Резюме. Изхождайки от тезата, че чрез играта децата неусетно придобиват знания и умения, а привличането на родителите прави наистина незабравими училищните уроци, статията представя конкретни примери за процеса на подготовката и за реализацията на няколко интердисциплинарни урока с ученици от началния етап. Те са ценни не само заради постигнатите образователни и възпитателни цели, а и заради създадената чрез тях общност между учител, ученици и родители.

Ключови думи: educational games; fun activities; students; knowledge; skills; parents inclusion; interdisciplinary lesson

Играта е присъща на децата. Чрез нея те се забавляват и опознават света, в който живеят. Играта прави децата щастливи. Тя има магическо въздействие върху тях и отключва сърцата и умовете им.

Аз обичам децата и затова съм избрала формулата „Обучение чрез игра и забавление“. И за да запазя естествената връзка на детето със семейството му, да използвам професионалния опит на родителите, както и да ги направя съпричастни към развитието на детето им в процеса на обучение, възпитание и социализация, поставям родителите в нови роли.

Ще дам няколко примера от практиката си, в които реализирам формулата „Обучение чрез игра и забавление“ с участието на родителите.

За пробуждане на интерес към книгата в началото на II клас проведохме с родителите литературно четене на откъси от техните любими детски книги. Всяко дете с радост и вълнение следеше изявата на своята майка или татко, влезли в ролята на ученици. Те по забавен начин представиха любимата си детска книга. Така се оформи списък от най-предпочитаните книги за деца в тази възраст.

Още от следващия ден започнахме колективно четене на откъс от книгата „Пипи Дългото чорапче“. Четенето продължаваше вкъщи, а децата, които вече бяха я прочели, се готвеха за драматизиране на различни епизоди от нея. Така прочетохме книгите: „Мечо Пух“ – Алън Милн; „Патиланско царство“ – Ран Босилек; „Карлсон, който живее на покрива“ – Астрид Линдгрен; „Алиса в Страната на чудесата“ – Луис Карол; „Емил от Льонеберя“ – Астрид Линдгрен; „Мери Попинз“ – Памела Травърз; „Невероятните приключения на барон Мюнхаузен“ – Распе. Накрая подготвихме урок спектакъл „Приятелство, родено в „Торнадо 51“. Аз написах сценария по идея на своя бивша ученичка, която сега е в VII клас. Всички родители подготвиха костюмите на децата за ролите, които изпълняваха. В спектакъла персонажи бяха главните герои от прочетените книги. Действието се развиваше първо в сладкарница, после сред едно торнадо, а накрая – във вила „Вилекула“. Там всички герои празнуваха рождения ден на Пипи Дългото чорапче. За забавлението използвахме изучените в часовете по немски език песни. Така в игра и забавление децата прочетоха книгите с желание и интерес.

Успях да реализирам целите, които си бях поставила в началото:

– събуди се интересът на учениците към четене на книги;

– подобри се умението им да четат с разбиране;

– създаде се предпоставка за актьорска изява на всички деца от класа;

– в подготовката на урока непринудено се възпитаваше чувство на отговорност и дисциплина у всеки ученик, а това гарантира крайния успех;

– прояви се голяма родителска съпричастност;

– сплоти се колективът от ученици, родители и учител.

Като голям почитател на българския фолклор, работих с децата няколко месеца по проекта „Покажи разнообразието и красотата на българския фолклор“. Участниците, които сами се включиха в проекта, подготвени от родителите си вкъщи, представиха в часовете по музика песен и хоро от различните фолклорни области в България, облечени в типичната народна носия.

Паралелно с тези индивидуални изяви разширявах знанията за фолклорните особености на някои области. Разгледахме картата с шестте фолклорни области в България, а подробно изучихме Добруджанската, Родопската и Шопската фолклорна област. На географската карта откриваха селищата в дадената област. Разглеждаха типичните женски и мъжки носии, вникнаха в особеностите на песните и хората; получиха знания за народните музикални инструменти. Усвоиха няколко хора: „Ръка“, „Сворнато“, „Право хоро“ и „Шопска ръченица“. Така неусетно подготвихме урок спектакъл с активното участие на родителите. В него класът бе разделен на три групи – добруджанска, родопска и шопска. Всеки участник в дадената група представяше част от характеристиките на областта. Специално изготвена от родителите презентация допълваше разказа им с картини и музика. Изпълнихме характерните за всяка област песни и хора, а майки на ученици от трите групи подготвиха типичните за фолклорните области храни – добруджанска погача, родопски картофи на пещ и шопска салата.

