https://doi.org/10.53656/voc21-5.7kom

Резюме. На основата на проучване програмите за обучение на специалисти по „Физическо възпитание и спорт“ на няколко български университета и богат личен теоретически и практически опит описахме компетентностите и познанията, които е необходимо да притежава специалистът по физическо възпитани и спорт.

Ключови думи: компетентности; планински спортове; учители

„В началото на ХХI век сме свидетели и преки участници в един бързо „смаляващ се“ свят. Новите технологии и световната информационна мрежа навлязоха в съвременния бит на човека“ (Boyanov 2015). Това предявява сериозни претенции към предлаганите занимания по физическо възпитание и спорт в училищата, които да предлагат на обучаваните възможности за запознаване с нови популярни сред младежите спортове. В съвременния бързо развиващ се свят дигитализацията на образователния процес взима превес и това води до засилване нивата на хиподинамия сред учащите. Това е и основната причина да се търсят нови, атрактивни методи и форми за двигателна активност на учащите. Именно заради тези факти в учебните планове по „физическо възпитание и спорт“ на училищата беше въведен и третият задължителен час по спорт.

Обучението по физическо възпитание и спорт в българското училище има за цел наред със създаване на трайни навици за физическа активност, да запознае учениците с богатото многообразие от спортове, да предостави на обучаваните необходимите знания и умения за здравословен начин на живот посредством практикуването на спорт и възможност за практикуване на спортовете в непрофесионална среда. За целта програмите по обучение в училищата на Република България включват запознаване и практикуване на доста широк обхват от спортове, популярни след широката общественост. Тук трябва да споменем спортове като лекоатлетическите дисциплини спринтови и средни бягания, скокове (дължина и висок скок), хвърляния (малка топка и плътна топка), почти всички спортни игри – футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, спортна и основна гимнастика, и в зависимост от интересите или тясната специализация на преподавателя по спорт и други не дотам популярни спортове. В последните години с навлизането на задължителния трети час по спорт в учебните програми намериха място и някои планински спортове, като пешеходен туризъм, обучение по алпийски ски, някои дисциплини от водния туризъм (рафтинг, туристически каяк), начално обучение по спортно катерене.

В много от училищата прилагат практиката на сливане на третия час по физическо възпитание и спорт и провеждането му на изнесени – в извънучилищна среда модулни обучения по спортни дисциплини. Широко застъпени тук са планинските спортове като пешеходен туризъм, някои дисциплини от водния туризъм (рафтинг, туристически каяк), обученията по ски алпийски и бегови дисциплини и сноуборд, начално обучение по спортно катерене. Когато тези модулни обучения не са изпълнени формално (под формата на ученическа екскурзия без всякакви целенасочени занимания), те са в състояние да постигнат търсения спортно рекреационен ефект и наред с придобитите знания и умения по планински спортове да доставят на обучаваните значително емоционално изживяване, оставяйки им спомени за цял живот.

Всички казано дотук налага при подготовката и обучението на бъдещите учители по спорт, а именно специалистите от специалност „Физическо възпитание и спорт“, да бъдат преподавани и съответно да придобиват компетентности за пълноценно и ефективно обучение по планински спортове.

Проучвайки учебните планове на различни български университети в частта им за преподаваните и придобивани компетенции в областта на планинските спортове прави впечатление недостатъчният според нас обхват на предлагане на разновидности на планински спортове, както и не дотам сериозното отношение към придобиването на компетенции в тази област от студентите, специалисти по физическо възпитание и спорт 1), 2), 3), 4) . Нашето мнение се определя и от факта, че повечето от практикуваните в училища планински спортове крият в себе си определена доза премерен риск и изискват от учителя по физическо възпитание и спорт компетентности, познания и умения, които да бъдат сигурна гаранция за пълноценното и безопасно провеждане на заниманията и същевременно да предлагат на обучаваните пълноценни емоционални изживявания. В повечето случаи според нас болшинството от учителите или не притежават необходимото ниво от компетентности за тези дейности, или от страх и недостатъчно ниво на мотивираност не желаят да положат малко усилия извън традиционните спортове (по-лесно е да си стоиш в салона или в училищния двор и да „търкулнеш топката“ на учениците) и не желаят да се занимават и организират обучения по планински спортове. Или ако го правят, то в голяма степен е формално.

Целта на настоящата разработка е да формулира и опише компетентностите, знанията и уменията, които според нас трябва да бъдат преподавани и съответно придобивани от студентите специалисти по физическо възпитание и спорт.

