Резюме. В статията се разглеждат някои негативи в съвременните учебни програми на колежите и висшите училища като: необходимостта от тяхното перманентно осъвременяване, систематично и целенасочено разработване на поставените образователни цели, преструктуриране на академичните задачи, актуализиране на учебното съдържание. Описаните компоненти на учебните програми формират методико-дидактическите основи на обучението по изучаваните дисциплини, оптимизират познавателната активност на учащите, повишават качеството на обучение адекватно на потребностите на трудовия пазар и социалната политика за успешна реализация и кариерно развитие.

Ключови думи: educational goals, academic tasks, academic content

Ускореното развитие на научното познание, изследователските новости в техниката и информационните технологии предполагат демократизиране и оптимизиране на учебната среда и дидактическия прогрес в условия с организационен и съдържателен характер. Това налага динамична актуализация и оптимизация на учебните планове и програми, на учебната методическа литература, както и по-стоянни иновационни усилия за подобряване на преподавателските умения и педагогическия опит. Перманентното преструктуриране на учебната документация и обновяването на учебното съдържание изискват непрекъснато модернизиране на образователните технологии както за обучение, така и за оценка и контрол на резултатите от обучението (обратна връзка).

Организацията и реализирането на всяко обучение са свързани с планиране и изграждане на онези учебни елементи в процеса на обучение, които го правят научно-информационен, образователно-креативен и управляем процес, осигуряващ постигане на определени дидактически резултати. Те се изразяват в избор на педагогическа стратегия: цели, задачи на обучението, подбор и структуриране на учебното съдържание, дидактически принципи и технологии, организационни форми, методи и средства на обучение, стилове на преподаване и учене, за проверка и оценка на образователните постижения на учащите.

Целите на обучението произтичат от Европейските образователни стандарти и се конкретизират от националните образователни институции. Те полагат основите в конструирането на учебния процес, очертават неговите траектории за постигане на качествена организация и управление. Според Н. Ф. Талызина (Талызина, 1984) целите на обучението изпълняват системообразуваща функция в педагогическите дейности. Те имат определящо значение в избора на съдържанието, методите и средствата на обучение. Учебните цели определят необходимите знания, умения и навици (професионалната компетентност), които учащите трябва да усвояват на определено образователно равнище и да могат да прилагат в края на учебната програма по изучаваната дисциплина. Те са крайният желан резултат, поставен от съответните образователни институции. Учебните цели са средство за комуникация както между самите преподаватели, така и между преподаватели и студенти (Митова &. Воденичаров, 1998). Научно-техническият прогрес, както и променящите се политически, икономически, социокултурни условия на живот, поставят съвършено нови и динамично изменящи се изисквания в подготовката и обучението на учащите се. Завършващи образованието си, те ще се реализират в условията на глобализиращия се свят, ще трябва да отговарят на трудно предвидими потребности на обществото при все по-нови модерни условия на труд, при качествено нов тип човешки взаимоотношения. В тази връзка проблемите пред образователната система трябва не само да бъдат перманентно проследявани и обсъждани, но и своевременно да се вземат управленски решения за целите на образователно-възпитателния процес, за логистиката и етапите на реализация, за начините за постигане на висока ефективност. Така общите цели се конкретизират в подцели и задачи, като се подреждат в съответната йерархическа система (Попов, 2005).

Целите на обучение определят обема и структурирането на учебното съдържание на най-високо управленско ниво на образователната система. Те трябва да се реализират не само в рамките на отделните учебни дисциплини, но и чрез многобройните междупредметни връзки, в целия образователен процес. Целите на обучение оптимизират протичането на учебно-познавателния проце стимулират активността на учащите, предлагат богато разнообразие от идеи както за конкретни, така и за специфични дейности, извършвани в процеса на обучение (Михова, 2005). В педагогиката целите на обучение имат образователна, възпитателна и развиваща функция. Така те определят:

– подбора и структурирането на учебното съдържание не само в актуално разработената учебна документация, но и в непосредствената учебно-възпитателна работа с учебната група и с отделните учащи се;

– избора на разнообразни и адекватни на дидактическата ситуация учебни форми, методи и средства;

– използване на информационно-комуникационните технологии при провеждането на учебните занятия;

– организиране и реализиране на ефективна система за контрол и оценяване на образователните постижения на отделните учащи се и на студентската група като цяло (Митова &. Воденичаров,1998).

