Резюме. В статията се представят резултатите от сравнително изследване на оценъчните скали за диагностика на стила на учене на Дейвид Колб и Хъни-Мъмфорд. Стилът на учене е комбинация от интелектуални, емоционални, физически, социални елементи, които дават възможност на учещия да възприема, да съхранява, да използва знания и умения. Тази комбинация е уникална за всеки индивид. Стилът е винаги динамичен, тъй като се хармонизира с изискванията на конкретна учебна ситуация, което позволява гъвкаво и адаптивно поведение. За разлика от когнитивния стил стилът на учене определя действията на субекта в дидактически организирана среда. Така той непосредствено зависи от обучаващата технология, от стила на преподаване, от предявяваните изисквания, от статуса на училището. На основата на статистически анализ, осъществен посредством корелационен и вариационен анализ, се констатира, че по-прецизен инструмент за оценяване на стила на учене е скалата на Дейвид Колб.

Ключови думи: learning style, Kolb’s Learning Style Inventory, Honey-Mumford’s Learning Style Inventory, student’s academic achievement

Новата парадигма в образованието поставя учещия в центъра на педагогическия процес. Това означава изучаване на индивидуалните особености на познание и учене като ръководен принцип в проектирането на обучението. Познанието за стила на учене дава възможност да се разкрие потенциалът на всеки индивид, да се развият способностите му за учене, което е предпоставка за успешно обучение. От друга страна, това води до понижаване на напрежението в учебния процес, снижава фрустрацията на учителите и учениците, повишава самочувствието и подобрява Aз-концепцията на обучаемите, подобрява психичния климат на общуване и взаимодействие между участниците в обучението.

Терминът „стил на учене“ широко се използва в педагогиката и психологията от 30-те години на ХХ век. Между 1940 г. и 1970 г. различни учени разработват типологии на стила, но в собствен контекст, независимо един от друг, което води до голямо разнообразие в описанието на стилове. В литературата се срещат различни определения на стила на учене. Най-често се цитира това на К. Корнет: „Стилът на учене е композиция от познавателни, афективни и психологически характеристики, които са сравнително стабилни индикатори за това, как учещият възприема, взаимодейства и отговаря на учебната обкръжаваща среда“ (Cornett, 1983).

Ив. Иванов приема тезата, че стилът, това са „различните пътища, по които хората мислят и се учат“. Всеки човек изработва и използва специфичен подход към ученето. Различията в индивидуалните стилове се определят от три характеристики:

– познание – начин за придобиване на информация;

– осмисляне – обработване на информацията;

– мотивация и емоции – вземане на решения, ценности и емоционални предпочитания (Иванов, 2004).

На фона на многобройните теории за стила на учене и инструментите за оценяване е необходимо да се избере скала за оценяване на индивидуалния стил на учене. В изследване, проведено в Технически университет – София, Факултет – Сливен, през 2011 г., за първи път се апробираха оценъчните скали по Въпросника на Д. Колб и този на Хъни-Мъмфорд. И двете скали определят стила на учене на основата на Tеорията за експериенциалното учене, разработена от Дейвид Колб. Скалата за оценка на Д. Колб е най-често използвана и цитирана в научните изследвания, а тази на Хъни-Мъмфорд е популярна във Великобритания. Въпросникът на Д. Колб включва девет групи от четири твърдения, всяко от които изразява предпочитание към един от основните типове учене: конкретен опит, рефлексивно наблюдение, абстрактно концептуализиране и активно експериментиране. Съчетанието на два типа учене от дименсиите възприемане на информация и преработването є определя стила на учене, който може да бъде: акомодативен, дивергентен, асимилативен и конвергентен (Фигура 1).

Въпросникът на Хъни-Мъмфорд включва осемдесет твърдения, които отразяват предпочитания към ученето. От тях по двадесет съответстват на всеки от четирите стила на учене по типологията на Хъни-Мъмфорд: активист, отразител, теоретик, прагматик. Респондентите маркират онези твърдения, с които са по-скоро съгласни, отколкото несъгласни. Предпочитанията, съответстващи на четирите стила, се сравняват. Най-големият брой предпочитани твърдения определят индивидуалния стил на учене (Гюрова, 1997). На Фигура 2 е представена координатна система, на която се нанасят резултатите за всеки стил на учене.

Изследването е проведено с извадка, включваща 63-ма студенти от първи курс на Технически университет – София, Факултет – Сливен, изучаващи дисциплината „Педагогика“. Това е част от проведен формиращ дидактически експеримент.

