Резюме. Конструирането е интересна и привлекателна дейност за детето. В процеса на конструирането детето играе, но също така твори и изгражда самочувствие и увереност в собствените си знания и умения. Конструктивнотехническите и битовите дейности са базов елемент за формиране на начална технологична култура у децата.

Ключови думи: educational standards, aims forming, expected results, basic technological culture.

Конструирането е интересна и привлекателна дейност за детето. Конструирайки, то играе, а играейки – то се учи да конструира. Първо – то твори и по този начин изгражда самочувствие и увереност в собствените си знания и умения. Второ – то носи отговорност за резултата на своята идея и начина на осъществяването й, защото носи оригиналността на детското мислене. Трето – то е полезно не само за себе си, но и за другите деца. Четвърто – в моделите на своите предмети и чрез действията с тях то проектира един по-добър и по-удобен свят, в който всички живеят по-уютно.

Конструирането едновременно активизира познавателния, емоционалния и волевия потенциал, създава простор на мисленето, развихря въображението и фантазията на детето. Магията на конструирането се открива в усвояването на конструкторска и технологична, художествена и естетическа култура на поведение. Този процес е сложен и продължителен и чрез обучението по техническо и художествено конструиране в предучилищна възраст сеполага неговото целенасочено начало.

Образователно направление: Конструктивно-технически и битови дейности

Образователното направление е ориентирано към конструиране и моделиране, обработване и съединяване на материали и грижи за себе си, за дома и детската градина. Основната му ориентация е в две насоки:

1) този вид дейности създават благоприятни условия за надграждане, интегриране и творческо приложение на знанията, уменията и отношенията, усвоени в останалите образователни направления – природен и социален свят, математика, български език, физическо възпитание, изкуства;

2) създават се условия за изграждане на социално-личностни умения за самоутвърждаване, за работа в екип, за съгласуване и сътрудничество, за целенасоченост на действията и поведението, за формиране на точност и прецизност в дейността.

Конструктивно-техническата и битовата дейност се осъществяват чрез образователното направление „Конструктивно-технически и битови дейности“ (КТБД).

Наложилото се осъвременяване на образователното съдържание в предучилищна възраст доведе както доструктурно-процесуални, така и до съдържателно-терминологични преобразувания в дейността, отразени в три образователни ядра – „конструиране и моделиране“, „обработване и свързване на материалите“ и „грижи за себе си и дома“, те предоставят новите образователни параметри и динамично-комуникативна тематична обособеност на направлението. Те позволяват осъществяване на продуктивната същност на дейността, на характерната за нея познавателно-практическа основа, при която натрупването на социалносубективен опит е реално само чрез взаимодействие с технически средства и материали в достъпна образователно-технологична среда. Усвояването на знания и умения за конструиране и натрупването на технологичен опит за възприемане на заобикалящата предметна среда е субективно обусловен и продължителен процес, в който всяко дете има свой собствен и индивидуален стил на научаване. Очакванията са той да бъде открит и стимулиран чрез предложеното в учебната програма образователно съдържание, както и от разнообразните форми и възможностите на техните вариантни комбинации, които осигуряват подходяща и достъпна среда за възприемане, изпробване и изразяване1) .

Извършеното съдържателно преструктуриране позволява прилагане в практиката на динамични, гъвкави и отворени учебно-методически модели за учене и действие, които осигуряват достигане до целта и очакваните резултати като (Иванов, 2001):

– стимулиране на интелектуалната компетентност на детето;

– развитие на специалните способности за конструиране;

– изграждане на нагласи към техниката и технологиите;

– оценяване значението на продукта на собствената дейност и откриване на приложението му в полезни занимания;

– формиране на самостоятелност, увереност и стремеж към успех;

– ориентиране към ученето и учебните изисквания в училище;

– придобиване на прагматично отношение към заобикалящия социален свят.

