Резюме. Българското образование се намира в етап на актуализиране, в етап на реформа, за да осигури образователни потребности на личността и обществото през XXI век. Въз основа на обществено-икономическия опит е изведена идеята за съединяване на подготовката с реализацията на младото поколение като най–важно условие за ефективност на педагогическия процес. Анализирайки интегративните тенденции в науката и социалната практика, се извежда един от главните принципи на реформата – интегралният подход в цялостния педагогически процес.
В основата на настоящата статия са ролята и приложението на интегративните връзки между обучението по „Домашен бит и техника“ и всички останали предмети в начален училищен етап.

Ключови думи: education; domestic science, integration, integration between, bank holidays and customs

Живеем в изключително динамично и забързано време. Съвременните условия на глобална модернизация на света, на динамични науки, на технически и технологични открития, на информационни технологии, неизбежно оказват огромно влияние върху нашето образование и в частност на обучението на малките ученици.

Това налага и постоянното актуализиране и развитие на българското образование, наличието на реформи, за да осигури образователните потребности на личността и обществото през XXI век. Все по-големият обем от информация (факти, понятия, теории) и възможността те да бъдат усвоени, затруднява и затормозява излишно паметта на ученика. Често наблюдаваме следното явление: ученици, които притежават по-голям обем фактологичнизнания, се затрудняват да ги приложат в определени житейски ситуации, а ученици, чиято памет не е толкова обременена с такава фактология, могат и малкото, което знаят, да го използват рационално.

Тревожен в нашата образователна практика е фактът, че учениците в по-голямата си част не могат да прилагат овладените по един учебен предмет знания в друго предметно учебно съдържание. Процесите на интеграция и синтез в човешката дейност стават все по-небходими и актуални днес.

В началната училищна степен на основното образование е заложен принципът на интегриране на знанията и уменията от различни предметни области. Този подход цели изграждане на по-цялостна представа за света и протичащите в него природни и обществени явления и процеси. Осъществяването на междупредметните връзки с помощта и възможностите на информационните технологии осигурява повече полезност и ефективност на знанията и уменията на учениците. При интегрирането между различните учебни предмети е необходимо да се отчитат потребностите на децата от познание, общуване в разнообразната познавателна дейност, както и индивидуалността на всеки ученик.

Човешката същност има интегрален характер, който налага необходимостта от нов подход към възпитанието и образованието на човека.

Сред различни автори педагози съществуват различни мнения за същността на понятието „интеграция“ и нейното приложение. Пръв Ян Амос Коменски в своята педагогическа система издига идеята ,, че възпитанието, образованието и обучението като сложен процес и явление изискват интегрален подход. Според него образованието трябва да бъде всестранно – да учат не само всички, но и на всичко, и то интегрално. Подчертава значението на вътрешните връзки между близките учебни предмети, които са необходима предпоставка за осигуряване на цялост и системност на знанията“.

По-късно Надежда Крупская и други руски педагози обосновават голямото учебно-възпитателно значение на интегралния подход в процеса на обучение в училище по отношение усъвършенстване качеството на знанията (Андреев, 1996).

Понятието „интеграция“ в литературата се третира със значение на цялост, свързаност, единство. Интеграцията се разглежда от специалистите по различен начин: като проблемно-ориентирана познавателна активност, допълваща диференцирана познавателна дейност, особеност на началните стадии на обучението, превръщане на теорията в практика, продуктивно мислене.

Съществуват автори, които разглеждат интеграцията на равнището на глобалните проблеми, свързани с: хората, околната среда, енергията и други. В съвременните условия актуалността на интеграцията е продиктувана от новите социални функции. Въз основа на анализ на интегративните тенденции в науката и социалната практика се извежда един от главните принципи на реформата в днешното училище – интегралният подход в цялостния педагогически процес.

Трябва да се има впредвид най-съществената разлика между понятието „интеграция“ и „интегрален подход“, а именно, че интеграцията е обективен процес, а интегралният подход е дейност на субекта, с която той стимулира интегративните процеси.

„Интегративните тенденции все повече се обособяват като специфични пътища за усъвършенстване на структурирането на учебното съдържание, за да се подпомогнат учениците да осмислят по-цялостно явленията от действителността и диференцираните структури“. Това дава възможност не само за по-пълно използване възможностите на отделните учебни предмети, но и за преодоляване на наблюдавания от психолози и педагози в последните години, феномен на „мозъчно съзнание“ на съвременните ученици.

