Резюме. В текста се описват теоретичните основи на иновационните процеси в географското образование. Обхваната е терминологичната същност с акцент върху взаимовръзките „традиция – иновация“. Разграничени са понятията иновация, педагогическа иновация, иноватика и педагогическа иноватика и връзката им с презентациите на географско съдържание. Представят се емпирични проучвания за употребата на електронните образователни ресурси, в частност презентациите и тяхната мултимедийна визуализация. Парадигмата на автора заключва вижданията за внедряването на иновациите в географското образование чрез дидактическите умения на един млад учител.

Ключови думи: теория; иновация; традиция; презентация; география

„Дори да обиколим света в търсене на красотата,
не я ли носим в себе си, не ще я открием!“
Ралф Емърсън

През изминалите години на социален преход българското образование и училище преживява странни „реформаторски метаморфози“, на принципа на махалото. Става дума за балансиране между образователни традиции и иновации.

Не буди съмнение необходимостта и неизбежността на взаимовръзката между иновации и традиции в развитието на образованието, педагогическата наука и практика. Но тази връзка рядко бива балансирана. През изминалите години на педагогическото реформаторство и съпротива срещу него се наблюдават различни „уклони ту в една, ту в друга посока“. Това е закономерно в условията на социален преход на обществото и образованието от едно качествено състояние в друго.

Но в същото време, аритметричните действия може да се преподават и изучават с тебешир или с мултимедия, със сметало или с калкулатор, с тетрадка или с компютър, с учебник или по интернет. Ето защо педагогическата иновация съжителства неотменно с педагогическата традиция. Тогава, когато се наруши пропорцията между тези две съставки, училището и образованието изпадат или в „педагогически догматизъм и архаизъм“, или в „педагогически екстремизъм“ и „волунтаризъм“.

Смисълът и замисълът на педагогическата иновация в съвременния образователен информационен процес все по-широко навлизане на технологичния подход. Смисълът одухотворява работата на човека, а учителят изпитва удовлетворение чрез разкриване на замисъла на дейността, идеята и нововъведението.

Преходът от традиционно към иновационно образование може да се представи чрез съпоставими качествени характеристики (таблица 1).

Новостите в образованието предполагат иновационно организирано училище, което да притежава функциите и удобствата за развитие на обучението, независимо дали става въпрос за функционалната роля на ученика, или тази на учителя, като:

– режим на развитие;

– творческа образователна сфера;

– творческо усвояване и прилагане на знанията за решаване на проблеми; – креативна (учеща) организация; – развитие на индивидуалността; – възприемчивост към иновации; – многообразие и диференциация.

Най-често понятието „иновация“ е определяно като едно от ключовите понятия на съвременната наука и образование. Независимо от това, че липсва единство между тях при разкриване на същността му. Етимологическото значение на думата „иновация“ (от лат. in – във, и novus – нов) означава нововъведение, новаторство, изменение, промяна, новост, въвеждане на изменения и други. Понятието „иновация“ получава гражданственост най-напред в икономическата сфера. Но и тази област при неговото използване, твърде често се влагат различни смисли в различни пазарни контексти.

Терминът се въвежда още през 1912 г. от австрийския икономист Йозеф Щумпетер първоначално за употреба в областта на техниката и технологиите, а впоследствие навлиза във всички сфери на социалния живот – образование, наука и т.н. През 1939 г. е публикуван неговият труд „Икономически цикли“, където изследва основните понятия за иноватиката като наука.

Педагогическата иновация е „нововъведение, целенасочено изменение, внасящо в образователната среда стабилни елементи (новости), подобряващи характеристики както на отделните части и на компонентите, така и на цялата образователна система; процес на усвояване на новостите, като нови средства, методи, методики, технологии, програми и други“.

Тълкуването на сходствата и нюансите в дефинирането на понятието „иновация“ позволява да се утвърди, че същността му се изразява в такава промяна, при която чрез използване на изобретените или съществуващи инструменти по нов начин се въвеждат в практиката нови и полезни методи, техники, продукти и услуги и така създаденото ново измерение за действие и реорганизация в обществото, се нарича иновация.

