Резюме. Важно място сред професионално-педагогическите качества и способности заема комуникативната компетентност на спортния педагог. Тя предполага ефективно взаимодействие с учениците в процеса на обучение или изградена комуникативна култура. Комуникативната компетентност на учителя по физическо възпитание се реализира чрез две основни групи средства – вербални/речеви и невербални/неречеви, които се проявяват по специфичен начин в обучението. В последните години все по-дискутиран става въпросът за засилване на интерактивността в обучението по физическо възпитание и спорт и прилагането на различни интерактивни методи, средства, подходи и форми на обучение. Най-използваните интерактивни методи в обучението по физическо възпитание и спорт са игров метод и неговите разновидности, беседа, дискусия, мозъчна атака/брейнсторм, метод на казуса, екипна или групова работа и други. Разпространение намира също екипната организация на обучението. Тя се основава на груповата работа, която изисква партньорски взаимоотношения и диалогов тип комуникация.

Ключови думи: qualities, abilities, communicative competence, sports pedagogue, interactivity, play method

Физическото възпитание е системен педагогически процес. Като такъв, той е насочен към двигателната култура на учениците, формиране на положително отношение към спорта и здравословния начин на живот, усвояване на знания, умения и навици за определени движения от основни спортни дисциплини и развиване на т. нар. „двигателна компетентност“ на подрастващите (Hardman, 2011). Реализирането на посочените цели се разглежда като част от адаптацията и социализацията на младите хора към съвременната сложна социална среда и изграждане на умения за преодоляване на трудности и препятствия, свързани с начина на живот в съвременните социално-икономически условия.

Физическото възпитание, като учебен процес, се отличава от обучението по всички останали учебни предмети в училище. Като основни негови характеристики трябва да се посочат:

– двигателен характер на познавателната дейност, съчетана с други видове активност като интелектуална, волева, вербална и т. н.;

– силно изразен емоционален характер на обучението, резултат от двигателната дейност;

– динамичен характер на дейността, в основата на която са заложени състезателният елемент и насочеността към определени количествено измерими резултати и постижения;

– специфично място за провеждане на обучението – физкултурният салон или спортната площадка в училищния двор;

– често сливане на две паралелки с деца от различна възраст и необходимост да се работи едновременно с различно учебно съдържание.

Изброените характеристики на обучението по физическо възпитание и спорт предявяват специфични изисквания към професионалната подготовка и изява на съвременния спортен педагог. В основата на неговата педагогическа дейност е педагогическото общуване, чрез което на практика се реализира обучението.

Провеждането на обучението по физическо възпитание и спорт изисква основни професионални умения и компетенции за преподаване на учебния предмет. Освен специализираните знания и компетенции учителят по физическо възпитание и спорт трябва да притежава и определени професионалноличностни качества, характерни за спортнопедагогическата професия. Някои от тях имат общопедагогически характер и са типични за педагогическата професия, като цяло. Те се дефинират като общи, преносими от една педагогическа дейност в друга. Други професионално-личностни качества и умения са специфични само за професията на учителя по физическо възпитание и неговата професионална изява.

Важно място сред професионално-педагогическите качества и способности заема комуникативната компетентност на педагога. Тя предполага не само правилна организация, провеждане и контрол на обучението, но и ефективно взаимодействие с учениците в процеса на обучение или изградена комуникативна култура. Владеенето на това качество е основна предпоставка за развиване на двигателно-познавателната активност на подрастващите в обучението по физическо възпитание и спорт с оглед реализиране на поставените цели и задачи.

Необходимо е да се отбележи важният факт, че съвременното младо по-коление живее в нова информационна и социална среда. Сърфирането в интернет под различна форма е ежедневно занимание за подрастващите. Често младите хора прекарват повече време в глобалната мрежа в сравнение с непосредственото живо човешко общуване.

Новите тенденции и динамичните процеси в обществото на макро- и микрониво дават отражение върху характера и поведението на съвременните ученици. Прави впечатление, че в сравнение с предишните поколения днешните деца в голямата си част са по-практически ориентирани, по-емоционални, често хиперактивни, действат импулсивно в момента, искат да видят непосредствените резултати от своята дейност и положените усилия веднага. Това прави педагогическото общуване с учениците често трудна и непосилна задача.

