Резюме. Резюме: Изучаването на правата на децата в начален етап на образование е важен и отговорен момент в тяхното обучение и възпитание. Младият човек не само се образова в училище, но се подготвя и за живота. Училищната среда е неговото малко моделно общество. В училище събираме деца от най-различни социални среди, с най-различна степен на социализация и личностно развитие. Нашата цел, като педагози, е да ги подкрепяме в изграждането им като личности с развито чувство на гражданство, усвоили нормите на поведение в обществото. Това води до задълбочено диагностициране и проследяване на личностното развитие на младите хора. „Правата на детето“ очертават образователна реалност, която открива професионални ресурси и предизвиква позитивно развитие в отношенията между училищните общности. Защото „правата на детето“ е поле, което не само поради естеството на самото обучение предполага равностойно участие на „актьорите“ в него, но и чрез своите послания регламентира равноценността на техните роли.

Ключови думи: competences, rights, obligations, responsibility, convention

Според Робърт Коулз „В началното училище може, както никога преди или след това, при дадени благоприятни семейни обстоятелства детето да се превръща в интензивно създание, заинтересовано да открие причините на този свят: как стават нещата, но също и как и защо той или тя трябва да се държи в дадената ситуация“. Това е възрастта, в която характерът се изгражда и укрепва.

Специалистите са единодушни, че главната цел на гражданското образование е да подпомага развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, който е автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите; познава и отстоява своите права, свободи и отговорности, съзнава духовното си единство с българския народ и с европейските народи; има осъзнати отношения с държавата и обществото; владее механизми за конструктивно социално участие и промяна.

Анализът на специализираната литература разкрива закономерност в началната училищна възраст. Чрез общуването се изграждат качества, характерни за живота заедно, за живот и развитие чрез принадлежност към група – съдействие, съревнование, разбиране, съчувствие (Лакюрски, 1999).

По отношение на моралното развитие точно в тази възраст децата постепенно започват да осъзнават разширяващия се социален контекст, в който те живеят и се учат. В този период се появяват и значимите други, извън семейството, и чак тогава децата виждат последствията на своите действия в по-широк контекст. Така ние поставяме постепенно основата за по-адекватни морални съждения. Промените в нравствената сфера се състоят в развитие на моралните отношения и в нравствени постъпки, за които е характерно, че не се основават на достатъчно осмислени конкретни и системни знания, а на подражание на поведението. Децата повтарят оценките и нравствените понятия, но зад това познавателно отношение не се крие емоционален еквивалент или критическо съждение. Отношенията са по-ярки, колкото по-близки са до жизнения опит на децата.

Структурата на стандартите за учебно съдържание, които са иманентна част от всяка учебна програма по отделните учебни предмети, обединява по-конкретни знания, умения и компетентности, свързани с логиката на отделния учебен предмет, а също така и по-глобални и ключови общоучебни умения и компетентности, които имат многофункционален характер. Разглеждането на понятийния апарат: компетенции, права, задължения, отговорности, конвенция, дава възможност за представяне на уменията на децата за активно участие в реалния живот.

В литературата въпросът за същността на компетентностите и степента им на съдържателна обвързаност с общоучебните умения е доста дискусионен. Различни автори и специалисти влагат различно съдържание в понятието, търсят неговата съотносителност към понятието „общоучебни умения“, като акцентират върху различни страни на тяхното проявление. Понятието „компетентност“ насочва директно към интеракции: учител–ученик; ученик–ученик; родител–учител; родител–ученик, за да се промени философията на образователния процес и се постигне съдържателна промяна в резултатите от него.

Разсъждавайки върху същността на понятието „компетентност“ в контекста на образователната реалност, Г. Скоробогатова твърди: „Образованието в своята качествена характеристика не е само процес или система, но още и резултат от усвояването от личността на всички ценности, които се раждат в процеса на образователната дейност и които са така важни за интелектуалното, нравственото, икономическото състояние както на самата личност, така и на държавата, обществото, цялата цивилизация. И ето този резултат от усвояването на знания от учениците ще се определя според нас като компетентност“.

