Резюме. Основната цел на тази статия е да покаже необходимостта от допълнително обучение на учителите в общообразователните училищата, като основната тема е как да се работи с деца със специални образователни потребности (СОП). Присъстват изследвания и анализ на нормативната база за обучение на учители в училищата по темата за приобщаващото образование. Основните задачи, които си поставяме, са представянето на резултатите от проучване, в което се разглежда необходимостта от обучение на учителите как да работят с деца със СОП. Статията завършва с отделяне на заключенията от изследването и препоръки за практическо приложение.

Ключови думи: обучение за учители; общообразователно училище; преподаватели на пълно работно време; деца със специални образователни потребности

Световната конференция „Образование за хора със специални нужди“ в Саламанка през юни 1994 г. дава началото на големи обсъждания на процеса на интегрираното обучение и въпросите как то може да се осъществява и подобрява постепенно. Във връзка с обучението на деца със специални образователни потребности в декларацията от форума се казва, че „общообразователните училища, ориентирани към включване на такива деца (със специални нужди), са най-ефективното средство за борба с дискриминационните отношения – те създават гостоприемна общност, изграждат толерантно общество и постигат образование за всички, нещо повече – те осигуряват действено образование за мнозинството от децата и подобряват ефективността и в крайна сметка рентабилността на цялата образователна система“. С този поглед към близкото минало може да започнем разбирането на настоящия проблем, свързан с осигуряването на приобщаващо образование на децата в днешно време. 2)

Приобщаващото образование, като термин, е въведено доста скоро със Закона за предучилищното и училищното образование, който е приет от август 2016 г. 3) Преди това като негови синоними бяха употребявани интегрирано обучение и включващо образование. В тази връзка, според Баева (Baeva, 2009) „включващото образование означава, че всички ученици в едно училище, независимо от техните силни или слаби страни, в която и да било област, стават част от училищната общност. Те са приобщени в усещането си за принадлежност към другите ученици, учители и непедагогически персонал“. Тези думи описват идеята и целта на приобщаващото образование, а именно всички ученици да са добре приети от всички около себе си и да чувстват това.

Цялостното отношение и нагласи към хората с увреждания в България са доста разнопосочни. Има хора, които лесно приемат различието, има и такива, които използват ужасяващи думи и изрази за хората със специални нужди. За да се справим с негативното възприемане, трябва все по-често да срещаме такива хора навсякъде около себе си в ежедневния живот. За това са необходими доста условия на средата в града, които да позволяват на хората с увреждания да се справят сами с излизането навън. Приобщаващото образование, за което се говори непрекъснато и което се осъществява в почти всички училища в България, е необходимо да започва още в ранна детска възраст. Така децата с увреждания биха се чувствали по-спокойни и уверени, когато посещават учебни заведения със здрави деца.

„Действително интегрираното обучение обхваща голям брой страни и предлага добра академична подготовка на децата със специални образователни нужди, но в същото време то не успява достатъчно добре да ги подготви за самостоятелен и независим живот и което е по-важно, тези ученици не по-лучават достатъчно обществена и професионална подкрепа“ (Dobrev, 2008). И днес системата все още не отговаря достатъчно задоволително на нуждите на децата и учениците със СОП. Налице е трудността от справянето с ежедневно възникващите проблеми в обучителния процес. Българското училище се стреми основно да постига академични резултати, като не набляга на справянето с ежедневните, обществените и трудовите навици на децата, което е необходимо за децата с определени дефицити.

Напоследък в България се обръща голямо внимание на все по-належащия въпрос за образованието на децата със специални образователни потребности. Възникват много проблеми поради факта, че педагозите са обучени как да преподават по определена система, и нямат специално образование или квалификация, която да им помага в разбирането и улесняването на работата им с деца със специални образователни потребности. Общообразователните учители работят по ясно установена програма, която трябва стриктно да изпълняват, за да покриват държавните образователни стандарти и децата да се справят с външното оценяване, което е въведено във всяка една отправна точка на образованието.