Резултат на изследванията през различни времеви разрези и от специфичен ракурс са множеството дефиниции на понятието „иновация“. В съответствие с целта на изследването могат да се откроят следните.

Внедряването на иновации и иновативни дидактически модели в образователното пространство е толкова интензивно, че е причина за възникването на нова изследователска област – педагогическата иноватика. Тя, за разлика от педагогиката, е млада наука. За нея започва да се говори през 80-те години на миналия век. Днес педагогическата иноватика се намира на етап утвърждаване на своята идентичност и емпирично изследване. Тя се заражда като движение на учители новатори и след това става предмет на изследване от учените. През последните години вниманието на учените от цял свят към иновациите в образованието придобива буквално взривен характер.

„Дайте ми лост и аз ще повдигна Земята!“ – тази знаменита фраза на Архимед илюстрира възможностите на лоста като физическо понятие. Ако я перефразирам в ракурса на изложението, тя ще звучи така: „Дайте ми иновации и аз ще реформирам образованието!“. Под педагогическа иноватика се разбира „учение за създаване на педагогически новости, тяхната оценка и усвояване от педагогическата общност, използване и прилагане в практиката“.

Педагогическата иноватика и нейният методологически апарат са действено средство за модернизация и реформиране, за изменение и развитие на образованието. Много педагогически и образователни новости, като стандарти, нова структура на училището, профилираните гимназии, професионалните гимназии, външното стандартизирано оценяване и други, все още не са осмислени цялостно в методологически контекст. Редица единични нововъведения изискват специална работа за научното си обосноваване.

Преди всичко следва да се разграничат понятията новост и иновация. Под педагогическа новост се разбира някаква идея, метод, средство, технология или система, а иновацията е процес на внедряване и усвояване на тази новост. Посредством конструиране на иновации може да се осъществява и управлява промяната на образователните системи както на равнище училище, така и на местно, регионално и национално равнище. Понятието иновация е синоним на понятието нововъведение.

Методиката на иноватиката създава специална дидактическа среда за подготовката на учителя да иновира в практиката, с която непрекъснато да подобрява нейното качество, в интерес на ученика. В училищно организираното обучение голямо значение придобиват развитието и приложението на новите информационни технологии за възприемане, преработване и предаване на информация.

Появи се движение на „учители експериментатори“ и „учители новатори“. Не само учители, но и цели училища участват в провежданите реформи, опирайки се на педагогическата иноватика. В прилагането на иновационните идеи и нововъведения присъстват дидактически компоненти, които поотделно и в съвкупност имат статут на педагогически новости и иновации. Иновациите в преподаването и ученето изискват прилагане на ефективни методи на обучение, поддържащи желанието на учениците за учене, за развитие и реализация на човешката индивидуалност.

Целта е да се синхронизират регламентираните стандарти в географското образование (които имат задължителен характер), с по-гъвкаво съчетаване на методите на обучение, чиято идейна рамка е достигане на образование за разбирането, а не знание заради самото знание. Новите цели на средното образование изискват използването на нови методи на обучение, които да стимулират мисленето, улесняват усвояването на учебното съдържание, развиват интелектуалните и практическите умения на учениците, превръщат ги в активни участници в процеса на обучение.

Иновацията в творческото мислене е отплата за усилията, които се правят, за да се създаде нов продукт. Необходимо е да се знае, че творческото мислене не се унаследява, то се придобива чрез подходящо учене. Причината е, че обучението е взаимно свързана дейност на учителя и ученика, която е двустранна и двукомпонентна – преподаването (дейността на учителя) и ученето (дейността на ученика).

Потребността от иновации започва с осъзнаване на очерталите се противоречия между сегашното състояние на образованието и породените нови изисквания. Иновационните модели могат да се отнасят до всички звена в българското образование и трябва да намерят своето място и при обучението по различните учебни дисциплини.