Представената от Д. Цветков йерархична структура на педагогическите цели включва:

– общи цели на образованието и възпитанието, както и цели на образователните институции;

– частни междинни цели на различни нива и направления на образователната система;

– конкретни оперативни цели на текущата учебно-възпитателна работа (Цветков, 1994).

В добре известната класификация на Владимир Павлович Беспалько има четири категории цели, които характеризират равнищата на усвояване. Това са:

– знания, основани на информация, свързана с разпознаване, познаване и различаване на обектите;

– репродуктивни знания за възпроизвеждане на информация за изучаваните обекти с възможности за анализиране на техните свойства и смисъл;

– продуктивни знания за използване на усвоената информация при решаване на конкретни задачи с прилагане на образци към дадения тип задачи;

– продуктивни знания за трансформация на познавателната дейност извън учебната среда, въз основа на която непосредствено са възникнали и в резултат на която учащите достигат до нови идеи, до нови нестандартни решения (Беспалько, 1970).

Методическите основи на обучението по „Технологично обзавеждане на хотела и ресторанта“ (ТОХР) се структурират в реализирането на:

– усвояване и овладяване на съвременен технически стил на изложение при описанието на машините и апаратите, техническа грамотност и по-широка съвременна техническа култура;

– систематизираност и аналитичност в техническите познания на учебното съдържание по дисциплината;

– овладяване на гъвкави производствени технологии като основа за организация и реализация на учебните процеси;

– творческо приложение на организационните и технологичните принципи и методи в разнообразна учебна среда и др. (Схема 1.)

Основната цел на учебната дисциплина ТОХР е студентите да получат необходимите теоретични знания за машините, апаратите и съоръженията в заведенията за хранене и развлечение, както и да овладеят практически умения и навици за безопасната им експлоатация. Изучаването на дисциплината разширява и задълбочава теоретичните знания на студентите за видовете хладилни съоръжения, за тяхната конструкция, експлоатация, спазване на изискванията за безопасна работа. В учебното съдържание са разработени основните принципи на технологичното проектиране в заведенията за хранене и развлечение (ЗХР), както и функционално-експлоатационните и хигиенните изисквания. Курсът на обучение обогатява и с познания за видовете климатични и вентилационни инсталации, намиращи приложение в производствения кухненски блок и в търговската зала. Разработват се конструктивни решения, функционални характеристики на съставящите ги елементи, експлоат изисквания за намаляване на шума и вибрациите по време на работа. Важна част в обучението има формирането у студентите на практически професионални умения за поддръжка и безопасна експлоатация на техническото оборудване, използвано в професионалните кухни, кулинарните цехове и комбинати.

В процеса на обучение преподавателят осъществява междупредметни връзки с други учебни дисциплини: математика, физика, химия, електротехника, както и с учебни дисциплини от отрасловата и специфичната подготовка за професията. За повишаване на мотивацията и познавателната активност на студентите по време на обучението преподавателят поставя разнообразни евристични въпроси, проблемни дидактически задачи, данни за анализиране и определяне на технологични и технически параметри на машините и апаратите.

