Резюме. Цел на настоящата статия е споделяне на един различен опит – плод на детското въображение. Породи се интересна идея в часа по литература в VI клас преди повече от една година. Постепенно идеята се превърна в мисия и е на път да се установи и като традиция в СУ „Св. Паисий Хилендарски“. Два шести класа направиха своя капсула на времето. Заровиха я в двора на училището, а докато стигнат до този момент, срещнаха и се справиха с различни затруднения.

Ключови думи: литература; Джералд Даръл; идея; послание; капсула на времето

Всичко започна в час по литература преди повече от една година...

Имахме урок за обобщение и четяхме интересни факти за живота на Джералд Даръл – автор, чието произведение „Моето семейство и други животни“ се учи в VI клас. В рубриката „Моята библиотека и галерия“ в учебника по литература учениците прочетоха за заровената в зоологическата градина на Джърси през 1988 г. капсула на времето. В рубриката се споменава за послание на Даръл, изразяващо разбирането му за природата и отношението на човека към нея.

В този момент Стефан Стайков – ученик в VIа клас, ненадейно подхвърли, че могат и те да направят нещо подобно. Предложението на Стефан се хареса не само на неговите съученици, но и на мен.

Още следващото междучасие идеята бе споделена и с другия клас – VIб. Накрая единодушно решиха, че им предстои осъществяване на доста интересно дело – разбира се, с моя помощ.

Скоро учениците бяха изправени пред дилемата дали посланието да бъде едно общо от двата класа, или всеки да напише отделно. Спряха се на второто. Решиха да напишат писма до самите себе си, като ги започнат с изречението „Здравей порасналото ми Аз!“. Развихриха се въображения и малки ръчички писаха усърдно.

Мина повече от една година, но все още се замислям какви ли съкровени неща ще са споделили в своите писма. Колоритни личности са учениците и в двата класа – интересни са мечтите им, оригинални са коментарите, различни са възгледите към всяко нещо. Човек би разговарял с часове с тях, без да му омръзне, би спорил като с възрастни и би научил много неща дори за самия себе си...

Дълго време умувахме в какво да се съхранят писмата. Имаше най-различни предложения – малко дървено сандъче (не, то можеше да изгние след някоя друга година), найлонова торба (не, защото това е вид замърсяване на природата според тях, пък и лесно може да се загуби) и накрая се спряхме на стъклена бутилка (това определено им се хареса).

След като се намери шише с достатъчно големи размери и се написаха писмата, следваше да се поиска разрешение от ръководството на училището, за да заровим капсулата в двора на училището. Мисията – изпълнена! Помолихме и помощник-персонала за помощ при копаенето, но първата копка пожела да направи Стефан – авторът на идеята. Капсулата бе заровена на 14 юни 2019 г. Неизбежно бе възникването на въпроса „А кога ще я извадим?“. Знаех си, че скоро ще открият отговора. Не се наложи дълго да мислят. Всички единодушно приеха предложението (интересно е какво са измислили, нали?) – капсулата ще бъде изровена след шест години, на 14 май 2025 г. Ден по-късно посланията ще бъдат прочетени от самите тях на тържественото изпращане на випуска. Дотогава много неща ще се променят, но силно се надявам този ден да присъствам там и с вълнение и гордост да изслушам искрените им послания. Нека тогава сладостна носталгия обземе на всички ни сърцата.