Образователното направление „Конструктивно-технически и битови дейности“ е част от общата и специалната подготовка на децата за училище. В подготвителната група дейността в най-пълна степен реализира същността на своите три характерни особености – познавателна, практическа и продуктивна, с които гарантира усвояване, обогатяване и усъвършенстване на необходимите и достъпни технологични знания и умения за учене и постигане на успех в училище.

Познавателно-практическият характер на дейността осигурява балансиран образователен процес, в който детето придобива необходимата технологична подготовка като: натрупва знания за свойствата и качествата на материалите; усвоява система от ръчни способи и способи с инструменти за обработване на материалите; изгражда комплекс от познавателни и практически действия за конструиране; запознава се с дейността на достъпни технически обекти и съоръжения; осмисля връзката „конструкция-функция“; осъзнава технологичните параметри на предметите и обектите и на взаимоотношенията между тях в целостта на конструкцията; постига актуално развитие на индивидуалното техническо мислене и техническото въображениеи специалните способности за конструиране; усвоява специална терминология от областта на техниката; стимулира желание и интерес за участие в екипна и съвместна конструкторска дейност; изгражда прагматично отношение към продукта на конструкторската дейност и развива собствени идеи за приложение в игрови и творчески дейности; осмисля мотиви за усвояване на технологична култура; изгражда умения и отношение за създаване на уют и красота в заобикалящата го среда; социализира детето към традиционния свят чрез нетривиални подходи (Гайдова, 2005).

По степента на придобитата конструктивно-техническа и битова компетентност, която се констатира чрез диагностициране, се съди за познавателно-възпитателната и социално-приобщаващата стойност на конструктивно-техническата дейност, както и за нейния принос за подготовката на детето за училище. Тя позволява на 6–7-годишното дете успешно да се справи с учебните задачи по бит и технологии в началното училище, както и да използва тези знания и умения при усвояване на съдържанието по другите учебнипредмети.

Познавателното съдържание по образователните ядра: конструиране и моделиране (КМ), обработване и свързване на материали (ОСМ) и грижа за себе си и дома (ГСД) е с общопознавателна и конкретно-специализирана насоченост от областта на техниката и технологиите. Има за цел да обобщи придобития от 6–7-годишните деца познавателно-технически и технологичен опит чрез систематизиране на представите им за материалите и предметите като продукти на техниката и технологиите; развиване на синтетичната мисловна дейност за възприемане и анализ на техническите обекти; стимулиране на идеите на техническото въображение.

Въведеният в системата на обучение по КТБД в подготвителната група компенсаторен подход осигурява достатъчно осъществяване на необходимата познавателна и практическа технологична дейност чрез конкретни теми. Очакваните резултати от обучението по КТБД в подготвителната група са част от общата подготовка на децата в училище и от специализираната за усвояване на учебното съдържание по „Домашен бит и техника“ в първи клас1) .

Ядро „Конструиране и моделиране“ (очаквани резултати)

– Осмисля приложението на някои технически устройства в бита.

– Диференцира представи за конструктивните елементи в различно представени модели.

– Осъзнава различните начини за съединяване на конструктивни елементи според вида на материала за конструиране.

– Възпроизвежда в определена последователност демонстрирани от учителя действия за конструктивно-техническа дейност.

– Описва, анализира и сравнява технически параметри на модела и осмисля отношението цяло-части.

– Моделира по собствен замисъл, като допълва елементи, трансформира части, изменя вариативно конструкцията.

– Проявява желание за индивидуална и съвместна конструкторска дейност, демонстрира адекватно поведение и технологична култура по време на техническа дейност.

– Оценява значението на собственоръчно изработени модели и открива варианти за тяхното приложение в игрови и практически дейности.

– Проявява инициатива при изграждане на обстановка за игра, като пресъздава чрез конструктивно-техническа дейност обекти от действителността.

Ядро „Обработване и свързване на материали“ (очаквани резултати)

– Натрупва представи за различните видове материали за коструиране – хартия, картон, текстил, дървесина..

– Усъвършенства опита за ръчно обработване и съединяване на материали и използване на подходящи за материала инструменти.

– Следва указания за етапите и начините на работа, представени от учителя чрез образец или словесно.