Чрез иновативните модели днешните учители открояват някои аспекти, които обвързват с безспорната подкрепа на информационно-комуникационните технологии в учебно-познавателния процес:

– по-голям интерес от страна на учениците и проява на по-голяма самостоятелност;

– по-силно мотивиране за учебната дейност;

– повишаване на интереса към учебния процес;

– постигане на по-активно участие и по-лесно разкриване на вътрешната същност на изучаваните явления и практическото им приложение;

– улесняване на преподавателската дейност на база потенциалните възможности на презентациите (мултимедиалност) и онагледяването на новото учебно съдържание.

Различните информационни технологии допринасят в обучението за качествено изграждане на учениците и учителите като специалисти в работата на различните дидактически средства, като презентации, учебни филми, интерактивна дъска, интернет браузъри, специализирани софтуерни програми и други.

От проучените изследвания могат да се конкретизират три основни момента, в които се разкрива незаменимата помощ на компютъра в работата на учителя: използване на интернет, използване на образователни игри, съставяне на презентации чрез PowerPoint.

Презентациите с PowerPoint се използват с успех в съвременното обучение за създаване на мултимедийни материали. Те са предназначени непосредствено за уроци за нови знания, обобщение, дейности за самоподготовка и самостоятелна работа на учениците. Чрез PowerPoint се цели обучаемият да възприеме дадена тема и да обобщи нейното съдържание чрез включване на по-голяма част от своите сетива.

Големият интерес на учениците към информационно-комуникационните технологии определя използването им в учебния процес като силен и мотивиращ фактор за изпълнение на поставените задачи и постигане на дидактически цели.

Чрез използването на информационно-комуникационните технологии в обучението по география се стимулират мотивацията, диференциацията на учебното съдържание, бързият контрол, онагледяването, съкращаването на времето за обработка на информацията, повишаването на научното ниво и други. Новите информационно-комуникационни технологии са неизменна част от обществения живот и по този начин стават необходими в съвременното обучение. Правилното използване на съвременните образователни технологии с иновационен подход повишава ефективността на преподаването и ученето.

Компютърните образователни технологии могат да се използват в обучението, когато са налице предимствата от тяхното използване в сравнение с традиционните подходи. С навлизането на компютърната технология в училище започва нов етап в интензификацията на обучението, в това число и по география и икономика. Усвояваните географски знания в някои случаи са трудно разбираеми и абстрактни. Затова тяхното възприемане, както зрително така и слухово, може да се улесни чрез използването на подходяща учебна техника.

Към многобройния набор от технически средства, използвани в образователната сфера, компютрите активно се използват в учебния процес за информиране, онагледяване и затвърждаване на знанията за контрол, дейности, активно учене и прочие, като създават възможност за повишаване на научната стойност на преподавания материал чрез разработване на компютърни уроци на високо методическо и съдържателно равнище.

С развитието на информационните технологии една от най-динамичните сфери на съвременния живот се усъвършенстват и начините за предаване на информация. Именно такава е мултимедията или мултимедиалността. Понятието мултимедиен се разбира като (мулти – много, медия – среда). То се отнася до компютърната технология, която преработва и представя данните от всички медии: текст, графика, анимация, звук и видео в едно цяло. Тази съвременна технология предоставя възможност за повишаване ефективността на обучението по география.

Днес въпросът за използването на мултимедийните продукти в обучението по география придобива значителна актуалност след бурното развитие на информационните технологии. Използването на мултимедийната технология в обучението по география има голямо значение за правилното формиране на географските понятия, като оказва въздействие върху учащите се, въвличайки ги активно в учебния процес.

Чрез мултимедийното представяне на информацията се създават възможности за онагледяване на географски обекти, явления и процеси, които невинаги се поддават на традиционно описание. Редица продукти, като слайдшоу, мултимедийните бази от данни, географски карти, атласи и не на последно място обучаващите програми, ще поставят учебния процес по география на ново, по-качествено равнище в българските училища.

