https://doi.org/10.53656/voc23-311malk

Резюме. В статията се проучват животът и професионалната дейност на Стефана Писарева-Шнитер (1892 – 1944) – слабо известна фигура в историята на българското професионално образование. Наред с биографичната реконструкция се очертава мястото на образованите женски елити в развитието на професионалното образование у нас и се анализира трансферът на знание от Германия към България през междувоенния период на ХХ в. Използван е подходът на историческата наука и са привлечени неизползвани първични източници, включително от частни архивни сбирки.

Ключови думи: девическо образование; професионално образование; учителки; България; образовани елити; Стефана Писарева-Шнитер

Увод

В статията се проучват животът и професионалната дейност на Стефана Писарева-Шнитер – слабо известна фигура в историята на българското професионално образование. Наред с биографичната реконструкция се цели да бъде очертано мястото на образованите женски елити в развитието на професионалното образование у нас и да се анализира трансферът на знание от Германия към България през междувоенния период на ХХ в. За целта се използва подходът на историческата наука и са привлечени неизползвани първични източници, включително от частни архивни сбирки.

Житейските пътища на Стефана Писарева – Шнитер

Стефана (Стефка) Писарева е родена в Разград1 през 1892 г. Баща ѝ Ангел Григоров Язаджиев-Писарев (1861 – 1941) е търновец, опълченец и русофил, член на Поборническото дружество. След като завършва военно училище в Тула, става оръжеен техник в Софийския арсенал, специализира във Виена (1908 1909) (Preshlenova 2008, р. 372).2 Майка ѝ Парашкева Върбанова, също от Старата столица, завършва Висшите бестужевски курсове в Санкт Петербург.

Стефана e третото от петте деца на семейството. След Търновската девическа гимназия най-голямата ѝ сестра Теодора (Дора) (1888, Русе – ?) следва славистика и история във Виенския университет и работи като учителка по немски език (Preshlenova 2008, р. 356; Schwarcz 1999). Варвара (Вера) Морачи (1891, Разград –?) завършва гимназия в родния град на родителите си, учи в Държавното рисувално училище (1910) и се дипломира в Софийския университет. Утвърждава се като способна преподавателка по естествена история и химия в Севлиево, Стара Загора, V и ІІ софийска мъжка гимназия и Пловдивската девическа гимназия, за което е наградена с Дамски кръст (Yubileen 1934).3 Помалкият брат Григор (1893 –?) е привлечен от офицерска кариера, но завършва право в берлинското Висше търговско училище. Деец на БЗНС и сътрудник на Стамболийски, след Деветоюнския преврат остава като политически емигрант в Чехословакия (1923 – 1931), едва при авторитарния режим се завръща и е назначен за селски кмет на Кръстевич и Джулюница (1934 – 1943). Вторият брат – Николай (1894 – 1977), е военен летец и като такъв специализира в Париж (1914). След дипломирането си по електроинженерство в Германия управлява семейната фирма за електроматериали „Ханза Ллойд“ (1925 – 1942) (Pissarev 2006, pp. 563 – 565; Pissarev 2011, pp. 8 – 9, 14 – 16, 22, 62, 75, 106 – 107).4

Завършвайки елитната І софийска девическа гимназия (1911), Стефанка Писарева отначало заминава за Брюксел, където записва икономика, финанси и педагогика в Новия университет (1911 – 1914) (Despi-Maiyer 1986, p. 365), но впоследствие заедно със своите състудентки и близки приятелки Елисавета Живкова-Пеева5 и химичката Мика Стефанова се мести в Берлин и се посвещава на стопанските науки.

През 1924 г. Писарева се омъжва за Иван (Ханс) Шнитер (+1979) – син на известния пловдивски урбанист инж. Йосиф Шнитер (1852 – 1914)6. Строителен техник по професия, съпругът ѝ работи като предприемач и допълва доходите си с преводи от майчиния си немски език.7 Семейство Шнитер има една дъщеря – ВераАнтоанета (Меди) Мелиор (Schwarcz & Tcholakova 2008).