Особено предимство на компетентността е нейната способност да бъде „преносима“ и прилагана в различни варианти и конфигурации от събития и действия. Позовавайки се наопределението за „трансверсалната компетентност“ (преносимата компетентност) на Bernard Rey, Яна Мерджанова определя съществуването на двата нейни аспекта в „Мултисензорният принцип в обучението и в живота“ (Мерджанова, 2005) – като функция и като интенция, и насочва вниманието върху необходимостта от нейното развитие. „Компетенцията – интенция като гледна точка, като подход, като маниер, като стил – тя може и трябва да се формира педагогически и да се пренася през възможностите и дейностите.“ Така тя систематизира и класифицира няколко нейни типа трансверсални компетентности, обединявайки ги в четири основни групи:

1. Автономност и отговорност.

2. Комуникационна компетентност.

3. Организационна и методическа компетентност.

4. Когнитивна компетентност за обработка на информация.

Става ясно, че компетентността е по-широка смислова конфигурация, която интегрира знания, разнорангови умения, ценностни ориентации, интелектуални способности и рефлексивни механизми за отреагиране и промяна в разнообразни познавателни, житейски и практически ситуации. Компетентността прави ученика способен да се реализира пълноценно, боравейки с набора от съществуващите знания, умения и способности.

Правата на човека са неотменна част от самата демокрация. В периода на израстване младите хора следва да научат видовете права – граждански, политически, социални, да осъзнаят какво стои зад всяко от тях и как на практика да се защитават тези права.

Като процес и като резултат, правното възпитание обхваща изключително важни аспекти на формиране на личността – осъзнаване на „Аз“-а, осъзнаване на своето място сред другите, на собствените права и задължения. Следователно осъществяването на правното възпитание е немислимо без правната грамотност, а това е минимумът от правни знания, свързани с фундаментите на държавата, обществото и личността. Не е достатъчно само добре да се знаят правните принципи и норми, считат специалистите. Юридическата практика показва, че познаването на правните норми още не осигурява тяхното правилно изпълнение в живота – дори може да се окаже условие, благоприятстващо по-умелото извършване на правонарушения и даже на тежки престъпления (Бижков, 1999).

Известно е, че учениците от началните класове придобиват многостранен стихиен опит от различни области на човешкото познание и социалните взаимоотношения. В последните години важен фактор в това отношение са телевизията, печатни издания, електронни игри, интернет. Несъмнено много повече и по-рано отпреди децата възприемат и правна информация. Значение има и системата на гражданското образование, което засяга проблема на правата и отговорностите на човешките индивиди от ранна възраст.

Нарастването на противообществените прояви на непълнолетни и пълнолетни, на престъпността, чиито жертви често са деца, на информацията за действията и съдбата на корумпирани и нелоялни граждани несъмнено провокира детското любопитство и изостря интереса към въпроси, свързани с правата на децата. Расте и загрижеността на голяма част от родителите децата им да притежават знания и поведение, съответстващи на моралните и правните норми.

Освен права децата имат и задължения към родителите или към хората, които се грижат за тях. Възрастните носят отговорност за отглеждане и възпитание на децата, които би следвало да зачитат мнението им и да ги уважават. Също много важно е учениците да считат училището за свой втори дом, в който те имат права, но носят и отговорности. В България образованието е задължително до VIII клас, а посещаването на училище е право и задължение. И не на последно място е зачитането на правата на другите хора. Както децата, така и другите хора имат права, затова е нужно уважение и спазване.

В началното училище образованието в демократично гражданство се основава на Конвенцията за защита на правата на детето1) ; образователните стандарти (Държавните образователни изисквания и учебните програми І–ІV клас); ролята на извънучилищните организации и не на последно място приложението в учебния процес, ролята на учителя в този процес, както и ролята на семейството са изключително важни.

Специалисти дават следното определение на най-общо равнище: „Образование за демократично гражданство е процес на началното развитие и подготовка на младия човек за социални изяви, диалог и сътрудничество на основата на зачитането на човешките права, на изградената лична морална позиция и на познаването и спазването на законите на нашата държава и механизмите и принципите на българската демокрация“2) .

