Резюме. За покриване на изискванията в своя учебен план всеки студент трябва да премине практика по специалността. Това е в сила и за студентите по специалност „Информационни и комуникационни технологии“, като във ВВМУ се прилагат постоянно или експериментално посочените три подхода.
Традиционният подход за реализиране е преминаване на практиката след края на втората и третата година в определен срок в университета или фирма, работеща в областта на информационните технологии. В университетите практиката се провежда по типов план и в относително големи групи. Друг подход е използването на семестрите за провеждане на практиката с фокусиране върху изучаваните в този семестър дисциплини.
Третият е въвеждането на експериментален подход, насочен към индивидуалните нужди и придобиването на професионални умения от малка група студенти. В този подход преподавателите се явяват мениджъри, управляващи виртуална студентска фирма, изпълняваща екипно конкретен практически проект. Целта на въвеждането на този подход е въвличането на студентите в процеса, както и изграждането на умения, които не се придобиват при другите подходи.

Ключови думи: практика; виртуална университетска фирма; индивидуално образование; професионални умения; ИКТ

Въведение

Обучението на студенти в университети в България изисква както изучаване на определен брой и тип дисциплини съгласно техния учебен план, така и покриване на обем от практика в университета и фирми на позиции в областта на тяхното образование. В частност, за специалностите от професионално направление 5.3. „Компютърна и комуникационна техника“ във ВВМУ – „Информационни и комуникационни технологии“ и „Киберсигурност“, това са в рамките на II курс 60 часа и през третата година още 60 часа. Първата е основно технологична и се преминава в Университета, а вторият стаж цели придобиване на знания и умения при работа в реална фирма – основно във фирми, работещи в ИТ бизнеса.

Целта на провежданите практически стажове е придобиване на приложни умения и превръщане на теоретичните знания в способности, нужни при работа в ИТ сферата. Можем да обобщим следните основни задачи на провежданата практика:

– прилагане на теоретичната подготовка в практическа среда;

– придобиване на умения за работа в екип;

– придобиване на практически умения в различни сфери на ИТ индустрията;

– запознаване със структурата и работата на екип или фирма, работеща в ИТ сферата;

– сравнение на своите възможности и знания с нужните в практическа обстановка;

– запознаване с представители на ИТ индустрията.

За допълване на практическата си подготовка студентите вземат участие в различни програми на Министерството на образованието и науката (например „Студентски практики“), което е оценено като недостатъчно както от тях, така и от бизнеса. Посоченият проблем често е фокус на спорове в средите на университетските преподаватели каква трябва да е ролята на университетите в него.

Въпреки че във ВВМУ от относително скоро се провежда обучение на студенти по посочените по-горе специалности, процесът на анализ на проблема е динамичен и се вземат мерки за повишаване на удовлетвореността както сред студентите, така и при бизнеса (Mednikarov, 2019).

Последното се извършва както чрез чести срещи на преподавателите и ръководството на Университета с представители на частния бизнес, което да доведе до актуални промени в учебните планове, и в частност в съдържанието на изучаваните дисциплини, така и чрез срещи, целящи представянето на възможностите за провеждане на стажове (Mednikarov, 2019).

Подходи за провеждане на практиката

Традиционният подход за реализиране е преминаване на практиката след края на втората и третата година в определен срок в Университета или фирма, работеща в областта на информационните технологии (Mednikarov, 2016). В университетите практиката се провежда по типов план и в относително големи групи.

В този подход в частта „практика“ в Университета можем да определим следните проблеми.

Провеждане на практиката на относително големи групи – това води до липсата на достатъчен контрол и обективна възможност за обхващане на всеки един присъстващ студент. Отделно при състоянието на инфраструктурата е трудно да се осигури нужното място за провеждане на практика, както и нужните единици техника.

– Допълнително натоварване на преподавателите, което не се отчита адекватно при годишното отчитане.

– Малка възможност за индивидуален подход към студентите – големия брой студенти в една група води до малко индивидуално време за всеки един от тях в ограничения времеви диапазон, в който се провежда практиката.

– Фокусиране върху по-слабите студенти – въпреки липсата на обективен измерител на подобно твърдение в практиката се наблюдава отработването на поставените задачи с трудност, постижима за всички студенти, което води до намаляване на концентрацията у по-напредналите студенти.

