В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме няколко съвета както към педагозите, така и към родителите.

Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликтна ситуация да се открие позитивен начин за разрешаването є.

Спокойно отношение в случай на тиха агресия

В случаите, когато агресията при детето не е опасна или има обяснима причина за нея, резултат дават следните позитивни техники:

– Игнориране на поведението на детето/младежа – като цяло е мощно средство за прекратяване на неприемливото поведение.

– Показване, че разбираме чувствата а детето („Разбирам, че си обиден...“).

– Отвличане на вниманието, даване на различна задача („Помогни ми, моля те, да закачим тази картина, защото си по-висок от мен“).

– Оправдателно отношение към ситуацията („Ядосан си, защото си уморен“).

Тъй като агресията е естествена за хората, то адекватната и неопасна агресия обикновено не изисква намесва от възрастния. Децата често използват агресията като средство да привлекат вниманието на възрастните върху себе си. Ако детето/младежът изпитва гняв в допустими норми и по обективни причини, необходимо е да бъде оставен да реагира така, да бъде изслушан и да му се отвлече вниманието с нещо друго.

Акцентиране върху действията (поведението), а не на личностните качества

Трябва да се разграничава стриктно поведението на детето от неговите лични качества и характер. Обективно трябва да се опише поведението му в дадената ситуация. След като детето се успокои, целенасочено трябва да се проведе разговор, в който да се обсъди с детето неговото поведение. Следва да се опише как се е държал и как е изразявал агресията си, какво е говорил, какви действия е извършвал, без да даваме никакви оценки. Критичните оценки, особено казани под емоционално въздействие, предизвикват у детето раздразнение и протест и се отдалечаваме от решаването на проблема.

Когато анализираме поведението на детето, важно е да се ограничим в обсъждането на конкретни факти, само случилото се тук и сега, без да намесваме в разговора отминали събития. В противен случай у детето се появява чувство на обида и то няма да е в състояние да оцени критично своето поведение. Не използвайте традиционното и неефективно „четене на конско“, а по-добре му покажете негативните последствия от неговите действия, като убедително му демонстрирате, че агресията вреди преди всичко на него. Много е важно в такива ситуации да се покаже как е трябвало да се реагира, възможни варианти.

Един от важните моменти за понижаване на агресията – да се намери обратна връзка с детето. За тази цел се използват следните техники:

– Констатиране на фактите („Държиш се агресивно“).

– Задаване на констатиращ въпрос („Ядосан ли си?“).

– Откриване на причините за агресивното поведение („Искаш да ме обидиш ли?, „Искаш да демонстрираш сила?“).

– Изказване на собствените чувства по отношение на случващото се („Не ми е приятно, когато с мен се разговаря с този тон“, „Сърдя се, когато някой говори с мен по този начин“).

– Апелиране към спазване на правилата („Ниес теб имахме договорка!“).

Давайки обратна връзка на детето за неговото агресивно поведение, възрастният човек е длъжен да демонстрира три важни качества:

– заинтересованост;

– доброжелателност;

– твърда позиция.

Последното качество се отнася най-вече за конкретната проява на детето, иначе детето трябва да разбере, че учителят или родителят го обичат въпреки стореното от него.

Контрол над собствените негативни емоции и намаляване на напрежението в конкретната ситуация.

На родителите и специалистите често им се налага стриктно да контролират негативните си емоции в случай на взаимодействие с агресивни деца. Когато детето или младежът демонстрира агресивно поведение, това предизвиква силни отрицателни емоции – раздразнение, гняв, възмущение, страх или безпомощност. Възрастните трябва да признаят тези чувства, да разберат причината, силата и продължителността на тези сполетели ги чувства.

Когато възрастният контролира своите отрицателни емоции, по този начин той не подкрепя и толерира подобно агресивно поведение, дава пример как трябва да се държи в подобна ситуация и запазва добрите си взаимоотношения с човека.

Важна задача на възрастния, който се сблъсква с детско-юношеската агресия, е да намали напрежението. Типично погрешни действия на възрастния, които усилват агресията и напрежението, са:

– Повишаване на тона, използване на заплашителна интонация.

– Демонстрация на власт („Тук все още аз съм учителят!“, „Ще бъде така, както аз казвам!“).

– Викове, недоволство.

– Агресивни жестове и поза: стискане на зъби, скръстване на ръцете, разговор „през зъби“.

– Сарказъм, насмешка, присмиване и дразнен.

– Негативно оценяване на личността на детето, неговите близки и приятели.

– Използване на физическа сила.

– Въвличане на странични хора в конфликта.

– Настояване за правотата на възрастния.

– Забележки, проповеди, „четене на конско“.

– Наказания или заплаха с наказания.

– Обобщаване от сорта на „Всички сте еднакви“, „Както винаги, ти...“, „Ти никога не...“.

– Сравнение между децата, но не в полза на агресивното дете.

– Заповеди, жестоки изисквания, натиск.

– Оправдания, подкуп, награди.

Понякога някои от тези действия могат да усмирят за кратко време детето, но е възможен и отрицателен ефект върху възрастния, който всъщност е по-вреден, отколкото самата агресия.

Обсъждане на поведението и запазване на добрата репутация на детето Да се анализира поведението по време на самата ситуация, не е необходимо, с това ще се заемем, след като нещата се успокоят и се вземе решение. В същото време обсъждането на случката е необходимо да се случи възможно най-скоро. Най-добре това да се случи насаме, без свидетели и чак след това да се пристъпи към обсъждане в групата или семейството (и то невинаги тази мярка се налага). По време на разговора е необходимо да се запази самообладание и обективност. Подробно да се обсъдят негативните последици от агресивното поведение, неговата разрушителна сила не само за околните, но и за самия него.

На детето, още повече на младежа, му е много трудно да си признае, че е сгрешил и загубил. Най-страшното за него е публичното осъждане и негативната оценка. Децата и младежите се стараят да избегнат това на всяка цена, като използват различни защитни механизми. И в действителност, лошата репутация и отрицателният „етикет“, поставени на детето, стават след време сами по себе си причина за подобно поведение.

За запазване на добрата репутация е необходимо:

– публично да се намали вината на младежа („Не си се чувствал добре“, „Не си искал да го обидиш“), но при разговора насаме да се каже истината;

– да не се изисква пълно подчинение, да се позволи на детето да изпълни исканията ви според своите разбирания;

– да се предложи на детето компромисно решение, да се договорят за различни отстъпки.

Ако настояваме за пълно подчинение, т. е. да изискваме не само детето да изпълни незабавно решението ни, но и по наш критерий, рискуваме да провокираме нова вълна на агресия.

Демонстриране на неагресивно поведение

Едно от важните условия за възпитаване на детето да контролира агресията си е демонстрирането на неагресивно поведение. При агресивно поведение и двете страни губят контрол и самообладание, появява се дилема – да се боря за властта си, или да разреша ситуацията по мирен начин. Възрастните са длъжни да се държат неагресивно и колкото е по-малко детето, толкова по-дружелюбно трябва да е поведението като отговор на агресията.

Поведението на възрастния, което да бъдемодел на конструктивно поведение и да намали напрежението, следва да бъде:

– нерефлексивно слушане;

– да направи пауза, която да даде възможност на детето да се успокои;

– внушаване на спокойствие чрез невербални средства;

– изясняване на ситуацията с помощта на насочващи въпроси;

– използване на хумор;

– признаване на чувствата на детето.

Децата достатъчно бързо копират неагресивния модел на поведение. Найважното условие е възрастният да бъде искрен с тях, да има синхрон между думите и действията му и никога да не забравя, че и той преди определено време е бил дете.