Администратор и педагог

След завръщането си от Германия младата икономистка Стефана Писарева намира работа с помощта на брат си Григор. Лично премиерът Стамболийски я препоръчва за чиновничка отначало в Министерството на народното просвещение, а скоро – в Министерството на търговията, промишлеността и труда (МТПТ) (1922 – 1923). Тя е част от кохортата млади хора, започнали кариерата си след Първата световна война. Всъщност трудовият ѝ път маркира и друга тенденция – възходящия дял на наетите жени в учрежденията у нас, възлизащ на една четвърт от всички служители: през 1926 г. те са 14 900, а през 1932 г. – 16 900. От тях 70% са учителки (Zhenski glas 1932b).

От 1940 г. Шнитер е повишена в главна инспекторка (ревизорка) в отдел „Търговско и промишлено образование“ със задача пряко да направлява развитието и функционирането на всички професионални училища. Този висок за нейната възраст пост по традиция се заема от жени.8 По това време в стопанските училища работят 256 учителки от общо 587 души персонал, т.е. 43,6% (Zhenski glas 1934). Като лично заинтересована за развитието на професионалните девически училища (практически, търговски и занаятчийски), Писарева-Шнитер предприема редица стъпки за усъвършенстване на нормативната им база, контролира редовно за тяхната организация и попълването им с квалифицирани учители (Konferentsiya 1940; Nazarska 2019).9 В свои печатни публикации тя дискутира перспективите пред практическото образование за момичета и полага усилия да го подпомогне, лично написвайки два учебника в края на 30-те год. на ХХ в. (Pissareva-Schnitter & Smilova 1937; Pissareva-Schnitter & Khristova 1939). В тях тя си сътрудничи с две опитни учителки от столичното Стопанско училище „Княгиня Мария Луиза“ – Клеопатра Смилова и Стефана Христова.10

Успешно начинание на Писарева-Шнитер представляват летните опреснителни курсове за учителки от девическите практически училища, за попълването на които тя си сътрудничи дълги години с Българския женски съюз (БЖС) (Zhenski glas 1932g; Zhenski glas 1933). Това съвпада с периода, когато най-масовата феминистка формация в страната специално насочва вниманието си към проблемите младите жени и момичета: тяхната грамотност в селата, възможностите им за самостоятелна издръжка чрез труд, превенцията на градската проституция и др. Отначало курсовете са поверени на австрийски специалистки, но в края на 30те год. на ХХ в. ги поема известната верига германски училища „Лоте ферайн“. Тяхната директорка Лоте Вернекинк пристига лично в България или изпраща свои обучителки. От инициативата са привлечени множество преподавателки в стопанските училища (Popova 2018). Писарева поема симултанния превод и цялостната логистика на курсовете (Zhenski glas 1932d). За да улесни преноса на знание, така че бъдещите моделиерки и шивачки да имат достъп до специализирана литература, тя превежда учебника за облекло на Вернекинк (1933) (Zhenski glas 1932v; Zhenski glas 1932e).

Феминистка

Писарева се ангажира с женското движение от началото на 30-те год. на ХХ в. Възможно да е запозната с идеята за равнопоставеност на жените от своята майка, участвала като студентка в перипетиите на Женския въпрос в Русия. По-вероятно е обаче основна роля за оформянето на феминистките ѝ разбирания да имат нейното следване в Германия и работата ѝ в областта на девическото професионално образование.