В днешния информационен век ролите на ученика и учителя в образователния процес са коренно променени. Твърде дълго господстваха в училище и продължават да господстват разказът и обяснението на учителя и слушането на ученика. Такъв подход не подготвя подрастващите за самостоятелно вземане на решение, макар че и двата метода не са загубили значението си. Съотношението обаче между тях и новите методи е в дисхармония.

Днес приоритетите на образованието са променени. На преден план се извежда развитието на ученика, а не обучението му. Ученикът е в училище, за да търси и да открие с помощта на учителя онова, което е най-добро за неговото личностно развитие. Учителят и ученикът с общи усилия създават учебна среда, която предлага различни стратегии на учене, за да може всеки да изработи свой индивидуален стил, който е най-ползотворен за него.

„Всеки ученик да се научи да учи“ – това е новото разбиране на образователния процес. Макар да звучи по нов начин, тази цел е била идеал на човечеството в продължение на хилядолетия.

Нововъведенията (иновациите) в обучението показват на ученика как да анализира факторите, които оказват влияние върху неговото учене. Помагат му не само успешно да учи, но и да носи отговорността за собственото си обучение. Те поставят приоритета върху това как да учи, а не върху това какво да учи ученикът.

Хората учат по различен начин и различията не са само индивидуални. Всеки подбира стратегия в зависимост от задачите, които си поставя, настроението, силата на мотивация и други. Колкото по-добре обаче се познават методите на учене, толкова по-успешно ще се учи. Нововъведенията в обучението и ученето развиват независимостта на ученика без оглед на възрастта. Те му дават възможност да бъде по-уверен и да разчита на себе си.

Фокусът е поставен върху индивида и стратегиите на обучение имат за цел да развиват неговата автономност, т.е. за да се използват новите учебни средства (учебници, сборници и други помагала), трябва да се познават методите на учене.Това е предпоставка за самостоятелност. Да учиш другите, означава непрекъснато да обучаваш себе си. В това отношение на помощ идват нововъведенията (иновациите) в обучението и ученето. Ученето е дейност, която продължава през целия живот на човека. Всеки ученик би трябвало да си изгради стил на учене, но и всеки учител трябва да има свой стил на преподаване.

Най-силно влияние върху мотивите оказват емоциите. Подбудите на човешкото поведение най-често са емоциите. В обучението по география те са в пряка обвързаност със спецификите на учебното съдържание (възможност за изучаване на значими за съвременния човек проблеми, важни в житейски план за младите хора, дискусионни, проблематизирани теми) и целите в обвързаност с общите цели на образованието (декомпозирани на ниво знания, умения и компетенции). Последните представляват критерии за оценяване на постиженията в образованието. Те се конкретизират за всяка тема от учебното съдържание.

Част от изследваните проблемни въпроси са твърде дискусионни и нямат еднозначен отговор вследствие на сериозните проучвания на библиографски източници в педагогически, психологически, методически и дидактически аспект; опита за тяхната систематизация спрямо структурно-логическия вариант на проучването; минималния емпиричен опит на изследователя и гледната точка на един мотивиран млад човек, който възприема професията на „учител по география“ като призвание.

ЛИТЕРАТУРА

Балкански, П. (2010). Балансиране между традиции и иновации в образованието. София: Просвета. 5 – 6.

Балкански, П. (2010). Иновацията – нова философия на образованието. София: Просвета. 9 – 10.

Ганев, Ст. (2001). Аудиовизуални и информационни технологии в образованието. София. 54 – 81.

Дерменджиева, С., Събева, П. & Димитрова, Б. (2010). География и образование. Методика на обучението по география 1 част. Велико Търново: Св.св. Кирил и Методий.

Димитров, Д. (2012). Ролята на информационните технологии в обучението по компютърна техника и технологии за повишаване на ефективността в обучението на учениците. Професионално образование, година XIV, книжка 1, с. 43 – 47.

Костов, И. (2014). Иновационни подходи в дейността на педагогическите съвети – монография. Пл. Медиатех. Русе. 24 – 31.

Костова, З. (1999). Как да учим успешно? Иновации в обучението. София: Педагог.