За да се справят учителите в общообразователното училище с преподаването в класове, в които има ученици със специални образователни потребности, им е необходима подготовка или специално подготвен педагог, който да помага в часа. Ако не присъстват тези условия, най-често детето със специални потребности се оставя да изпълнява някаква задача (напр. да рисува), докато останалите деца учат по съответния предмет в час. Полза от това все пак има, защото децата прекарват време заедно в междучасията и се опознават, както и започват да разбират, че различното при децата със СОП не е страшно, а просто непознато. Научават се да помагат на различните и да ги разбират, което помага на децата да стават по-толерантни. Но това положение не е оптимално и всъщност не изпълнява целта на приобщаващото образование – всички деца да учат заедно.

Приобщаващата среда е среда, в която детето със СОП няма да се чувства различно или пренебрегнато, а ще участва максимално във всички дейности в училище. Детето със специални нужди ще се чувства добре сред другите и ще има желание за постигане на добри резултати. За да има такава среда, е необходимо да се създаде отношение към детето със СОП, става дума за добро отношение на приемане и разбиране от съучениците, учителите в училището, родителите на другите деца и всички останали служители в учебното заведение. Когато говорим за приобщаваща среда по принцип, трябва да споменем, че е необходимо създаването на цялостно отношение към децата с увреждания в обществото.

Тук ще споделим някои основни насоки на методическата работа с учителите за създаване на подходяща приемаща среда.

– Системното запознаване със степента на овладяност на хуманността като качество на отделния ученик и проявата ѝ във формалните и неформалните взаимоотношения между учениците на базата на задълбочено проучване на равнището на възпитаност на отделната личност.

– Обсъждане на целесъобразни форми, методи и похвати за общуване между учители и ученици, които утвърждават хуманните отношения във ежедневието.

– Анализиране на конкретни постъпки, извършени от отделни ученици, и търсене на целесъобразни начини за хуманно въздействие, като се съхранява достойнството на ученика.

– Запознаване с разнообразни видове ситуации и предлагане на варианти за конкретното им приложение в практиката, в делничните взаимоотношения.

Специално внимание се отделя на начина, по който се овладява съответната информация за моралната култура, като идея и като качествено образование на личността. Разкриват се варианти на начини, по които в условията на училището би могло да се трансформира информацията в индивидуалното съзнание на всяко дете, като се посочва значимостта на активната дейност на самата личност, овладяването на съответните умения и навици за изява на хуманността в ежедневните отношения. 4)

Според национално представително проучване сред родители на деца в норма свързано с нагласите към приобщаващото образование, проведено през май и юни 2014 г., въпреки усилията на институциите да създадат благоприятна атмосфера за обучение на деца със СОП в общообразователните училища, към момента само 40% от родителите знаят какво е приобщаващо образование. Но въпреки ниските нива на информираност след разясняване на идеята и целите на този вид образование над три четвърти изразяват подкрепа – 36% категорично подкрепят, 38% „по-скоро“ подкрепят. Очакванията за изпълнението на интегрираното обучение са позитивни, освен това се очакват и по-зитивни ефекти от 88% от родителите, за страхове споделят 61%. Очакваните позитивни ефекти за децата са свързани с развиване на умение за общуване с „различни“ хора (56%), умения за разбиране и приемане на различието (52%), полза за всички деца в класната стая от въвеждането на разнообразни методи и подходи на обучение (31%). 5)

