Резюме. Статията разглежда основните причини за липсата на достатъчно кадри в системата на образованието. Посочени са резултати от няколко изследвания в тази посока, както и вижданията на преподаватели от цяла Европа за дейности, които биха били успешни в борбата с кризата в европейското образование. Според авторите за преодоляването на проблема трябва да се повишат икономическият и общият социален статус на българския учител, което може да се осъществи освен чрез повишаването на работните заплати в сектора и чрез квалификация на учителите, въвеждане на системи за кариерно развитие, за диференцирано заплащане на труда, обвързани с резултатите на учениците, и за награждаване на учителите.

Ключови думи: lack of sufficient staff; education system; studies; views of teachers; social status; wages; qualification; career development

Всички си спомняме с каква любов, уважение, та дори страхопочитание се отнасят Вазовите герои към Рада Госпожина в „Под игото“. Това в никакъв случай не е просто художествена измислица, защото в българското възрожденско село и малък град най-личните хора са били кметът, попът и даскалът.

В съвременното училище преподавателите идеалисти от времето на дядо Вазов не са малко, но с носталгия въздишат по някогашния престиж на професията, която преди години беше синоним на призвание, благородство, хуманност. Днес българското училище се изправя пред все по-големи и сериозни проблеми. В последните години започна да се наблюдава огромен недостиг на учители както в предучилищното, така и в началното и средното образование. Задава се национална криза, свързана с липсата на квалифицирани кадри, които да желаят да работят в образователната система, алармират синдикати.

Според нас има няколко основни причини за липсата на кадри в образованието. Една от причините е застаряването на професията. Данните сочат, че у нас само 4% от всички преподаватели в училищата са на възраст до 30 години. През изминалата учебна година само 1800 от над 45 000 са под 30 години, а над 18 000 от преподавателите са между 50- и 59-годишна възраст. Учителите над 60 години, които работят в образователната система, са 3780. Освен това в следващите 10 години се очаква повече от половината преподаватели в училищата да се пенсионират. Проблемът се крие в това, че няма достатъчно млади хора, които да заемат техните места, у младите хора липсва интерес към учителската професия – към нея се насочват по-посредствени възпитаници на средните общообразователни училища.

Кризата в българското образование и училище от липсата на учители обаче заплашва не само България, но и другите държави в Европа. Очакванията са недостигът на преподаватели в следващите няколко години да достигне 2 милиона.

Българската образователна система е изправена пред трудности от кадрови характер заради вълната пенсионирания в системата. През 2016 около 10 000 учители са се пенсионирали. Заради ударното пенсиониране не достига и бюджетът за изплащане на обезщетения при пенсиониране. Просветното министерство очакваше тази година да се пенсионират около 4500 – 5000 души. Това представлява около 5% от педагозите, като е отчетено, че пенсионирането в сектора става и при по-ниска възраст от обичайното. Според разчетите на МОН при нормална възрастова структура на пенсиониране от системата би следвало да се пенсионират около 2,5 – 3% от учителите. Финансистите от МОН бяха заложили 5%, близо до нивото от миналата година, като над това бяха предвидили и допълнителен финансов резерв. Реалността обаче надхвърли двойно прогнозите.

Проблемите с учителите в образователната система в България не са новост, но в последно време негативните тенденции започват да се открояват с пълна сила. Трудно можем да видим и бързо решение на проблема. Не е рядкост назначаването на неквалифицирани кадри на определени учителски позиции, които не покриват дори минималните изисквания за професията. А ясна и цялостна стратегия за решаването на проблемите в сектора все още няма. Около 3000 са учителите, които преподават в клас, без да имат диплома за педагози. Това са кадри със средно образование, които попълват дупките основно в по-малките населени места, където има остър глад за педагози. Те са назначени със статут на „нередовни“ учители, защото нямат педагогическа правоспособност. Именно затова и заплатата им е с 15% по-ниска от минималното възнаграждение в сферата на образованието. Те преподават основно по чужди езици, математика и информатика. Немалък е броят на учители с дипломи от езикови гимназии, преподаващи чужд език на учениците в малки населени места.

Недостиг от 6000 преподаватели ще има в цялата страна в близките години според данни на СБУ. Много често си задаваме въпроса какви са причините за това и има ли решение на проблема. Обществено-икономическите промени през 90-те години на миналия век доведоха до значително понижаване на икономическия и общия социален статус на учителите. Много от причините за това са извън образователната система – елементи на дезинтеграция на обществото, обща криза на ценностите и регулативните системи, отсъствие на пряка връзка между образоваността и успеха в живота. Учителите не просто не получават адекватно възнаграждение за своя труд, но и доскоро отсъстваше адекватна система за кариерно развитие, за квалификация и учене през целия живот.

Ниският общ социален статус, и в частност ниският икономически статус на учителя, до голяма степен рефлектира в загуба на самочувствие и мотивация за изява.

Това нерядко води и до недостатъчни усилия за задържане и провокиране на вниманието на учениците, което допълнително снижава самочувствието на учителите. В същото време, широкото навлизане на интернет, като носител на информация, и на новите информационни и комуникационни технологии променят традиционния модел на връзката учител – ученик. Предизвиканият от всичко това недостатъчен авторитет на учителя поставя на изпитание процеса на обучение и възпитание в училище.

