Резюме. В настоящия материал е представена една практика на съчетаване на традиционни с нетрадиционни методи за преподаване и усвояване на знанията по предмета „Декоративна дендрология с разсадници“. Специфична особеност на дисциплината е огромният фактологичен материал, който не би могъл да бъде усвоен с механично наизустяване. Значението на представената практика не се изчерпва само със задържане и фокусиране на интереса към изучаваната материя. Главното предимство на прилаганите методи е, че предлагат вариантност на начините за усвояване според индивидуалните способности и психически нагласи на всеки ученик.

Ключови думи: individual approach, interpretation, systematization, personal engagement, esthetical re-creation

Статията разглежда организацията на обучение по предмета „Декоративна дендрология с разсадници“1) , която се преподава в специалност „Парково строителство и озеленяване“ като специален предмет. Върху него се надграждат знанията и уменията по дисциплини като „Парково строителство“, „Парково и ландшафтно проектиране“, „Паркова архитектура и фитодизайн“2) . Предлага се богата гама от методи на работа с учениците, в детайлите на която се отчитат интересът на съвременния ученик към информационните технологии и огромните възможности за достъп до информация, които те предоставят, както и стремежът на всеки ученик към самостоятелна изява в процеса на овладяване на знанията. Индивидуалният подход отчита отношението на учениците към учебника като към нещо натрапено и прекалено статично. На учениците се предоставя възможност за получаване на информация по начини, които са им най-близки и достъпни: чрез компютърните технологии, в реална паркова среда, чрез изработване и изучаване на хербариен материал. В процеса на работа се използва присъщото любопитство на младите хора към заобикалящия свят. Под ръководството на учителя то се насочва към творческа интерпретация и систематизиране на получената информация и достигане до самостоятелни изводи и обобщения, които са най-сигурният начин за трайно усвояване на знания и умения те да бъдат използвани впоследствие при решаване на практически задачи.

Да преподаваш на тийнейджърите в двадесет и първи век е не само предизвикателство, но и отговорност, за която всеки, изправил се пред младите хора, не може да не си даде сметка. Предизвикателство, защото информацията достига до тях по-бързо, отколкото можем да си представим. Източниците са много и в повечето случаи случайно подбрани. Следователно и ролята на учителя се променя значително. На преден план излиза умението да насочваме учениците към творчески подбор и интерпретация на огромното количество информация.

Често в практиката си преподавателите се срещат с любознателни ученици, които в нетърпението си да получат повече и повече знания, веднага, на момента, без ничия помощ и опосредстване, изпадат в ситуация на невъзможност да се справят с противоречията на потоците от факти. Развитието на съвременната наука става буквално с часове и понякога учениците се оказват по-информирани за последните новости, тъй като прекарват по-голяма част от времето си пред компютърния монитор. Учителят вече няма задачата просто да предостави на децата информацията в достъпен вид, а носи отговорността да им предложи системата от умения да отсяват потребното, значимото и достоверното в нея. Независимо че науката декоративна дендрология в някаква степен е пощадена от този процес на ускорено развитие, няма как да се дистанцира от ускоряването на протичащата информация. По време на 20-годишната си педагогическа практика съм работила с ученици с различен темперамент и на различно интелектуално ниво. Въпреки спецификата на образованието в българските училища, която изисква от учителя да свежда до минимум индивидуалните интереси и потребности на учениците по време на учебния час, стремежът да бъдат отчитани различията в отношението на децата към преподаваната материя дава резултат. Преподаваното учебно съдържание по предмета е преобладаващо фактологическо, но и огромно като обем. Учебниците, с които разполагаме до момента, представят тази информация просто като факт. По-голямата част от учениците споделят, че предпочитат подобен начин на представяне на учебния материал, но в процеса на работа се оказват затруднени да се справят чрез наизустяване. Същите ученици, поставени в ситуацията сами да направят описание на декоративните растения в реална паркова обстановка, се оказват заинтригувани от задачата и след така положената самостоятелна работа запазват трайно конкретните знания. Доказан факт е, че когато във възприемането на информацията участват повече сетива, тя се усвоява по-леко и по-трайно. В същото време обаче от особена важност се явява личната ангажираност на ученика. Поставяйки го в ролята на откривател, учителят му възлага определен тип отговорности. Ученикът се ангажира сам да открие отличителните белези и декоративните качества на определено дървесно растение и да предостави систематизираната от самия него информация на съучениците си (виж схема 1). Провокирайки любопитството на учениците и, от друга страна, давайки им възможност да представят пред останалите по най-достъпния за самите тях начин, постигаме няколко важни резултата:

– пълна ангажираност на вниманието на ученика;

– реално онагледяване на информацията;

– развитие на терминологичния речников запас на ученика;

– предаване на информацията до останалите ученици „на техния език“;

– налице са условия за трайност на знанията.