Като се има впредвид всичко казано до тук и независимо от това, че проблемите на интеграцията в обучението се разработват достатъчно дълго време, според Дж. Инграм, тя е все още ,, трудна за дефиниране концепция“ поради ,,... различните степени, до които може да се прилага, различните начини, по които може да се управлява, разнородния й статут в програмата, различното й отношение към отделните възрастови групи“ и т. н. (Андреев, 1986).

За Ю. М. Колягин понятието ,, интеграция“, приложено към обучението, може да има две значения: ,, на първо място, като създаване в ученика на цялостна представа за обкръжаващия свят/интеграцията като цел на обучението/; на второ място, като намиране на обща основа за сближаване на знанията от отделните учебни предмети /интеграцията като средство на обучението (Колягин,1990).

Организирането и функционирането на образователния процес на интегративна основа е не просто смяна на дейността или ,, пренасяне“ на усвоени от учениците знания или дейности от един учебен предмет в друг с цел за избавяне от повторения от материала или за затвърдяване на знанията и уменията. Интеграцията в обучението е средство за изграждане на нови представи и понятия върху основата на традиционните предметни знания и овладяването им в единна система, насочена към развитие на ерудицията на ученика.

Относно видовете интеграция авторите я определят различно като: вътрешно–предметна, междупредметна, транспредметна, хоризонтална и вертикална интеграция, а по отношение на формите някои от тях различават: пълна, частична и блокова интеграция.

От анализа на педагогическата литература следва, че процесът на интеграция в по-общ план изисква изпълнение на следните условия:

– изследваните обекти да съвпадат или да бъдат достатъчно близки;

– в интегрираните учебни предмети да се използват еднакви или близки изследователски методи;

– интегрираните учебни предмети да се изграждат на базата на общи закономерности и теоретични концепции.

Тези и други основни положения и тенденции в развитието на съвременното образование са залегнали в основните документи за съдържанието на средното образование у нас, именно: Закон за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план, Държавно образователно изискване за учебно съдържание и учебните програми по отделните учебни предмети.

Обособени са културнообразователни области, интегриращи учебни предмети от областите на човешкото познание в съответствие с формулираните в закона цели на общообразователната подготовка.

В държавните образователни изисквания за учебно съдържание, учебни програми и учебници интегралният подход намира приложение във всички учебни предмети.

Културнообразователната област ,, Бит и технологии“ включва учебните предмети – „Домашен бит и техника“ I–IV клас; „Домашна техника и икономика“ V–VI клас; „Технологии“ VII–VIII клас.

Посочените учебни предмети по своята същност и съдържание изпълняват интегративни функции и имат ,, общата мисия за постепенно изграждане на технологична грамотност и компетентност на учениците като съществен елемент на тяхната обща култура“1) .

В началния етап на основната степен /І–ІV клас/, oбучението по „Домашен бит и техника“ е насочено към формиране на знания, умения и отношения за изграждане на култура на бита, включваща елементи на технологична култура и прилагане на усвоеното в ежедневни практически дейности. В този смисъл целите на обучението по Домашен бит и техника в начален етап съответстват на целите на общообразователната подготовка, определени в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (Генчева, 2003). Чрез учебната програма по „Домашен бит и техника“ се акцентира върху навлизане в многообразния свят на техниката и технологиите през призмата на опознаването на всекидневни дейности и средства, които присъстват в реалния живот на детето.

Още в I клас учебното съдържание включва широко разнообразие от теми и дейности, свързани с домашния бит и техника. Предвижда се ученикът да усвоява знания, умения и да формира позитивно отношение към труда и опознаването на околната среда (Витанов, 2005).

Урочните теми в учебниците за І–ІV клас създават условия да се прилагат знания и умения от други учебни дисциплини. Осигурено е междупредметно единство с учебните предмети: „Български език и литература“, „Математика“, „Околен свят“, „Човекът и обществото“, „Човекът и природата“, „Изобразително изкуство“, „Музика“ и „Физическо възпитание“.

От всичко казано до тук отново стигаме до заключението, че не можем да разглеждаме учебния предмет „Домашен бит и техника“ самостоятелно, изолиран сам за себе си. Можем да постигнем очакваните резултати от обучението само тогава, когато го разглеждаме като част от цялостна система, наред с всички останали предмети, изучаванив началната училищна степен. И отново е налице необходимостта от осъществяване на интегративни връзки в обучението по „Домашен бит и техника“.