Като основна дидактическа форма за получаване на теоретични знания в процеса на обучение традиционно се използва лекционното занятие. Осмислянето и затвърждаването на теоретичните знания, тяхното свързване с условията на практиката предполага последващо провеждане на задълбочена и творческа самоподготовка и нелекционни практически упражнения. По-голяма част от упражненията се провеждат в специализирани кабинети. В учебните часове за лабораторни упражнения студентите се поставят в реална производствена среда. С конструктивното и визуалното запознаване с машините и съоръженията те натрупват богат практически опит в монтажа и демонтажа на сменните механизми и детайли на машините, запознават се с принципа им на действие и експлоатация, както и със спазването на изискванията по техническа безопасност.

В края на обучението студентите разработват курсови проекти. Съдържателната част на проектите трябва да включва освен получените теоретични знания от проведения лекционен курс, самостоятелно да се проучат техническите новости и професионални технологии в съвременните заведения за хранене и развлечение. Курсовият проект има зададена специфична структура и изисквания относно съдържанието и формата, с които студентите се съобразяват при разработване на проекта. Индивидуално (или екипно) разработените проекти се „презентират“ в нелекционните учебни занятия за упражнения, оценяват се от преподавателя с активното участие на студентите в учебната група и са част от „формиращата оценка“ на студента по дисциплината ТОХР. По време на презентацията на курсовите проекти се предоставят условия и за провеждане на дискусии.

Към задачите на обучението по учебната дисциплина ТОХР може да се отнесат следните:

1. Задълбочено, систематизирано и научнообосновано представяне на учебния материал по отделните теми в лекционните занятия.

2. Провеждане на разнообразни нелекционни занятия: семинарни и лабораторни занятия (упражнения), презентация от преподавателя на изучавани и нови машини, апарати, хладилни съоръжениия в учебния кабинет, както и демонстрация на монтаж и демонтаж на сменни механизми и приставки на машините за механична и хидромеханична обработка.

3. Разработване на функционални и планировъчни схеми на различните видове помещения в заведенията за хранене и развлечение, съобразно принципите на технологичното проектиране и изискванията на НАССР-системата (система за безопасност на храните).

4. Формиране и развитие у студентите на комуникативни и практически професионални умения за безопасна експлоатация на машините, апаратите и съоръженията.

Очаквани резултати от обучението на студентите по ТОХР:

– да получат необходимия обем от теоретични знания за изучаваното техническо оборудване – предназначение, устройство, експлоатация;

– да имат необходимите познания относно принципите на технологичното проектиране на помещенията в ЗХР;

– да владеят практически професионални умения и навици за безопасна работа с машините и апаратите по време на експлоатация и при аварии;

– да придобият технико-практически умения при изготвянето на функционални и планировъчни схеми на складовите и производствените помещения в ЗХР;

– да могат да работят с техническа и справочна литература, проспекти, схеми, чертежи и др.;

– да могат да отчитат и анализират възприетата информация и да вземат решения съобразно условията на учебната среда.

За подготовката на студентите по изучаваните дисциплини важно значение има систематизирането, актуализирането и структурирането на учебното съдържание.

Учебното съдържание в педагогиката не се разглежда като самостоятелен елемент от обучението, а във връзка с познавателните потребности на учащите се. Това дава възможност на преподавателя да анализира овладените теоретични знания, да търси методи и подходи, които да мотивират учащите при усвояването на новия лекционен материал. Следователно учебното съдържание се конструира не само върху принципите на съответната научна област, но и върху принципите на теориите за учене.

Учебното съдържание по отделните учебни дисциплини се селекционира и структурира на основата на задълбочена научнообоснована информация в отделни научни области. То се съобразява с важни обстоятелства като: обем, учебно време, „специализиран профил“ на обучаваните, междудисциплинарни връзки, психологически особености на учащите се и др.