През 30-те години Шнитер членува в софийското женско образователно дружество „Съзнание“ (1934) и е поканена да преподава във Висшата социална школа (ВСШ) на БЖС – полувисше учебно заведение, съществувало през 1932 – 1944 г. по модела на Женската социална академия в Берлин на д-р Алис Саломон с цел подготовка на социални работнички (Popova 2005; Zhenski glas 1932v). В него ѝ е поверен курсът „Грижи за домакинството – икономика и организация на социалната работа, семеен бюджет“ (Zhenski glas 1932a). Това я мотивира да търси начин да участва в Конгреса на съюза на домакините в Копенхаген през лятото на 1939 г.11

В следващото десетилетие Шнитер влиза в редакционната колегия на сп. „Млада българка“ – издание на БЖС, замислено и осъществено от екип нейни връстнички, повечето немски възпитанички.12 За разлика от в. „Женски глас“ и сп. „Жената“, редактирани от председателката Димитрана Иванова, политическите и обществените въпроси в „Млада българка“ са балансирани с проблемите за женското здраве и хигиена, за семейните отношения и воденето на образцови домакинства. На страниците му Писарева дискутира не само като опитна съпруга, загрижена майка и дейна педагожка, но пише по обикнати теми: за дамското облекло и мода, за съвременното хранене и кулинария, за професионалната кариера на жените (Pissareva-Schnitter 1940a; Pissareva-Schnitter 1940b; Pissareva-Schnitter 1940v; Pissareva-Schnitter 1940g; Pissareva-Schnitter 1941a; Pissareva-Schnitter 1941b; Pissareva-Schnitter 1941 v; Schnitter 1940). Тях засяга и на страниците на други периодични издания: в. „Женски глас“ и „Литературен глас“ (Pissareva-Schnitter 1932a; Pissareva-Schnitter 1932b).

Между професията и политиката

В спомените на своите близки Стефана Шнитер остава като човек с леви убеждения. Те разказват как още като студентка контактува с германския крайно ляв Съюз „Спартак“ и съответно със съветското разузнаване в Берлин, което го финансира за разпалване на световна болшевишка революция. След забраната на Българската комунистическа партия и атентата през 1925 г. Писарева се опитва да подпомага нейните нелегални функционери. По време на Втората световна война отново се поставя в услуга на СССР: привлечена е от Александър Пеев (Боевой) – съпруг на състудентката ѝ Елисавета, за да шпионира министрите Божилов и Габровски13. Според племенника ѝ Шнитер снабдява комунистическите бойни групи в София с динамит, превързочни материали, лекарства и пари и използва пътуванията си до Германия с разузнавателна цел (Pissarev 2006, pp. 563 – 565).

Тези сведения имат съмнителна достоверност и вероятно са част от „митологията“, съчинена за легитимиране от новия партиен елит. Опровергават ги самите събития от октомври 1944 г. Тогава, въпреки приписваните ѝ леви убеждения и заслуги пред СССР, Стефана Шнитер е арестувана в дома си и още същия месец е убита в Дирекцията на милицията. Смъртта ѝ е представена за самоубийство, а в следващите десетилетия случаят е потулен (Pissarev 2011, pp. 106 – 107).

Заключение

Житейският път и професионалната дейност на Стефана Писарева-Шнитер, макар „отсъстващи“ от историята на българското професионално образование и на женското движение, очертават значими тенденции в социокултурното поле у нас в междувоенния период.

Преди всичко Писарева принадлежи към втората генерация от висшите образовани елити, които имат възможността да се формират в известни академични центрове и да осъществят трансфер на знания и умения от Белгия и Германия към Югоизточна Европа. Чуждестранните възпитаници като Шнитер запазват и разширяват през 20-те – 40-те год. на ХХ в. създадените културни мрежи и дори ги оползотворяват с оглед реформирането на българските институции, включително професионалното образование.

Важна характеристика на тези елити след Първата световна война е широкото включване в тях на жените, които допринасят за модернизацията на редица публични сфери. Работата на Стефана Писарева е нагледен пример за успешното адаптиране и внедряването на съществуващи в други страни модели на обучение, за умелото партниране с НПО и за използването на по-тенциала на социални движения като феминизма с цел усъвършенстване на професионалното девическо образование.

Благодарности. Благодаря на проф. д.н. Мария Шнитер за споделените биографични сведения за фамилията и за предоставените фотографии.

БЕЛЕЖКИ

1.В документите на Новия брюкселски университет за родно място е посочен гр. Опака, Поповско.