Туризмът е специфична човешка двигателна дейност, която се извършва в извънежедневна, обикновено природна среда (Hidzhov 2020). Дефинирано по друг начин, туризмът е временно движение на хора по места извън тяхното постоянно местоживеене за задоволяване на техните потребности (Bardarev 2005).

Ето и кратко описание на намиращите широк обхват в обучението по физическо възпитание и спорт в училищата планински спортове.

Пешеходeн туризъм – най-достъпната и лесна за практикуване дейност както в летни, така и в зимни условия. Не изисква от обучаваните особена подготовка, но особено в зимни условия изисква качествена екипировка! Необходимо е правилно дозиране на натоварването, съобразено с възрастовите и полови особености на учениците. Форми за практикуване на тази дейност са еднодневни излети и многодневни походи, екскурзии и експедиции. Някои от формите и маршрутите изискват привличането на квалифициран планински водач. Подходящи са за всички възрастови групи.

Рафтинг и водни пътешествия – изключително популярни дейности по вода, пораждащи огромен интерес и търсене след младите хора. Рафтингът представлява спускане с надуваема лодка по бързи пълноводни реки. Обикновено екипажът на една лодка е от четири или шест човека и водач на лодката. Това налага работа в екип за изпълнение на командите на водача и за успешен и пълноценен край на спускането. Водните пътешествия представляват еднодневни или няколкодневни преходи с едноместна или двуместна лодка каяк в туристическата му разновидност по езера, язовири и големи водни пространства. Тази разновидност на водните пътешествия може успешно да се комбинира с преминаване на сухоземните участъци между различните водни басейни с планински велосипеди или използвайки средствата на ориентиране с карта и компас. Всички тези дейности трябва да бъдат провеждани от квалифициран специалист и добри водачи. Подходящи са за учащите след VII клас на обучението – след 13 – 14-годишни.

Обучения по ски – включва както обучение по алпийски ски, така и обучение в ски бегови дисциплини – ски бягане, а също и обучение по сноуборд. Провеждат с в планински условия обикновено в рамките на 6 – 7 дни от квалифицирани инструктори. Изключително търсена и популярна спортна дейност сред учащите. Факторите слънце, чист въздух и дозирано физическо натоварване, съчетани със значително емоционално изживяване, допринасят изключително много за постигане на една от основните задачи на заниманията по физическо възпитание и спорт, а именно укрепване здравословното състояние на обучаваните. Подходящи са за всички възрастови групи.

Начално обучение по спортно катерене – изключително популярна дейност днес. Спортното катерене може да се практикува както на скали, така и на изкуствени катерачни структури (катерачни стени на закрито). За целите на училищното обучение по физически възпитание и спорт подходяща и препоръчителна е формата на провеждане на изкуствена катерачна структура – катерачна стена на закрито. Изисква добра специализирана екипировка, както и елементарни познания за екипировката, за някои принципи на осигуряването, както и за основни принципи на катеренето. Задължително изискване е провеждането ѝ да става под ръководството на квалифициран специалист. Подходящи са за всички възрастови групи.

Основната цел на обученията по спорт е наред с придобиването на знания и умения да бъдат осигурени максимална сигурност и безопасност за обучаваните при практикуването на спортовете. В най-голяма степен това важи при занимания с планинските спортове заради известна степен на премерен риск при практикуването им.

Само познаването на планинските спортове като съдържание не е достатъчно за пълноценното и безопасно провеждане на заниманията по съответните планински дейности с учениците. От особена важност за пълноценното и безаварийно протичане на обучението е студентите да са придобили задълбочени познания по организиране и провеждане на прояви и обучения в планински условия. Стриктно организираното и правилно и безопасно проведено обучение по планински спортове е гаранция за постигане на по-ставените цели и безопасното и пълноценно емоционално изживяване на обучаваните.

Ето какви компетентности и в кои области на познанието според нас трябва да притежава учителят по физическо възпитание и спорт, занимаващ се с обучение на ученици в планински спортове.

На първо място, е необходимо обхватно ниво на владеене на теоретичните основи на съответния спорт. Това включва освен отлични теоретични познания, но и добро владеене на практически способности и компетенции в областта на планината, между които:

– познаване на опасностите в планината и предпазване от тях;

– познаване на терена, на профила на планината, както и познаване на маршрута, по който се осъществява придвижването;

– познаване на евентуалните възможности за напускане на маршрута при изпадане в екстремна ситуация на групата;

– познания по ориентиране в местността без карта и компас и умения за работа със съвременни средства за ориентиране (GPS карта и приемник).