Общообразователният учител в училище, както и в детската градина трябва да отговаря на много и най-различни условия. Учителската правоспособност е основополагащо, но не единствено условие за преподаване в учебно заведение. Огромната отговорност за децата, която учителят трябва да проявява, е също изключително важна. Други лични качества, които трябва да притежава учителят, са лидерство, организираност и иновативност в обучението. Задържането на вниманието на децата в клас също е трудна задача, с която трябва да се справи учителят, от друга страна, дисциплината и отличният успех са цел, която всеки учител се стреми да постигне. Когато в класа присъства и дете, което е различно от другите, учителят е натоварен с още няколко отговорности. Като начало, трябва да се постигне толерантно отношение на децата към детето със СОП. Следващата стъпка е разбирането на затрудненията на детето и справянето с трудностите, произтичащи от него. Подготовката на общообразователния учител е изключително важна, защото освен справянето с ежедневните трудности при работата с децата в тази ситуация учителят трябва да отговори и на нуждите на детето със СОП, които са по-специфични. Отговарянето на нуждите и на едно дете със СОП в системата на приобщаващото образование зависи от индивидуалната подготовка на общообразователния учител. Тъй като доскоро учителите, подготвящи се в университета, не са изучавали предмет, свързан със специалната педагогика, изведнъж, когато едно дете със специални нужди присъства в час, учителят не е подготвен за него. Общообразователните учители трябва да се подготвят за работа с деца със СОП още в университета. Във връзка с това беше и направено предложение в МОН в учебните планове на всички педагогически специалности да бъде включена дисциплина „Основи на специалната педагогика“ с хорариум 30 лекционни часа (Karadjova, 2010). Предложението е прието и днес във всички университети подготовката в педагогическа специалност включва и кратък лекционен курс за децата със СОП, което е изключително полезно за бъдещите педагози.

Основните функции на общообразователния учител са съобразени с това какво се изисква на по-късен етап от децата, на които преподава учителят. Планирането на работата в часовете, подбиране на подходящите методи, средства и материали, планиране на системата за оценяване на тези задачи освен с индивидуална работа са свързани и с работа в екип на всички педагози в определено училище. Работата с децата със СОП в този аспект не се различава особено. В един ориентиран към детето клас учителят познава интересите и потребностите на всяко дете и планира дейностите си в съответствие с тях. В началото на съвместната работа се разработва индивидуален обучителен план за всяко дете, в който се поставят конкретни, измерими цели, съобразени със способностите и потребностите му – например да се научи да пише определени букви, да изчита определени срички и т.н. (Angelova, 2009). Ако учителят не е наясно с потребностите на децата и учениците със СОП, в повечето ситуации се стига до конфликти между колеги до достигане на адекватно решение за плановете на различните деца и ученици. С оглед на отговорностите на професията учител можем да заключим, че човекът, отговарящ на условията за тази работа, трябва да е изключително добре подготвен от научна и педагогическа гледна точка, трябва да има силни личностни качества и да отговаря на още множество условия, за да успява да се справя с ежедневните си задачи. Но не видяхме специалната подготовка, която трябва да има педагогическият специалист, за да успява да организира работата в един клас с деца със СОП в идеята на приобщаващото образование. Това е може би пропуск на досегашната система, но определено в обществото, в което живеем, на учителите е необходимо да имат представа от понятийната система на специалната педагогика.

Според законовата рамка от септември 2016 г. всеки учител по предмет, както и останалите педагогически специалисти трябва да преминават през различни обучения ежегодно и да получават кредити за това. Това спомага за тяхното професионално развитие, уеднаквяване на стандартите и методите на работа, както и за личностното израстване на педагогическите специалисти. Част от събирането на тези кредити може да е обвързано с повишаването на компетенциите относно работата на педагогическия колектив с деца със специални образователни потребности. 6) В Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти е изяснено, че повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване компетентностите на педагогическите специалисти за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие. 7)

Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва с цел:

1. актуализиране или усъвършенстване на придобити и/или придобиване на нови допълнителни компетентности, което осигурява съответствие с професионалния профил на изпълняваната длъжност, с професионалното развитие на педагогическия специалист, с резултата и препоръките от атестацията му, както и с националната, регионалната, общинската и училищната политика;

2. реализирането на политиката на институцията за осигуряване на напредък и подобряване на образователните резултати на децата и на учениците, за тяхната подкрепа и консултиране;

3. удовлетворяване на професионалните интереси на педагогическия специалист в съответствие с професионалния профил на заеманата длъжност и осигуряване на възможност за планиране на личностното и професионалното му израстване и кариерното му развитие;

4. създаване на условия за превръщане на институцията в среда за изява чрез разгръщане на творчеството и иновациите и за обмяната на добри практики;

5. повишаване привлекателността на учителската професия и социалния статус на педагогическия специалист.

