Резюме. Народните обичаи и празници в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура и предават историческия му опит на поколенията. Те носят своята символика, която кара човек от дете да бъде носител и продължител на народните традиции, да прибавя нови образи за обогатяване на народното изкуство. Участието на децата в кукерските игри е едно неповторимо изживяване. Децата овладяват знания и умения, свързани със съдържанието и смисъла на кукерския обичай – за актьорско майсторство, общуване и социални контакти, за спазване на правила и поемане на отговорности при изпълнение на ритуала. Създават се трайни предпоставки за развитие на художествените им способности, на пресъздаващото и творческо въображение, на художествената им интуиция и всестранната им ориентация в света на прекрасното. Допринася също и за обогатяване на творческото им виждане и за осмисляне на народното приложно изкуство на народните обичаи и традиции.

Ключови думи: festivity; kuker; folk custom

Кукерството е един от символите на България. Ритуалът датира още от езическото минало на държавата ни и по произход е свързан с дионисиадите – тържествени процесии в древна Гърция в чест на бог Дионисий.

Кукерите играят през февруари или началото на март, на ранна пролет, обикновено на Сирница. В Източна Тракия, Добруджа, Средногорието, Родопите Кукеровден е на Сирна неделя или на следващия ден – понеделник, който е първият понеделник на Великите пости и се смята за чист. През тоя ден старите българи гонели кучетата и не ядели чесън, за да не ги хваща бяс.

Кукерите са български карнавални фигури. Наименованието „кукер“ произлиза от думата „кук“ (кукла). В различните краища на България ги наричат още бабугери, станчинари, джамалари.

Костюмите на кукерите се определят от ролята им в ритуала. Някои се обличат в съответните за региона носии – мъжки или женски.

За най-старинни кукерски маски се смятат тези, представляващи овен, козел и бик. Изработват се от плат или кожи, с оформена уста, очи, нос от дръжка на тиква – кратуна. По маските висят тиквени семки, червени чушки, обелени мамули, пуканки. Пришиват им се естествени глави на орел, петел и други птици и много пера. В някои краища на България кукерите си слагат кюлаф. Кюлафът е платнен конус с дупки за очите, устата и носа. По него висят разноцветни мъниста и пискюли.

Въздействието на страшните маски се подсилва от силния шум на чановете. Медни или тучени (бронзови ляти), тези звънци се носят на кръста, окачени на кожен колан. Тежат около 20 – 50 кг. Най-големият чан е 50 кг. Звънците по поясите пропъждат болести и лошотии, да не спохождат хората.

Всеки детайл в облеклото на кукерите е важен. Черните и белите панталони символизират доброто и злото; червените кърпи около врата – кръвта и здравето. Колкото повече пискюли по дрехата на кукера – толкова по-плодородна ще е годината.

Кукерите са обикновено мъже, но напоследък и жени и деца участват в кукерското шествие и избират свой водач – „цар“. Той е обикновено женен мъж с първо мъжко дете или е баща на близнаци.

Другите важни фигури са „булка“ и „младоженец“ (в някои краища се наричат „баба“ и „дядо“). Техните роли също се изпълняват от мъже, облечени в мъжка и женска носия.

Другите участници са пазачи, плюфкач, харачари – събирачи на данък, и кукери. В групата на кукерите има звънари, които носят страшни маски с волски рога и свински зъби и танцувайки, плашат с хлопатарите и звънците си злите сили. Деведжиите пък са облечени в кожуси с козината навън. „Въоръжението“ на кукерите най-често е дървена сабя (клюнк в Североизточна България и в Средногорието).

Обредите, които извършват кукерите, са тясно свързани с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богата реколта от ниви и градини. Клатушкането на главния кукер символизира натежалите от тежко зърно класове на житата. Падането на земята означава тежка жътва през годината. Боричкането и търкалянето носело здраве и успех. Кукерите влизат във всеки дом, където играят обредни танци за здраве и берекет. Изключение правят само домовете на родилките и тези, в които скоро е починал човек.

Днес кукерските игри се съчетават с кукерското шествие и представляват единен карнавален празник за гонене на злите духове и сили чрез маските и с огън. Кукерите са ритуалните фигури, наподобяващи демони, а паленето и прескачането на огньове е част от техните ритуали.

Основните обредни моменти са следните.

1. Обхождане на всички домове. Кукерите влизат във всеки дом и изпълняват различни битови и комични сцени. Пожелава се здраве, плодородие и благополучие. Стопаните ги даряват с брашно, боб, яйца, пари.

2. Шествие.

3. Събиране на селския мегдан и танци. Танцът на кукерите има своя специфика: клатушкането на главния кукер символизира натежалите от зърно класове; падането на земята – тежка жътва през годината; боричкането и търкалянето – здраве и трудова сполука. Танците на кукерите са различни. Стъпката е като при право хоро – в такт две четвърти. Белогашите пък се носят като във валс – в размер три четвърти. От разликата в стъпките се получава и различие в музиката, която издават звънците им.