Оттук може да се определи целта на изучаване на правата на детето в начален етап, а именно въвеждане на детето в организирания социален свят, изграждане на нагласи за живот и действие в този свят, разширяване на социалния му хоризонт и спомагане за прекрачването на бариерата, отделяща неговите малки „Аз“ и „свят“ от света на другите.

Правата на детето, и по-точно гражданското образование, са широко застъпени в учебните програми в начален етап. Като отделен предмет не е отделено, може да се открие във всички съществуващи. Децата се запознават с правата и задълженията си още в първи клас, там те правят първите стъпки в своето правно ограмотяване. В следващите класове знанията им се развиват и се превръщат в умения за откриване и прилагане на правата на детето, залегнали в Конвенцията.

Конструирането на учебното съдържание по учебните предмети „Човекът и обществото“ и „Човекът и природата“, „Роден край“ и „Час на класа“ продължава да следва линията на надграждане и прецизиране на основните знания, умения и отношения, свързани с основните информационни ядра: „Роден край“; „Човекът и неговата среда“; „Национално и културно наследство“; „България – част от света“; „Аз и моят свят“; „Аз съм гражданин на моята държава“; „Аз и светът на възрастните“; „Източници на знания“.

Целта на обучението по правата на детето в часовете е да се задоволи потребността на детето да учи и да се ориентира в заобикалящата го природна среда и да продължи цялостното развитие на личността на ученика чрез (Василева, 2001, 2004):

– развиване на интелектуалните му способности да мисли концептуално, логически, творчески и да взема решения, необходими за живота в бързо променящо се високотехнологично общество;

– развитие на уменията му за комуникация чрез използване на вербални, писмени, таблични, символни и графични форми на представяне на информация;

– формиране на отношения към природата – интерес, непредубеденост, критичност, любознателност, търсене на доказателства;

– формиране на познавателни и практически умения – избор, разпознаване, сравнение, измерване, дефиниране, използване на достъпни източници на информация, групиране на избрана основа, поставяне на проблеми, отчитане на опитни резултати, извеждане на заключения;

– да помогне на учениците да научат повече и да изградят позитивен, реалистичен образ за себе си и за мястото си в семейството и обществото.

Държавните образователни изисквания конкретизират нивото на познание в областта Гражданско образование в края на ІV клас, където ученикът трябва да:

– познава достойнството и равните, неотменни права на човека;

– познава значението на семейството и рода; различава училището като институция и общност; познава различни форми на училищния живот и определя мястото си във взаимоотношенията между тях;

– описва родното селище и родния край и различава столицата; изгражда чувство на увереност и умение за общуване;

– разпознава националните символи – герб, знаме, химн; различава основните държавни институции – Народно събрание, правителство, президент; познава и описва официалните празници в Република България;

– разбира понятието „гражданин на България“, познава основните права, свободи и отговорности; знае правата на детето и основни организации в тяхна подкрепа;

– определя своята гражданска идентичност, като описва и дава примери за значими национални културни достижения;

– умее да защитава правата си, без да нарушава правата на другите;

– различава мястото на България в съвременна Европа;

– разграничава Балканския полуостров като част от Европа и обяснява неговите природни и културни особености;

– познава мястото на Европа в света;

– различава основните видове собственост;

– описва професии, длъжности и отношения между тях;

– разбира ролята на съвременния пазар и значението на парите;

– може да разпределя семейни доходи и да планира личен бюджет;

– познава правилата за безопасност на движение и умее да ги спазва;

– знае как да постъпва и към кого да се обърне при нужда в опасни за живота и здравето ситуации (бедствия, аварии, инциденти);

– изгражда начални умения за справяне в критични ситуации и конфликти. 3) 4) 5)

Изводите, които ви предоставям, са следствие от наблюденията, които направихме чрез теоретични постановки и компютърни имитационни модели и можем да ги опишем по следния начин:

„Сложните и динамични характеристики на съвременното общество и тенденциите в неговото развитие изискват изучаването на правата на детето да стане възможно рано. Системата на гражданско образование в началните класове може и трябва да се обогати с определен обем от правни знания, чиито цели, обем и методика на възприемане и усвояване да получат своето психологопедагогическо обоснование“ (Василева, 2003).