Статистически анализ на резултатите от проведеното изследване

Статистическата обработка на масива от данни показва, че в много от случаите се наблюдава разминаване в оценката на стила на учене на едни и същи студенти, диагностицирани по двете скали. Както се вижда от Таблица 1 по-долу, най-високите стойности на средната аритметична и на стандартното отклонение за конвергентен стил, съгласно оценъчната скала за стила на учене на Д. Колб, отговарят на квадранта за този стил, а именно конкретен опит и активно експериментиране, т. е. лява, западна половина. Резултатите, получени по оценъчната скала на Хъни-Мъмфорд, посочват, че най-високите стойности са за Отразителя и Активиста, които се намират в горната, северна част на цикъла. Наблюдаваното несъответствие прави трудни за тълкуване резултатите.

Легенда на съкращенията в Таблица 1:

КО – конкретен опит
РН – рефлексивно наблюдение
АК – абстрактно концептуализиране
АЕ – активно експериментиране
М – средноаритметична величина на разпределение
SD – стандартно отклонение.

Корелационният анализ на двете методики за диагностициране на стила на учене показва статистически значима връзка между двете променливи. Силата на тази връзка, както се вижда от Таблица 2, е в повечето случаи слаба, като зависимостта между двете променливи варира от умерена до слаба. Поважното е, че тя е положителна, т. е. оценката по скалата на Д. Колб е толкова надеждна, колкото и тази по Въпросника на Хъни-Мъмфорд.

Таблица 2 представя данните от извършения корелационен анализ на скалите за оценка на стиловете на учене по Д. Колб и Хъни-Мъмфорд. Сравнението е извършено, като всеки стил на учене по скалата на Хъни-Мъмфорд последователно е съпоставен с всяко едно от четирите основни предпочитания на учещия към учебната среда, при съчетаването между които се определя стилът на учене по Д. Колб. Изчислен е коефициентът на корелация между всеки стил на учене по Хъни-Мъмфорд и всяка възможна позиция по скалата на Д. Колб. Получават се шестнадесет двойки променливи. За тринадесет от тях определената корелационна зависимост съответства наТеорията за експериенциалното учене. Несъгласуваност с нея се отбелязва в ред шест (абстрактна концептуализация – Активист), за която двойка е определена слаба, но все пак положителна корелация, независимо че тези две променливи са диаметрално противоположни. В десети ред е представена зависимостта между променливите Конкретен опит и Отразител като умерена отрицателна, а според теорията би трябвало да бъде положителна, тъй като Отразителят предпочита да получава информация от личния си опит и наблюдение. Несъответствие с теорията за учене чрез опит се забелязва и в ред 13, където е изразена зависимостта между Рефлексивно наблюдение и Теоретик. Тя е слаба, отрицателна, а според теорията би трябвало да бъде положителна, тъй като Теоретикът предпочита да преработва информацията рефлексивно. Определените корелационни зависимости между двете оценъчни скали и тяхното несъответствие с теорията за експериенциалното учене не са толкова съществени. Вероятно се дължат на неточности и неясноти при попълване на въпросниците от респондентите.

Констатираните разминавания в диагностиката на стила на учене по двете оценъчни скали, както и частичната несъгласуваност между тях налагат съобразяване с други критерии за двата инструмента, а именно критериите за консистентност и надеждност. За скалата на Д. Колб коефициентът на вътрешна консистентност и надеждност (Алфа на Кронбах) е най-висок. Стойностите са в диапазона от 0.82 – за конкретен опит, до 0.83 – за абстрактно концептуализиране; 0.78 – за активно експериментиране, и 0.73 – за рефлексивно наблюдение (Уайт, 1996).

От проведеното изследване за определяне на оценъчна скала за стил на учене могат да се направят следните изводи:

– Скалата на Д. Колб се характеризира с най-висок коефициент на вътрешна консистентност и надеждност (Алфа на Кронбах).

– Диагностиката по Д. Колб се счита за по-прецизна, защото се съпоставят два параметъра, докато тази по Хъни-Мъмфорд отчита само броя точки по осемдесетте твърдения от Въпросника.

– Най-подходяща се явява оценъчната скала на Д. Колб за диагностициране на стила на учене.

Следователно, всички тези съображения дават основание да се избере и използва като най-прецизна оценъчната скала на Д. Колб за определяне на индивидуалния стил на учене.

ЛИТЕРАТУРА:

Гюрова, В., Г. Дерменджиева, Е. Георгиев, С. Върбанова. (1997). Провокацията учебен процес. София: Аскони, сс. 57–60.

Иванов, И., Стилове на познание и учене. Теории. Диагностика. Етнически и полови вариации в България. (2004). Шумен: УИ „Епископ К. Преславски“, сс. 11-13.

Корнет: Cornett, C. (1983). What You Should Know About Teaching and Learning Styles, Bloomington, In: Phi Delta Kappa, p. 9.

Уайт, М., Каролик, Д., Тайлор, М.: Whyte, Кarolick, and Тaylor. (1996). Cognitive learning styles and their impact on curriculum development and instruction. Department of Education (ERIC Document Reproduction Service Ν ED 397 846).