4. Важен момент е обредното заораване и засяване. Централна фигура в този обреден момент е „царят“. Той хапва от специална трапеза три залъка, отпива три глътки вино и нарича групата танцуващи и околните – за здраве и берекет. След това играе. Движенията на „царя“ имат конкретен смисъл.

Един от кукерите носи рало. Впряга двама от другарите си и символично заорава. Друг носи крина жито и разпръсква зърното, сякаш сее нива. Царят изорава три бразди в кръг и благославя: „Колкото е пълна крината, тъй да е сита годината. Колкото са в гората листата, толкова да са по къщята децата“.

Кукерите символично „убиват царя“ с кросно, след което той възкръсва. И започва бурно веселие… Танците на кукерите плашат лошите сили, пропъждат студа и правят място на пролетта. Образуват ли кръг, кукерите показват кръговрата на живота. Завъртят ли се във форма на сърце, любовта и приятелството ще възтържествуват.

Звукът на хлопките е знак, че е време хората да тръгнат по нивите. Кукерското шествие е истинско народно празненство, пълно със свежест и хумор. На смеха хората приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителния свят.

И днес кукери бродят из цялата страна, в над 70 села и градове, в които се е запазила тази старовремска традиция – от Широка лъка, Смолянско, до Добруджа и Врачанско и от Разлог до Странджа.

Детската кукерска група при ДГ „Светлина “ е единствена в страната детска група, която пресъздава кукерския обичай „Джамал“. Персонажите в групата са:

1. мистично животно „джамал“ (камила), движено от две деца, и водач (камилар/джамалар);

2. булка, младоженец, поп, кукери, мечкадар и мечка.

Обичаят „Джамал“ има езически произход и представлява ритуално прогонване на болестите, лошотията и зимата. Подготовката за провеждането на този празник започва още в началото на декември – приготвят се маскарадните облекла, маски, чанове, саби и други необходими атрибути. В групата участват 15 – 16 деца и 5 ръководители.

Тази година на 16 февруари обичаят Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) в цялото му богатство бе отбелязан от деца и преподаватели в детската градина. Тържеството в двора на градината бе наречено „Огънят – пречистващият живец“. Всички прескачаха за здраве огън, люляха се на люлка, момичетата търсиха в брашното пръстен, че която го открие – първа ще се задоми, още правиха „хамкане“ с халва и накрая всички извиха голямо хоро.

Вече трета поредна година малките кукери на Детска градина „Светлина“ участват в програмата на Фестивала на маскарадните игри в Стара Загора със своя оригинална програма, подготвена от преподавателите Радина Стоянова и Станимира Тодорова. В тържеството на 16 февруари участваха и 6 студенти от Педагогическия факултет на Тракийския университет, които сутринта проведоха своя държавен изпит в градината и получиха отлични оценки.

Два дни по-късно, на 18 февруари, за 20-и пореден път в Стара Загора се проведе Фестивалът на маскарадните игри. По традиция детската група кукери на ДГ „Светлина“ открива Фестивала. Групата ни участва в дефилето на всички кукери по бул. „Цар Симеон Велики“ преди началото на фестивалната програма.

Джамалът води групата. След него вървят младоженецът с булката, попът, мечкадаринът, свирещ на гъдулка с мечката, каруцата и кукерите със саби и чанове на кръста.

Джамалът символично умира, а кукерите с ритуален танц и магични действия „съдействат“ за неговото възкръсване, което показва кръговрата на живота – смърт и раждане. Попът ръси за здраве. Кукерите наричат: „Да потъне вдън земя Злото! Да царува и цъфти Доброто!“. Всички, весели и щастливи, се хващат на хорото.

Чрез контакта и претворяването на народните обичаи децата визуално възприемат и изграждат у себе си основните компоненти на българската идентичност.

Маските, изработени от децата, създават любов към родното и повишават интереса им към красотата на родните багри и форми. В процеса на създаване на маските, костюмите и пособията на кукерите активно се въвличат и родителите, които споделят, че за тях е гордост детето им да участва в празник за възхвала на народните ни традиции.

По своята същност народните празници и обичаи се явяват едно уникално, възпитателно и образователно средство. Със своя синкретизъм, яркост и неподправена красота народното изкуство радва и активизира, обогатява детските наблюдения и представи.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Avramova, E. (2007). Narodni traditsii, obredi i obichai. Sofia. [Аврамова, Е. (2007). Народни традиции, обреди и обичаи. София.]

Dimitrov, L. & kolektiv. (2005). Teoria na vazpitanieto. Sofia: Veda Slovena. [Димитров, Л. и колектив. (2005). Теория на възпитанието. София: Веда Словена.]