Това, което установихме, може да се опише по следния начин:

Работейки по учебните програми и Държавните образователни изисквания за начален етап на образователна степен, учениците придобиват много добри познавателни компетенции в областта на правата на детето. 6)

Има необходимост от по-задълбочена работа в урочната и извънурочната дейност върху задълженията на учениците в училище, вкъщи и в обществото.

Необходимо е да се използват различни интерактивни процедури и техники за практическо приложение на компетенциите в областта на правата на детето.

Да се набляга върху силните страни на личността на учениците. Стремежът ни е всички да участват, да се чувстват равни, непрекъснато да търсим положителните, силните страни на всяко дете.

За голяма част от децата училищният свят е първото място, където те възприемат отговорност в рамките на групата. Стъпка по стъпка с различните съвместни дейности, със споделянията, с търсенето и получаването на информация за детето и за постъпките му, е необходимо да му помогнем да изгражда отговорността си, да укрепва способността си за морални съждения.

Необходимо е утвърждаване на равнопоставеност в групата, като даваме възможности за изразяването и споделянето на чувства, преживявания и мнения, както и поощряване на стремежите за взаимно разбиране, помощ и възприемане.

Всички придобити познания до момента ще бъдат стъпка напред в израстването на децата в достойни граждани на нашата родина. Придобитите умения ще им помогнат по-добре да разберат и навлязат в трудния свят на възрастните и да направя обществото по-толерантно, света – по-добър и по щастлив.

Личностното израстване на детето е дълъг и труден процес. В началната училищна степен се поставят основите на това израстване. Основно средство за това е посилното и практическо изучаване от учениците на техните права и отговорности (Люблинска, 1978).

В заключение искаме да споделим, че изучаването на правата на детето в начален етап на образователна степен е сложен и динамичен процес, но необходимостта от тяхното изучаване е важен за личностното развитие на детето процес, който продължава и в следващите етапи на образователна степен.

Децата могат да открият своето място в обществото, което ги заобикаля, могат да защитават своята гражданска позиция и да се научат да мислят свободно, да търсят начин за споделяне на своето мнение с останалите, да се научат да поемат отговорности и да изискват носенето на отговорност от другите.

Необходимо е и да се отбележи, че най-постижими в практически план са знанията за съществуването на правов ред, закони и необходимостта от тяхното спазване; знанията за съществуването на права на човека и в частност на детето; знания за съпътстващите ги задължения и отговорности; началните умения за позоваване на Конституцията, Конвенцията и други важни документи; умението за зачитане на правата на другите. Осъществяването на програмата за изучаване на правата на детето в начална училищна възраст показва, че овладяването на началната правна грамотност се извършва в единство с процесите на гражданското образование.

БЕЛЕЖКИ

1. „Конвенция на ООН за защита на правата на детето“. (1991). – ДВ, бр. 55.

2. Вълчев, Р. (1990). Образование за демократично гражданство. Книга за учителя – начален курс. София: Център „Отворено образование“.

3. Учебни програми за втори клас. (2002). София: „Просвета“.

4. Учебни програми за трети клас. (2003). София: „Просвета“.

5. Учебни програми за четвърти клас. (2004). София: „Просвета“.

6. Наредба № 2 за учебно съдържание. Приложение №4 към чл.4, т.4. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание.

ЛИТЕРАТУРА

Бижков, Г. (1999). Педагогическа диагностика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Василева, Б. & Петрова, В. и колектив. (2003). Овладяване на начална правна грамотност. Стара Загора: ИК „Кота“.

Василева, Е. (2001, 2004). Урокът в началното училище. София: „Свят“.

Лакюрски, А. (1999). Математико-статистически методи в психолого-педагогическите изследвания. София: „Софттрейд“.

Люблинска, А. (1978). Детска психология. София: „Наука и изкуство“.

Мерджанова, Я. (2005). Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.