Резюме. Тази статия е преглед на екологичното възпитание в съвременното училище и моят личен опит да направя процеса на учене по-интересен и забавен за учениците. Развитието на цялостната технологична култура и знания на децата цели да ги направи по-информирани, отговорни и способни да ги прилагат в реални житейски ситуации. Този процес е основата на екологичното възпитание. Проблемът може да се разглежда като начало на формиране на нагласи у учениците към един нов начин на взаимодействие с околната среда.

Ключови думи: ecology, environmental education, Household and Domestic Appliances

В многовековното си съществуване човек е използвал и ползва благата, предоставени му от природата: въздух, вода, почва, растения, животни, суровини, но се оказва, че прави това твърде разточително и безразсъдно. Неразумно ги разпилява и смятайки се за господар на природата, прави твърде малко за компенсация. Ако това поведение можеше да се оправдае допреди няколко десетилетия с човешката неосведоменост и некомпетентност, то не може да бъде извинение днес, когато има достатъчно тревожни факти. По тази причина считаме, че ще бъде добре и в училище, където децата растат и изграждат своите представи за добро и зло, да се обърне внимание на проблема за това, как да спасим Земята. Екологичното възпитание в обучението е важна част от нашата работа като учители. Всеки човек, когато е мотивиран за нещо, би могъл да повлияе на другите около него, показвайки им тревожността и необходимостта от конкретни действия, а това с особена сила важи за учителя. Затова искаме да споделим нашия опит в приложението му по „Домашен бит и техника” (начален етап).

На 22 април 1970 година за първи път е отбелязан Международният ден на Земята. Всяка година над половин милиард хора участват в това събитие. Така и тази година милиони хора ще изгасят своите лампи за 1 час (най-големите градове в света – Копенхаген, Торонто, Чикаго, Мелбърн, Бризбейн, Тел Авив и др.). Всички те ще направят това, подкрепяйки инициативата „Часът на планетата’2011!”. Това е една важна стъпка за всички хора, с която ще покажат на света, че са загрижени за планетата и са готови да действат, за да спрат глобалното затопляне.

Още Оуен през 1984 г., занимавайки се с проблемите на екологията, засяга и необходимостта от нейната интеграция с другите науки. Той я разглежда като междупредметна наука. Разграничава две равнища на интеграция в екологията:

– Интеграция във фундаменталната екология – екологията като междупредметна наука, която използва знания и методи от другите науки за по-пълно опознаване на своя предмет.

– Интеграция в приложната екология – екологията като подход в другите науки за решаване на екологичните проблеми.

Несъмнено принос за формирането на екологична култура в учениците трябва да имат не само биологичните дисциплини, но и останалите, разглеждайки своите проблеми на фона на общия екологиченпроблем (Пейчева, 1994).

Във връзка с казаното дотук е и необходимостта да се проучат и установят възможностите на учебното съдържание по „Домашен бит и техника” за развитие на екологичната култура. Това може да се осъществи, като се извършат следните действия:

– Да се проучи проблемът за екологичното образование в педагогическата литература.

– Да се разкрие взаимовръзката между технологичната култура и екологичната култура на учениците в обучението по „Домашен бит и техника”.

– Да се разгледат методическите аспекти на проблема за екологичното образование в часовете по „Домашен бит и техника”, като се анализира учебното съдържание на този предмет.

– На тази основа да се представят варианти на методически решения на проблема за екологичното образование в обучението по „Домашен бит и техника” чрез разработки на уроци за III клас.

Като инструмент за измерване на знанията и уменията по „Домашен бит и техника” може да се използва тест, който предварително е апробиран и отговаря на изискванията за качество като инструмент.

Чрез предмета „Домашен бит и техника” в начална училищна степен учениците преоткриват създадения от човека свят, връзките му с околната среда, осъзнават мощта на научно техническия прогрес1) . От особено значение за формиране на екологични нагласи у учениците чрез този предмет е ролята на учителя, който трябва така да представи проблемите, свързани с екологията, че да накара децата да разберат и осъзнаят важността на този проблем за живота на хората. При запознаване с различните материали пред учениците трябва да се представи и разгледа проблемът за недостига на суровини, тенденцията за изчерпване на някои от тях и причините, обуславящи тези факти.

В тази връзка бе осъществено изследване, свързано с формиране на екологично възпитание в часовете по предмета „Домашен бит и техника” с ученици от ІІІ клас от Основно училище „Добри Чинтулов” – Варна, в продължение на една учебна година. Проведоха се уроци от раздел „Грижи за растения и животни”, чиято основна цел бе да се формират екологични знания. Бяха планирани дейности за опазване на околната среда и обществената собственост: засаждане, почистване, поддържане, събиране на отпадъци и вторични суровини. (виж сн. 1 и 2).