– Липса на възможност за качествено отработване на задачите – съвкупността от времето на провеждане, големия брой обучаеми, липсата на достатъчно осигуряване и адекватно отчитане на натоварването.

– Неудобното време за провеждане на практиката, като това основно се случва през летния период – след завършване на семестъра, и особено през летния сезон, се наблюдава силно намаляване на концентрацията и желанието за участие сред студентите, което рефлектира и върху качеството на провежданата практика.

При провеждането на практически стаж във фирма се наблюдават следните проблеми:

– преминаване на фиктивен стаж;

– провеждане на практика във фирма без добре развит ИТ отдел или липсващ, като цяло;

– малко времетраене;

– нужда от разходи от страна на студентите;

– липса на време при менторите, провеждащи практиката, поради по-голяма професионална заетост.

Въпреки посочените проблеми този начин на провеждане се определя и като един от най-ефективните.

Друг подход е използването на семестрите за провеждане на практиката с фокусиране върху изучаваните в този семестър дисциплини. Последното е въведено в учебните планове на специалности „Информационни и комуникационни технологии“ и „Киберсигурност“. Чрез него частично се решават посочените по-горе проблеми, като се намаляват броят на обучаемите до този в една група за упражнения, отчитането на реалното натоварване, много по-удобно време за провеждане и др. При направено допитване сред студентите беше отчетено над 90% одобрение на този подход в провеждането на учебната практика в Университета.

Посоченият алтернативен подход е значително подобрение, но основно за частта на провеждането на практиката в Университета. При стажа във фирма не се променя начинът на провеждане, а по-скоро се задълбочават връзките с компаниите и се подобрява контролът върху начина на провеждане.

Вторият етап на изискваната по учебен план практика цели осигуряването на умения за работа във фирма и използването на получените по-голям обем знания (Vejačka, 2016). Университетът също би имал полза от такива студенти, които да провеждат практиката си за решаване на практически задачи, свързани с развитие на електронните му системи или разработването на нови (Blagosklonov, 2006). Тази идея доведе до разработването на концепция за провеждане на по-продължителна практика с използване на подбрани чрез интервю студенти.

Виртуална университетска фирма

Въвеждането на експериментален трети подход, насочен към индивидуалните нужди и придобиването на професионални умения от малка група студенти. В този подход преподавателите се явяват мениджъри, управляващи виртуална университетска фирма, изпълняваща екипно конкретен практически проект. Целта на въвеждането на този подход е въвличането на студентите в процеса, както и изграждането на умения, които не се придобиват при другите подходи.

За разлика от предходно разглежданите подходи тук имаме провеждане на практика в много по-голямо от минимално изискваното от закона време и поставяне на практикантите във фокуса на провежданите дейности, а не спомагателна дейност.

При разработването на този подход са заложени следните фази (посочени, като методика на фиг. 1).

– Фаза 1 – представяне на идеята пред заинтересуваните студенти с извършване на подбор на желаещите – за максимален ефект представянето се извършва на нарочно събитие с презентация на концепцията за провеждане на практика, начина за кандидатстване, поставените задачи и изискванията към желаещите да се включат.

– Фаза 2 – формиране на екипа и първоначално обучение – в тази фаза се извършват определяне на ролите в екипа и задаване на посоки за придобиване на специфични умения и знания. Целият процес се контролира и подпомага от преподавателите/мениджъри.

– Фаза 3 – работа по конкретни проекти – през този етап е завършен процесът на първоначалното обучение и всеки член на екипа има възможност да решава самостоятелно различни задачи. В тази фаза всеки член на екипа решава проблеми от своята компетентност, като лидерите на екипите извършват управлението на процесите и подпомагането на работата на останалите.

– Фаза 4 – представяне на резултатите пред студенти от специалности от областта на ИКТ – за получаване на максимален ефект и увеличаване на популярността на подхода се организират събития представящи изходните резултати от работата на екипа, които в голямата си част са свързани с разработване на елементи от електронни системи за самите тях.

– Фаза 5 – обновяване на екипа регулярно – в работата на виртуалната университетска фирма е предвиден дълъг жизнен цикъл, надхвърлящ една група студенти, което води до нуждата от нови практиканти.