Така, на основата на различни научни области, учебните дисциплини могат да се разработват в множество модули при различни дидактически ситуации, дистанционно обучение, специализации, обучение на помощници неспециалисти и др. Попълването и разширяването, задълбочаването и систематизирането, преструктурирането на теоретичните знания е неделимо свързано с развитие напрофесионални и комуникативни умения, с осмисляне и обогатяване на личностния опит и творческите способности на преподавателите. Преподавателите по различните дисциплини в колежите и висшите училища често се изправят пред редица нови предизвикателства. В процеса на методическо и професионално израстване съвременният педагог изпитва потребност да обогатява, да осъвременява, дапроучва и да споделя професионален опит, да участва в създаването на разнообразна дидактическа литература: учебници, сборници, учебни ръководства и помагала и др. За това, естествено, е необходим позитивен и продължителен педагогически опит, перманентно експериментиране на учебни текстове, задачи, схеми, дидактически тестове и др. Освен специалните познания необходимо е преподавателят да използва широк спектър педагогически и психологически познания в духа на съвременните европейски изисквания и образователни стандарти. Обобщавайки идеите на известни научни разработки, може да се посочат общодидактически и методически изисквания, на които да отговаря учебното съдържание по дисциплината „Технологично обзавеждане на хотела и ресторанта“:

– да съдържа знания в съответната област, които отразяват съвременното научно равнище, проблемите и перспективите на развитие на тази област;

– да служи като основа за по-нататъшно обогатяване на знанията в съответните научни области;

– да се използва като справочник и като източник на информация и от неспециалисти в различните области на туризма.

Според В. Гюрова (Гюрова & колектив, 2007) при подбора на учебното съдържание, освен целта и подцелите на курса, трябва да се отчитат: времето (продължителността на обучението, наличните ресурси (материални и технически средства), нивото на знания и опит на учащите, техните евентуални очаквания и конкретни интереси. Важное, допълва авторката, да се отчитат и мястото и ролята на дисциплината в учебния план с оглед реализиране на „надграждащо обучение“.

Планираното учебно съдържание трябва да позволява промени в резултат на диагностицирани потребности и интереси на учащите при представянето на учебната програма, при поредните учебни занятия, както и като следствие от допълнително договаряне по време на обучението, без да се нарушава логиката на учебния курс. Това означава творческо и целесъобразно гъвкаво реализиране на стандартната учебна програма и създаване на адекватни учебни модули.

При моделиране на учебното съдържание се препоръчва да се спазват редица важни изисквания (Гюрова & колектив, 2007):

– актуалност на теоретичния фундамент, на изходните концепции;

– осъвременяване на фактологичния материал и неговата аргументация;

– атрактивност, привлекателност, дори и с елементи на забавност и развлекателност;

– да обхваща всички аспекти на проблематиката, всички връзки и опосредствания с непосредствената среда и в по-широк план;

– да позволява логически връзки между отделните части и с други учебни дисциплини;

– да е достъпно за конкретните учебни групи изложение на учебното съдържание;

– да оптимизира структурата и подвижността на елементите, да осъществява плавен преход от простото към сложното;

– да оптимизира динамично обема на учебните занятия: разширяване или конкретизиране, стесняване или генерализиране.

Задълбочените теоретични знания по учебната дисциплина „Технологично обзавеждане на хотела и ресторанта“, получени в процеса на обучението, са необходима и задължителна предпоставка за подготовката на бъдещите туристически кадри от Колежа по туризъм. Основните усилия на преподавателите и специалистите по тази учебна дисциплина се съсредоточават в следните насоки:

– творческо прилагане на учебната програма, като се акцентира върху състоянието и тенденциите на научно-техническото развитие, актуализацията на производството и развитието на перспективни технологии;

– изучаване на отделните възли и детайли на машините и апаратите като части на дадена технологична система, разкриване на общите характеристики на съвременните технически технологии и технически системи;

– сравняване и установяване на общото и специфичното в различните производствени дейности, процеси и технологии;

– поставяне на учащите в нова позиция на партньорство в процеса на осъществяване на професионалната подготовка, като се използват интерактивни методи, като се стимулира самостоятелното ориентиране при внедряване и създаване на нови производствени технологии;

– активно участие в реалната производствена среда в условията на динамичните иновации на техника и технологии;

– засилва се вниманието върху приложението и перспективите на механизация и автоматизация на производствените процеси;

– възлагане на творчески задачи на учащите във връзка с решаване на проблеми за подобряване на условията на работа в кухненския блок, намаляване на ръчния труд, автоматизиране на процесите, повишаване на качеството на продукцията, намаляване на разходите на суровини и енергия и др.;

– формиране на творческо и техническо (образно, пространствено) мислене и действие.