Професионалните взаимодействия на съвременния учител по физическо възпитание и спорт не се свеждат единствено и само до учениците. Педагогът трябва да има изградени умения за общуване с колегите от училище и треньорите от спортни клубове, с родителите на учениците, с техните близки и приятели. В последните години се налага учителите да общуват с деца със специални образователни потребности и деца от различни малцинствени групи. Не трябва да се подценява и задължителната писмена комуникация на педагога, свързана главно с училищната документация и работата с нормативни документи.

Ето защо комуникативната компетентност на педагога включва способността на учителя по физическо възпитание и спорт „да осъществява и поддържа активна комуникация както в училищна среда, така и извън нея, използвайки разнообразни начини на общуване“ (Кашлев, 2004).

Връзката между спортния педагог и ученика, установяването на комуникация и взаимно разбиране в обучението са предпоставки за ефективна съвместна дейност. Целта на взаимодействието между основните субекти в обучението е постигане на синхрон в мислите, действията и постъпките между тях, обединени от обща дейност. Комуникативната компетентност на спортния педагог, на практика, се реализира чрез две основни групи средства – вербални/речеви и невербални/неречеви (Павлов, Тоцева, 2000).

Вербалните средства на педагогическо общуване на практика намират израз в традиционните словесни методи на обучение – като обяснение, описание, инструктаж, коментар, указание, забележка, беседа, дискусия, диспут и др.

Вербалните средства се свързват с умението на спортния педагог за правилно, точно и ясно изразяване. Словесните изяви в условията на обучението по физическо възпитание и спорт трябва да са достъпни за всички ученици, да не водят до отегчаване и понижаване на работоспособността на децата. Задължителни са понятийната, фонетичната и смисловата точност на словесния изказ (Павлов, Тоцева, 2000). Недопустимо е използването на жаргонни и нецензурни думи, на диалектизми и варваризми, които принизяват официалната специализирана реч.

Речта на спортния педагог има своите особености, които се обуславят от характеристиките на обучението по физическо възпитание и мястото на неговото провеждане. Учителите по физическо възпитание и спорт действат в отличителна работна среда. Това изисква специфична вербална комуникация. Често педагогът трябва да говори високо и силно в салона или в училищния двор, за да бъде чут от всички ученици, които обучава. Чрез вербалната комуникация педагогът насочва и стимулира активността, насърчава мотивацията на учениците за участие в обучението.

Комуникативната компетентност на спортния педагог се реализира на практика и чрез невербалните средства на педагогическо общуване. Те се съчетават по своеобразен начин с вербалните средства и изграждат цялостното взаимодействие в обучението по физическо възпитание и спорт. Спортният педагог в своята работа често подава съзнателни невербални сигнали към учениците си.

Основните начини за невербална комуникация в обучението намират израз в установяването на зрителен контакт с учениците, мимиките или изразността на лицето като отражение на различни чувства, емоции и преживявания, жестовете, позата на педагога, пространственото поведение, както и външният вид (Павлов, Тоцева, 2000). Ролята на невербалните средства се засилва при организиране на съвместни двигателни дейности, свързани с провеждане на игри и състезания в различни спортни дисциплини. Трябва обаче да не се забравя, че този вид комуникация има подчинен характер и винаги трябва да е в синхрон с вербалните средства на педагогическо общуване.

В последните години все по-дискутиран в сферата на образованието става въпросът за засилване на интерактивността в обучението, като цяло и в частност – по физическо възпитание и спорт, и прилагането на различни интерактивни методи, средства, подходи и форми на обучение. Интерактивността предполага активно взаимодействие или усилена съвместна дейност (от интер – между, и акция – действие), в която активно си сътрудничат учителят и учениците, както и самите ученици помежду си (Гюрова и др., 2006). Интерактивното обучение и педагогическото взаимодействие са свързани с диалогичността, непосредствената комуникация, личностно-действената ориентация, творчеството и рефлексивността (Милева, 2002; Кашлев, 2004).

