Protsesat na obuchenieto. Sofia: Didaktika.

Lerner, I. & P. Petrov (1977). Poznavatelnata samostoyatelnost na uchenitsite, Sofia: Narodna prosveta.

Lesiyska, Zdr., M. Ivanova, L. Kolev & L. Vitanov (1994). Teoriya i metodika na trudovoto obuchenie. Sofia: Veda Slovena.

Nikiforova, Il., S. Hristova & Ts. Lazarova (1998). Problemi na poznavatelnata deynost na uchenitsite pri obuchenieto po biologiya, II chast, IPKU, Varna.