Резюме. Статията разглежда възможностите, които методът „Обърната класна стая“ (Flipped Clarssroom) предлага на учениците и учителите в час по география и икономика. Чрез подхода на обърната класна стая се сменят местата на домашната работа и преподаването на ново знание. Учителят играе ролята на ментор и помага на учениците да затвърждават наученото чрез дискусии, игри, екипна работа и изработване на мисловни карти.

Ключови думи: обърната класна стая; мисловна карта; приложение Coggle; мозъчна атака

„Учителят е компас, който активира магнитите на любопит
ството, знанието и мъдростта у учениците.“
Евър Гарисън

Учителската професия е все по-динамична и ангажираща. Главната цел на всеки учител е да предизвика любопитството на учениците към своя предмет. Това налага преподавателите да се самоусъвършенстват постоянно. Добрият учител е този, който успява чрез преподаването си да осигури на учениците си възможност за разчупване на шаблона и изкачване по социалната стълбица. Това е една от основните цели на образованието днес.

Статията разглежда възможностите, които методът „Обърната класна стая“ (Flipped Clarssroom) предлага на учениците и учителите в час по география и икономика. Учениците имат достъп до огромно количество информация извън училище, както и до свободен достъп до технологии и разнообразни медии. Този ресурс може да се използва за реализиране на ефективен учебен процес. Чрез подхода на обърната класна стая се сменят местата на домашната работа и преподаването на ново знание. Първо, учениците получават самостоятелно информация по учебното съдържание, а след това учителят, стъпвайки на поставената основа, изяснява понятия и структурира съответния обем учебен материал. Чрез подхода ученикът е в активна позиция. Повишава се мотивацията за учене. Формират се нови модели на комуникация между учителя и учениците. Съчетават се самостоятелни и групови форми на работа.

Прилагайки метода на обърната класна стая в часовете по география и икономика, учителят играе ролята на ментор, който помага на учениците да затвърждават наученото чрез дискусии, игри, екипна работа и изработване на мисловни карти.

І. Описание:

1. Тема на урока: Предбалкан

2. Тип на урока: Обърната класна стая

3. Участници в урока: Учениците от ХА клас

4. Цели на урока

4.1. Главна цел: Оценка на природноресурсния потенциал на Предбалкана. Акцентира и коментира проблемите.

4.2. Подцели:

5. Очаквани резултати:

– Да се затвърди алгоритъмът за характеристика на природногеографска област.

– Да се развият умения за стопанска оценка на природноресурсния потенциал на Предбалкана.

– Да се усъвършенстват уменията за работа с мисловна карта, географска карта, атлас, таблици и диаграми.

6. Методи на преподаване

6.1. Дидактически средства

– Обърната класна стая – учениците могат да използват предишния си опит и съществуващите знания, за да изградят разбиране за новия материал.

6.2. Методи

– Ситуационен метод – учениците създават мисловна карта на Предбалкана, характеризирайки особености на географското положение, природните особености и ресурси, оказващи влияние върху икономическото развитие на селищата в природната област. Мисловната карта се изработва с приложението Coggle.

– Креативни методи – свързани са с екипната работа, създаването на образователен продукт, презентиране пред аудитория и формирането на ключови компетенцииq свързани с географското и гражданското познание за изграждане на обща комуникативна компетентност на учениците.

– Дискусия – спомага за преодоляване на възникнали проблеми при самостоятелното учене по темата.

– „Мозъчната атака“ – генерира идеи по време на екипната работа и дава възможност да се вземат най-правилните решения за съдържанието на мисловната карта.

7. Нагледни средства: учебник, презентация, атлас, таблици, диаграми.

8. Междупредметни връзки: информационни технологии, изобразително изкуство.