2.ДА – София, ф. 1047К, оп.2, а.е. 64, л.1. Неговите сестри Зафирка (Фичка) Язаджиева и Зойка Обрешкова членуват в горнооряховското женско дружество „Просвета“ и участват в Априлското въстание. Те действат заедно с първата си братовчедка, ръководителката на горнооряховските жени Елена Писарева-Грънчарова, която спасява града от османски погром. Другата братовчедка на Ангел – Киряки Писарева, е омъжена за министър Константин Панайотов (Шалаверова 2003, стр. 23 – 24, 27).

3.ДА – София, ф. 1047К, оп.2, а.е. 64, л.1.

4. Пак там, ф. 3К, оп. 6, а.е. 3038.

5. Елисавета Живкова-Пеева (1892, Пловдив) – учи икономика и финанси в Новия и Свободния брюкселски университет (1913 – 1914), завършва история в СУ (1926), библиотекарка в Пловдивската народна библиотека. Публицистка, членува в Дружеството на българките с висше образование, редакторка на в. „Женски глас“ и на сп. „Млада българка“. Съпруга на пловдивския адвокат Александър Пеев (1886 – 1944) (БИА – НБКМ, ф. 797, оп.1, а.е. 20, л. 1; Деспи-Майер 1986, стр. 361).

6. Йосиф (Йозеф) В. Шнитер (1852 – 1914) – роден в Нови Биджов, Чехия. Завършил строително инженерство във Виенската политехника. Доброволец през Руско-турската война. Окръжен инженер, градски инженер-архитект и началник на Техническото отделение в Пловдив. Изготвя първия генерален градски план на Пловдив (1896). Проектира и строи обществени и частни сгради и съоръжения в Пловдив, Асеновград, Батак и др.

7. ДА – София, ф. 3К, оп. 6, а.е. 3038. През октомври 1944 г. е мобилизиран от германските войски в Скопие. Връща се в България през август 1945 г., въдворен в ТВО „Куциян“. Работи в строителен отдел в РНС (Писарев 2006, стр. 563 – 565; Писарев 2011, стр. 108; Разговор 2019).

8. През 1902 – 1912 г. тази длъжност заема Анастасия Георгиева-Бъч(е)варова (1875, Русе –?) – възпитаничка на Стопанското училище „Кн. Мария Луиза“, учителка в Румъния, директорка на V софийска девическа гимназия, деятелка на Женското благотворително дружество „Майка“ – София (Женски 1932а).

9. ЦДА, ф. 231К, оп.12, а.е. 280, л. 1 – 125.

10. Стефана Христова преподава готварство, издава многобройни учебници и готварски книги. Основателка на Македонския женски съюз, членува в българската секция на Международната женска лига за мир и свобода. Клеопатра Смилова преподава технология на облеклото, авторка на учебник по кроене (1926), членува в женско дружество „Майка“ и Съюза на пострадалите от войните, наградена с Дамски кръст (1936).

11. БИА – НБКМ, ф.5841, оп.1, а.е. 199.

12. Главна редакторка е Мил(к)а Ковачева-Коджабашева (вж. Даскалова 2012, стр. 173 – 174), редакторки – Елисавета Живкова-Пеева, Недялка Каблешкова-Върбенова, Саша Пундева-Войникова, София Данова (Върбенова и Данова живеят в Пловдив и са в ръководството на местното женско дружество „Постоянство“). Сътрудничат му писателките Фани Попова-Мутафова, Мария Грубешлиева, Христина Стоянова, Невяна Кюранова, преводачката Богдана Бойклиева, философката Зоя Ставрева и др.

13. Възможно е познанство със самия вътрешен министър Петър Габровски, неин съгражданин от Разград, както и със съпругата му Цонка Ватева-Габровска (1905 – 1987) – дъщеря на педиатъра д-р Стефан Ватев, преподавател във ВСШ.

ЛИТЕРАТУРА

ВЕРНЕКИНК, Л. З., 1933. История на облеклото. Учебник-ръководство за девическите професионални училища. Превела от оригинала Ст. Писарева-Шнитер. София: Хемус.