Всички знания и умения, които децата бяха придобили, използвахме за големия празничен концерт на 31 май. Родителите имаха възможност да се изявят като хореографи и танцьори заедно с групи деца от класа. Изпълнихме с родителите известни български народни песни и хора. Получи се голям фолклорен концерт в този слънчев майски ден в прекрасния парк на 51. СУ „Елисавета Багряна“. Завършихме с богата трапеза, подготвена от всички майки.

В началото на III клас групирах учениците в седем екипа, носещи имената на планетите Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран. Родители подготвиха информационни табла за всеки екип. Създадена бе своеобразна връзка между родителите на децата от всеки екип. Много от тях вече познаваха класа от срещите им по проекта „Днес мама/татко е учител“. В новата си роля родителите провеждаха урок по избрана от тях тема. Децата с радост и гордост следяха изявата им. Родителите проявяваха все по-голяма отговорност и съпричастност. Решихме тези седем екипа да работят до края на тази учебна година в различните познавателни области.

В продължение на няколко месеца изучавахме исторически уроци от предмета „Човекът и обществото“. Те започваха с беседа, после с разказ и презентация, представени от мен, и завършваха със сценка, представена от децата в рамките на десет минути. Сценариите създаваха родителите от всеки екип. Те разпределяха ролите, подготвяха костюмите и мизансцен, на фона на който се възпроизвеждаха историческите събития.

Обобщителния урок за Първото българско царство проведохме пред портретите на българските владетели, нарисувани на оградата на училището от ученици художници от 51. СУ „Елисавета Багряна“.

Вече бяхме готови да сглобим вековния „Пъзел на Първото българско царство“ в открит урок, в който използвахме целия реквизит от отделните сценки. Ученици от VII клас (предишният ми випуск) подреждаха елементите на пъзела по дати от представените от третокласниците исторически събития.

Така чрез „игра и забавление“ успяхме да превърнем трудните исторически уроци в приятно занимание с участието на децата и родителите. Със сигурност знанията на учениците ще останат трайно в паметта им, защото свързваха владетелите и събитията със сценките, в които участваха. А родителите се върнаха в собствените си ученически години, запалиха се да търсят информация и създадоха чудесни исторически текстове за своите деца.

През втория срок започнахме да учим в първа смяна. Ранното ставане е твърде неприятно за децата. Затова реших да направя прехода от топлото легло към ученическия чин по-приятен, като се потопим в магията на класическата музика. За целта родителите осигуриха декоративна възглавничка 20/20 см, еднаква за всяко дете. Нарекохме я „музикална възглавничка“. Всяка сутрин имаме ритуал: точно в 7.30 часа, поставили глава върху възглавничката, децата слушат 10 минути класическа музика, стават и завършваме с ритмични стъпки по валса на Щраус „На хубавия син Дунав“. Това ще продължи до края на учебната година.

За да съчетая удоволствието от музиката с познанието, реших да запозная децата с живота и творчеството на композиторите Вивалди, Моцарт, Бетовен, Шопен и Щраус-син. Идеята възприеха и родителите. Те подготвиха презентации за композиторите на всеки от седемте екипа. Децата се запознаха с интересни случки от тяхното детство. В часовете по български език подбирах за диктовки текстове от биографиите на композиторите, а на картата на Европа откривахме техните родни места. Всеки екип репетираше с помощта на родителите, някои създадоха танц по музика на тези композитори. Дете от класа се подготвяше да изпълни на синтезатор валс от Моцарт. След двумесечна работа бяхме готови за урока „В света на класическата музика“. На него децата се представиха с подобаващо класическо облекло – бяла ризка с черна папийонка за момчетата и бяла блузка с червена лента за момичетата, използвахме и красивата ни училищна униформа.

Слушането на класическа музика продължава. Родителите споделят, че вкъщи и по време на пътуване слушат с децата си Моцарт, Бетовен, Шопен. Един ден чух по телефона просълзен глас на родител, който ми благодари за това, че запознавам децата с класическата музика.

Изграденото единство между мен, учениците в моя клас и техните родители ми помага в търсенето и реализирането на нови проекти.

Това е поредният ми випуск, с който успешно прилагам формулата „Обучение чрез игра и забавление“ с активното участие на родителите.