ІІ. Структура на урока

ІІІ. Разработка на урока

– Организационна част

А. Въведение и мотивиране

1. Проблематизиращо мотивиране

Предварителна подготовка: учениците разполагат с една седмица, за да се запознаят с природните и антропогенните забележителности на областта, използвайки дадените ресурси по метода на обърнатата класна стая чрез презентация, направена от учителя, и допълнителни материали (видеа) качени в „Школо“.

2. Мобилизиращо наличните знания на учениците

Използвам мозъчна атака чрез въпроса: „Какво знаете за природногеографската област Предбалкан, в която се намира и нашият град?“. Отговорите на учениците записвам на дъската. Поставям въпроса: „Какво бихте искали да научите повече за Предбалкана?“. Отново записвам очакванията на учениците на дъската. Към тях ще се върна в края на урока при затвърждаване и приложение на новите знания.

3. Информиращо мотивиране

Използвам работа с учебника, таблици, морфохидрографска скица на областта, интернет, презентация.

Б. Разработване

Обръщам внимание, че Предбалкан е природната област, в която живеем, и това трябва да мотивира учениците да усвоят много добре учебното съдържание за природата на родния край. За целта насочвам вниманието им към проблемния въпрос, записан на дъската: Ефективно ли се използва природноресурсният потенциал на Предбалкана в икономиката на страната?

След като го прочитам, обръщам внимание, че през целия час ще се търсят аргументи, а в края на часа ще се даде отговор. Търсенето на аргументите ще се извърши чрез сформирането на два екипа – бизнес инвеститори и еколози. Екипите имат обща задача: да докажат или опровергаят проблемния въпрос. Уточняват се източниците на информация – презентация, учебник, атлас и самостоятелното проучване на информация в интернет, с която учениците предварително са се запознали.

Обръщам внимание, че аргументите ще бъдат визуализирани чрез мисловна карта, която всеки екип трябва да изработи в рамките на 10 минути, като използва приложението Coggle. Говорителите на екипите презентират, като показват своите мисловни карти на екрана на интерактивния дисплей.

В. Затвърждаване и приложение

След оценяване работата на екипите се връщам към очакванията на учениците към урока в началото на часа: „Реализираха ли се вашите очаквания? Беше ли ви интересно? Как се чувствахте като участници в ролевата игра и изработването на мисловните карти? Ще ви помогне ли да решавате такива казуси в бъдеще?“.

В заключение, искам да споделя от своя педагогически опит като учител по география и икономика, че използването на метода на обърната класна стая удовлетворява специфичните потребности и интереси на учениците от географски знания както за страната, така и за родния край. Учениците сами извличат, тълкуват и използват географска информация. Това допринася за включването им като равнопоставени и преки участници в учебния процес. Учениците затвърждават уменията си за работа в екип, изработване на продукт с помощта на приложението Coggle. В условията на екипна работа и дискусии учениците изказват лично мнение по проблемите на усвояването на природните ресурси, предлагат решения и прогнозират.

БЕЛЕЖКИ

1. Използвани интернет ресурси: http://bg.wikipedia.org/; http://www.slideshare. net/; http://www.google.bg/

ЛИТЕРАТУРА

ПЕНИН, Р. и др., 2019. География и икономика, Учебник за Х клас ЗП. София: Булвест 2000.

ГАЙТАНДЖИЕВА, Р., 2000. Стратегия на географското образование в СОУ при новите реалности. София: Анубис.

ДОНЕВА, В. Изработване на учебен проект за оптимално използване на рекреационните ресурси в родния край. Обучението по география, 1.

REFERENCES

PENIN, R. et al., 2019. Geografiya i ikonomika, Uchebnik za 10 klas ZP. Sofia: Bulvest 2000.

GAYTANDZHIEVA, R., 2000. Strategiya na geografskoto obrazovanie v SOU pri novite realnosti. Sofia: Anubis.

DONEVA, V. Izrabotvane na ucheben proekt za optimalno izpolzvane na rekreatsionnite resursi v rodniya kray. Obuchenieto po geografiya, 1.