Недостатъци на този подход са невъзможността да бъде практикуван през цялата учебна година и ограниченото време. На помощ в тази ситуация идват съвременните информационни технологии. Когато учителят използва умело интереса на младите хора към тях, резултатите могат дори да надвишат очакванията.

Един от методите, които се практикуват, е представянето на учебното съдържание под формата на богато илюстрирана презентация, подготвена от учителя. Като отчитаме факта, че съвременните тийнейджъри прекарват голяма част от времето си в компанията на телевизора, компютъра и любимия си мобилен телефон, няма начин да не отчетем, че мисловната им дейност е настроена основно към зрителните възпрятия. Представяйки им необходимото учебно съдържание под формата на нагледен материал, със сигурност можем да очакваме по-добри резултати в усвояването. От друга страна, този подход дава възможност да се представи всеки изучаван вид в различно състояние: от младенческа възраст до зрелостта; от разлистването през цъфтежа до есенното обагряне. Учениците могат да видят едновременно и плодовете, и семената на растението, както и детайли като характеристика на жилкуването на листата, различни декоративни форми на едно и също растение1) . Пълното опознаване на растенията по този начин би отнело не една година при липса на компютърни технологии.

Учениците на XXI век са израснали с рекламата по телевизията. За тях е обичайна бързата смяна на кадрите, както честата смяна на модата, прическата. Нещо, което се повтаря твърде дълго, за тях се оказва безинтересно. Еднообразието означава загуба на интереса. Колкото и привлекателен да се оказва в началото някой нов метод в преподаването, след определено време става скучен за учениците. С оглед на това презентирането от учителя се предлага да се практикува в началото. След натрупване на определени знания и опитност по предметасе предоставя възможността на заинтересуваните ученици да опитат сами да представят следващия урок под формата на презентация. Оказва се, че учениците предпочитат ровенето в интернет пред изсушаването на хербарий. Приемайки с удоволствие така поставената задача, децата понякога се оказват по-изобретателни от своя учител в намирането на най-добрите илюстрации за съответните декоративни дървесни видове. Ролята на учителя е да зададе обема на представяната информация и да контролира нейната коректност, да допълва с пояснения изложението, подготвено от ученика.

Налице е фактът, че учебното съдържание, представено от ученик пред класа, се възприема по-леко от учениците. Елементът на забавление не бива да отсъства, забавлявайки се, децата могат да научат много, ако учителят умело и ненатрапчиво ги напътства. Ако в забавните занимания се включат междупредметни връзки и творческо преосмисляне на действителността, ученето би се превърнало в приятно действие, резултатите от което идват неусетно. Само един пример от практиката: интересно за учениците се оказа изработването на пана под формата на мозайка изцяло от семена на дървесни растения. Междупредметната връзка е с предметите рисуване, парково и ландшафтно проектиране, паркова архитектура и фитодизайн, тъй като в тях се изучават и законите на композицията и теорията на цветовете и тяхното съчетаване. В тази задача се комбинира естетическа дейност с усвоени знания за растенията и интерес за издирване на нови, неизучавани до момента растения с цел използване на техните семена. Така неусетно учениците приемат нови знания без усилие и с удоволствие от резултата. Конкурсният характер на подобно занимание още повече провокира амбицията на учениците. В стремежа си да спечелят засилват и интереса към изучаваната материя. Изброените по-горе резултати са налице и в този случай, освен това се развиват и някои изключително важни умения:

– умение за работа в екип;

– умения за естетическо претворяване на действителността;

– умение за прилагане в непозната ситуация на знания и умения от други области на науката;

– умението да се забавляваш, докато учиш и работиш.

Заключение

Предложените методи на работа отчитат предпочитанието на съвременните ученици към виртуалните източници на информация и често оставяното на заден план неутолимо любопитство на младия човек към чудесата на заобикалящия ни свят. На учениците се дава възможност за изява на собствения интелектуален потенциал, превръщайки се сами в „откриватели“ на иначе „скучното“ знание, което трябва да бъде усвоено. Резултатите от прилагане на тук предствената практика показват доста по-високо ниво на усвояване на нелеката за тази възраст материя. А провокираният у учениците интерес си остава най-същественото й предимство.

БЕЛЕЖКИ: .

1. Наредба № 4 ОТ 4.12.2008 г. за придобиване на квалификация по професия „Техник-озеленител“, издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2009 г.

2. Учебна програма за задължителна професионална подготовка по „Декоративна дендрология с разсадници“, утвърдена със заповед No РД09-1048/01.07.2005 г.