Избрахме теми, свързани с екологичното образование - например като „Да пестим хартията”, в чието съдържание е включен един много важен проблем и децата още в най-ранна детска възраст трябва добре да са запознати с него. В края на всеки учебен час учениците се включваха активно в прибиране на всички хартиени отпадъци (хвърлени случайно или не от самите тях). В следващите часове при работа по някои от технологиите (апликация чрез късане на парченца цветна хартия или т. нар. „комбинаторна игра”, при която елементите могат да бъдат кръгчета, направени с перфоратор, или други малки фигури, или технологията „папие-маше”) събраните хартиени късове се даваха на учениците като материал за изпълнение на конкретните задачи. По този начин, поставени неколкократно в подобна ситуация, учениците сами се убедиха, че е необходимо по-внимателно да преценяват кой от останалия от работата в часа материал е отпадък, който трябва да изхвърлят, и кой може да им е полезен в други часове. (виж сн. 3).

За темите „ В зеления кът” и „За Деня на Земята” се постави цел, в която водещо място в един от нейните аспекти да бъде развитието на екологичната култура. В тази връзка се използваха възможностите на интердисциплинарността, по-конкретно връзката на „Домашен бит и техника” с учебните предмети „Човекът и природата” (децата изработват проект за опазване на природата); с „Математика” (направа на диаграма) (виж фигура 1), сравняване на данни и проучвания; „Изобразително изкуство” (рисунки по темата, приложени към подготвените от учениците по групи материали); „Български език и литература” (пишат съчинения и стихове за природата), „Информационни технологии“ (изготвят презентации). Използваха се възможностите и информацията в българското виртуално пространство, наличните електронни ресурси, които може да подпомогнат екологичното образование в началното училище (Колева, 2010, с. 33).

Важно е да се отбележи, че материалите, които се използват в урока, са предварително подготвени групови работи от учениците в продължение на един месец, преди неговото реализиране: стихове, съчинения, рисунки, реферати. (виж сн. 4).

Самият процес протича в следната последователност:

– в часа се организира дискусия за необходимостта от опазване на околната среда и обществената собственост;

– използвайки предварително подготвените материали, учениците успяват да съчетаят поставената задача и вече готовите материали, сами изследват проблема, вида и източниците на замърсяване;

– чрез диаграма учениците представят своите резултати и предвиждат действия за решаване на проблема със замърсяването в училище (например: разделно събиране на отпадъците, кошчетата да се поставят на най-замърсените места, да се засади дърво, да се направи ремонт на оградата или на спортно съоръжение и др.);

– включването на учениците в групова дейност по представяне на екологичния проект под формата на табло по случай Деня на Земята;

– в края на урока се предвижда да се постави на подходящо място готовото табло (класната стая, фоайето на училището и други);

– накрая се обсъжда въпросът за изработването на полезни неща от ненужните опаковки (виж сн. 5).

Задължителната дейност по тази тема е проучването на замърсеността в училище. Чрез представянето на диаграмата учениците ще знаят за Деня на Земята (22 април) и че той се отбелязва в над 130 страни по света. Този ден е израз на желанието на хората да опазят планетата от екологичните проблеми, предизвикани от модернизацията. Те търсят различни начини за ограничаване на вредните въздействия върху природата – чрез пречистване, създаване на екологично чисти горива и материали, използване на устройства, работещи със слънчеви батерии, електромобили и други2) .

Важно е да се отбележи, че учениците показаха голям интерес и взеха активно участие в подготовката и изпълнението на поставените образователни задачи. Много от тях проявиха творчество, умение за работа в група, съревнование и желание за изява. Затова бяха и поощрени с награди и грамоти в края на учебната година.

Проверката на усвоените екологични знания и умения се извърши с помощта на тест. Анализът на резултати от тестовата проверка показа, че учениците работят с голям интерес, имат трайни знания по проблемите на екологията и опазването на природата. Това е и стимул за тях да търсят нови решения и идеи по отношение на борбата със замърсяването и пестеливото използване на природните ресурси както в дома, така и в училище и на работното място.

В заключение може да се каже, че учебното съдържание по предмета „Домашен бит и техника” предоставя добри възможности за формиране на екологичната култура у учениците като елемент на технологичната. Посочената проблематика може да се приеме като начало за формиране на нагласи у учениците, насочени в посока изграждане на ново отношение към околния свят, в който животът на растенията, хората и животните е едно неделимо цяло. Този материал няма претенции за изчерпателност, но е един опит да се отдаде значимото на екологичното образование и възпитание в обучението по „Домашен бит и техника”.

БЕЛЕЖКИ

1. Учебна програма за III клас, „АЗ БУКИ”, 2003.

2. Аз и пътят „Мобилност за всички” - образователен проект.

ЛИТЕРАТУРА

Колева - Дългъчева, Н., (2010). Формиране на екологична грамотност. Начално образование, София: 6, 33.

Пейчева, Й., (1994). Екологичният подход в обучението по „Ръчен труд“. Начално образование”, София, 5, 26 .

Пейчева, Й., (1995). Предпоставки за формиране на екологосъобразни умения у учениците, Начално образование, С. 9, 22.