За разработване на новия подход в рамките на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ се приеха и определени рамки, които да служат за оформяне на документацията и бизнес логиката на работа на виртуалната фирма. Принципите на изграждане на виртуалната университетска фирма са следните:

– обявяват се свободни позиции без ограничения, освен като знания за кандидатстване;

– въвличане на обучаемите през цялата година – виртуалната фирма работи през цялата календарна година и задължителното „работно време“ е по четири часа три дни в седмицата в офиса на фирмата;

– позициите се определят от знанията и уменията на члена на екипа;

– участието е безвъзмездно във финансов аспект;

– постоянно оценяване на напредъка и включването в екипа;

– екипът е водещото звено и е задължителна екипната работа;

– разработваните проекти са практикоприложни и в интерес на реални системи, използвани в Университета – предвижда се разработване на елементи от електронните системи на Университета, свързани с обучението или научната дейност, както и аутсорсване на дейности от външни контрактори.

Стартирането на подхода се извършва като университетски проект и към момента се намира в своята трета фаза. При представянето на идейния проект пред студентите участие взеха 78% от обучаемите в специалност ИКТ, а документи за участие подадоха 14 студенти, което е 17% от общия брой.

Във виртуалната фирма след извършване на интервю и представяне на автобиография бяха „наети“ шестима студенти, като двама са от четвърти курс, а останалите от трети. Разпределението по позиции е: ръководител на екип, трима бекенд програмисти – един на синиър позиция и двама на джуниър, един фронтенд програмист и един програмист за тестове. Във фази едно и две бяха изградени работни места в „офис“ на фирмата, които са на принципа на споделените работни места.

В конкретния етап се извършва разработване на надбавка (plugin) за системата за управление на съдържание (Wordpress), осигуряваща достъп до разписание на занятията от страна на служителите и студентите през интернет.

Изводи

Натрупването на опит при обучение на специалисти в областта на ИКТ и постоянната обратна връзка и съвместни дейности от бизнеса водят до развитие на плановете и начина на представяне на съдържанието пред студентите. Логичен етап е и развитието на нови подходи за реализация на учебни практики, което в конкретния случай се прехвърля към модел на продължаваща практика и получаване на голям обем от умения, надхвърлящи значително заложените в учебните планове.

Надграждането на разгледания модел с използване на виртуална университетска фирма може да се извърши при колаборация между университетите и частния бизнес, което да доведе до получаване на реални проекти срещу заплащане и последващ етап на използване на преминалите тези практически обучения.

Acknowledgement. Този документ е разработен благодарение на получено финансиране по проект „Подкрепа за развитие на докторанти, постдокторанти, млади учени и преподаватели във ВВМУ“, с бенефициент ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.

ЛИТЕРАТУРА

Медникаров, Б. (2019). Военноморското образование в Република България – състояние и перспективи. Варна: Е-Литера Софт. E-ISBN-13: 978-954-2912-79-8

REFERENCES

Blagosklonov O. et al. (2006). Virtual Firm as a Role-Playing Tool for Biomedical Education International Conference of the IEEE Engineering in Medicine and Biology Society, New York, pp. 5451 – 5452. doi: 10.1109/IEMBS.2006.259721

Butterlin, N., Flores,S., Guyon, F. & Blagosklonov, O. (2014). Virtual firm in biomedical education: A very successful experience. 36th Annual International Conference of the IEEE Engineering in Medicine and Biology Society, Chicago, IL, pp. 5168 – 5171. doi: 10.1109/EMBC.2014.6944789

Mednikarov, B. et al. (2016). Increasing the sustainability of the maritime research and training. 17-th Annual General Assembly. Vietnam: Vietnam Maritime University, pp. 290 – 299.

Mednikarov, B. (2019). Naval Education in Bulgaria – Current State and Perspectives, Varna: E-Litera Soft. E-ISBN-13: 978-954-291279-8. [in Bulgarian]

Vejačka, M. (2016). Virtual firms as education tool in the field of eCommerce. 39th International Convention on Information and Communication Technology, Electronics and Microelectronics (MIPRO) , Opatija, pp. 918–922. doi:10.1109/MIPRO.2016.7522271