Международна анкета, проведена от Европейския синдикален комитет по образование в 28 страни, показва четири основни дейности, които биха били успешни в борбата с кризата на европейското образование, но и биха подобрили значително неговото качество:

– организация на професионалното здраве и безопасност в училище – 60% от анкетираните;

– борба със случаи на агресия и тормоз срещу учители и сред ученици – 57%;

– подобряване на качеството чрез промяна на бранда и обратна връзка – 55%;

– разширяване на възможностите за професионално развитие на работещите в образователната система – 51%.

Към тези четири основни дефицита, пречещи на по-доброто качество на образованието, анкетираните в България добавят още четири:

– недофинансиране на образователната система и прекомерна зависимост на образователната система от начина на разпределение на финансовите средства (парите следват ученика);

– понижаване на обществения статус на педагогическия работник, което води до дефицит на духовни ценности, формиращи се в образователните институции;

– тотално изключване на водещата роля на родителя и семейството от задължението за възпитанието на децата и учениците и липса на санкции към родителите при провал в семейното възпитание;

– липса на дисциплинарни лостове в работата на учителите, които да се задействат при драстично нарушение на училищните правила от учениците.

Учителят, като основен участник в процеса на обучение и възпитание в училище, безспорно е ключов фактор за развитието на образователната система.

Самочувствието и общественият авторитет на учителя се отразяват пряко на желанието му за работа и усъвършенстване, както и на качеството на образованието. С оглед повишаване на социалния статус и авторитета на българските учители държавата трябва да положи допълнителни целенасочени усилия. Необходимо е да се отделят достатъчно средства за инвестиции в квалификацията на учителите, да се създаде модел за кариерно израстване и да се въведе нова система за заплащане на труда, която да диференцира възнаграждението, да създава стимули за усъвършенстване и мотивация за качествено изпълнение на задълженията. Следва да се установи и трайна тенденция за увеличаване на възнаграждението на учителите, отчитащо голямото обществено значение на техния труд.

От миналата година преподавалите получават по-високи заплати. Увеличението е средно 15%. Така минималните възнаграждения в сектора се увеличиха. Това е тенденция в положителна посока, която може да доведе до свежи сили в образователната ни система. Според нас за преодоляването на проблема, на първо място, трябва да се повишат икономическият и общият социален статус на българския учител, което може да се осъществи освен чрез повишаването на работните заплати в сектора и чрез описаните по-долу дейности.

1. Квалификация на учителите

Квалификацията на учителите (първоначална и последваща) е изключително важна. Ако при другите професии последиците от липсата на съвременни знания и умения за работа с новите технологии се изразяват в загуба на конкурентоспособност, а понякога и на самочувствие, то при учителите последиците могат да бъдат далеч по-тревожни. Става въпрос не само за загуба на авторитет пред учениците, но и за риск учениците да придобият усещането за познавателно превъзходство над учителя – нещо, което никоя образователна система не може да си позволи да допусне.

Необходимо е разработването на програма за развитие на професионалните компетенции на педагогическите кадри в няколко направления.

– Периодично актуализиране на знанията.

– Усвояване на нови методи в преподаването.

– Обучение по ИКТ.

Динамиката на съвременния живот води и до бързи промени в развитието на науката. Това налага провеждане на периодично обучение на специалистите по предмети за усвояване на новостите в развитието на познанието. Интегрираният подход на изучаване на различните науки поставя допълнителни специфични изисквания. Важен компонент в квалификационните дейности трябва да бъде и обучението на учителите за използване на нови, включително интерактивни методи за преподаване с цел създаване на по-голяма атрактивност на образователния процес и по-вишаване на интереса на учениците. Акцентът трябва да бъде поставен върху засилване на практическата насоченост на обучението и съвременното ръководене на учебните дейности в класната стая, така че ученикът да бъде активен участник в процеса. В пряка връзка с усвояването и прилагането на нови методи в преподаването е и обучението на учителите по ИКТ.

Необходимо е периодично да се проучват и анализират потребностите от квалификация и да се усъвършенства моделът на прогнозиране и планиране на квалификационните дейности. Важни условия за реализиране на тази политика са осигуряването на равен достъп на всички учители до различните видове и форми на квалификация. Повишаването на квалификацията е от важно значение и във връзка с въвеждането на система за оценяване на качеството на работа на учителите, която, от своя страна, ще стои в основата на новия диференциран модел на заплащане на труда.

2. Въвеждане на система за кариерно развитие

Въвеждането на адекватна система за кариерно развитие и обвързването ѝ със системата на заплащане на труда създава условия за конкуренция между учителите, мотивация за пълноценното им участие в процеса на обучение и възпитание в училище.

3. Въвеждането на система за диференцирано заплащане на труда, обвързана с резултатите на учениците

Тази система води до повишаване на качеството на образование в резултат на по-силната мотивация на учителите непрекъснато да развиват своите знания, умения и квалификация и да полагат повече усилия в обучението и възпитанието на учениците.

Диференцираният подход в заплащането предполага разработването на система от обективни показатели и критерии за оценка на качеството на работа. Най-важният критерий следва да бъдат резултатите на учениците.

Целта е индивидуалната работна заплата на всеки учител да бъде функция на неговото кариерно развитие и постигнатите резултати в процеса на обучение и възпитание на учениците.

4. Система за награждаване на учителите

Целта на системата за награждаване е да се отличи особеният принос на определени учители при обучението и възпитанието на учениците. Наградите ще имат материален израз, но основното е тяхното морално значение. Публичният начин на определяне на носителите, както и създаването на тържественост при връчването ще бъдат още една стъпка в посока на повишаване на авторитета на българския учител.