В основата на този вид обучение са заложени следните основни моменти (Гюрова и др., 2006):

– интензивна комуникация, обмяна на дейностите между участниците;

– промяна на състоянието на участниците (процесуалност);

– рефлексия на собствената дейност (връщане към минала дейност, преосмисляне и самооценяване);

– активно взаимодействие.

Като най-значими характеристики на интерактивното обучение се открояват (Иванов):

– обучението е центрирано към ученика;

– обучението се разглежда като процес, а не като цел;

– усвоените знания намират практическо приложение;

– обучението се представя по достъпен начин, така че да бъде лесно усвоено от всеки ученик;

– учениците са активни в своето собствено учене и в това на съучениците си;

– създава се привлекателна учебна среда;

– предоставя се възможност за избор на средства и ритъм на учене;

– възможности за групов съвместен контрол и оценяване на учебните по-стижения.

Най-използваните интерактивни методи в обучението по физическо възпитание и спорт са следните – игров метод и неговите разновидности, беседа, дискусия, мозъчна атака/брейнсторм, метод на казуса, екипна или групова работа и други.

Един от най-популярните и най-предпочитани интерактивни методи е игровият. В училищното физическо възпитание и спорт той се прилага под формата на различни подвижни и спортноподготвителни игри във всички етапи на обучението. Игровият метод стимулира в голяма степен двигателната и познавателната активност на учениците от различни възрастови групи. Играта се отличава с ясни и точни правила, които трябва да се спазват от всички участници, състезателен характер, силно емоционално въздействие, честа смяна и вариативност на ситуациите (Милева, 2009).

Разновидност на игровия метод са ролевите игри. Те предполагат превъплъщаване на участниците в определена роля във въображаема ситуация. Целта е съпреживяване на поведението на други хора и формиране на умения за реагиране в дадена ситуация. Техниките на ролевите игри са по зададени роли, полузададени роли, изработване на роли от участниците, импровизация от учениците, която развива творчеството и въображението.

Беседата е една от класическите техники за общуване в обучението и същевременно е интерактивен метод. Възможностите на метода се използват за увеличаване на груповото участие и пораждане на взаимодействие. При беседата е препоръчително обучението да се свързва с миналия опит на учениците и да се насочва към решаване на практически житейски ситуации. Използва се в съчетание с други обучаващи подходи.

Дискусията представлява размяна на информация за реконструиране на проблем, изясняване на алтернативите, оценяването им и споразумение за крайния вариант. Задължително изискване е консолидацията или уеднаквяването на вижданията по дискутирания материал. Излагането на собствена позиция е добре организирано и подкрепено с факти и доказателства. Включва се задължително изразено отношение от страна на участниците, както и коментар към позицията на другите ученици.

Друг популярен интерактивен метод е мозъчната атака, или брейнсторм. Той се разглежда като метод за генериране на нови и оригинални идеи и за решаване на проблеми. Представлява система за активизиране на умствената дейност и творческото мислене на учениците и за развиване на техните способности. Този метод насърчава приемането и разглеждането на всяка мисъл и идея. Понижава ролята на критиката в творческия процес.

Разпространение в обучението по физическо възпитание и спорт намира екипната организация на обучението (Томова, 2005, 2011; Димитрова, Томова, Николова, 2010). Тя се основава на груповата работа, която изисква партньорски взаимоотношения и диалогов тип комуникация. Това обогатява взаимоотношенията както между преподавателя и учениците, така и между самите обучавани и между отделните групи. Засилват се обратната връзка и информацията. От решаващо значение за ефективността на работата са предварителното планиране и подготовката на организацията и придобиването на компетенции за съвместна дейност.

В ДОИ по физическо възпитание и спорт са включени изисквания за изграждане на умения за работа в екипи за съвместна дейност. Решаваща е ролята на учителя по физическо възпитание и спорт, като той ръководи учебната дейност, разпределя ролите в екипите, формира съставите и капитаните (Томова, 2005, 2011). Той координира всички отбори или екипи.