ДАСКАЛОВА, КР., 2012. Издателки и редакторки в България (1878 – 1944): случаят Мила Коджабашева. В: ДАСКАЛОВА, КР., И. ПЕНЕЛОВ, (съст.). Ани Гергова – живот с книжовни пристрастия, стр. 156 – 176. София: УИ.

ДЕСПИ-МАЙЕР, А. 1986. Българските студенти в двата брюкселски университета (1880 – 1919). Изв. ДА, 52, 313 – 384.

ЖЕНСКИ ГЛАС, 1932а. 10 – 11, 05.02.1932.

ЖЕНСКИ ГЛАС, 1932б. 14 – 15, 25.04.1932.

ЖЕНСКИ ГЛАС, 1932в. 17 – 18, 25.06.1932.

ЖЕНСКИ ГЛАС, 1932г. 19 – 20, 15.07.1932.

ЖЕНСКИ ГЛАС, 1932д. 1 – 2, 20.09.1932.

ЖЕНСКИ ГЛАС, 1932е. 3 – 4, 01.11.1932.

ЖЕНСКИ ГЛАС, 1933. 13 – 14, 31.05.1933.

ЖЕНСКИ ГЛАС, 1934. 10 – 11, 01.04.1934.

КОНФЕРЕНЦИЯ, 1940. Конференция за професионалното образование в София, 16 – 18.05.1940. Женски глас, 13 – 14, 31.05.1940.

НАЗЪРСКА, Ж., 2019. Девическите занаятчийски практически училища – един успешен социален и държавен експеримент в България (90-те год. ХІХ – 40-те год. на ХХ в.). Балканистичен форум, 1, стр. 218 – 238.

ПИСАРЕВ, П. 2006. Интервю. В: Историята, населена с хора, 2, стр. 563 – 565. София: Гутенберг.

ПИСАРЕВ, П. 2011. Подир изгубеното време. Спомени. Пловдив: Жанет 45.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1932а. За допълнителното девическо образование. Женски глас, 12 – 13, 01.04.1932.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1932б. Родната къща на Гьоте. Литературен глас, 148, 27.03.1932.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1940а. Модата през вековете. Облеклото в Испания през 1550 – 1660 г. Млада българка, 3, стр. 26 – 27.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1940б. Модата през вековете. Облеклото през Ренесанса. Млада българка, 2, стр. 26 – 27.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1940в. Нашата всекидневна храна. По приготовлението на храната. Млада българка, 2, стр. 30 – 31.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1940г. Нашата всекидневна храна. Съвременни учения за храненето. Теорията на д-р Бирхер Бенер. Млада българка, 3, стр. 30 – 31.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1940д. Нашата всекидневна храна. Хранителната стойност на веществата. Млада българка, 1, стр. 20 – 21.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1940е. Храната през зимата. Млада българка, 1, стр. 22 – 23.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1941а. За кройката. Млада българка, 9 – 10, стр. 38 – 39.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1941б. Модата през вековете. Облеклото през 17-о столетие (1600 – 1650 – 1700). Млада българка, 4, стр. 26 – 27.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ., 1941в. Самоготвач. Млада българка, 6 – 7, стр. 42 – 43.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ.; КЛ. СМИЛОВА, 1937 – 1939. Учебник по кроене и шиене на детските и дамските горни дрехи за девическите професионални и допълнителни училища. София: Майка.

ПИСАРЕВА-ШНИТЕР, СТ.; СТ. ХРИСТОВА, 1939. Учебник по домакинство. Теория и практика. София: Майка.

ПОПОВА, КР., 2018. Езикът на дрехата. Курсовете по мода на БЖС в София през 30-те год. на ХХ в. под ръководството на берлинската модистка Лоте Вернекинк. В: ПЕТКОВ, П., (съст.) Чрез миналото към бъдещето: In Honorem Margaritae Karamihova, стр. 267 – 287. София: Просвета.