Наред с тези знания и умения учителят по планински спортове трябва да притежава:

– познания по оказване на първа долекарска помощ на пострадал;

– средства и начини за транспорт на пострадал в планината;

– обхватно познаване на водните източници – реки и езера: течения, правила на поведение при попадане в бързо течение;

– познания за климата и белезите за предсказване на времето.

За да е сигурен в напълно безопасното и ползотворно от гледна точка на получените знания и изживявания провеждане на дейността, преподавателят трябва да е придобил богат организационен опит, както и да е изградил необходимия авторитет сред участниците (обучаваните). При липси в капацитета на компетентностите да не се безпокои да прибегне до съветите и услугите на квалифициран в дадения спорт инструктор. При провеждане на заниманията и правилното планиране на действията и натоварванията преподавателят трябва да познава в необходимата степен физиологията и анатомията на човека, да знае и да спазва правилата за дозиране на натоварването съобразно пола и възрастта на обучаваните, както и да съблюдава необходимостта от своевременно и пълноценно възстановяване след натоварване.

Едно от най-важните изисквания според нас към преподавателя е да може да взима бързи и правилни решения в случай на изпадане в екстремна ситуация (и не само в тези случаи).

Всичко казано по-горе предполага добре мотивираният учител да полага грижи за своето непрекъснато усъвършенстване чрез придобиване на допълнителна квалификация чрез посещаване на курсове за инструктори по съответните планински спортове, планински водачи и др. Това би допринесло за по-качественото и безопасно провеждане на обучения по планински спортове.

Наред с отличната теоретична подготовка студентите от специалността „Физическо възпитание и спорт“ трябва да притежават и обхватен практически опит при организирането и провеждането на занимания по планински спортове, да владеят основите на техниката на определения спорт, което би било гаранция за пълноценно и безопасно обучение. Това предполага в учебния им план да намират място и необходимите практически занимания, в които студентът да придобива познания в основите на планинските спортове. Изискванията на обучаващите към резултатите от тези практически занимания трябва да бъдат високи, за да сме сигурни, че придобилия учителски права ще провежда качествени, и най-вече безопасни занимания.

На фона на все по-широкото навлизане на планинските спортове в третия час по физическо възпитание и модулното обучение, свързано с него, можем да обобщим, че в обучението на студентите специалисти по физическо възпитание и спорт е необходимо наред с познанията по традиционните спортове и учебни дисциплини да придобиват и обхватни познания и умения в организирането и провеждането на обучения по планински спортове.

Изводи и препоръки

Практикуването и преподаването на планински спортове предполага и изисква обучението да се провежда от обучени и квалифицирани преподаватели с необходимото ниво на компетентности в различни области на познанието.

От особена важност е учителят да може да взима бързи и правилни решения при изпадане в екстремна ситуация. Учителят трябва да притежава наред с теоретичните познания и богат практически опит с умения в организирането и провеждането на съответните модули на обучение по планински спортове.

При обучение на студенти, които ще придобият спортнопедагогическа специалност, е необходимо да се изисква отлична теоретична подготовка и сериозно владеене на практическите похвати. Студентите от тези специалности трябва да бъдат провокирани и мотивирани непрекъснато да обогатяват своята подготовка чрез преминаване на различни и периодични квалификационни курсове.

БЕЛЕЖКИ

1. Статията е разработена по повод на научната конференция „Съвременни тенденции на физическото възпитание и спорта“, организирана от Департамента по спорт на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

2. https://www.mon,bg

3. https://www.nsa.bg

4. https://www.uni-vt.bg

5. https://www.shu.bg

ЛИТЕРАТУРА

Боянов, Д., 2015. Спортна анимация в планински условия. София.

Бърдарев, Д., 2005. Генезис и тенденции в развитието на спортната анимация в туризма в НСА „Васил Левски“. София: ИДК при НСА.

Хиджов, А., 2020. Проблеми и тенденции в предлагането на спортноанимационния продукт в зимните курорти на България. София: Св. Кл. Охридски.

REFERENCES

Boyanov, D., 2015. Sportna animatsiya v planinski usloviya. Sofia.

Bardarev, D., 2005. Genezis i tendentsii v razvitieto na sportnata animatsiya v turizma v NSA “Vasil Levski”. Sofia: IDK pri NSA.

Hidzhov, A., 2020. Problemi i tendentsii v predlaganeto na sportnoanimatsionniya produkt v zimnite kurorti na Bulgaria. Sofia: Sv. Kl. Ohridski.