Изборът на учебно съдържание става на няколко последователни равнища: като се започне от учебните планове и програми, премине се през учебни модули и се достигне до конкретното учебно занятие, протичащо чрез непосредствен избор от преподавателя (Гузеев, 2000). Избраният подход отчита влиянието на редица обективни и субективни фактори на учебната и социалната среда. В групата на обективните фактори се включват: продължителността, времето, мястото, материалната база на провеждане на обучението. Към субективните фактори се отнасят качествата, потребностите, интересите, способностите, учебният и жизненият опит на преподавателя (преподавателите) и учащите се. Дидактическият подход отчита и връзката между отделните учебни дисциплини и доминиращите стилове на обучение на учащите се. Компонент на подхода е договарянето между преподавателя и учащите се за параметрите на тяхното участие във вземането на решения, свързани с учебната дейност. Избраният подход на обучението включва:

– определяне на оптимално съотношение на организационни форми: индивидуални, групови, екипни и др;

– избор на подходящи и разнообразни учебни форми и методи;

– избор на учебни дейности, свързани с реализацията на конкретна учебна задача и целите на всеки етап от обучението;

– избор на учебни, информационни и технически средства, аудио- и видеоматериали, софтуерни продукти, технически средства (компютър, шрайбпроектор, мултимедиен проектор, CD-плеър и др.).

Комбинацията от форми, методи и средства на обучение отразява индивидуалния стил на преподавателя. Независимо от избрания подход, водещ приоритет има разбирането, че ученето е „активен процес и ефективността му зависи от позитивната мотивация на учащите, от трансфера на знания и умения, от ролята на активното възприятие и конструктивното затвърдяване, от дългосрочната мотивация за професионална реализация (Попов, 2005).

Всяко избрано учебно съдържание може да се представи в различни модулни единици, включващи избрани теми (подмодули, „айтеми“ и др.). Модулът обикновено съдържа:

– оптимален обем учебно съдържание в зависимост от спецификата на курса по учебната дисциплина;

– логична последователност на отделните части и задачи за групова и самостоятелна работа, които предполагат конкретни логично ориентирани инструкции и обяснения; отговаряне на въпроси; решаване на проблеми; извършване на експеримент или практически упражнения по инструкция, решаване на казуси, изработване и интерпретиране на диаграми, графики, схеми, таблици и др.;

– разширяване и обогатяване на знанията чрез запознаване с допълнителни текстове, които могат да бъдат представени под формата на сборник, учебно по-магало и на електронни носители: аудио- и видеозаписи.

Учебното съдържание по дисциплината „Технологично обзавеждане на хотела и ресторанта“ включва основни понятия, устройство, конструкция, принцип на действие и експлоатация на основните машини и апарати, с които се оборудват заведенията за хранене и развлечения. Описаните модели на разглежданите машини и апарати отразяват новостите на техническия прогрес, на автоматизираните процеси на производство, на подобрения в техническите характеристики: параметри, габаритни размери, производителност и др. С развитие на техниката и технологиите разглежданите машини и апарати отразяват значителни подобрения в оптималността на техническите параметри, в технологичния дизайн и в средствата за безопасната им експлоатация. Учебното съдържание по ТОХР проследява организацията на технологичния процес в професионалните кухни и кулинарни комбинати, съобразно изискванията на технологичното проектиране. Особено място е отделено на изискванията по техника на безопасност и охрана на труда. При провеждане на практически занятия в учебния кабинет по „Технология на кулинарната продукция“ преподавателят организира и осъществява учебните цели и задачи на основата на учебното съдържание и познавателната активност на учащите се, след като непрекъснато усъвършенства преподавателските си умения и професионалния си опит. Неотменно е изискването за постоянно инструктиране и контрол за безопасност на труда.