ПОПОВА, КР., 2005. Преводачка, юристка, полицайка, феминистка? Райна Петкова и развитието на женската професионална социална работа през 30-те год. на ХХ в. В: Обществено подпомагане и социална работа в България: История, институции, идеологии, имена, стр. 132 – 148. Благоевград.

ПРЕШЛЕНОВА, Р., 2008. По пътищата на европеизма. Висшето образование в Австро-Унгария и българите. София: Парадигма, стр. 383.

РАЗГОВОР, 2019. Разговор с проф. дн М. Шнитер. София [07.2019].

SCHWARCZ, I., 1999. Die bulgarischen Studenten und das Seminar für Osteuropäische Gescheichte 1907 – 1918. In: Österreich, ÖsterreichUngarn und die Entwicklung der bulgarischen Eliten, 1815 – 1918, pp. 91 – 95. Sofia.

SCHWARCZ, A.; A. TCHOLAKOVA, (Hrs.), 2008. Österreich und Bulgarien, 1878 – 2008: Geschichte und Gegenwart. Ostag.

ШАЛАВЕРОВА, М., 2003. Да се знае и помни. В. Търново: ПИК.

ШНИТЕР, ИВ., 1940. Жената в труда – професионалната умора. Млада българка, 1, стр. 10 – 11.

ЮБИЛЕЕН, 1934. Юбилеен сборник по случай 50 г. Пловдивска девическа гимназия и 70 г. от откриването на първото българско девическо училище в Пловдив. Пловдив.

REFERENCES

DASKALOVA, KR., 2012. Izdatelki i redaktorki v Balgaria (1878 – 1944): sluchayat Mila Kodzhabasheva. In: DASKALOVA, KR.; I. PENELOV, (eds.). Ani Gergova – zhivot s knizhovni pristrastiya, pp. 156 – 176. Sofia: UI. [In Bulgarian].

DESPI-MAIYER, A., 1986. Balgarskite studenti v dvata Bryukselski universiteta (1880 – 1919). Izv. DA, 52, pp. 313 – 384. [In Bulgarian].

KONFERENTSIYA, 1940. Konferentsiya za profesionalnoto obrazovanie v Sofia [16 – 18.05.1940]. Zhenski glas, pp. 13 – 14 [31.05.1940]. [In Bulgarian].

NAZARSKA, G., 2019. Devicheskite zanayatchiǐski prakticheski uchilishta – edin uspeshen sotsialen i dŭrzhaven eksperiment v Bagaria (90-te god. 19 – 40-te god. na 20 v.). Balkanistic forum, 1, pp. 218 – 238.

PISSAREV, P., 2006. Intervyu. In: Istoriyata, naselena s khora, 2, pp. 563 – 565. Sofia: Gutenberg. [In Bulgarian].

PISSAREV, P., 2011. Podir izgubenoto vreme. Spomeni. Plovdiv: Zhanet 45. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1932a. Za dopŭlnitelnoto devichesko obrazovanie. Zhenski glas, pp. 12 – 13 [01.04.1932]. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1932b. Rodnata kashta na Giote. Literaturen glas, 148 [27.03.1932]. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1940a. Modata prez vekovete. Oblekloto v Ispaniya prez 1550 – 1660 g. Mlada balgarka, 3, pp. 26 – 27. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1940b. Modata prez vekovete. Oblekloto prez Renesansa. Mlada balgarka, 2, pp. 26 – 27. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1940d. Nashata vsekidnevna khrana. Khranitelnata stoǐnost na veshtestvata. Mlada balgarka, 1, pp. 20 – 21. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1940e. Khranata prez zimata. Mlada balgarka, 1, pp. 22 – 23. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1940g. Nashata vsekidnevna khrana. Sŭvremenni ucheniya za khraneneto. Teoriyata na d-r Birkher Bener. Mlada balgarka, 3, pp. 30 – 31. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1940v. Nashata vsekidnevna khrana. Po prigotovlenieto na khranata. Mlada balgarka, 2, pp. 30 – 31. [In Bulgarian]

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1941a. Za kroǐkata. Mlada balgarka, 9 – 10, pp. 38 – 39.