– Многократно извършва действия в определена последователност в зависимост от материала за конструиране.

– Изпитва удоволствие от извършената дейност и получения продукт;

– Оценява необходимостта от пестеливо изразходване на материалите и демонстрира технологична култура и поведение.

– Приема сътрудничество и работа в екип и демонстрира отзивчивост и добронамереност.

Ядро „Грижи за себе си и дома“ (очаквани резултати)

– Усъвършенства социалния си опит за лична хигиена и опазване на здравето.

– Осъзнава необходимостта и ползата от извършване на самостоятелна обслужваща битова дейност – обличане, измиване, грижи за зъбите и косата, подреждане на дрехи и други лични вещи и материали, сервиране, отсервиране, почистване, украсяване; демонстрира култура на бита.

– Натрупва опит за поддържане на чистота на работната среда по време на дейност.

– Желае да организира, участва и предава социален опит по време на съвместна битова дейност.

– Натрупва опит за подбор на средствата за създаване на уют в битовата среда.

Педагогическото взаимодействие между децата и възпитателите в съвременната детска градина е основен социално-психологически механизъм за ефективна реализация на подходите във възпитателната работа – личностнохуманен, дейностен, интегративен, ситуационен.

Технологичният модел на предучилищното възпитание се основава на интеграционното и динамично развиващо се единство между естественото многофакторно детерминиращо развитие на детето от 2 до 7-годишна възраст и педагогическата дейност на възпитателя в условията на детската група в конкретна социална и културна среда (Иванов, 2001).

Преди всичко педагогическото взаимодействие в детската градина е опосредствано от основната дейност, присъща на детето – играта. Игровите форми, мотиви и средства заемат водещо място в организационно-процесуалната и резултативната реализация на взаимодействието. Игровите педагогически технологии и техники имат решаваща роля за реализиране на целите и задачите на педагогическото взаимодействие на всичките му степени. Те гарантират адекватното игрово задоволяване на детските водещи потребности и интереси, осигуряват активността на детето и нейното педагогическо целенасочване от възпитателя. Чрез играта и нейното етапно развитие се създават емоционално и личностно значими ситуации за проява на детската активност във възрастово достъпни и индивидуално-адекватни дейностни и поведенчески форми на личностна и социална реализация (Иванов, 2001).

Педагогическото взаимодействие в детската градина се конструира и функционира като социално-педагогически и културно-формиращ процес. Технологически взаимодействието се реализира чрез интеграция на педагогическото общуване с другите форми на педагогическо влияние – операционално взаимодействие, съвместно-разпределени дейности, самостоятелни детски занимания, работа с родителите и др.

Обобщеният технологичен модел на предучилищното педагогическо взаимодействие притежава следните основни характеристики, произтичащи от статусно-ролевия и структурно-функционалния модел, зададени в програмите за възпитателна работа в детските градини у нас. Динамиката на взаимодействието между възпитателите и контингентите деца е основна негова технологична характеристика, определяща приоритетно представата занего като разновидност на социално и педагогическо взаимодействие. Динамичността на педагогическата абстракция „елементарно педагогическо взаимодействие“ се разглежда от Н. Чакъров като система от динамични връзки, реализирана в конкретни прояви на възпитателната дейност (Чакъров, 1984).

Динамичността като същностна характеристика на педагогическото взаимодействие се съчетава с константността на неговите основни подходи и принципи, разкрити в различните програми и концептуални модели на предучилищното възпитание.

В технологичния механизъм на възпитателното взаимодействие авторският колектив на програмата „Активността на детето в детската градина“ подчертава необходимостта от „балансиране между игра и обучение, педагогическо общуване и самоорганизация, двигателна, психична и социална активност на детето“. Балансираността обективно се проявява в интегрирането между опита и преживяванията на детето в семейната му среда и тяхното развитие в условията на детската градина (Иванов, 2001).