След запознаване на действащите нормативни документи, касаещи обучението по „Домашен бит и техника“ , последва анализ на учебното съдържание по предмета в IV клас, като последен в начален етап, и възможностите за реализирането на интегративните връзки с другите учебни предмети. Учебникът следва структурата на учебната програма и посочените в нея четири обобщени теми. За всяка от тях са предвидени конкретни задачи и проблеми, ориентирани към интересите и възможностите на четвъртокласниците. В таблица 1 е представен вариант за осъществяване на междупредметните връзки по всяка урочна тема от учебното съдържание за IV клас.

В най-синтезиран вид интегративните връзки между учебното съдържание по “Домашен бит и техника“ и „Български език и литература“ бихме могли да представим по следния начин:

- в часовете по „Български език и литература“ ученикът разказва, описва, задава въпроси, дава отговори, обяснява, като използва уместно езикови средства, характерни за ситуацията на общуване, съобразно участниците в нея, темата, целта и условията;

– чете литературни произведения, съдействащи за формиране на национално самосъзнание;

– рецитира стихотворения, преразказва приказки и разкази;

– чете допълнително информация с научнопопулярен характер за традициите, обичаите и ценностите на българина;

– драматизира художествен текст, участва в сценичното му представяне;

– изработва костюми за героите, декори, кукли и маски;

– активно участва в диалог, изразява собствено мнение, служи си със средствата на речевия етикет;

– формира умения за чисто и красиво писане на поздравителен текст;

– съчинява текст на съобщение;

– изготвя покана по определен повод.

Всички тези знания и умения, формирани в часовете по „Български език и литература“, учениците успешно прилагат в обучението по „Домашен бит и техника“, продължава развитието на техните комуникативни способности чрез дискусии и изказвания по съответните теми.

Главната цел на обучението по учебния предмет „Математика“ в началния етап от основната образователна степен е подчинена на общата цел на обучението по математика – чрез специфични научно-мирогледни и практико-приложни страни на учебното съдържание, да се стимулира цялостното интелектуално, социално – нравствено и емоционално-волево развитие на ученика и да се изгради основата за неговото по-нататъшно обучение и възпитание (Манова, 2004).

Още в първи клас се реализира междупредметното единство с математиката по отношение на измерване, изчисляване, писане на цифри, чертане, изрязване на геометрични фигури (кръг, квадрат, правоъгълник и др.). Като друг пример можем да посочим темите, свързани с конструиране, а именно брой елементи и тяхното разположение в пространството, форми на модулите.

В четвърти клас учениците самостоятелно съставят и решават текстови задачи, а нагледния материал изработват в часовете по „Домашен бит и техника“. Чертаят фигури, работят с разгъвки на геометрични фигури, измерват, изчисляват, сравняват данни от наблюдения и проучвания.

Бихме могли да посочим редица примери за реализирането на интегративни връзки в обучението по „Домашен бит и техника“ и „Човекът и природата“.

Културно-образователната област, която включва учебния предмет в І–ІV клас, е ,, Природни науки и екология“. Стремежът е да се изгради в ученика единна картина на обкръжаващата го природна и обществена среда. Тя е съществена част от учебните програми, чрез които се осъществява общообразователната подготовка на учениците.

Още в първи клас в часовете по „Роден край“ малките ученици оцветяват, рисуват, моделират жилища и сгради от селището, където живеят; рисуват и изработват модели, свързани с различни професии; рисуват и моделират жилища на животни.

Във втори клас обучението продължава в часовете по „Околен свят“. Децата моделират растения и животни, знаят произхода на различните видове хранителни стоки, изработват картички за празник, моделират устройства за определяне посоката на вятъра.

В трети и четвърти клас учебният предмет „Човекът и природата“ подготвя учениците за изучаването на учебните предмети „Биология и здравно образование“, „Физика и астрономия“, „Химия и опазване на околната среда“ в следващите класове. Подготовката по този учебен предмет има два аспекта. Първият е свързан със затвърдяване на терминология и понятия, отнасящи се до природната среда. Вторият е насочен към създаване на интереси и по-ложително отношение към природата и науките, които я изучават, въз основа на емоционалното възприемане и осъзнатите дейности. Междупредметното единство го реализираме при теми, свързани с промените в природата през сезоните и трудовата дейност на хората през пролетта. Учениците планират отглеждане на живи организми, моделират изделия за отглеждане на растения и животни, създават екологични проекти, правят постановки за опити от подръчни материали.