Методико-дидактическите основи на обучението по дисциплината „Технологично обзавеждане на хотела и ресторанта“ (ТОХР), изучавана в Колеж по туризъм, се изразява според нас в реализирането на следните педагогически дейности:

– поставяне на конкретни учебни цели, свързани с професионалната подготовка и квалификация на бъдещите специалисти в сферата на туристическото обслужване и услугите;

– перманентно актуализиране на учебната програма в съответствие с новостите и постиженията на съвременните техники и технологии;

– разработване, внедряване и експериментиране на съвременна система за проверка и контрол на знанията на студентите чрез разнообразни дидактически текстове, електронни тестове за самоподготовка, образователно портфолио и др.;

– прилагане на разнообразни организационно-дидактически форми на обучение: доклади, лабораторни упражнения, практически упражнения, семинарни занятия, производствена практика, дистанционно обучение;

– използване на информационно-комуникационни технологии като средство, подпомагащо процеса на учене и обучение, така също и като източник на информация при подготовката и самоподготовката на обучаващите под формата на: мултимедия, електронни учебници и помагала, уеб сайтове и други източници на информация;

– използване на подходящи интерактивни методи на обучение за оптимизиране на социалните взаимоотношения на обучаваните в учебната среда;

– експериментиране на алтернативни форми на обучение, допълващи традиционната педагогическа парадигма: модулно обучение, групово обучение, екипна форма на обучение;

– създаване и поддържане на подходяща учебна среда.

Основен недостатък на съвременните учебни програми в различните научни области е отсъствие на подробно формулиране и конкретизиране на целите на обучение, свързани с обогатеното и осъвременено учебно съдържание. С ускорения ритъм на развитие на научно-техническия прогрес и използването на информационно-комуникационните технологии в обучението се предлагат знания и умения на учащите, които трябва да бъдат творчески усвоени и адекватно реализирани в кариерното развитие на съвременния трудов пазар. В тази връзка е необходимо перманентно осъвременяване, систематично и целенасочено разработване и изложение на образователните цели, задачи, методи и форми на обучение, утвърдени в академичните програми по различните учебни дисциплини.

БЕЛЕЖКИ

1. Недкова, А. (2010). Необходимост от оптимизиране на учебното съдържание по „Технологично обзавеждане на хотела и ресторанта“ в Колеж по туризъм. Пловдив, Научна конференция с международно участие „Хранителна наука.

Техника. Технологии“, Университет по хранителни технологии. 15–16 октомври.

2010.

ЛИТЕРАТУРА

Беспалько, В. П. (1970) Програмированное обучение – дидактические основы. Москва.

Гузеев, В. (2000). Планирование результатов образования и образовательная технология. Москва: „Народное образование“.

Гюрова, В., Божилова, В., Вълканова, В., & Т. Дерменджиева. (2007).

Интерактивността в учебния процес. София: „ЕВРОПРЕС“.

Митова М. & Ц. Воденичаров. (1998). Педагогически проблеми на медицинското образование. София: „График Консулт ООД“.

Михова, М. (2005). Целеполагането в обучението. Педагогика втора част. Теория на обучението. Дидактика. София: „Топографика ООД“.

Попов, Т. (2005). Цели на образованието. Таксонономия на целите. Педагогика втора част, Теория на обучението и дидактика. София: „Типографика“ ООД.

Талызина, Н. Ф. (1984). Управление процессом усвоения знании.

Москва: „Москунта“.

Цветков, Д. (1994). Обща педагогика, Философия на образованието. София: „Веда-Словена – Ж. Г.“.