Разглеждането на педагогическото взаимодействие като сложен двустранен, динамичен и балансиран процес налага да се разкрият и неговите процесуалнотехнологични характеристики, които го реализират в практическото педагогическо ежедневие на детската градина. Технологията за създаване, поддържане и развитие на взаимодействието „педагог – детска група – дете“ не е и не може да бъде строго нормативно и пространствено-времево регламентирана. Тя представлява основна ценност в репертоара на педагогическите функции и способности на възпитателя. Независимо от този неоспорим факт тази технология може условнообобщено да се представи в рамките на технологичния модел на педагогическото взаимодействие в детското заведение. Тук могат да се посочат следните логически последователни моменти, присъстващи в реалната педагогическа практика (Иванов, 2001):

– взаимно опознаване, приемане и разбиране между възпитател и дете като основни субекти на педагогическото взаимодействие;

– активиране на детската активност;

– конкретизиране на детската активност;

– задаване на образци и модели от възпитателя и тяхното усвояване от детето; – създаване и включване в процеса на педагогическо взаимодействие на различни средови компоненти, обезпечаващи неговата ефективна реализация;

– включване и участие на педагога в процеса на съвместно организирани с децата дейности, занимания, форми на общуване;

– самостоятелна дейност на детето в индивидуални и съвместни форми;

– усложняване на партньорската и самостоятелната дейност на децата чрез внасяне на елементи с проблемно съдържание в процеса на педагогическото взаимодействие;

– стимулиране на открояването и проявлението на индивидуалната неповторимост на детето в различните аспекти на неговата активност, дейности и поведение;

– вписване на детската индивидуална уникалност с нейните разностранни поведенчески прояви в процеса на общото социално развитие на детската група;

– перспективност в детското развитие чрез единство на минал опит и актуално настояще на детето;

– инициативно-творческа самостоятелност на детето.

Разглежданият технологичен модел на предучилищното педагогическо взаимодействие може да се интерпретира като съвместно конструиран от педагозите и децата социално-педагогически процес, чиято основна цел на всички етапи остава конкретното дете, неговото адекватно възпитание и пълноценно развитие.

При определянето на принципите на педагогическото взаимодействие се има предвид: своеобразието на детството; необходимостта от осъществяване на междуличностно поведение дете-деца-възрастни; вариативността на педагогическите ситуации2) .

Принципи на педагогическото взаимодействие

Системно-структурен – осигурява вариране на детската активност; съобразяване с индивидуалния темп на развитие; съчетаване на организирани форми на взаимодействие и самостоятелна дейност на децата.

Емпирично-ситуативен – осигурява единство на практико-познавателната и преобразуващата дейност на децата; овладяване на конкретни знания и на разнообразни умения във връзка с житейската практика на децата; разгръщане на естествения стремеж на децата към впечатления в преднамерени и непреднамерени ситуации на взаимодействие.

Ценностно-мотивиран – осигурява възприемане – изпробване (отразяване) – изразяване (съпреживяване); стимулиране на емоционалната сфера на децата, при което се създава определена нагласа за личностно значима активност.

Сътрудничество – осигурява нов тип общуване, основано на партньорство, уважение, взаимопомощ, поощрение, доверие и толерантност.

Методите на педагогическо взаимодействие осигуряват възможности за осъществяване на практико-познавателна и преобразуваща дейност на детето, с което се стимулира формирането на познавателни, социални, двигателни и естетически способности. Чрез тях се осъществява съвместна дейност на децата и възрастните в условията на групово сътрудничество, което дава възможност за динамична промяна в позициите им.

БЕЛЕЖКИ

1. Програма за подготвителна група в образователното направление „Конструктивно-техническа и битова дейност“. (2003). В. Аз Буки, 20

2. Русинова, Е. и колектив. (1993). Програма за възпитанието на детето от 2 до 7-годишна възраст. София: „Даниела Убенова“

ЛИТЕРАТУРА

Гайдова, Р. (2005). Трудово-конструктивни дейности, В. Търново: „Слово“

Иванов, С. (2001). Педагогически технологии на взаимодействието в детската градина. Пловдив: „Макрос“

Чакъров Н., (1984). Сравнителна педагогика. София.