Не бива да подминаваме и интегративните връзки между обучението по „Домашен бит и техника“ и „Човекът и обществото“. Една от първите урочни теми в ІV клас е апликация от текстилни материали. Учениците моделират атрибут (цифра), свързан с труда на спортистите. Можем да посочим и други такива примери като участие в дейности, свързани с народните празници и обичаи. С огромно желание децата изработват новогодишна украса за класната стая, играчки за елхата, коледни и новогодишни картички за най-близките си хора, по-късно-мартеници, кукерски дрънкалки, активо се включват във великденската украса и шаренето на яйцата.

Не на последно място са и примери, свързани с обучението по „Изобразително изкуство“, „Музика“ и „Физическо възпитание и спорт“. Едни от любимите дейности на децата в първи клас са оцветяване, рисуване и апликиране. Поставят им се задачи, свързани със скициране на предмети и модели, с художествена обработка на изработени изделия и макети.

В четвърти клас учениците вече умело представят своите идеи чрез рисунки, изпълняват задачи за скициране на предмети, изделия и модели и по-уверено пристъпват към тяхното изпълнение. Малкият ученик подхожда с желание към темите, отнасящи се до изработването на модели на музикални инструменти от хартия и подръчни материали. В часовете слушат и изпълняват детски песни, тематично свързани със съответните урочни единици. Учениците моделират и изработват спортни изделия и стоки, изпълняват движения и игри, взаимствани от народни обичаи.

Заслужава внимание и ролята на предмета „Информационни технологии“ в начална училищна степен. Животът на хората от ХХІ-ви век е изцяло подчинен на съвременните компютърни технологии. Те активно са навлезли във всички сфери на живота ни и не бихме могли да си представим нашето ежедневие без тях. За да се отговори на съвременните изисквания и потребности, от няколко години те присъстват като учебен предмет в нашето училище. Те са не само предмет, но и средство за изпълнение на образователните задачи. Все по-успешно се интегрират в учебните програми, намират приложение в часовете по различните учебни предмети, в това число и по „Домашен бит и техника“. Приложението на информационните технологии допринася за повишаване на ефективността на образователния процес. Разширява се и се обогатява средата на учене, дава се възможност за прилагане на интегративни методи и стратегии на преподаване и учене. Съществуващите до момента статични форми в учебните часове се заменят с динамични мултимедийни разработки, интегриран звук, образ, текст и анимация. Създават се предпоставки за обогатяване на представите и понятията на учениците и по този начин съдействат за активно учене. Приложението им в часовете по „Домашен бит и техника“ би допринесло за по-успешното осъществяване на интегративните връзки.

От направения до тук анализ на учебните програми по „Домашен бит и техника“ І–ІV клас стигаме до следното заключение: технологичното обучение е предметна област, в която се създават условия за комплексно възприемане на света и се предоставят възможности за откриване на връзки и зависимости между процесите и явленията в преобразуващата дейност на човека. В процеса на това обучение учениците реализират разнообразни взаимодействия, насочени към активно прилагане на усвоените знания от другите учебни предмети в различен контекст и развиват умения за ,, положителен трансфер“ на знания, умения и компетенции. Това ,, отваря“ обучението по ,, Домашен бит и техника“ към всички учебни предмети, като в тази си функция то се явява и като естествен интегративен център в цялостния образователен процес.

БЕЛЕЖКИ

1. Държавни образователни изисквания за учебното съдържание в културно – образователната област ,, Бит и техника“, ДВ №48/ 13.06.2000г.

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, М. (1996). Процесът на обучението . Дидактика. София: Университетско издание“.

Андреев, М. (1986). Интегративни тенденции в обучението. София: ,, Народна просвета“.

Витанов, Л. (2005). Домашен бит и техника –книга за учителя за 1, 2, 3 и 4 клас. София , Просвета.

Генчева, М. (2003). Технологичното обучение в системата на общообразователната подготовка. Варна: ИС,, Котур“.

Колягин, Ю. М., (1990). Интеграция школьного обучения. Начальная школа, №9

Манова, А. (2004). Математика – книга за учителя за 1 – 4 клас. София: „Просвета“.