Екипната организация е форма за разнообразяване на обучението по физическо възпитание и спорт. В практиката е разкрито нейното влияние върху социалния микроклимат в класа, върху статуса на учениците в екипа, както и върху по-ефективното овладяване на двигателната дейност (Томова, 2005). Екипната организация на обучението по физическо възпитание и спорт се интерпретира като иновация в учебно-възпитателния процес в съответствие с идеите и посланията на Международната комисия по образованието към ЮНЕСКО.

Заключение

Съвременното обучение по физическо възпитание и спорт налага нов вид общуване, прилагане на интерактивни методи и форми на педагогическо взаимодействие. Комуникативната компетентност на учителя, като професионално качество, е решаваща предпоставка за постигане на необходимите цели и ефективност на учебно-възпитателния процес по физическо възпитание и спорт.

ЛИТЕРАТУРА

Гюрова, В., Божилова, В., Вълканова, В., Дерменджиева, Г. (2006). Интерактивността в учебния процес. С.: Агенция Европрес.

Димитрова, С., Томова, Д., Николова, Е. (2010). Интерактивността при ръководството на познавателната дейност в учебния процес по физическо възпитание и спорт в СОУ. Спорт и наука, извънреден брой 4, втора част.

Иванов, И. Интерактивни методи на обучение, file:///C:/Users/user/ Downloads/Interaktivni-metodi-za-obuchenie.pdf

Кашлев, С. (2004). Интерактивные методы обучения педагогика. Минск

Милева, Е. (2002). Тенденции в развитието на образованието и спортното образование. Спорт и наука, 2.

Милева, Е. (2009). Педагогика на физическото възпитание и спорта, С.: Авангард Прима.

Недкова, М., Николова, Е. (2012). Интерактивни методи на обучение по физическо възпитание и спорт във висшите училища. Спорт и наука, извънреден брой 3.

Павлов, Д., Тоцева, Я. (2000). Педагогическа реторика. С.: изд. Даниела Убенова.

Томова, Д. (2005). Повишаване ефективността на уроците по физическо възпитание чрез екипна организация на учебно-възпитателния процес. Благоевград: Дисертация.

Томова, Д. (2011). Екипна организация на физическото възпитание, Благоевград: УИ „Н. Рилски“.

Hardman, K. (2011). Physical Education, Movement and Physical Literacy in the 21st Century: Pupils’ Competencies, Attitudes and Behaviours. Porec: 6. FIEP European Congress.

REFERENCES

Gyurova, V., Bozhilova, V., Valkanova, V., Dermendzhieva, G. (2006). Interaktivnostta v uchebniya protses. S.: Agentsiya Evropres.

Dimitrova, S., Tomova, D., Nikolova, E. (2010). Interaktivnostta pri rakovodstvoto na poznavatelnata deynost v uchebniya protses po fizichesko vazpitanie i sport v SOU. Sport i nauka, izvanreden broy 4, vtora chast.

Ivanov, I. Interaktivni metodi na obuchenie, file:///C:/Users/user/Downloads/ Interaktivni-metodi-za-obuchenie.pdf

Kashlev, S. (2004). Interaktivnaye metoday obucheniya pedagogika. Minsk

Mileva, E. (2002). Tendentsii v razvitieto na obrazovanieto i sportnoto obrazovanie. Sport i nauka, 2.

Mileva, E. (2009). Pedagogika na fizicheskoto vazpitanie i sporta, S.: Avangard Prima.

Nedkova, M., Nikolova, E. (2012). Interaktivni metodi na obuchenie po fizichesko vazpitanie i sport vav visshite uchilishta. Sport i nauka, izvanreden broy 3.

Pavlov, D., Totseva, Ya. (2000). Pedagogicheska retorika. S.: izd. Daniela Ubenova.

Tomova, D. (2005). Povishavane efektivnostta na urotsite po fizichesko vazpitanie chrez ekipna organizatsiya na uchebno-vazpitatelniya protses. Blagoevgrad: Disertatsiya.

Tomova, D. (2011). Ekipna organizatsiya na fizicheskoto vazpitanie, Blagoevgrad: UI „N. Rilski”.

Hardman, K. (2011). Physical Education, Movement and Physical Literacy in the 21st Century: Pupils’ Competencies, Attitudes and Behaviours. Porec: 6. FIEP European Congress.