Маноилова, М. & Коцев, Г. (2002). Мултимедийни технологии в обучението по география. Обучението по география, том 5 – 6. София: Главна редакция на педагогическите издания при МОН.

Милев, А. (1958). Речник на чуждите думи в българския език. София: Наука и изкуство. с. 234.

Минежиков, В. А. (2004). Словарь-справочник по педагогика автор – сост. Москва: Сфера. 122 – 123.

Минков, М. (1966). Английско-български речник. София: Издателство на БАН. с.803.

Стефанова, М. (2005). Педагогическа иновация. София: Петекстон. с.37.

Тодоров, Ю. (2004). Аудиовизуални и информационни технологии в образованието. София: Веда Словена – ЖГ.

Худорскии, А. В. (2009). Педагогическа иноватика. Москва: Новая школа.

Цанков, С. & Войноховска, В. (2014). Ролята на съвременните информационни образователни технологии за повишаване мотивацията на обучаемите. Русе. Ангел Кънчев – серия 11. с. 142 – 144.

Шехова, М. (2010). Традиционното и ново образование. София: Просвета. 17 – 19.

Шумпетер, Й. (1982). Теория экономического развития. Москва: Прогрес.

REFERENCES

Balkanski, P. (2010). Balansirane mezhdu tradicii i inovacii v obrazovanieto. Sofia: Prosveta. 5 – 6.

Balkanski, P. (2010). Inovatsiyata – nova filosofia na obrazovanieto. Sofia: Prosveta. 9 – 10.

Ganev, St. (2001). Audiovizualniiinformatsionni tehnologiiv obrazovanieto. Sofia. 54 - 81.

Dermendzhieva, S., Sabeva, P. & Dimitrova, B. (2010). Geografia i obrazovanie/ Metodika na obuchenieto po geografia 1 chast. Veliko Tarnovo: UI „Sv.sv. Kiril i Metodiy”. p. 265.

Dimitrov, D. (2012). Rolyata na informatsionnite tehnologii v obuchenieto po kompyutarna tehnika i tehnologii za povishavane na efektivnostta v obuchenieto na uchenitsite. Vocational Education, godina XIV, knizhka 1. p. 43 – 47.

Kostov, I. (2014). Inovatsionni podhodi v deynostta na pedagogicheskite saveti – monografia. Pl. Mediateh. Ruse. 24 – 31.

Kostova, Z. (1999). Kak da uchim uspeshno? Inovatsii v obuchenieto. Sofia: Pedagog. s.5 – 7, 9 – 16.

Manoilova, M. & Kotsev, G. (2002). Multimediyni tehnologii v obuchenieto po Geografia. Obuchenieto po Geografia. Vol. 5 – 6. Sofia: Glavna redaktsia na pedagogicheskite izdania pri MON.

Milev, A. (1958). Rechnik na chuzhdite dumi v balgarskia ezik. Sofia: Nauka i izkustvo. s. 234.

Minezhikov. V. A. (2004). Slovary-spravochnik po pedagogika. Moskva: Sfera. 122 – 123.

Minkov, M. (1966). Angliysko – balgarski rechnik. Sofia: Izdatelstvo na BAN. s. 803.

Stefanova, M. (2005). Pedagogicheska inovatsia. Sofia: Petekston. s.37.

Todorov, Yu. (2004). Audiovizualni i informatsionni tehnologii v obrazovanieto. Sofia: Veda Slovena – ZhG.

Hudorskii, A. V. (2009). Pedagogicheska inovatika. Moskva: Novaya shkola.

Tsankov, S. & Voynohovska, V. (2014). Rolyata na savremennite informatsionni obrazovatelni tehnologii za povishavane motivatsiyata na obuchaemite. Ruse: Angel Kanchev – seria 11. p. 142 – 144.

Shehova, M. (2010). Traditsionnoto i novo obrazovanie. Sofia: Prosveta. 17 – 19.

Shumpeter, Y. (1982). Teoria ekonomicheskogo razvitia. Moskva: Progres.