Писма до редактора
ОБРАЗОВАНИЕТО НА РОМИТЕ – ИЗСТРАДАНА МЪДРОСТ НА ОБЩЕСТВОТО
Резюме. В статията са представени няколко интересни и ефективни практики за социализацията и образованието на ромите в Република Чехия, които са проучени в рамките на международен семинар. Разгледана е ролята на държавата, местната власт, неправителствените организации и доброволците при създаването и функционирането на центрове за образование на ромски деца и младежи.
Ключови думи: socialization, educational integration of Roma children and youth, effective partnerships, volunteers, good practices
Напоследък различни външни и вътрешни динамични процеси поставят с изострена тревожност закъсняващото във времето приобщаване на ромската общност към ценностите на съвременното общество, една от най-важните от които е образованието. Високата раждаемост сред ромите, както и неспирният поток бежанци с малки деца, водят до търсене на нови и по-ефективни начини за обхващането на децата от тези групи в системата на образованието.
В тази връзка, искаме да споделим някои наблюдения и идеи, с които се запознахме при посещението си в Република Чехия като участници в международна среща на тема „Отварянето на вратата: социално включване на ромската младеж“.
Направи ни впечатление, че там усилията на общинските власти да привлекат ромските деца в училищата, вървят ръка за ръка (при това в завиден синхрон) с мащабни проекти на различни неправителствени организации. Например внушителният Дом на децата и младежите в Прага е предоставил голяма част от базата си на Ромски център, в който ходят при полудневна заетост деца от предучилищна възраст. По тригодишен проект те плавно се социализират – изграждат здравно-хигиенни и културни навици, трудно постижими в тяхната семейна среда, и развиват всекидневно умения да общуват на чешки език. Всички такси са за сметка на проекта, а родителите могат (и с желание присъстват) на заниманията с децата, видимо усвоявайки и за себе си полезни умения от обученията.
За работа с деца и ученици са създадени и масово се посещават клубове по интереси. В един от тях (Beztize) се убедихме колко голямо значение се отдава на полезното осмисляне на свободното време на децата – чрез атрактивни курсове по компютър, чужди езици, спорт и дори собствен театър. Редовните музикални занимания с различни шоу елементи допринасят много за постоянното присъствие на децата и помагат на специалистите педагози в превантивната работа с подрастващите и родителите им, за да запазят мотивацията им да участват по-пълноценно в проекта. Немалка роля за това имат и множеството обучени доброволци, част от които са студенти, които със знания и ентусиазъм засилват желанието на децата да усвояват по-бързо уменията, нужни в процеса на интеграцията им в чешкото общество.
Силната роля на неправителствените организации за социализацията на ромските деца особено пролича в гр. Наход, Източна Бохемия. Там общината и държавата са предоставили на НПО сгради на закрити училища, в които чрез 4-годишни проекти се осъществяват редица дейности като танцови школи, спортни клубове, поп и рок състави, изучаване на английски език и компютър. По този начин се полагат грижи и за опазването на материалната база на закритите училища. Във всички форми на работа могат да се включат родителите.
Създава се характерна за етноса атмосфера на негласно съперничество, тип „моето дете е най-умно, най-музикално, най-силно“, което пък дава основания да се правят изводи, че родителите държат на посещението на децата в Центъра и изискват от тях да усвояват най-прилежно всичко, преподавано от педагозите. Занятията се посещават и от кмета на града, неговите заместници, представители на образователните власти, както и от най-авторитетните ромски лидери. Тяхното респектиращо присъствие мотивира допълнително децата и родителите им да ходят редовно на заниманията.
В гр. Броумов, който се намира на 5 км от границата с Полша, видяхме друг интересен опит – и в двата центъра за интеграция педагозите бяха роми. От споделените наблюдения стана ясно, че това е подходящ начин децата до 6 години да се социализират и подготвят за следващия етап от образованието. И тук кметът на града е активна фигура – не само контролира, но и координира дейностите по проектите, така че те да гарантират пълното обхващане на ромските деца във всички учебни занимания и различните извънкласни форми на обучение.
На специална среща в кметството в гр. Наход с общинските власти и с ромските лидери от града оживено се дискутираше в дух на толерантност и загриженост как да бъде защитена идентичността на ромите, изхождайки от процесите в исторически план и необходимостта самите роми да познават добре традициите и културата си. Бе изразено мнение, че проблемът с идентичността е и в езика на ромите, защото в Европа те не говорят на един и същи език. Също така се обсъждаше какви пътища за финансиране на дейности да бъдат търсени – програми на ЕС, правителствени и общински програми, чрез НПО, ромски лидери и др.
Много полезна бе и проведената работа по групи под ръководството на проф. Дана Мора от Университета в Прага с цел запознаване със стратегии как да организираме живота си заедно – организации, институции, ромска общност: предизвикателства и предимства.
В рамките на семинара представихме опита от своята работа. Откроиха се мнения на участници от Унгария, Армения, Италия, Румъния, че в техните страни съществуват все още сегрегирани училища, тъй като ромските родители трудно пускат децата си в други училища, защото се страхуват от асимилация. Интерес предизвика опитът, който споделихме от България, свързан с дейностите в детските градини и училищата по по-сока на образователната интеграция на децата и учениците, работата по национални програми за допълнително езиково стимулиране на децата и учениците с различен етнически произход, подпомагане на храненето на всички деца, проектите за ограмотяване на възрастни роми, привличане на родителите към възпитателните дейности; получаването на безплатни учебни помагала за децата от предучилищна възраст от държавата и ангажиментите на образователните власти към задължителната предучилищна подготовка на децата две години преди постъпване в първи клас.
Като резултат от нашето посещение в Чехия акцентираме върху следните изводи: категорична съпричастност и отговорност на държавата, общините, НПО, гражданското общество към въпроса за образователната интеграция на децата и учениците от различните етнически групи; обучение на доброволци – младежи, студенти за подпомагане на извънкласни дейности с ромските деца; акцент върху подготовка на учители роми за работа с деца от техния етнос; продължителност на проектите за образование и социализация на ромските деца – минимум 3 години, за да се проследи по-убедително динамиката на процесите и ефектът от тях; работещи центрове за социализация и обучение на ромските деца, в които гостуват и участват в избрани часове изтъкнати личности от света на спорта, киното, музиката; посещения и контрол на центровете от местни ромски лидери заедно с градски управници, общински съветници и образователни власти; търсене на атрактивни начини за вътрешна конкуренция между центровете – чрез различни форми на концерти, спектакли, радио и телевизионни предавания; споделяне на добри практики на образователна интеграция и популяризиране на добрия опит чрез различни форми на регионално и национално ниво.