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1941b. Modata prez vekovete. Oblekloto prez 17-o stoletie (1600-1650-1700). Mlada balgarka, 4, pp. 26 – 27.

PISSAREVA-SCHNITTER, ST., 1941v. Samogotvach. Mlada balgarka, 6 – 7, pp. 42 – 43. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST.; KL. SMILOVA, 1937 – 1939. Uchebnik po kroene i shiene na detskite i damskite gorni drekhi za devicheskite profesionalni i dopalnitelni uchilishta. Sofia: Mayka. [In Bulgarian].

PISSAREVA-SCHNITTER, ST.; ST. KHRISTOVA, 1939. Uchebnik po domakinstvo. Teoriya i praktika. Sofia: Maika. [In Bulgarian].

POPOVA, KR., 2005. Prevodachka, yuristka, politsayka, feministka? Raiyna Petkova i razvitieto na zhenskata profesionalna sotsialna rabota prez 30-te god. na 20 v. In: Obshtestveno podpomagane i sotsialna rabota v Balgaria: Istoriya, institutsii, ideologii, imena, pp. 132 – 148. Blagoevgrad. [In Bulgarian]

POPOVA, KR., 2018. Ezikat na drekhata. Kursovete po moda na BZhS v Sofia prez 30-te god. na 20 v. pod rakovodstvoto na berlinskata modistka Lotte Vernekink. In: PETKOV, P., (ed.) Chrez minaloto kam badeshteto: In Honorem Margaritae Karamihova, pp. 267 – 287. Sofia: Prosveta. [In Bulgarian].

PRESHLENOVA, R., 2008. Po patishtata na evropeizma. Vissheto obrazovanie v Avstro-Ungariya i balgarite. Sofia: Paradigma. [In Bulgarian].

RAZGOVOR, 2019. Razgovor s prof. dn M. Schnitter. Sofia [07.2019].

SCHNITTER, Iv., 1940. Zhenata v truda – profesionalnata umora. Mlada balgarka, 1, pp. 10 – 11. [In Bulgarian].

SCHWARCZ, A. & A. Tcholakova, (Hrs.), 2008. Österreich und Bulgarien, 1878 – 2008: Geschichte und Gegenwart. Ostag.

SCHWARCZ, I., 1999. Die bulgarischen Studenten und das Seminar für Osteuropäische Gescheichte 1907-1918. In: Österreich, ÖsterreichUngarn und die Entwicklung der bulgarischen Eliten, 1815 – 1918, pp. 91 – 95. Sofia.

SHALAVEROVA, M., 2003. Da se znae i pomni. V. Tarnovo: PIK. [In Bulgarian]

VERNEKINK, L.Z., 1933. Istoriya na oblekloto. Uchebnik-rakovodstvo za devicheskite profesionalni uchilishta. Prevela ot originala St. PissarevaSchnitter. Sofia: Hemus. [In Bulgarian]

YUBILEEN, 1934. Yubileen sbornik po sluchaj 50 g. Plovdivska devicheska gimnaziya i 70 g. ot otkrivaneto na parvoto balgarsko devichesko uchilishte v Plovdiv. Plovdiv. [In Bulgarian].

ZHENSKI GLAS, 1932a. 10 – 11, 05.02.1932.

ZHENSKI GLAS, 1932b. 14 – 15, 25.04.1932.

ZHENSKI GLAS, 1932d. 1 – 2, 20.09.1932.

ZHENSKI GLAS, 1932e. 3 – 4, 01.11.1932.

ZHENSKI GLAS, 1932g. 19 – 20, 15.07.1932.

ZHENSKI GLAS, 1932v. 17 – 18, 25.06.1932.

ZHENSKI GLAS, 1933. 13 – 14, 31.05.1933.

ZHENSKI GLAS, 1934. 10 – 11, 01.04.1934.