Като част от изследване за проучване на необходимостта от национално обучение на учителите, работещи в общообразователното училище по темата за приобщаващото образование, е проведена анкета сред 500 общообразователни учители, преподаващи на ученици от предучилищна възраст до XII клас от цялата страна. Те са избрани на случаен принцип, като разпределението им е предварително зададено така, че да отговаря на различни условия – населено място, възраст и други.

Въпросите в анкетата са 15 и са следните: В кои класове преподавате?; Имате ли представа от проблемите в работата с деца със СОП?; Вие лично досега имали ли сте деца със СОП в класовете, в които преподавате?; Смятате ли, че в бъдеще може да ви се наложи да работите с деца със СОП?; Чувствате ли се подготвен/а за работа с деца със СОП?; Посещавали ли сте някакви курсове, лекции или друга форма на подготовка или самоподготовка за работа с деца със СОП?; Според вас правилно ли е интегрираното обучение на деца с умствени увреждания?; Според вас правилно ли е интегрираното обучение на деца с физически и други увреждания, но със запазени умствени способности?; Според вас влияе ли участието на деца със СОП върху общата успеваемост/нивото на класа?; Откъде идват най-често проблемите в работата с деца със СОП?; Бихте ли искали да получите допълнително обучение за работа с деца със СОП?; Вашата възраст?; Населеното място на вашето училище?; Можете ли да работите с интернет?; Бихте ли желали да получавате информация и разработки за работа с деца със СОП на вашата лична електронна поща? Изследването показва, че значителна част от учителите вече имат личен или опосредстван опит – чрез своите колеги, в работата с деца със специални образователни потребности. Но същевременно не се чувстват подготвени за среща с предизвикателствата на приобщаващото образование. На педагогическия персонал му се налага ежедневно да работи с деца със СОП, за които той не се чувства подготвен. Едва малка част от педагогическите специалисти споделят, че имат необходимата подготовка, за да се справят. Над 60% смятат, че са напълно неподготвени.

Като цяло, към момента сериозната подготовка и обучение за работа с деца със СОП е незначителна и се изчерпва с фрагментарна подготовка и самообразование. При обследването на 500-те педагогически специалисти, преподаващите в гимназиалната степен не смятат, че е много вероятно да им се наложи да работят с деца със СОП. Съвсем различно е положението при учителите, преподаващи в предучилищното и началното образование. Те ясно виждат, че тенденцията е все по-често да се сблъскват със специфичните проблеми на приобщаващото образование. Всички педагогически специалисти проявяват засилен интерес към допълнителна подготовка и квалификация за работа с деца със СОП. Изследванията открояват някои специфични проблеми на приемането на приобщаващото образование на деца със СОП. Преди всичко има ясно разграничаване на две групи – деца с ментални увреждания и деца с физически увреждания. Към двете групи има значителна разлика в отношението за възможностите им за приобщаващо образование.

Като цяло, застаряването в учителската професия дава негативно отражение на желанието за иновации, желанието да се придобие допълнителен опит. Така например желание за допълнително обучение за работа с деца със СОП проявяват 82% от учителите до 40 години. При учителите над 40 години този процент спада до 44%, а при тези над 50 години – под 3%.

Учителите не приемат безрезервно интегрираното обучение на деца с ментални увреждания. Като цяло, преобладаващото мнение е, че това е правилно само до предучилищното образование и началните класове. Към децата с физически увреждания практически няма резерви. Прави впечатление, че учителите в предучилищната и началната подготовка изразяват адмирации по повод приобщаващото образование на деца с ментални увреждания. Те дори смятат, че това се отразява благотворно на общото ниво на класа (групата). Проблемите възникват очевидно по-късно (след IV клас), когато и изискванията стават по-високи, и децата – по-трудно овладяеми. Основните проблеми, които учителите открояват за работата с деца със СОП, са преди всичко в липсата на необходимата материална база за работа с тези деца, липсата на реални стимули за учителите, работещи с тях, агресията (неприемането) на останалите ученици и родители на останалите деца, които често не желаят децата им да са заедно с деца със СОП (общото ниво на класа, неовладяна агресия от едната или другата страна).

