Резюме. Учебният предмет история и цивилизация дава изключителни възможности за прилагането на мултимедия, за създаването и за провеждането на прекрасни интерактивни уроци. Използването на съвременни аудиовизуални средства в обучението се превръща в задължително условие за поинтересното и по-атрактивното представяне на учебния материал. В статията са изложени някои лични впечатления, идеи и практики на автора, засягащи съвременните методи на преподаване.

Ключови думи: multimedia; history; class; digital way; audio-visual; attractive; experience

Специализираните изследванията показват, че интересът към учебния предмет история и цивилизация през последните години в България чувствително спада. Вероятно причините са комплексни, но една от тях е остарялата методология на преподаването на учебния материал. Безвъзвратно отмина времето на учителя, гордо изправил се пред черната дъска, с тебешир и учебник в ръка. Днес такъв преподавател, освен ако не е педагогически гений, би бил просто скучен и досаден. Сегашните ученици са „деца на своето време“, малко капризни и нетърпеливи, често разсеяни и дори отегчени, но родени и сраснали се с медиите и технологиите. Тяхната сетивност и памет са повече визуални и по-малко четивни. Психолозите твърдят, че трайни знания и умения се придобиват само когато едновременно се съчетават аудиовизия и дискусия. Това е факт, на който модерната педагогика вече обръща сериозно внимание.

В нашето училище имаме богата и дълга традиция, особено в интердисциплинарните мултимедийни уроци, които са ценен опит и творческо вдъхновение както за учениците, така и за колегите. Много от тях могат да се видят в сайта или във фейсбук страницата на 51. СУ. В настоящата статия ще се опитам да изложа някои лични впечатления и идеи от собствената си практика като учител, без да засягам чисто методологическите и научните проблеми на учебната дисциплина история и цивилизация.

Прилагането на мултимедия в процеса на обучението изисква няколко задължителни условия.

1. Техническа обезпеченост на кабинета, изискваща голям екран (телевизор), надежден компютър (лаптоп) и бърз интернет.

2. Добра техническа и компютърна подготовка на преподавателя, както и солидна интернет култура.

3. Силно желание за творческа работа и нестихващ професионален интерес към новостите.

Използването на мултимедия може условно да се определи като активно (интерактивно) и пасивно (линейно). Активната мултимедия изисква присъствие в интернет и работа с различни източници на място и в реално време (онлайн). Този подход е много успешен за илюстриране и допълване на разказа на учителя в самия процес на провеждането на урока. По този начин постоянно се активира вниманието на учениците и се стимулира тяхното мислене. Естествено, преподавателят трябва да е предварително запознат и да е селектирал това, което показва и обяснява. Тук бих споменал някои по-известни специализирани сайтове за българска история, като Lost Bulgaria, Stara Sofia, Viva History, Istoria.start.bg, Българска история и много други. Много полезни са някои приложения на Google, например History HD Photos, Google Arts & Culture. Последното съдържа богат снимков материал, кратки филми и виртуални обиколки на световни музеи и галерии. Изключително любопитно е приложението Google Street View, където може да се направи виртуална обиколка на прочути исторически и археологически обекти, включително и в България. Тези приложения са безплатни и общодостъпни.

Пасивната мултимедия или проект изискват сериозна предварителна подготовка, предимно в домашни условия, и включва най-често изготвянето на презентация, клип, малък филм, постер, фотоколаж и др. Най-масовият софтуер за презентации е Power Point, който дава добри възможности и е лесен за работа. За изготвянето на снимкови или видео клипове и филми препоръчвам Proshow Producer – професионална програма за непрофесионалисти. Тя е подходяща предимно за учениците от гимназиалния етап, защото предполага повече технически и интелектуални умения. При линейната мултимедия намесата и указанията на преподавателя са изключително ценни и необходими при определянето на темата, съдържанието, структурата и подбора на информацията. Мисля, че ученическите мултимедийни продукти се приемат с голям интерес и внимание, защото са творчески, авторски и дават възможност за личностна изява. Друг важен акцент е създаването и тренирането на умения за презентиране, изискващи задоволителни речеви умения, интонация, жестове, дори и малко артистичност. Напоследък успешно работим върху екипните презентации, включващи няколко ученици, които непрекъснато си сменят ролите и така се получава изключителна динамика в стаята.

Голям напредък постигаме при създаването на тематични плакати (постери) и фотоколажи, свързани с различни събития и личности от нашата история и култура, национални и училищни празници и чествания, които могат да бъдат видени на електронен или хартиен носител. Те са изключително по-лезни за учениците, защото развиват различни интердисциплинарни умения и творчество.

Сериозно постижение представляват огромните фотоколажи, дело на наши ученици и колеги, които са част от интериора на училището (приложение 1).

В заключение, може да обобщим, че учебният предмет история и цивилизация е изключително благодатен за прилагане на мултимедия с цел създаване и провеждане на прекрасни интерактивни уроци. Използването на съвременни аудиовизуални средства в обучението се превръща в задължително условие за по-интересното и надявам се, по-трайното усвояване на учебния материал.

Интерактивен урок на тема „Забравените герои на България“, 2016 г.