От проведеното проучване става яснор че нуждата от провеждане на обучения за учители за работа с деца със СОП е належаща. Както и поддържането на връзка между педагогическите специалисти, които работят с деца със СОП в процеса на приобщаващото образование.

Заключение. От казаното дотук можем да направим следните изводи и заключения. Необходимостта от допълнително обучение на общообразователните учители за работа с деца със специални образователни потребности е, ако не належаща, то изключително необходима, за да успяват те да се справят с предизвикателствата на приобщаващото образование. По-заинтересовани от обучения по темата за работа с тези деца са учителите от началното образование, защото им се налага ежедневно да работят с тези деца и в доста от случаите са хората, които дават сигнал за това, че при дете се наблюдава определен дефицит или забавяне в развитието. На учителите в началното образование им е необходима повече информация, за да са сигурни в данните, които предоставят на родителите. Обучение и на педагогическите специалисти, преподаващи в гимназиален етап, се налага поради трудността, която те изпитват, когато работят с децата със специални образователни потребности, които се срещат в класовете, в които те преподават.

Необходимо е да се използва законовата рамка за подобряване на образованието на децата, като цяло, и особено на децата със специални образователни потребности. В работата си с приобщените ученици педагогическият специалист е необходимо да се възползва от помощта и съветите на ресурсния учител при работа с децата със СОП. Общообразователният учител, заедно с останалите специалисти в училище трябва да участва в екипите за подкрепа на личностното развитие, за да обсъжда възникващи ежедневно проблеми. Необходимо е също така да се включва в изготвянето на документацията, свързана с учениците със СОП. Добра идея е създаването на кръгли маси по темата за приобщаващото образование, особено в момента, когато е необходимо изясняване на възникналите проблеми във връзка с осъществяване на законовата рамка.

Acknowledgement. Авторът е докторант в специалност „Специална педагогика“, Факултет по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски“. Научен ръководител: проф. д-р Катерина Караджова, e-mail: k.karadzova@fppse.uni-sofia.bg

БЕЛЕЖКИ

1. Декларация от Саламанка. Испания, юни 1994.

2. Закон за предучилищното и училищното образование. Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.

3. Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, Обн., ДВ, бр. 81 от 9.02.2006 г.

4. Център за приобщаващо образование, 2017, Приобщаващото образование и подготовката на учителите, на разположение на: http://priobshti.se/sites/ priobshti.se/files/uploads/docs/naglasi_kum_priobshtavashtoto_obrazovanie_ roditeli.pdf

5. Наредба за приобщаващото образование. Обн. ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г. Приета с ПМС № 286 от 04.11.2016г.

6. Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, Обн. ДВ. бр.75 от 27 септември 2016 г., в сила от 27.09.2016 г.

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова, Л. (2009). Oбразование, ориентирано към детето. София: Българска асоциация на чийвнинг стипендиантите.

Баева, М. (2009). Педагогика на приобщаването – включващо образование. София: Софийски университет.

Добрев, Зл. (2008). Особености на интегрираното обучение. София: Софийски университет.

Караджова, К. (2010). Детерминанти на интегрираното обучение при деца с интелектуална недостатъчност. София: Софийски университет.

REFERENCES

Angelova, L. (2009). Obrazovanie, orientirano kum deteto. Sofia: Bulgarian Association of Chevening Fellows.

Baeva, M. (2009). Pedagogika na priobshtavaneto – vkliuchvashto obrazovanie. Sofia: University of Sofia.

Dobrev, Zl. (2008). Osobenosti na integriranoto obuchenie. Sofia: University of Sofia.

Karadjova, K. (2010). Determinanti na integriranoto obuchenie pri detsa s intelektualna nedostatuchnost. Sofia: University of Sofia.